вторник, 16 юни 2015 г.

Д-Р ЛЮБОМИР КАНОВ - ЗА КОМУНИЗМАТА . . .

Никой не може да изчисли колко потенциални личности на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери
Д-р Любомир Канов
Забележителната черта на комунизма е неговата изключителна липса на въображение. Това идва от основоположниците му и, разбира се е основна черта на неговите последователи през всичките тези десетки години, които скоро ще станат един век на активна развала на човешкото общество. Говорено е и е казано ясно от поетите за естетическата грозота, която комунизмът олицетворява, за низкия му вкус, за неговата уродливост като физическо присъствие и като безобразие, когато се намесва в архитектурата, изкуството и културата на една цивилизация. Но по-малко е казано за липсата на въображение на комуниста и по-точно за неговата пълна неспособност да проумее и да си въобрази човека като потенциал или като ценност.
Нито един режим, следващ болшевишката система за организиране на обществото не можа да си представи какво представлява не само отделният човек, но и каква невероятна съзидателна сила са хората заедно и като индивиди, просто поради даденият им по природа инстинкт да създават и измислят неща, от които всички могат да се ползват и да живеят по-добре.
Теоретиците на марксизма
винаги се вторачват в средствата за производство, в машините, които пеят из небето синьо, благоговеят пред търнокопа и мистрията, но никога не могат да проумеят работата на ума и на човешката изобретателност, която променя завинаги света, който обитаваме към по-добро. Презрението на комуниста към човешкия талант и креативност се изразява в неговия светоглед, където се говори не за човеци, а за човешки маси, не за хора, а за членове, не за служители на хората, а за анонимни органи без лице или индивидуална отговорност. "Масите" се разглеждат като механични неодушевени инструменти за постигане на социалистическа утопия, която обаче изключва личното благоденствие, лична собственост или просперитет на всеки, насилствено въдворен в нейното постигане, освен главните идеолози.
Теорията е проста и лесна за запомняне: хората са два вида: бедни и богати и бедните с търнокопите трябва да унищожат богатите, и да им вземат парите и средствата за производство. Защо един е беден, а друг богат - не подлежи на никакъв анализ, а умствената дейност и оригиналността са подозрителни и се наказват с понижение в скалата на обществените ценности. Народите се разглеждат от комунистическите лидери от типа на Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Пол Пот, или източноевропейските сатрапи с изключително скотовъдско презрение, като група от безлични единици, които могат да бъдат пожертвани във всеки момент, така както се коси трева или както се секат дървета и летят някакви безполезни трески под брадвата на диктатурата. На никой от тези бездарни и зловещи масови убийци не може да му хрумне, че в тези, с такава безгрижна лекота простреляни черепи на образовани и талантливи хора в Катинската Гора от въоръженият с два пистолета палач Иван Блохин - персонален убиец-ударник, награждаван лично от главния марксист Йосиф Висарионович, те унищожават потенциалните стихове на някой Чеслав Милош, ненаписаната музика на потенциалния Шопен или неконструирания хеликоптер на Сикорски. Никой не може да изчисли колко потенциални фермери и земеделски стопани на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери, по безчислените кални дерета и ровини, през дъждовните и страшни дни на октомври 1944.
Неизброими са жертвите на комуниста,
но още по-невъзможно за пресмятане е колко човешки талант и потенциал е закопан и затрит от него - от Колима до Потсдам и от Пхенян до Естония. Обаче нищо не трепва в тъпото му лице, няма сянка на съмнение и вина за нанесените щети, и каква непоправима вреда са нанесли върху собствените си народ, колко много такива като него са допринесли и продължават да допринасят за неговия упадък. Няма въображение комунистът, за да си представи не само колко хора е унищожил, но и колко от техните възможни талантливи наследници е затрил, и не им е позволил да се родят, колко открития, колко културни постижения, колко несъздадена красота е погубил. За него е безразличен индивидът, "масата" е безкраен източник на възпроизводство, ресурс, който не бива да се жали, жените ще родят нови хора, когато предишните се изхабят или ги смели душегубката, докато машината, локомотивът, както е описан от Платонов, е одушевен и важен елемент, много повече от човека.
Средство за производство! По наше време москвичът беше достигнал като ценност средностатистическата стойност на един човек на средна възраст, но определено беше по-ценен от стария родител на село. Той, вече грохнал, биваше заставен да продаде каквото има на село, за да се купи с парите москвича и да се пресели в панелката при "децата", където дялайки хурки с джобното ножче в кухнята постепенно стигаше до
деня, в който се обесваше
някоя ранна сутрин в коридора, някъде в блоковете на ж.к. Свобода...
Сега обаче си припомних нещо друго. Това е един разговор от преди много години с един истински убеден комунист. Той имаше златна коронка на един от предните си зъби и беше родом от село Дивотино. Аз тогава бях млад медик, а той беше високопоставен дипломат, допускам след Рабфак и изучаване и полагане изпит по Кратката История на КПСС от Й. Сталин. Известно време беше дипломатствал в Москва и изглежда беше пил там от самия извор дълбока обществена и социална мъдрост, защото, макар и с неизличим дивотински диалект след дългите години служба като дипломат, се опитваше да вразумява мен и неколцината приятели, които покрай гаджето на дъщеря му, имахме привилегията да сме слушатели на неговите прозрения. Онова просто нещо, което той беше разбрал и ни втълпяваше бе, че ние никога няма да можем да разберем "тези неща", които се отнасят за същността на комунизма и за "величието" на неговата теория. Най-важното бе, че тя не подлежи на обсъждане. Тези постулати бяха отвъд нашия разум, достъпни само за висши умове, които управляват държавата и процесите, но същевременно бяха аморфни и непознаваеми за индивидуалния човек, защото бяха разтворени в онова колективно цяло, което се нарича "Партията". Ние впрочем бяхме от донякъде заблудените от ХХ и ХХII Конгрес на КПСС, бяхме вече чели "Един Ден на Иван Денисович" и си мислехме, че може да се обсъжда комунизмът и неговото възможно очовечаване, и дори да се разсъждава гласно. Този дивотински комунист и дипломат обаче твърдо и без колебание отричаше даже и простата възможност да се мисли или да се обсъжда въпросът за ръководната роля на Партията от "масите", каквито очевидно бяхме и ние в очите на такива като него. Запомних преди всичко неговата самодоволна убеденост в това, че всеки опит за самостоятелно мислене е в забранителната територия и че всеки, който си мисли, че Партията ще позволи своеволие, ще бъде поставен на мястото му по надлежен ред. Беше прав, разбира се. Той даже не го казваше заплашително, просто сладкодумно просвятваше със златното зъбче така, както един бръснар например би говорил за някой футболен мач. В цялата му посредственост и явна недообразованост нямаше дори сянка на морално съмнение или въображение за алтернативите на неговия "дивотински" светоглед. И тука не искам да кажа нищо лошо за хората от Дивотино, а просто да обознача онази форма на 
интелектуална неразвитост, която комунизмът така успешно култивираше
Ще приключа своят разказ с очаквания финал, а именно, че неговите деца, предполагам по съответния ред на привилегиите, учиха в най-елитните училища и получиха длъжности в най-високия разред, според тогавашната представа за успех. Дъщерята завърши архитектура, а това беше много желана специалност от децата на номенклатурата и получи синекурна длъжност в един от най-безгрижните институти в центъра на столицата. Ние, както си му е редът заминахме по разпределение из провинциите и впоследствие, съгласно възгледите си, попаднахме в политическия затвор. Синът пък на споменатия по-горе дипломат завърши съответните дипломатически школи в Съветския Съюз, а след десети ноември, макар и да не е ясно какви икономически знания е притежавал и защо именно той, извърши първата масова приватизация на собствеността преди Костовата. В момента този ценен кадър е, доколкото знам, банкер в Лондон и съпруг на друга дъщеря на виден комунист, известен с това, че е скачал с подковани обуща върху българския издател и писател Райко Алексиев, заедно с друг подобен комунист Крум Кюлявков, докато са го смазали до смърт, и който след няколко дни е починал в страшни мъки. Тази дъщеря на въпросния комунистически убиец в момента се подготвя да оглави Обединените Нации.
15 коментара
Джо
2015-06-16 15:26:28
+111 -4 Гласувай
Перфектен, уникален психопортерт на комуниста. Който има очи да гледа и да проглежда.
Отговори на този коментар
Лиляна Друмева
2015-06-16 16:42:03
+71 -3 Гласувай
Невероятно точно, д-р Канов! Те са тук, продължават да ни тормозят, да ни завиждат, да злословят зад гърба на талантливия човек! Няма край, няма край!
Павлина Делова
2015-06-16 17:25:57
+19 -33 Гласувай
Как да няма край бе, Друмева? Ти нещо не си добре и трябва да се прегледаш! От 8-9 месеца настъпи краят. Тези, за които д-р Канов агитираше и продължава да агитира, са на власт, точно от толкова време. Те направиха и продължават да правят денонощно кански усилия да махнат комунистите от възловите места, да им съберат доказателства за престъпленията и да ги накажат според стореното, а децата и внуците им да отстранят от държавните длъжности. Ти си една болна жена и клеветница!
Пенов
2015-06-16 18:11:17
+17 -24 Гласувай
Който има очи да гледа и да проглежда! Да кажем, че имам само едно око, и пак гледам и какво виждам? Канов говори против децата им. Ама защо Канов не вижда кой ни е президентът, ами агитираше за него? Президентът е не само син на местно партийно величие, ами самият той е номенклатура. Ръководството на ЦК на БКП се казваше Политбюро. Ръководствата на Окръжните и Районните комитети в София се казваха просто, Бюро. Е, член на такова Бюро, на Ботевски реайонен комитет на БКП, равен по ранг на Окръжен, е бил Роско. Баща и син - номенклатура и Канов, зад тях!!!Ами Лиляна Павлова, ами Десислава, ами Московски....Как всички тези ще тръгнат срещу бащите си, техните началници и другари. Сервират ни да избираме червеношийки, мързи ни сами да си излъчим представителство или сме просто неспосбни, и после някой друг ни е виновен! Кой е виновният бе, Канов, кой е виновният бе, Друмева? Вие с Канов сте виновните, защото пак избрахте комунистите, пък плачете! На кого? Хайде сега тичайте на минусите, все едно, че не е вярно. И вие, и аз знаем прекрасно, че е вярно!
без име
2015-06-17 03:42:36
+0 -0 Гласувай
Канов,понеже с това есе се изживяваш като белетрист и искаш с нещо, казано много-по добре от теб преди 35 години от Георги Марков, да събираш дивиденти като антикомунист, искам да те попитам следното: Като с твоите приятели Сугарев и Михайлов се обявихте в подкрепа на ГЕРБ, видяхте ли тяхна конкретна програма? Видяхте ли конкретни техни ангажименти за лустрация?, за премахване паметника на Съветската армия, за което има надлежно решение на Столичния общински съвет и никакви законови пречки?, за промяна на програмите в учебниците по история, за да се спре промиването мозъците на младите, за което също няма никакви законови пречки?, за събиране на данъците на всички руски фирми, за което няма никакви законови пречки?, за премахване на руския анклав - пристанище Росенец, за което няма никакви законови пречки - напротив?, за пълна държавна проверка на групировката на ГРУ - ТИМ, която владее половин България?, за драстични съкращения и структурни промени на органите за сигурност - най-раздутите в Света!!! и прочистването им от бивши хора и техните роднини?, за търсенето на персонална отговорност за беззаконията по време на протестите срещу правителството на Орешарски и пр., и пр.....И си почнал да плачеш! Срещу кого? Тръгнал си да предъвкваш отдавна известни неща. Защо не пишеш, че твоите избранници замитат всички следи за КТБ и протакат да тече давност?????Понеже никога няма да отговориш - ти си една червена подлога, част от целия кагебейски сценарий. Това си ти.
Анна
2015-06-17 04:9:58
+0 -1 Гласувай
Канов бил в затвора, един вид - доказан антикомунистичеки "мъченик". Стар похват на КГБ и ДС. Да почна ли да изброявам - Петър Бояджиев, Емил Кошлуков, Ахмед Доган...вече ми призлява от отвращение.
светулка
2015-06-16 17:04:25
+39 -1 Гласувай
Невероятно е как хора, които не се познават, могат да имат почти идентични преживявания! "Моят" убеден комунист беше от село Чуковец..... Толкова ми е болезнена обаче тая тема, че аз съзнателно я отбягвам. А не трябва!
Отговори на този коментар
ЛИЛИ
2015-06-16 18:59:19
+26 -1 Гласувай
БРАВО Д-Р КАНОВ !
Отговори на този коментар
Без давност за комунистическите престъпления
2015-06-16 19:08:00
+18 -0 Гласувай
Проблемът е и в това,че когато ГЕРБ ?! награждаваха въпросната дъщеря на БКП ДС убиец,то бе в Столичната община,която по права линия е на около километър от ДС подземието в което ведро и зло е скачал тейко и върху писателското тяло на Щурец.
Отговори на този коментар
Варна
2015-06-16 19:40:24
+23 -1 Гласувай
Лустрация,  лустрация, но сме закъсняли и тя стана невъзможна защото, кой да си отреже сам клона?   
Иначе, браво на д-р  Канов, точен, както винаги!  Разбутвай им закостенелите мозъци, докторе, не ги жали.
Отговори на този коментар
Лустрация и Декомунизация
2015-06-16 20:00:57
+19 -1 Гласувай
Постингът Ви може и да е искрен и демократски,но е вреден,защото НИКОГА не е късно за Лустрация и е длъжно обществото да я извърши,ако иска да Е!
За сведение основната Денацификация и Лустрация в Германия,като ГФР,е извършена тъкмо около 20-25 години след 1945г,дори за съд и полиция и не е приключила и до ден днешен,като продължава,ако се разкрият виновници!
дони
2015-06-16 23:16:11
+12 -3 Гласувай
Браво д-р Канов! За съжаление не можем да изкореним този плевел, просто времето ще го стори. А колкото до въпросната дама - и тя като брат си поема "вината" с мезе. Не знам кой и как я изпрати на този пост - но толкова е нелепо, че направо оставаш без дъх...
Отговори на този коментар
мони
2015-06-16 23:40:58
+5 -3 Гласувай
Като не знаеш, защо си седнал и да пишеш? Да ти кажем тогава. Въпросната дама е може би е полковник или даже генерал във ФСБ-бившето КГБ. А приятелите на Канов от ГЕРБ са милиционерското кррило на БСП/БКП. Така, че въпросният Канов размества въздушните пластове, а такива като теб са мизансцена. Нито господ /разбирай - времето/, ще направи лустрация, нито ГЕРБ.
бони
2015-06-17 02:33:16
+4 -2 Гласувай
Господин Канов, направо не мога да повярвам, че продължавате да се изявявате "блестящо" по сайтовете. Кой сте Вие, всъщност? Наистина ли сте пихоаналитик, психиатър или какво? Не може да е вярно да работите толкова здраво в Америка в това си качество и да се изливате като ретроградна помия през ден-два по сайтове в България. Съветвам Ви да престанете, освен ако не Ви дълбае някъде дълбоко да излезе и цялата истина за Вашата особа. Разбираеми са и такива професионални уклони, но те пък са верно за професионалисти...
By the way, най-прясната Ви непочтенност в писанието по-горе е "професионалното" избягване на личните имена на "героите" с ясно подразбиране само за госпожата.
Защо не ги наречете по име - Вашият герой е г-н Калин Митрев, а героинята - Ирина Бокова? Защото очевидно Ви е страх. А защо е така, препоръчвам да се обърнете за консултация към професионалист, не Ваш "колега".
Желая Ви здраве, и още по-искрено - погрижете се за него.   
Отговори на този коментар
родна реч
2015-06-17 05:33:37
+0 -1 Гласувай
Не е презрение, а омраза и страх от талантът. 
Ужасно е да чете човек за страданията на българите от комунизма чрез такъв "говорител".  Не му е чиста работата на този човек.  За какво става дума? 
Пример: Сравнете написаното от този човек,  с интервюто дадено от вучката на полковник Дрангов. Чието семейство, едно от стотиците хиляди, е жертва на комунизма, като благодарност за обичта и таланта на полковник Дрангов, един от ненадминатите военни пълководци,  в името на България. 
Винаги с такива като Ирина Бокова. УСПЕХ за кандидатурата и в ООН. 
Отговори на този коментар

Няма коментари:

Публикуване на коментар