събота, 2 май 2015 г.

ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА - 02.05.2015.

(c) 2007 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА -
И ОЩЕ ВЕДНЪЖ - ЗА ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
© 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Academician-1988, IBLEA-Italy, Invited Professor-2005, MAUP-Kiev
E-mail: hemy@abv.bg

 
КОГАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ измекярските номера, (Съдебни дела и яйца по главата!), погодени на турския писател-нобелист Орхан ПАМУК от неговите сънародници, в неговата собствена родна страна, не може да не превключи на къси светлини. И да се запита, дали, аджеба, вярата в глобалното изравняване на народите не е нищо повече, от алъш-вериш на Капалъ-Чарши. Събития докрай недопустими за Двадесет и Първи Век. Когато претенциите на съвременна Турция напират - и ще успеят! - за парче от подозрително примамливия кадаиф, наричан Обединена Европа. Древна страна със свежа нация, в която религиозното сектарианство не престава да пълзи и провокира правителства и парламент. Брутално надхвърляйки границите на цивилизования разум.  И, ако този човек е на възраст; нещо което съвременната младеж презира, без да се опитва да я достигне чрез прилежание и почтеност; той не може да не си припомни недалечното тоталитарно минало. Когато върху всинца – а бяхче чилиони! - тежеше воденичния камен на подобна схоластика. Проектирана вместо в дажмии, в кабинетите на безбройните партай-комитети. В добрият случай, ако не изяждаха по някоя плестница около Порт Варна-Изток, или ако не биваха интимно пребивани у дома в леглото, биваха оставяни да я карат – как може. Та - до днес. На мнозина, тези редки редове биха могли да се сторят неуместни, зер комшулук трудно се изгражда - лесно се разпада, но пàрата вдигана от съседна Република Турция, досежно нейната компактна национална идентичност из стара Европа, буди меко казано – трепетно недоумение.

НЕ ТАКА ОТДАВНА (2004.!), във връзка с предстоящото влизане в Европейския съюз (ЕС), на пишман-мераклиите източно-европейски страни, но и, защото предварително проучва и регистрира техния етнически хал и здравословно състояние; Световната Здравна Организация (СЗО) отпечата и разпрати на своите почитатели един твърде странен справочник – “ДЕСЕТ ЗДРАВНИ ВЪПРОСА ОКОЛО НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” (“10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.) Да знае някой нещо за Албена АРНАУДОВА – едва ли. Да се допуснем що за птица е - лесно е да стане, като се гледа онова, върху което е поставила своето български име. Освен, ако това име е фантомно.

КАК' СЕ ВИДИ от беглия преглед на този донейде ценен справочник; с предговор и автограф от Марк ДАНЗОН – Регионален Директор на СЗО за Европа; безусловно всички включени страни; Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, България, Хърватия, Молдова, Румъния, Федерация Русия, Сърбия и Черна Гора, Македония и Украйна, без Република Турция; се отличават с тежка национална корпускулярност. За разлика от Република ТУРЦИЯ, която е представена с прекалено хомогенна национална идентичност, почти без здравословни проблеми.
Зеленеещият СЗО-правочник, черно на бяло доказва, че по всичките 81 провинции на Република ТУРЦИЯ всичко е:
А) Из корен - само турско;
В) Вероизповеданието - из корен - само мюсюльманско.
От националистична гледна точка, това няма как да не е похвално. От регионална – прекалено подозрително. От глобална гледна точка – докрай осъдително. Република Турция е член на ООН и НАТО, а там се държи на точността. Освен ако Аллах не постанови друго. Истината често е твърде различна от онова, което не престават да ни внушават един през друг комшиии, съседи, и бигбротери от близо и далеч. Защото си дават ясна сметка, що означава православен българин.

СЪГЛАСНО ЩАТСКИ ИЗТОЧНИЦИ (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York),
турската нация съвсем не е така монолитна, както хлъзгавия от хигиенни съображения джобен справочник на СЗО, се опитва да внуши на глобална Европа. Оказва се, че в началото на деветдесеттях години на двадесети век, в Република Турция живеят 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; 12% кюрди – около 13 000 000 т.е. 55% от кюрдите по света, (След Войната в залива-1991., от Ирак в Турция преминават над 400 000 кюрди!); както и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са християни и юдеи, а в по-ново време мормони и сциентолози.

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ е несъмнено почти съвременна, почти промишлена, почти гражданска държава. И, макар целта да оправдава средствата, повече от неетично е, да се набляга на мюсюльманската поливалентност на Източно-Европейските нации. Със смехотворна леснина отчитайки огромен персентаж турско и циганско малцинства. (Не е посочена ползвана литература!) В проценти, за които самите малцинства едва ли помислюват, но СЗО предлага за достоверни. Не вярвам авторката на справочника да е помръднала пръст да изследва, сравни и верифицира тези подготвени, кой знае от кой анадолски политико-стратегически институт, "статистически" данни. Което, няма как да не клони към глобалистична измяна. (СЗО е международна при ООН организация!) Спокойно! Глобализмът все още не е кодифициран. Поне за сега. Турската нация успя, и мъдро устоя неучастие във Втората световна Война, независимо от многостранния политически натиск. В началото на шестдесеттях години на миналия двадесети век, когато у нас да се мечтае за работа на запад бе деяние криминализирано, (Възнеш ли, ставаш немедленно народен враг!), Република Турция умно отвори граници за своята трудолюбива младеж. Която се установи, очовечи се, и просперира. Натрупала европейски опит, отдавна побеляла, тази младеж се завърна с пълни джебове с армаган. Предлагайки широк спектър привнесено (Дали легализирано!?!) европейско "Ноу-Хау". Напредъкът е очеваден, и отнася към поука. По отношение на промишленост и отбрана, Турция следва добрият европейски канон, налучвайки бъдещ файда-коловоз. Но, ако цената за този напредък е псевдонационалистично забаламосване на световното обществено мнение, чрез инструментариума на СЗО, едва ли би могло нещо в повече да се добави. Освен приказката за човешкото око, което само шепа пръст успява да затвори.Особено в случаи на официално толериран гьонсуратлък.
THE END
6/10/08 11:44:14 PM 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар