ПЕЕЩИТЕ ЧЕПИЦИ ИЛИ КОГАТО НА НАРОДО МУ Е ВСЕ ТАЯ от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

© 2016 – Bogоmil K. AVRAMOV-HEMY
ПЕЕЩИТЕ ЧЕПИЦИ
ИЛИ
КОГАТО НА НАРОДО МУ Е ВСЕ ТАЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ; И СКОРО НАВЯРНО НЯМА ДА ПРЕСТАНА; ДАЛИ МРАЧНИТЕ ПРОГНОЗИ НА ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ, ДОСЕЖНО ЗАТРИВАНЕ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, НЕ СА ПОРЕДЕН КЬОР-ФИШЕК НА УПРАВЛЯЮЩИТЕ. И, НЕ МОГА ДА СИ ОТГОВОРЯ. ЗАЩОТО – ВСЕ ПАК – ВСЕ ОЩЕ – НИ ИМА. НО, КАТО НИ ИМА – КАКВО ОТ ТОВА!?! ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е?

НЕДОСТАТЪЧНОСТТА ВЪВ ВСЕ ПО-БЕДНИЯТ НИ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ; ОБЩО ВЗЕТО ИЗЯВЯВАН – ЧРЕЗ ЛАВИНА ПАРЛАМА-ПОЛИТИЧЕСКИ-ДИСКУСИИ; НАВЯРНО СКОРО НЯМА КАК ДА СЕ УТАЛОЖИ. ОБЯСНЯВАЙКИ НА ГРАЖДАНСТВОТО – ТВ-КАНАЛИЗАЦИОННО – ЧЕ, ДОКАТО МУ Е ВСЕ ПО-ЗЛЕ – НЯМА КАК А НЕ МУ Е НАЙ-ДОБРЕ. ТА, ДО ТАЗИ ЧУДНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР. КОГАТО ФЕСТИВАЛЪТ „ЗЛАТНАТА РОЗА“, ЧРЕЗ ДОСТА СНОСНИЯТ ФИЛМ „ПЕЕЩИТЕ ОБУВКИ“, И ТРАДИЦИОННО ПОЛУПРАЗНА ЗРИТЕЛНА ЗАЛА, ХВЪРЛИ ЛЪЧ НА ПОРЕДНО КРЕВАТНО ПОЕТИЧЕСКО ПРОЗРЕНИЕ. НИ ГЪК – НИ МЪК. КРЕВАТНОТО – НАЙ-СИ-ГО-МОЖЕМ.

ПОЧТИ ДОКУМЕНТАЛЕН; ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА РАЗКРИЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛОЖНИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ОТ НАЙ-ИСТИНСКИТЕ И НАЙ-ОБИЧАНИ САМОУКИ БЪЛГАРСКИ ДЖАЗ-ПЕВИЦИ – ЛЕА ИВАНОВА; "ПЕЕЩИТЕ ОБУВКИ" НАПОМНЯ – НАЙ-НАПРЕД И ЗАВИНАГИ, ЧЕ ИЗКУСТВОТО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА НАЙ-ГО-МОГАТ БРАТЯТА ЕВРЕИ. ДАЛИ Е ТАКА? НЕ МОЖЕ ДА НЕ Е ТАКА, ЩОМ ФИЛМЪТ НЕ СЕ СВЕНИ – ДИРЕКТНО!?! - ДА НИ ГО ЗАЯВИ И НАПОМНИ. ВСЪЩНОСТ, ТОВА ЕДВА ЛИ ИМА НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. В БЪЛГАРИЯ ЕВРЕЙСТВОТО НАЙ-НАПРЕД Е СЛУЖИЛО И СЛУЖИ, НА НАЦИОНАЛНАТА БЪЛГАРСКА КАУЗА. ЕДВА ПОДИР ТОВА НА ВСИЧКО ОСТАНАЛО.

ФИЛМЪТ ПРИПОМНЯ СТРАШНИТЕ ГОДИНИ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, И ЕДНАКВО СТРАШНИТЕ БЕЗПОЩАДНИ ГОДИНИ НА БЕЗУМНОТО ПРОЧИСТВАНЕ НА СТРАНАТА ОТ ЕДВА РОДНИЛАТА СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. ДОСТА НЕЩА ОСТАВАТ СПЕСТЕНИ. ОЩЕ ПОВЕЧЕ СА ИКОНОМИСАНИ. КОЕТО ОЗНАЧАВА, КАКВО, ЧЕ ГЕНЕТИЧНО НАСАДЕНИЯТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ВСЕНАРОДЕН СТРАХ ОТ УЗУРПАТОР, НЕ САМО, ЧЕ НЕ СЕ Е ИЗПАРИЛ ПРЕЗ ПОСЛЕНИЯТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛУЖБАШКО МЕНТЕ-ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, АМИ ВСЕ ОЩЕ ЯКО НИ ДЪРЖИ В СТАРОМОДНИТЕ ЮЗДИ НА БЕЗСМЪРТНАТА БЪЛГАРСКА ПАРТОКРАЦИЯ. НЯКОГА С ИЩАХ ИГРАЛА ПОД СВИРКАТА НА БЕРЛИН, ПОДИР ТОВА - С ОСОБЕНО СТАРАНИЕ - ПОД ДИКТАТА НА МОСКВА. ПОНАСТОЯЩЕМ – НА БРЮКСЕЛ. АМА И ТОВА НЕ Е СЪВСЕМ СИГУРНО. НИЩО ЧУДНО, ЧЕ НАРОДЪТ ГО Е СТРАХ, НЕ САМО ДА ИЗРЪКОПЛЯСКА, НО ДОРИ, ДА ШУКНЕ – КАК ТРЕБЕ. ЩОТО РАЗБИРА, ЧЕ И ТОЗИ КРИТИЧНО-БЕЗКРИТИЧЕН ФИЛМ Е СТОРЕН, ЗА ДА БЪДЕ НАРОДО ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАБАЛАМОСАН.

ПОКОЙНАТА ЛЕА ИВАНОВА; ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ КЛАСИЧЕСКИ СУИНГ-ДЖАЗ-ИЗПЪЛНИТЕЛКИ НА БАЛКАНИТЕ; БЕ ВЪВ ВИСША СТЕПЕН ВСЕНАРОДНОПОПУЛЯРНА. НЕЗАВИСИМО ОТ ВСЯКАКВИТЕ ЗАБРАНИ ЗА ИЗЯВА, НАРОДЪТ СЕ ТЪЛПЕШЕ НА НЕЙНИТЕ КОНЦЕРТИ, С "ОРКЕСТЪРА НА ОПТИМИСТИТЕ"; ПО-ПРЕДИ С "ОРКЕСТЪР ОВЧАРОВ"; ПОД ШАТРИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦИРКОВЕ. БЪЛГАРСКАТА ТОТАЛИТАРИЯ ИМАШЕ КЛАСИЧЕСКИЯ ДЖАЗ ЗА ЦИРКОВО ИЗКУСТВО. ДРУГО ИЗКУСТВО – ТЯ!?! - ЕДВА ЛИ НАЗНАЙВАШЕ. ОСТАНАЛОТО БЕ - НА ЧИТАЛИЩНИТЕ СЦЕНИ ПО МАЛКИТЕ ГРАДЧЕТА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, А ВЪВ ВАРНА-ГРАД, Т.Н. „МАКЕДОНСКИ ДОМ“. АБЕ, КОЙ ЕБАВА ИЗКУСТВОТО У НАС – ЗА НЕЩО? ЧАЛГА НИ ДАЙ НА НАС, ФИТНЕС И МУСКУЛИ НИ ДАЙ – И ЕДНО МИНИСТЕРСТВО ЗА ПРЕД СВЕТА. ПА, НИ ГЛЕ'Й СЕИРА.

ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН РЕЖИСЬОР – ПО МОМЧЕШКИ ПОСВЕНИЛ СЕ ДА КАЖЕ ДОКРАЙ - ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО - ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ОСТАНАЛОТО? Е, ОСТАНАЛОТО Е ПРЕКРАСНИ АКТЬОРИ. ЧУДЕСЕН ГРИМЬОР – ДОКАРАЛ ГОРЕ-ДОЛЕ СВЕТИЦАТА НА БЪЛГАРСКИЯТ ХАЙ-ЛАЙФ НА ФРИЗУРА И ФАСОН; СЛУЧАЙНА, МЪЛЧАЛИВА И СЪКРУШЕНА ПУБЛИКА, НА КОЯТО Й Е ПИСНАЛО ОТ НЕДОМЛЪВКИ. САМОТНИ ИЗРЪКОПЛЯСКВАНИЯ НА СУБЛИМНИ МОМЕНТИ. ЗАЩОТО НА НАРОДО – ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ЗЕМЕН ВЕК, МУ Е ВСЕ ТАЯ. РАНО ИЛИ КЪСНО ФИЛМЪТ ЩЕ БЪДЕ ПУСНАТ И ПО ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КАНАЛИ. И ТОГАВА, У ДОМА, ПРЕД ЖЕНАТА, КОТКАТА, КУЧЕТО И ВНУЧЕТАТА – ГЛЕ'Й ЩО СТАВА.

САМО ЧЕ, В БЪДЕЩЕ – ДАЛИ ИЗОБЩО ЩЕ ИМА НЯКАКВА ФИЛМОВА ПУБЛИКА? ПУБЛИКАТА НА ПОКОЙНАТА ЛЕА ИВАНОВА, СИ ТРЪГНА ЗАЕДНО С НЕЯ - В БЕЗКРАЯ. БЕЗ ДА ДОЧАКА БЕЗПРЕПЯТСТВЕНОТО СЛУШАНЕ НА ДЖАЗ. НЕЗАВИСИМО ОТ ОТВОРЕНИТЕ ДОСИЕТА, НЕГРАМОТНИТЕ НЕЙНИ ВРАГОВЕ – НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ВИРЕЯТ И ВИЛНЕЯТ. „ИСТАНБУЛ-КОНСТАНТИНОПОЛИС“ ОТДАВНА НЕ ИЗПЪЛНЯВА НИКОЙ. ОСТАНАХМЕ ЕДИНСТВЕНО НИЕ, С ВАТЕНКИТЕ - А ПОД ТЯХ ПАПИОНКИ, ГДЕ НЕ ПРЕСТАВАМЕ ДА НАНДИЧАМЕ ПРЕЗ ХОРСКИ ПРОЗОРЦИ. ТА ДАНО, ПОКРАЙ РИСКУВАЩИТЕ - ПОХАПНЕМ-ПОСРЪБНЕМ ОТ НЕУГОМОННИЯ ФАКЕЛ НА СВОБОДАТА. А ТОЙ ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ ВИРЕЕ НА ИЗТОК. ТОВА, КОЕТО ДНЕС НИ СЕ ПОДНАСЯ НА ТЕПСИЯ, ОТДАВНА НЕ Е НИКАКЪВ ДЖАЗ. И ЕТО ЗАЩО - ФАКЕЛЪТ ЗАПАЛЕН ОТ ЛЕА ИВАНОВА - ВСЕ ОШЕ - НИКАКЪВ ГО НЯМА.
А - ДАНО!?!
P.S.: Джаз-Мадоната Лея - основно - суинговаше. А суингът, като форма на изява, бе еднакво преследван - и в хитлеристка Германия, и в престарателно сталинизирана България.
И това продължава . . .
Said – 24.09.2016.

4 апреля 2016 года 14:05Московская область, Ново-Огарёво Руководитель Федерального архивного агентства Андрей Артизов.

Встреча с руководителем Федерального архивного агентства Андреем Артизовым
В ходе встречи Президент сообщил о подписании Указа о переподчинении Росархива непосредственно главе государства.
4 апреля 2016 года 14:05Московская область, Ново-Огарёво
Руководитель Федерального архивного агентства Андрей Артизов.
Обсуждались также текущие вопросы деятельности ведомства.
* * *
В.Путин: Андрей Николаевич, в связи с тем, что материалы, которыми вы располагаете, ваше учреждение располагает, представляют для государства особую ценность, принято решение о переподчинении Росархива непосредственно Президенту. В этой связи, конечно, хотел с Вами встретиться, услышать Ваше мнение о том, как обстоят дела сегодня в ведомстве и как Вы видите ближайшие задачи. И, может быть, проблемы какие‑то. Пожалуйста.

Указ о Федеральном архивном агентстве
4 апреля 2016 года
Указ о руководителе Федерального архивного агентства
4 апреля 2016 года
А.Артизов: Владимир Владимирович, спасибо за принятое решение.
Пять лет назад, в июне 2011 года, я встречался с Вами, тогда уже рассказывал о том, что тогда произошло в архивном деле. За эти пять лет произошли определённые перемены, и я могу доложить, что эти перемены носят в основном всё‑таки позитивный характер.
Здесь небольшие результаты нашей работы за эти годы. (Показывает слайды.) Могу сказать, что в нормативно-правовой сфере мы продолжаем формирование современной базы архивов. Вы недавно подписали изменения в закон об архивном деле. Они направлены на сокращение сроков хранения таких документов, которые имеют отношение к персональным данным. Для чего? Для того, чтобы, в общем‑то, сократить расходы государства и бизнеса. 50 лет сейчас будет срок хранения таких документов, а раньше был 75 лет. 50 лет – достаточно с учётом современных подходов и того, что Пенсионный фонд России имеет уже свои базы, связанные с пенсионным обеспечением.
Мы совсем недавно приняли правила работы уже ведомственных архивов (у нас были правила работы государственных архивов). Расширилась семья российских архивистов, это тоже объективно, поскольку к нам пришли крымские коллеги и коллеги из города Севастополя. После известных событий через неделю я там был, встречался, объездил всё, и не один раз уже там бывал. Теперь уже они, крымские архивисты, интегрированы, переведены на наши правила, мы им помогаем. И там стоит вопрос достройки здания архива в городе Севастополе, потому что удивительно, но город воинской славы оказался без нормального архива. Единственное, кстати, здание, которое на Украине строилось, они его начали строить, по‑моему, в 2000 году, в 2007 году «заморозили». На следующий год, я надеюсь, с городской администрацией Севастополя мы его закончим, и будет новоселье.
Продолжаем развивать инфраструктуру. Никогда не говорил, сейчас скажу, что цифра просто удивительная. С 2000 года по 2015 год (15 лет, 2000-й год тоже понятен) введено в эксплуатацию на федеральном уровне 88 тысяч квадратных метров архивных объектов. И в Питере, и в Московской области, и в Сибири есть у нас один федеральный архив. За все 70 лет советской власти – всего 118 тысяч квадратных метров объектов. Это к вопросу о том, происходит у нас или не происходит развитие архивного дела.
И ведь эта цифра ещё в определённой степени лукавая, потому что эти 118 тысяч, которые построены были в советские годы, нам приходится сейчас модернизировать. Был в связи с 75-летием в Архиве литературы. Здание ещё немецкие военнопленные строили в конце 40-х годов. Хранилища такие были, что просто стыдно. Мы там вынуждены были всю электрику поменять, новые системы кондиционирования, постепенно меняем хранилище. Потому что надо сначала освободить, чтобы был манёвр площадей, а потом там уже всё это реконструировать. Больше половины пути уже прошли.
И это делаем по многим старым зданиям, в том числе тем, которые являются памятниками истории и культуры. Последовательно продолжаем работу. Конечно, сейчас посложнее, с учётом финансово-экономической ситуации, но мы от этого не отказываемся.
На 4-й странице видны новые здания, которые построены, в том числе при Вашем участии – в отношении исторического архива.
В.Путин: В Питере‑то серьёзное здание.
А.Артизов: Это лучшее здание Европы. На пятом слайде видно, что произошло. Мы в основном занимаемся пожарной сигнализацией, охранной, потому что в основном это надо обеспечить. Поменяли 24 километра деревянных стеллажей за последние годы на металлические.
Стройка будет впереди в киноархиве для Красногорска. И в этом году будет переезд текущего архива ЦК на Софийскую набережную, где Управление делами Президента с Вашего согласия делает по нашему техническому заданию всё для того, чтобы этот архив, наконец, все документы высшего политического руководства СССР после 1953 года по 1993 год нашли себе достойные условия.
У коллег (я здесь уже говорю не только о себе, но и о ведомственных коллегах, с которыми у меня тесные контакты, мы, в общем‑то, работаем все вместе скоординированно) из Министерства иностранных дел будет скоро новоселье. В июне, скорее всего, или в июле – летом этого года – будет введено в эксплуатацию и завершён переезд в здание Архива внешней политики Российской империи на Большой Серпуховской.
Продолжается стройка Министерством обороны Центрального архива в Подольске. Там 20 зданий, и в нескольких зданиях – это первый комплекс, который, видимо, в следующем году будет запущен, – будет архив Великой Отечественной войны. Всё будет сосредоточено по Великой Отечественной войне в одном месте, все военные документы. Это наконец‑то будет реализовано.
В.Путин: А информационные ресурсы?
А.Артизов: Информационные ресурсы всё больше развиваем так, чтобы никаких мифов не было о закрытости российских архивов. Здесь, на слайдах 8 и 9, видно: 9-й – информационные ресурсы, а 8-й – издательские.
Мы, во‑первых, за несколько лет увеличили примерно на 40 процентов площади читальных залов, чтобы никаких очередей не было. Потому что в архивы, в читальные залы людей много, интерес большой. И наших, отечественных, исследователей, и иностранных.
Второе – делаем виртуальные вещи, потому что без виртуальных вещей сейчас никак. Во‑первых, будет виртуальный читальный зал как возможность оказания дополнительной услуги, и выставляем информационные ресурсы в интернет. Среди них основной – это, конечно, сайт «Документы советской эпохи».
У нас оцифрован в полном объёме такой фонд, как фонд Государственного комитета обороны. Это был наш подарок, наш вклад к 70-летию Победы. Все документы, комплекс целиком, без деления на «хорошие» и «плохие», – всё осмотрели, как было на самом деле. Они все рассекречены, они все оцифрованы, это почти 300 тысяч образов в интернете.
Мы выставили весь архив Коминтерна, это 1 миллион 600 тысяч образов документов. Мы выставили решения Политбюро и постановления Политбюро по 1934 год (все оцифрованы), фонд Сталина – самую интересную, большую часть. И в этом году, к 9 мая нынешнего года, мы выставим все постановления советского Правительства, Совета народных комиссаров СССР за Великую Отечественную войну, за 1941–1945 годы. Будем последовательно это продолжать, потому что без этого сегодня никак, это современные вещи.
Конечно, могу сказать, что есть некоторые проблемы. Скажу о главной. Я считаю, что главная проблема – это проблема, связанная с тем, что архив – это конечная стадия жизни документа. Документ начинается на столах в органах власти, органах местного самоуправления, проходит документооборот, а потом уже та часть, которая самая ценная, попадает в архив.
Так получилось у нас, что, в общем‑то, мы занимаемся всё больше архивным делом, а не вопросами, связанными с делопроизводством, документооборотом, в том числе электронным документооборотом, без которого этот огромный бумажный поток сократить сложно, невозможно. Должен быть, мне кажется, такой орган, который бы занимался и нормативно-правовым регулированием в этой сфере, и непосредственно управлением в этой сфере. Во всяком случае, так у наших коллег. Я имею в виду такие большие государства, как Китайская Народная Республика, как Соединённые Штаты Америки. Это великие архивные державы.
Мы тоже великая архивная держава. 500 миллионов дел – это состав Архивного фонда России. Это такой информационный ресурс, которому могут позавидовать огромное количество государств мира. Больше того, эти документы – это же документы, которые отражают не только нашу историю, но и мировую историю, и они не совпадают с современными границами России, потому что это всё историческое наследие Российской империи и Советского Союза.
Конечно, продолжаем рассекречивать. Говорят, что всё закрывается. Это говорят те, кто не ходит, профессионально не работает в читальных залах архива. Потому что мы, во‑первых, все рассекреченные результаты выставляем на официальном сайте Росархива, специальную базу создали. Договорились об этом со «СТЭК». У нас полностью скоординирована работа, есть планы работы. Я считаю, что никогда за последние десятилетия плановая, организованная работа по рассекречиванию не проводилась так, как она проводится сейчас.
Примерно 14 тысяч дел из федерального архива. А каждое дело – это сотни страниц, которые эксперты должны просмотреть и определить, рассекречиваются последовательно и организованно. Это тоже совершенно точно, могу сказать, что мы это делаем.
В.Путин: Хорошо. Соответствующие документы будут подписаны сегодня, так что желаю Вам успехов.
А.Артизов: Спасибо.

Отговор

WHO - ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА, от Хеми

(c) 2007 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА -
И ОЩЕ ВЕДНЪЖ - ЗА ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician-1988, IBLEA-Italy
Invited Professor-2005, MAUP-Kiev

КОГАТО ЧОВЕК ЧЕТЕ измекярските номера, (Съдебни дела и яйца по главата!), погодени на турския писател-нобелист Орхан ПАМУК от неговите сънародници, в неговата собствена родна страна, не може да не превключи на къси светлини. И да се запита, дали, аджеба, вярата в глобалното изравняване на народите не е нищо повече, от алъш-вериш на Капалъ-Чарши. Събития докрай недопустими за Двадесет и Първи Век. Когато претенциите на съвременна Турция напират - и ще успеят! - за парче от подозрително примамливия кадаиф, наричан Обединена Европа. Древна страна със свежа нация, в която религиозното сектарианство не престава да пълзи и провокира правителства и парламент. Брутално надхвърляйки границите на цивилизования разум. И, ако този човек е на възраст; нещо което съвременната младеж презира, без да се опитва да я достигне чрез прилежание и почтеност; той не може да не си припомни недалечното тоталитарно минало. Когато върху всинца – а бяхче милиони! - тежеше воденичния камен на подобна схоластика. Проектирана вместо в дажмии, в кабинетите на безбройните партай-комитети. В добрият случай, ако не изяждаха по някоя плестница около Порт Варна-Изток, или ако не биваха интимно пребивани у дома в леглото, биваха оставяни да я карат – как може. Та - до днес. На мнозина, тези редки редове биха могли да се сторят неуместни, зер комшулук трудно се изгражда - лесно се разпада, но пàрата вдигана от съседна Република Турция, досежно нейната компактна национална идентичност из стара Европа, буди меко казано – трепетно недоумение.

НЕ ТАКА ОТДАВНА (2004.!), във връзка с предстоящото влизане в Европейския съюз (ЕС), на пишман-мераклиите източно-европейски страни, но и, защото предварително проучва и регистрира техния етнически хал и здравословно състояние; Световната Здравна Организация (СЗО) отпечата и разпрати на своите почитатели един твърде странен справочник – “ДЕСЕТ ЗДРАВНИ ВЪПРОСА ОКОЛО НОВИТЕ СЪСЕДИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” (“10 HEALTH QUESTIONS ABOUT THE NEW EU NEIGHBOURS” by Albena ARNAUDOVA, ISBN 92-890-1381-8, 248 pp, 180 x 120 mm.) Да знае някой нещо за Албена АРНАУДОВА – едва ли. Да се допусне що за птица е, като се гледа онова, върху което е поставила своето български име - е заължително. Освен, ако това име е фантомно.

КАК' СЕ ВИДИ от беглия преглед на този донейде ценен справочник; с предговор и автограф от Марк ДАНЗОН – Регионален Директор на СЗО за Европа; безусловно всички включени страни; Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, България, Хърватия, Молдова, Румъния, Федерация Русия, Сърбия и Черна Гора, Македония и Украйна, без Република Турция; се отличават с тежка национална корпускулярност. За разлика от Република ТУРЦИЯ, която е представена с прекалено хомогенна национална идентичност, почти без здравословни проблеми.
Зеленеещият СЗО-правочник, черно на бяло доказва, че по всичките 81 провинции на Република ТУРЦИЯ всичко е:
А) Из корен - само турско;
В) Вероизповеданието - из корен - само мюсюльманско.
От националистична гледна точка, това няма как да не е похвално. От регионална – прекалено подозрително. От глобална гледна точка – докрай осъдително. Република Турция е член на ООН и НАТО, а там се държи на точността. Освен ако Аллах не постанови друго. Истината често е твърде различна от онова, което не престават да ни внушават един през друг комшиии, съседи, и бигбротери от близо и далеч. Защото си дават ясна сметка, що означава православен българин.

СЪГЛАСНО ЩАТСКИ ИЗТОЧНИЦИ (THE UNIVERSAL ALMANACH-1992, Kansas City-New York), турската нация съвсем не е така монолитна, както хлъзгавия от хигиенни съображения джобен справочник на СЗО, се опитва да внуши на глобална Европа. Оказва се, че в началото на деветдесеттях години на двадесети век, в Република Турция живеят 85% турци, много от тях привнесени от България и приобщени от Кипър; 12% кюрди – около 13 000 000 т.е. 55% от кюрдите по света, (След Войната в залива-1991., от Ирак в Турция преминават над 400 000 кюрди!); както и 3% други общности. Вероизповеданието превалиращо е мюсюльманско, (Предимно сунити!), но 2% все пак са християни и юдеи, а в по-ново време мормони и сциентолози.

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ е несъмнено почти съвременна, почти промишлена, почти гражданска държава. И, макар целта да оправдава средствата, повече от неетично е, да се набляга на мюсюльманската поливалентност на Източно-Европейските нации. Със смехотворна леснина отчитайки огромен персентаж турско и циганско малцинства. (Не е посочена ползвана литература!) В проценти, за които самите малцинства едва ли помислюват, но СЗО предлага за достоверни. Не вярвам авторката на справочника да е помръднала пръст да изследва, сравни и верифицира тези подготвени, кой знае от кой анадолски политико-стратегически институт, "статистически" данни. Което, няма как да не клони към глобалистична измяна. (СЗО е международна при ООН организация!) Спокойно! Глобализмът все още не е кодифициран. Поне за сега. Турската нация успя, и мъдро устоя неучастие във Втората световна Война, независимо от многостранния политически натиск. В началото на шестдесеттях години на миналия двадесети век, когато у нас да се мечтае за работа на запад бе деяние криминализирано, (Възнеш ли, ставаш немедленно народен враг!), Република Турция умно отвори граници за своята трудолюбива младеж. Която се установи, очовечи се, и просперира. Натрупала европейски опит, отдавна побеляла, тази младеж се завърна с пълни джебове с армаган. Предлагайки широк спектър привнесено (Дали легализирано!?!) европейско "Ноу-Хау". Напредъкът е очеваден, и отнася към поука. По отношение на промишленост и отбрана, Турция следва добрият европейски канон, налучвайки бъдещ файда-коловоз. Но, ако цената за този напредък е псевдонационалистично забаламосване на световното обществено мнение, чрез инструментариума на СЗО, едва ли би могло нещо в повече да се добави. Освен приказката за човешкото око, което само шепа пръст успява да затвори.Особено в случаи на официално толериран гьонсуратлък.
THE END
6/10/08 11:44:14 PM

LikeShow more reactions

CommentShare

1Вили Петрова

Comments

Write a comment...

НАЦИОНАЛИЗЪМ ВЕРСУС ГЛОБАЛИЗЪМ, от Хеми

НАЦИОНАЛИЗЪМ ВЕРСУС ГЛОБАЛИЗЪМ

ПОД ВОЙ НА ВСЕУНИЩОЖИТЕЛЕН ГЛОБАЛИЗЪМ; НАПЪВАЩ ДА НИ ВЗЕМЕ ПОСЛЕДЕН ЗАЛЪК ИЗ УСТА; РЯДКО СТАВА ДУМА ЗА ИСКОНЕН БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ. ПРИТАЕН В СЪРЦАТА НА НАЦИЯТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРСКА, ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. НАЦИЯ, ТЪПКАНА-ПРЕТЪПКВАНА, КАКТО ОТ ЗАВОЕВАТЕЛИ – ПРАВЕЩИ СЕ ОСВОБОДИТЕЛИ, ТАКА И ОТ ОСВОБОДИТЕЛИ – ЗАКЛЕЙМЯВАНИ КАТО ЗАВОЕВАТЕЛИ. ОБИЧ КРЕЕЩА, БЕЗ САМИТЕ ТЕ ДА ПОДОЗИРАТ, В СЪРЦАТА НА ПОКОЛЕНИЯ. НА КОИТО УЧИТЕЛИТЕ СА ПРОПУСНАЛИ ДА ДОВЕРЯТ – ЩО Е РОДИНА, НАЦИЯ И НАЦИОНАЛИЗЪМ. НЕЩАТА НА ЗАТРИВАНЕ НА ВСИЧКО НАШЕНСКО ВЪРВЯТ ДОТОЛКОВА УПОРНО, ЧЕ ПОДИР ЕДНА-ДВЕ ГЕНЕРАЦИИ МОЖЕ И ДА СЕ СБЪДНЕ ЕДНА НЯКОГА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА ПРОГНОЗА. МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ДА ПРОГОВОРИ ХЪШЛАШКИ АНГЛИЙСКИ, ПОДСЛОНЕНА В РЪЖДЯСАЛИ ВТОРА-РЪКА МОТОРИЗИРАНИ ВИГВАМИ, НА ЕДНО ПРИНУДИТЕЛНО ОЦИГАНЕНО - ЧРЕЗ КОВАРНА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ - ОБЩЕСТВО. ИЗТРЪГВАНЕ НА КРЕАТИВНАТА РАБОТНА СИЛА ИЗ НЕЙНИ РОДНИ МЕСТА. НЕЙНОТО РАЗБАЛТАВЯНЕ ПО ЧЕТИРИТЕ ПОСОКИ НА СВЕТА, МЕНЕЖИРАНА ОТ „НЕЗАВИСИМИ“ ЕКСПЕРТИ, Е ПЪРВА ГРИЖА НА ВСИЧКО ОНОВА, ХИТРИЧКО НАРИЧАНО „НОВ СВЕТОВЕН РЕД“. ДОКОЛКО ТОВА ОТЪРВА НА ЕДИН ХИЛЯДОЛЕТЕН НАРОД; ОЦЕЛЯЛ ПОМЕНУВАЙКИ ЕДИНСТВЕНО СВЕТЦИ И ВРАЧКИ, И ПОЧТИ НИКОГА ЦАРЕ; НЕ Е ЯСНО. НО ПОВИКЪТ, ЗА ЕВАКУАЦИЯ НА НАЦИЯТА ПО ЕВРОПА, Е ИМЕННО ТОВА. ГЛОБАЛИЗМЪТ Е ЗАПРЕТНАЛ РЪКАВИ. ДА ВИДИ ОКОНЧАТЕЛНАТА СМЕТКА НА СВЕТА. И НАЙ-НАПРЕД - НА БАЛКАНИТЕ. В ДУХОВНО, В КУЛТУРАЛНО, В МАТЕРИАЛНО, В РЕСУРСНО ОТНОШЕНИЕ. ПРЕДПОЛАГАЙКИ, ЧЕ С БЪЛГАРИТЕ БИ БИЛО НАЙ-ЛЕСНОВАТО. ЗАКОНОМЕРНА СЪПРОТИВА, НА ПОДОБНИ КРУШИТЕЛНИ МАС-УПРАВЛЕНСКИ ТЕНДЕНЦИИ, ИЗЯВЯВА ОСЪЗНАТИЯТ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ИНСТИНКТ НА НАЦИЯТА, КЪМ САМОСЪХРАНЕНИЕ. ИМПЛАНТИРАН ГЕНЕТИЧНО ОТ ПРИРОДА, ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ОТ ВЯРВАНИЯ И БЕДНОТИЯ, ОТ НЕИЗКОРЕНИМИ ИСТОРИЧЕСКИ ДАДЕНОСТИ. ГЪВКАВА НАРОДНОСТНА СЪПРОТИВА, БЛИКВАЩА ИЗНЕНАДВАЩО В ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МЛАДИ ГЕНЕРАЦИИ, СЧИТАНИ ЗА НЕПОПРАВИМО ИЗКИЛИФЕРЧЕНИ. ДАДЕНОСТ, КАКВАТО НИКАКВИ ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ МАНЕВРИ НЕ БИХА МОГЛИ ОКОНЧАТЕЛНО ДА СЪКРУШАТ. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЖЕРТВИТЕ, ВСРЕД РАНОБУДНИЯ ЦВЯТ НА НАЦИЯТА, ТАКИВА ВИНАГИ Е ИМАЛО. ИСТОРИЯТА ВЪЗПОМЕНАВА БЕЗБРОЙ ИМЕНА. ПАДНАЛИ НА ПОЛЕСРА-ЖЕНИЕТО ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВДИНИ. ОБЯВЯВАНИ ЗА ВСЯКАКВИ. ЗА ИНАКОМИСЛЯЩИ И ДИСИДЕНТИ, ЗА АНАРХИСТИ И АНАРХО-КОМУНИСТИ, МАРГИНАЛИ И ТЕРОРИСТИ, И НАЙ-НАПРЕД - ЗА СМАХНАТИ. ДЪЛБОКО ПОДОЗРЕВАЕМИ. ВОДЕНИ НЕЗАКОННО НА ОТЧЕТ. ЛИШАВАНИ ОТ РАБОТА. ВЪЗРАСТОВО СЕГРЕГИРАНИ. ПОДЛАГАНИ НА ФИЗИКАЛЕН И ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ. НАЙ-ВЕЧЕ ЗАРАДИ НИХИЛИСТИЧЕСКО ПРОТИВОПОСТА-ВЯНЕ НА НАЙ-ТЕЖКАТА ГЛОБАЛИСТИЧЕСКА ХИМЕРАQ ЩОТО НАЦИОНАЛНОТО ДА ОТПАДНЕ. ЗАВИНАГИ. ТУК, СЕГА, НЕЗАБАВНОQ. И ПО ЦЕЛИЯТ ЛЪЖОВЕН СВЯТ. ГЛОБАЛИЗМЪТ ВЕЧЕ ПОДУСПЯВА, ДА ПРЕВЪРНЕ ВСЕ И ВСЯ, В ХАОТИ-ЧЕСКА СВЕТОВНА КРЕМ-СУПА ОТ ВРЕМЕННО ИЛИ ПОСТОЯННО БЕЗРАБОТНИ. ПРИДВИЖВАЩИ СЕ ОТ ГРАД В ГРАД.( „МОБИЛНОСТ“ НА РАБОТНАТА СИЛА, ИЗВЕСТНО И КАТО „ОЦИГАНЯВАНЕ“.) ПРЕДНАЗНАЧЕНА ДА ГАРАНТИРА, ЧРЕЗ ИЗЦЕЖДАНЕ ЖИЗНЕНИТЕ РЕСУРСИ НА НАЦИИТЕ, ЛУКСОЗНО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ЕДНА РЕЛАТИВНО СВЪРЗАНА СПЕКУЛАТИВНО-АРИСТОКРАТИЧЕСКА ВЪРХУШКА НА ТОЧНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ НАЦИИ.

ПОВДИГНЕМ ЛИ МАЛКО-ОТМАЛКО СКЪСАНОТО ЧЕРДЖЕ, НА МЕНТЕ ОДЕМОКРАТИЗИРАНА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ЛЪСВАТ БЕЗБРОЙ ИЗКОРЕНЕНИ ОТРАСЛОВИ ПРОИЗВОДСТВА; БЕЗБРОЙ РУШНАТИ ЗАВОДИ; НЕПРЕБРОДИМИ ИЗПОСЕЧЕНИ ВЕКОВНИ ДЪРВЕСА; ОПОЖАРЕНИ ЛЕСОВЕ; ПСЕВДОАРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ; ОПОЗОРЕНИ ЦЪРКВИ; ПРЕДУМИШЛЕНО ЗАМЪРСЕНА ГРАДСКА ОКОЛНА СРЕДА; РАБОТЕЩИ А НЕПРЕЧИСТВАЩИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ; ПОДЛОЖЕНИ НА ОКОНЧАТЕЛНО ДЕСТРУКТУРИРАНЕ И УНИЩОЖЕНИЕ ИЗОСТАВЕНИ СЕЛА И ГРАДОВЕ; РАЗГРАБЕНИ СТАРИНИ; ПРОДАДЕНИ ЗА ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ СКЪПОЦЕННИ СЪОРЪЖЕНИЯ - КЪРВАВАТА ПОТ НА ТОЗ' СВЕЩЕН НАШЕНСКИ НАРОД; РАЗПРОДАЖБА НА БЕЗЦЕНИЦА НА АНОНИМНИ ЧУЖДЕНЦИ ЗЕМЯТА - НА НАШИТЕ ДЕДИ И ПРАДЕДИ. КОМПЕТЕНТНАТА МЪКА ПО ВСИЧКО ТУЙ. ОПИТИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ ВЕЧНО ИГНОРИРАНАТА, БЕЗКРАЙНО ЛЪГАНА - А ВЕЧНО ЖИВА - БЪЛГАРСКА НАЦИЯ, СЕ ОКАЗВА НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ НАШЕНСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ. ДРУГ ВЪПРОС – ДОКОЛКО ТОЙ Е ОСЪЗНАТО ПОДКРЕПЯН.



ЗА ФРИЦ ЦВИКИ ОТ МАРУЦА ГЪРЕВА -ФБ - 02.03.2016.

Непознатата история: Варна и геният Фриц Цвики

Един от най-креативните астрофизици е роден в нашия град

 

Публикувана: 1 Mar 2016 | 15:05

ФРИЦ ЦВИКИ e говорел превъзходно български език.

Един от най-ексцентричните и креативни астрофизици в историята Фриц Цвики е роден на 14 февруари 1898 г. във Варна. В акта му за раждане, който се пази в архивите на община Варна, четем: „На 1898 година, шестий ден от месец февруарий, часа в 10 преди пладне се състави настоящий акт за рождението на Приц Ф Цвики (явно писарят е направил грешкка в името на новороденото, което е Фриц, а не Приц) от род мъжки, роден на вторий ден от месец февруарий (по стар стил, по нов 14) във Варненската градска община в дома на родителите си във ІІ участък № не се чете. Син на Фритц Цвики (и тук има грешка, баща му се казва Фридолин Цвики) двадесет и девет годишен търговец и на Фани Ф. Цвики двадесет и шест годишна домакиня, католици от швейцария, по заявление на А. Аврамова (явно това е бабувалата акушерка по време на раждането) и в присъствието на свидетелите: Пеньо Апостолов, двадесет и шест годишен, стражар и Атанас Недев, четиридесет годишен, служащ, жители от град Варна. Настоящий акт след като се прочете на присъстващите и за удостоверение на гореизложеното се подписват всички. Обявител А. Аврамова и свидетели П. Апостолов и А. Недев. Следват подписите им”. Днес на фасадата на къщата на ул. „Иван Драсов“ е поставена възпоменателна плоча, която ни съобщава за този забележителен факт.

Едва ли писарят, който е объркал името на момчето, е можел да си представи, че именно това момченце един ден (заедно с Валтер Баде) ще въведе понятието “свръхнова звезда” и ще докаже съществуването на тъмната материя във Вселената. Че то ще напише стотици научни публикации и книги и през 1949 г. ще бъде награден от президента на САЩ Хари Труман с медал на свободата. Едва ли и щастливите му родители са си представяли, че през 1968 г. Фриц Цвики  ще стане професор, а през 1972 г. ще получи златен медал от Кралското астрономическо дружество във Великобритания и в негова чест ще бъде именуван астероид 1083 и един от лунните кратери.

Фриц Цвики има необикновен живот, а и семейството му не е съвсем обикновено. Баща му Фридолин Цвики е роден в Швейцария през 1868 г. Във Варна той има фирма за търговия с метали, а от 1908 г. е консул на Норвегия. Съпругата му Франциска Връчек е чехкиня и е по-млада от съпруга си с три години. До възрастта, в която трябвало да тръгне на училище, Фриц живял във Варна с майка си, баща си, брат си Рудолф и сестра си Лиза. След това родителите му решили, че трябва да получи образованието си в Швейцария и го изпратили при дядо му в селището Молис, швейцарския кантон Гларус. Там преминало детството му.

След заминаването на малкия Фриц за Швейцария семейството се мести в новопостроената си къща на ул. „Братя Миладинови“ 53-а. Тя е построена през 1908 г. от софийския инж. М. Иванов. Сградата е изградена на ъгъл с четири несиметрични фасади, на висок цокъл, със силно раздвижени фасади, украсени с щукатурна украса. Впечатлява със стряховидния си покрив, носен от високи профилирани дървени конзоли и силно прекъсван от капандурите на таванския етаж. Семейство Цвики остава във Варна до 1945 г. Майка му умира във Варна през 1927 г. Сестра му Лиза се жени за варненец и остава през целия си живот в България. В момента във фамилната къща на семейство Цвики във Варна живее внукът на Лиза. 

Фриц Цвики също оставя наследници. През април 1933 г. той се жени за Дороти Върнън Гейтс, дъщеря на видния местен сенатор Егберт Гейтс. Бракът им не просъществувал дълго, едва до средата на 1941 г. От този брак Цвики няма деца. Но Дороти Гейтс продължава да се възхищава на неговия интелект до смъртта си през 1988 г. Той остава приятел до края на живота си с бившия си шурей Николас Рузвелт, пети братовчед на Франк Делано Рузвелт и американски посланик в Унгария.

През 1947 г. Цвики се жени в Швейцария за своя сънародничка - Анна Маргарита Цурхер. Те се запознали през пролетта на 1947 г. в Тун, Швейцария. От този брак има три дъщери – Маргрет, Франциска и Барбарина. Негови внуци са Кристин Томас Пфенингер, Ариела Францес Пфенингер и Кристиян Алекзандър Фриц Цвики. В библиотеката на кантона Гларус се помещава музеят на Цвики. В него могат да се видят снимки на къщите, в които е живял, много негови ръкописи и научните му разработки, а в Швейцария на името на Цвики има основана и фондация Fritz Zwicky Stiftung.

Младият Фриц учи в института в Цюрих. Там любимият му учител бил физикът Аугуст Пикард и той оказва огромно влияние върху младежа. През 1920 г. Цвики завършил института в Цюрих, подготвяйки дипломна работа по физика. Ръководител на дипломната му работа бил друг известен учен, математикът Херман Вейл. През 1922 г. Цвики защитил докторска дисертация. Този път имал двама ръководители - Петер Деби и Паул Шерер. И двамата му ръководители по-късно стават водещи учени. Петер Деби получил Нобелова награда по химия през 1936-а. А Паул Шерер е един от основателите на ЦЕРН. Всички тези изявени умове оказват огромно влияние върху талантливия млад учен.

Явно за Цвики като за надежден млад учен се е заговорило още при работата му по докторантурата. След защитата той получава покана да работи в Калифорнийския технологичен институт, съкратено Калтех, намиращ се в Пасадена, САЩ. Поканата била изпратена лично от тогавашния директор Робърт Ендрюс Миликън, известен с пресмятането заряда на електрона, за което получава Нобелова награда. 

През 1942 г. Цвики е назначен за редовен професор по астрономия в Калтех, като същевременно работи като директор по изследванията в  „Аероджет дженерал корпорейшън”(Азуза, щата  Калифорния). В тази корпорация той работи от създаването й през 1943 г. (той е един от нейните създатели) до 1961 г. Там има регистрирани 50 патента, основно  в областта на ракетната техника. Негово изобретение са редица реактивни и хидротурбореактивни двигатели. Активно участва в разработката на ракетни ускорители за излитане на тежки самолети. През октомври 1946 г. под ръководството на  Цвики с помощта на ракетата „Фау-2” е осъществено изстрелването на „изкуствени метеори” – първият експеримент по създаването на  изкуствени астрономически обекти. Цвики е основател и президент (от 1961 г.) на Обществото за морфологични изследвания, което разработва методика за използване на А морфологичния анализ.

Освен гениален учен Цвики  бил изключително приветлив и сърдечен човек. Участва в много благотворителни прояви. Той се обявява твърдо против разработката и използването на ядрено оръжие. Говорел е превъзходно български език.

Фриц Цвики умира в Пасадена, САЩ, на 8 февруари 1974 г. на 75 години. Погребан е в селцето Молис, кантона Гларус, Швейцария, където е преминало детството му, а във Варна една паметна плоча ни напомня за тази особено колоритна личност, с многостранни интереси и невероятни интелектуални способности, започнала живота си в нашия град.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

КАНАЛ ДУНАВ-ЧЕРНО МОРЕ - ФБ - 26.02.2016.

Плавателният канал Варна-Русе или как Шумен и Разград щяха да бъдат пристанищни градове

Идеята за канал, свързващ Дунав и Черно море, се заражда още в Османската империя. Тогава се обсъждат варианти за пряка водна връзка успоредно със строителството на първото шосе и жп линията между Русе и Варна. На 8 февруари 1876 г. Таяр бей – управител на Дунавското османско параходство, публично защитава становището пристанище Варна да се изгради във Варненското езеро, а не в залива на Черно море. Основното предназначение на това пристанище той вижда в осигуряване транзита на товари пристигащи по Дунав от Централна Европа и от Черноморския басейн и свързаните с него морета, за дунавските и съседните им европейски държави. След Освобождението, през 20-те години на миналия век се намират също ревностни защитници на идеята като началника на варненското пристанище инж. Боян Кънчев, Цанко Каракунев, инспектор по БДЖ, и още цяла плеяда учени по това време.

Конкретните проучвания обаче започват едва през 1968 г. Тогава архитект Марко Стоянов пръв изготвя с екип урбанистичната хипотеза на въображаемото трасе на канала по поречието на реките Провадийска, Камчия, Врана и Русенски Лом. Идеята за прокопаването на плавателния канал Русе-Варна – естествената и най-пряка връзка по вода от Атлантика до Черно море през Дунав, е докладвана пред най-висшето тогава ръководство в държавата ЦК на БКП. По силата на държавни и правителствени документи през 1972 г. започва и проектирането. По нареждане на Тодор Живков над заданието са работили 3000 експертиоставили близо 10 тома проучвателна и проектна документация, подкрепена със снимки от Космоса, предоставени от НАСА. Засекретеният проект носи кодовото название „Аспарухов вал-680″. Екипът, който изготвя проекта, планира освен за транспорт каналът да се използва за напояване и промишлено водоснабдяване на Североизтока. Изготвени са няколко проекто-варианта на бъдещото транспортно трасе. 

Първият от тях е предвиждал маршрутът му да е с дължина 176 км. като започва от Русе и преминава в близост до Разград и Шумен, преди да завърши във Варна.  Проектът предвиждал заустяването на канала да стане около устието на р. Лом край Русе. Чрез корабоподемник се предвижда той да премине на различна, по-висока от началната, кота. На тази надморска височина каналът трябвало да пресича Добруджанското плато и чрез втори корабоподемник да се свърже с Белославското езеро. В него е трябвало да се изградат поетапно, в зависимост от нуждите, необходимите пристанищни съоръжения. Основното достойнство на проекта е било, че коритото на канала в участъка между двата корабоподемника се е предвиждало да бъде на относително постоянна кота, което да осигури бърз превоз на товари, като се избягват множеството шлюзове и свързаните с тяхното използване водоподемни съоръжения.

Другият вариант предвиждал трасето на плавателния канал Русе-Варна да минава по долината на р. Черни Лом и след като пресече платото северно от Търговище и южно от Шумен, да продължи по долината на р. Голяма Камчия, а при Гроздьово да се отклони на север по долината на Провадийска река, за да се заусти в Белославското езеро. Проектантите предвиждат неговата дължина да е 192 км, а множество шлюзове трябвало да акумулират водите на споменатите реки. По всеки от двата варианта е съществувала възможност да се прехвърлят през Източна Стара планина дунавски води за поливане на земеделски земи в източната част от Горнотракийската низина. Това е бил мащабен замисъл, реализацията на който би осигурила висока продуктивност на всички отрасли в земеделието от тази истинска житница за страната.

Третият маршрут е бил с дължина от 156 км, започващ от Малък Преславец и стигащ до Варна. Трябвало е да свърже р. Дунав при с. Малък Преславец, на 129 км източно от Русе, с Белославското езеро. Разработването на идеята е била на Министерство на земеделието. Поставен е бил  на обсъждане и още един проект – за изграждането на плавателен канал Дунав-Горна Оряховица (като се използва коритото на река Янтра)-река Камчия-Черно море, но и той си остава само идея.

В крайна сметка избрано е трасето от Варна до Русе с дължина 192 км, като то следва долината на река Русенски Лом, Мадарската река и река Провадийска. Техническите характеристики на плавателния канал са 33 метра широчина на дъното, 4.8 метра дълбочина и 5 км аквадукти. Размерите му са били съобразени с кораби, които плават както по долния и среден Дунав, така и в Черно и Средиземно море. Водните маси, които ще се използват от Дунав, са 2.3 млрд. куб.м, което е около 3 % от годишното количество на реката. За построяване на канала е трябвало да се отчуждят около 19 000 дка земи.Цялата прилежаща територия около плавателния канал се е предвиждало да стане промишлена зона.

По проектите тогава се предвижда годишно да се превозват над 20 млн. т товари (основно въглища, руда, насипни товари), от които 2,8 млн. т – транзитни, а  Разград, Шумен и Провадия е трябвало да бъдат  междинни пристанища.Мотивите за прокопаване на канала са били преди всичко икономически. Чрез него пътят на плавателните съдове е щял да се скъси с 230 километра, а превозът на стоки – ускорен приблизително с две денонощия. Каналът би могъл да помогне и за разрешаването на евентуални кризи с питейната вода. Освен това той е щял да бъде надежден източник на вода за напояване. Не на последно място трябва да се спомене и факта, че този вид транспорт е екологичен и евтин.

Изграждането на колосалното за мащабите на страната ни хидросъоръжение е трябвало да бъде логичният и удобен завършек на стратегическа връзка по речния плавателен път Рейн – Майн – Дунав и Дунав – Одер – Елба. Така е щяло да се посрещнат най-големите кораби, преминаващи през Суецкия канал, Дарданелите и Босфора в Черно море, които по Дунав могат да излязат на Север до Атлантика.  По проектносметна документация за него са били нужни около около 2.2 млрд. лв. по тогавашния курс (лев=долар), които е трябвало да бъдат осигурени от държавния бюджет. 

В края на краищата в средата на 70-те е построен канал от Варна само до Девня (дължина 20 км, дълбочина – 14 м по протежение на Варненското и Белославското езеро). След товамегаломанският проект е замразен. Вътрешните причини за това могат да се търсят в няколко посоки. 

Липса на финансови средства необходими за огромната инвестиция, на достатъчно добри технологии и накрая естествените природни пречки. И макар че релефът на местността позволява да се разширят и да се свържат коритата на някои реки (Провадийска и Бели Лом) заедно с водохранилища край тях, основният проблем се е състоял в това, че почвите в района са били неподходящи. Там почвата е като гъба иводата бързо се абсорбира в нея и се стича в подземни галерии и кухини.Не на последно място трябва да се спомене и факта, че в района липсват достатъчно големи реки и водоеми, което прави изключително трудно прокопаването на такова огромно съоръжение. Главната причина за нереализирането на проекта обаче, трябва да я търсим навън.

През 1948 г. по съвет на Сталин в Румъния е взето решение за изграждане на канал, свързващ Дунава с Черно море – от Черна вода до пристанище Констанца. През следващата 1949 година по протежение на проектотрасето са изградени трудови лагери. В тях са изпратени основно политически затворници, които се заемат с работата по съоръжението. Трудът е бил почти изцяло ръчен и изключително тежък. За изграждането на канала е прехвърлена от Съветския съюзизползваната строителна техника на Волго-Донския канал. Румънското начинание постепенно изчерпва ресурсите на икономиката и през 1953 година след смъртта на Сталин изграждането е спряно. През 1976 година Чаушеску решава да довърши начинанието, въпреки спорната икономическата целесъобразност от изграждането на канала. 

Някои историци са на мнение, че решението е продиктувано от независимата от Съветския съюз румънска външна политика. С него се цели да бъде заобиколена съветската територия и военноморски бази, разположени около дунавската делта. Стойността на канала по днешни оценки се изчислява на около 2 милиарда евро. След многобройни закъснения в строителството южният ръкав на хидросъоръжението е пуснат в експлоатация през 1984 г., а северният – през 1987 година. С пускането му в експлоатация дунавско-черноморският маршрут се съкращава с една четвърт и с 15% намаляват приходите от товарен транзит на бившия СССР.

И ако румънската страна се стреми да води независима от СССР външна политика, то българската е пряко зависима от съветската. Макар че за Москва нашия канал е бил с по-голямо стратегическо значение, тя се е оказва безсилна да отмени едностранно възобновеното решение на румънското правителство за дострояване на канала. Така на практика се оказва, че на проекта за канал Русе-Варна му е предопределено да потъне в забрава, изгубил значението си с играждането на конкурентния канал Черна вода-Констанца. Инвестицията вече се оказва изключително икономически неефективна и не би имала почти никаква положителна възвръщаемост.През 1998 г., когато на власт е правителството на Иван Костов с министър на транспорта Вилхем Краус, започва нова инициатива за изграждането му, която също не води до успех. Десет години по-късно инициативен комитет възражда идеята за пристанища в Разград и Шумен, а според актуалните сметки реализацията му ще струва над 4,5 млрд. лв. На практика обаче отново нищо не е постигнато. И все пак, ако един ден държавата отново реши да копае в името на идеята, то ще трябва да се търсят големи външни инвеститори, които ще поставят на първо място въпроса за възвращаемостта. Дори и да пренебрегнем не малкото екологични възражения, колосалният  проект май завинаги е обречен да остане на лист хартия.

Коментари

1 Коментари

ЗЛАТО ЗА МОСКВА - ФБ - 20.02.2016.

Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Защо Живков даде 26 тона злато на Москва

Защо Живков даде 26 тона злато на Москва

Съкровището на Царство България изнесено в СССР през 1959 година

26 тона злато, натрупано по време на Царство България, е откраднато тайно от Съветския съюз в края на 50-те години на ХХ век. Това шокиращо разкритие лъсва от разсекретени документи на Държавния архив и на Българската народна банка (БНБ), става ясно от разследване на „Дойче веле“. 14 години след 9 септември 1944 г., когато Червената армия се настанява в България, т.е. през 1959 година, вече в разгара на Студената война 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка.

По това време в София вече властва Тодор Живков, а в Кремъл се разпорежда Никита Хрушчов. Така всъщност сателитната Народна република България, обявена за такава през 1946 г., е принудена да предаде на Съветския съюз това съкровище, което в бъдеще би й гарантирало финансова стабилност. Историци отбелязват, че всъщност от 1959 г. започват реалните икономически проблеми на социалистическа България.

Според изследователи е мит, че СССР е подпомагал НРБ и че безвъзмездно е станал суровинен доставчик на цялата социалистическа общност от СИВ. Всъщност истината е, че големият съветски брат е издоил максимално държавата ни. И всъщност именно с тези 26 тона злато, натрупани по времето на царете Фердинанд и Борис III, Живкова България се разплаща с Москва за милионите тонове нефт и газ, както и за други суровини, получени от 1960 до 1989 г.

„До 1962 г. две партиди от златния резерв на България са продадени, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано да е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения. През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ, цитиран от „Дойче веле“. Учени дори смятат, че грабежът на царското съкровище е в основата на инициативата на Тато България да стане 16-та република на СССР.

Историци твърдят, че идеята на Първия била чрез по-тясно политическо и икономическо сближаване с Москва България да получи финансови привилегии в рамките на СИВ. Тайните доскоро архиви на БНБ разкриват, че по времето на социализма НРБ е била на три пъти на ръба на фалита именно заради липсата на валутни резерви, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е положението на родната икономика през 70-те години.

Това се дължи на няколко факта – по заповед на Москва България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки. Допълнителен удар за България оказва и рязкото вдигане на цените на горивата на международния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „братска помощ“ на левите борби за свобода в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва и без това ошушканата хазна.

„Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България са текли реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт“, твърди политологът Антон Тодоров.

„През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата й твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров, цитиран от „Дойче веле“. Според него продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР.

Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.

Грабежът на 26 тона златни кюлчета не е единственото съкровище, взето от Съветския съюз. Според историци веднага след 9 септември Червената армия по заповед от най-високо изнася в Москва скъпоценности от българските дворци, принадлежали на царското семейство. Говори се, че в Москва попадат десетки уникални картини, купувани още от цар Фердинанд, кристални и порцеланови вази, изрисувани майсторски с пейзажи, полилеи, завеси и персийски килими.

Братушките взимат уникални документи от нашите архиви

Като съюзник на нацистка Германия Съветският съюз третира България и като страна, която губи Втората световна война и която е длъжна да изпълни исканията на победителите. В този смисъл, дори без да пита София, след 9 септември 1944 година Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с трофейни български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Те са изнесени с влакови композиции и с кораби, отплаващи към Русия от пристанище Лом.

Вече десетина година България официално иска от Москва да й върне въпросните архиви или поне да получи копия от тях. Според родни историци особен интерес за СССР представлявали данните за руски емигранти, противници на болшевиките и избягали в България след революцията от 1917 г. На базата на тези архиви след 1944 г. Сталин и приближените му убийци изискват от Народната република да ги предаде на Съветския съюз, за да ги прати в лагери в Сибир. Властите в Кремъл са се интересували и от всеки документ, свързан с Освобождението на България от турско робство, Първата и Втората световна война, за отношенията между Царство България и Германия, както и с Великобритания и Франция.

Скъпоценностите отмъкнати от София заради Кехлибарената стая?

26-те тона злато, откраднати от България, са отмъщение от страна на СССР заради плячкосаната по време на Втората световна война от нацистите уникална Кехлибарена стая в Екатерининския дворец край Санкт Петербург. Това е една от най-необичайните версии, граничеща с теориите на конспирацията, разпространявана сред родните изследователи на българо-руските отношения.

Прословутата стая е създадена в началото на XVIII век в Прусия. Скоро след направата й е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съюзник руския цар Петър I. Тя е напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана „Осмото чудо на света“.

Руснаците твърдят, че Кехлибарената стая е плячкосана по време на Втората световна война от хитлеристите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Точната й съдба все още остава в тайна. Една от версиите за изчезването на Кехлибарената стая е, че е била унищожена от съветските войници. За Русия обаче и до днес виновник за изчезването на скъпоценната стая е нацистка Германия, така че веднага след 1944 г. Москва смята за справедливо да накаже подобаващо съюзниците на Хитлер, като отнеме от тях техните богатства.

 http://www.vsekiden.com/