събота, 2 май 2015 г.

ТУКА Е ТАКА - ФБ - 02.05.2015.







© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД ДИВА ЯБЪЛКА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, какво - че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди, в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, държат обем някъде около 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без дори да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Под някакъв катанец!). Като знаем, доколко тежък анадолски дембелък ни е подхванал, докато чалгата ни довършва с безсрамни маанета, добре е да се позапитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на всенационално усулнааджак самоубийство!?! Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой силно надрусан - двойно неграмотен - пуцаджийски бабаит виж, че започне; за собствен кеф и международно удоволствие; да ги издумка. Че дано изкара още някой милион пара отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - към 1 061 на брой. Под чиито продънени керемидени покриви се съхраняват едва "под" 2 748 тона химикали - натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век. Програмирана от Баш-Бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши. А покрай нас, ако има възможност, и целият Балкански Полуостров.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левския и Ботева, съвестно обслужват общество и държавност, докато къткат частни кросинтереси. (Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката антистатистистикално е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на Тоталитаризма, в интерес на Посткомунизма. Тази унизително главозамайваща статистика, не може да не направи да се напомни, за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали - ала доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да бъдат изтрепани.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
ПСЕВДОЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ПОЗОРНИЯ ДВАДЕСЕТИ ВЕК, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но безнадеждното ООН се оказва вече тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и картонени варели ЩАТСКИ мармелад от портокали. Хлябът си е все още натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е военновременна и купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за що иде реч. А иде реч за подмяна на исконно БЪЛГАРСКОТО, с безвкусно ВНОСНОТО. Известно, като УНИВЕРСАЛИЗИРАН КИЧ.
БАЛКАНИТЕ, и ние барабар с тях са земя, прокълната да векува във вечен преход. Конският впряг е уважаван наравно с човека, често пъти още-по.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове и предлагат на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез. Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947. бива законодателно възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!) Полицията е пеша, а винаги сварва на място. Царството се управлява от ДЕТЕ, а царстващо без подкрепа на набедени идеолози. И, доколкото пророци съществуват, преди да им вземат главите, биват ползвани за държавнически религиозно-евристични прогнози.
ВЕРМАХТА ИЗБЪРЗВА И ПРЕВРЪЩА страната в коридор - друго не може и не иска - към Източния Фронт и Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, а един заслужил пронацистки генерал, бива пушнат не без знанието на ДВОРЕЦА. Вечно алчният за славни битки ГЕНЕРАЛИТЕТ, не пропуска да посети отминали полесражения, а после да офейка обратно със БЪЛГАРСКИЯ САНИТАРЕН ВЛАК. Донесъл за спомен трилинеен руски щик и торба обгорели матрьошки. (Гърбът на един варналиец, по онова време подрасток, така и ще си отиде в гроба, надупчен от урсузлука на техните - днес благодентстващи - синове!)
БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, НАЧЕЛО СЪС ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБРГ-ГОТТА ОБЕДИНИТЕЛ, са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България търпеливо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно - за онова време - селско стопанство. Разполагащо с над 200 (!) земледелчески училища и зимни читалищни курсове. ("България бе една малка цивилизована държава." Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори. Ноу да бомбят невинни младенци - както понастоящем, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, фукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943., Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Налице е - странен хомеостатизиран стандарт и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят спомоществува и дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време - в името на фалшиви идеали - му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това не е пиарски трик. Ккто и, да кръстосва ВАРНА-ГРАД, едва ли не без никаква охрана. (Следван от въоръжен полица!?!) В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “ОПИЙ”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а борба с наркомании не е известна. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!” О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива.
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, биват внесени към 1945-1946, от малка еднолична столична внос-износ централа, (“Малка Калифорния” на Досю Марков Иванов!), чрез тогавашната англо-американо-френска окупационна зона БИЗОНИЯ. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са окончателно погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с масова туберкулоза. DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисени зад океана от Доу Кемикъл. (Забранен за употреба по време на войната!?!) Никой не споменава поносими дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална чистокръвна българска хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът-правист Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей - нек врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
ПОДИР ТОВА ПРИМИТИВНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев внезапно оттегля широкият просперитет за частната инициатива. И, обръща лопатата. Давайки превес на менте-кооперативна, и реално национализирана държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Георги Павлов-1947!) разрешава един значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика. За да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен план, изследователски екипи ги откриват във въздушни потоци над Северният Полюс, в кости на тюлени, китове, и мечки. (Как е хавата у нас - вече! - не споменава никой. Но, нарастващия брой костно-безаварийни травми, на глава от населението, напомнят за това!) Изпреварени от популации столини хлебарки, селскостопанските вредители генерират все по-адаптивни поколения. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО, ЧРЕЗ СЪМНИТЕЛЕН РЕФЕРЕНДУМ, (До тогава гласоподавателите трябва да имат 21 навършени години - за референдума - осемнадесет!?!) ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Предполагаемо завинаги. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република., здраво подшита към СССР. Пристъпва се към безогледна национализация - от А до Я. Дори сарачите по булевард "Владислав" и "Гургулят" във ВАРНА, наред с продавачите на морски череши, биват обявени за "КАПИТАЛИСТИ". Преднамерено биват затрити цели социални слоеве. На които и през ум не им минава, да хванат ПУШКА-БОЙЛИЯ в ръка. Оказва се, (1949.!?!), обещанията на Героят от Лайпциг, Другарят Георги Михайлов ДИМИТРОВ, за опазване светостта на средният и малък бизнес - не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социализЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтено пенсиониран продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за бъдещето на нейният си народ. (Това е друг народ!)
ПЕТИЛЕТКА ПО-КЪСНО, (ДВ. 37/30.10.1953.!), бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита. Но, до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат - не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други. Трябва да се лапа - БЕЗ КУПОН. А, какво именно лапа народът остава загадка, дори в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки, като се подменят с недоносчета-примитиви - опаковката е важна! Най-вече поради ваксиниране на нацията с онзи анадолски дембелък - от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява, и възражда.
НЕОТДАВНА, ОРГАНИТЕ НА ПРЕВЕНЦИЯ В МАТУШКА РУСЬ, Росийская Газета-06.2008.!) забраниха внос на зеленчуци и плодове от Турция. Установено е наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана БЪЛГАРИЯ, би постановил и реализирал, КАЧЕСТВЕНО ОКОНЧАТЕЛНО ЛИКВИДИРАНЕ НА ДЕПАТА С ВРЕДНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРЕПАРАТИ. Останали без етикет, загърбили гаранционен срок, те няма как да се търгуват международно.
Всъщност – какво значение. Пътят от под крива круша - до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
THE END
20.12.2009./02.11.2012
(Revised 02.05.2015.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар