(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
БОЛГАРИЯ - МИЛА МАТИ!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
БОЛГАРИЯ - МИЛА МАТИ!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛКОТО ДА БЕ МРЪСНО ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО, то все пак не си позволи да направи книжарниците и книгите в тях недостъпни за редовия гражданин. Това се отнасяше, както за "класиците" на марксизма-ленинизма - така и за световните нови и стари класици. Преводаческата дейност бе под пара, и това което наистина липсваше, бе литература по астрология - аcтролябия. Неофициална цензура, разбира се, имаше бол. Съсредоточена в ръцете на съответните директори на книгоиздателства - до едно държавни, и техните редактори - до смърт одържавени. Та си позволяваха, как щат - да си се гаврят с хорския труд. Надграждайки настоящето плачевно дередже на БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРА И ЛИТЕРАТУРА.
ЕДНА ПОДОБНА ПРЕЦЕНЗУРИРАНА И КОЙ-ЗНАЕ-КАК ОБНАРОДВАНА КНИГА, бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият век, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЗИЦОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!) .Днес тази книга навярно - на бит-пазар - струва стотинки. Но, патриотизмът който тя успява и излъчва, би могъл да се сравни единствено с органичния патриотизъм на Георгия Стойкова РАКОВСКИЯ. Книгата е пълна с толкова много многоточия, че читателят би могъл да си представи, какви златни страници са ни спестени. Питах се - защо!?! (1970.!) Сега съм наясно. ЗАЩОТО ДА СЕ ПРАВИ ОРИГИНАЛНА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА Е ЗАБРАНЕНО (Подражателската - не!?!) Нейния социален импакт винаги е докрай бунтовен.
СТАРА СОФИЯ, по подобие на СТАРА ВАРНА, е била и остава подчинена, на ТЕЖКИ МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ, диктуващи ЦЕНЗУРА. В един или в друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим, независимо от шумно провъзгласената узаконена забрана на цензура по време на знаменития фашистолог Желю ЖЕЛЕВ, такава понастоящем, и съществува, и шества напрек-надлъж през МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. Цензорите са станали лесни ректори, професори и доценти. Позоваванията в КОМДОС - са без значение. ТАЗИ РЕГИОНАЛНО ГЛОБАЛИЗИРАНА ЦЕНЗУРНАЯ МАШИНА, не престава да тежи и дотяга със своите си честно казано - прекалено варналийски общински механизми. Където една самозвана "ОБЩИНСКА КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА", десетилетия под ред оглавявана от бивши тоталитарни кадри, безсрамно натаманени в общинския съвет, си позволява да игнорира доказани на международната арена на култура местни майстори. Без да престане да цица - потракващата на кухо - общинска хазна. За сметка на столичната литературна канава. Така яко впила се в снагата на малненската ни общинария, че просто няма накъде. И, не единствено поради икономически съображения. Ами, поради НЕИЗТРИВАЕМА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ И ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ. Зер, преди трийсетина години време - този или онзи - не се поклониха на когото требе. Сега, Той - все си е на власт!?! И - ето на - ще си отидете безименни литератори в необезсмъртената история на СТАРА ВАРНА. Прочул се, като град на пребиваване на всеки изритан от столицата цървулан. А, в наше време, и на всевъзможни англоезически отрепки.
НЯКОГА, АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ, успява да подхвърли - през онези тежки тоталитарни времена, че цензурата основно бива:
А/ САМОЦЕНЗУРА - от страх да не те сурвакат - на кюше пред кафене;
Б/ РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА - осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх да не им изстине стол, вътрешни редактори.
В/ ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА - за която си ни въртят през държавна тайна - във век на трансглобални имитации, комуникации и пермутации.
Какво бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим, щото проблемът е толкова сериозен, че различни журналистически формации по света не престават да тръбят - И ДА СИ ПОМАГАТ.
КОМПАРАТИВНО бихме могли да сравним поредицата книги "СТАРА ВАРНА" на един местен списовател, който проблеми с цензурата няма. Неговите критики са насочени единствено, към същността на НЯКОГАШНИЯ АНТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ В СТАРА ВАРНА - ако би могъл да се нарече така.Така, че лесно би могло да бъде добавен трети вид цензура - ФИНАНСОВАТА ЦЕНЗУРА. Свързана, естествено, с пренебрежителните подигравки на отпускащият залък литературен хлеб. По същество рядко четящ, някогашен възпитаник от системата ПУЦ - едно от дребните отмъщения на Тодора ЖИЕВКОВА, към остатъчните български интелектуалци.
СПОМЕНАВАЙКИ В ЗАГЛАВИЕТО жалните слова на Георгия Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не бъдат докоснати някои особени моменти от историята на ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ НА НЯКОГАШНА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА СОФИЯ. Когато не се е работило по проекти. Когато се е творяло на лична отговорност и собствени разноски. Въпреки, че Министерство на просвещението и лично Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, не са преставали да подпомагат на дребно.
ОКАЗВА СЕ, ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАЙСЕТИ ВЕК, проблемата БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА е особено актуална. Авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК", днес напълно забравена, за да не кажа възпретена, Иван ГРОЗЕВ, публикува прекалено авангардната за онези времена "БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ". Невероятно, но темата тревожи и понастоящем. Без да си вземем особената бележка, какво, че ЕВРОПА СИ ПОЗВОЛЯВА ДА НИ ИЗОБРАЗЯВА КАТО ОТЧАЯНО СТАРОМОДЕН ЧУГУНЕН КЕНЕФ - ПО ПОГРЕШКА ИМЕНУВАН "ТУРСКИ". ЩОТО СИ Е СЪВСЕМ ОКУПАЦИОННО ДОЙЧОВСКИ. ПРИ ТОВА - НЕ ТАКА НАДАЛЕЧ ОТ РЕАЛНАТА МАТЕРИАЛНА ИСТИНА. В което - ЗА СЪЖАЛЕНИЕ - си се убеждавам КАТА БОЖИ ДЕН, разтворя ли прозорци за свеж въздух - получавайки поредната порция автомобилная смрад. И, за да се запитам, СЪВСЕМ НЕЦЕНЗУРНО, никой ли не се опитва, да свърже нависоко подскочилия тренд в леталните респираторни заболявания във ВАРНА-ГРАД, с проблематиката на замърсяване на градската околна среда!?! И, ако ЕВРОПА наистина прекалява, с една подобна преценка, то навярно е поради НАЛИЧИЕТО НА ЩАТНИ ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ЗА КУЛТУРА. Които дори не помислюват, да решат някакви общински, някакви регионални, па дори национални проблеми, докато неуморно подпомагат иждивението на своите си съмнително добросъвестни и рядко компетентни членове. Всеки един от тях уредил се, кой с полуграмотна книжонка, кой с апартаментче, кой с командировка зад граница, в името на подлагане на ВАРНА-ГРАД на ЕВРОПА. Че, тук има едни пари за изяждане - нали така, СЪР!?! Е, понякога, освен акъл, парите наистина недостигат. В подобни случаи креативно фактурираме - между другото - в калабалъка - КАФЕДЖИЙСКИ КЪСМЕТЧЕТА. Тъй ами, пред органите трябва да сме чисти. НЪЛ' ТЪЙ БА!?!
The End 22.10.2009. - 22.10.2014.
ЕДНА ПОДОБНА ПРЕЦЕНЗУРИРАНА И КОЙ-ЗНАЕ-КАК ОБНАРОДВАНА КНИГА, бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият век, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЗИЦОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!) .Днес тази книга навярно - на бит-пазар - струва стотинки. Но, патриотизмът който тя успява и излъчва, би могъл да се сравни единствено с органичния патриотизъм на Георгия Стойкова РАКОВСКИЯ. Книгата е пълна с толкова много многоточия, че читателят би могъл да си представи, какви златни страници са ни спестени. Питах се - защо!?! (1970.!) Сега съм наясно. ЗАЩОТО ДА СЕ ПРАВИ ОРИГИНАЛНА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА Е ЗАБРАНЕНО (Подражателската - не!?!) Нейния социален импакт винаги е докрай бунтовен.
СТАРА СОФИЯ, по подобие на СТАРА ВАРНА, е била и остава подчинена, на ТЕЖКИ МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ, диктуващи ЦЕНЗУРА. В един или в друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим, независимо от шумно провъзгласената узаконена забрана на цензура по време на знаменития фашистолог Желю ЖЕЛЕВ, такава понастоящем, и съществува, и шества напрек-надлъж през МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. Цензорите са станали лесни ректори, професори и доценти. Позоваванията в КОМДОС - са без значение. ТАЗИ РЕГИОНАЛНО ГЛОБАЛИЗИРАНА ЦЕНЗУРНАЯ МАШИНА, не престава да тежи и дотяга със своите си честно казано - прекалено варналийски общински механизми. Където една самозвана "ОБЩИНСКА КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА", десетилетия под ред оглавявана от бивши тоталитарни кадри, безсрамно натаманени в общинския съвет, си позволява да игнорира доказани на международната арена на култура местни майстори. Без да престане да цица - потракващата на кухо - общинска хазна. За сметка на столичната литературна канава. Така яко впила се в снагата на малненската ни общинария, че просто няма накъде. И, не единствено поради икономически съображения. Ами, поради НЕИЗТРИВАЕМА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ И ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ. Зер, преди трийсетина години време - този или онзи - не се поклониха на когото требе. Сега, Той - все си е на власт!?! И - ето на - ще си отидете безименни литератори в необезсмъртената история на СТАРА ВАРНА. Прочул се, като град на пребиваване на всеки изритан от столицата цървулан. А, в наше време, и на всевъзможни англоезически отрепки.
НЯКОГА, АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ, успява да подхвърли - през онези тежки тоталитарни времена, че цензурата основно бива:
А/ САМОЦЕНЗУРА - от страх да не те сурвакат - на кюше пред кафене;
Б/ РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА - осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх да не им изстине стол, вътрешни редактори.
В/ ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА - за която си ни въртят през държавна тайна - във век на трансглобални имитации, комуникации и пермутации.
Какво бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим, щото проблемът е толкова сериозен, че различни журналистически формации по света не престават да тръбят - И ДА СИ ПОМАГАТ.
КОМПАРАТИВНО бихме могли да сравним поредицата книги "СТАРА ВАРНА" на един местен списовател, който проблеми с цензурата няма. Неговите критики са насочени единствено, към същността на НЯКОГАШНИЯ АНТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ В СТАРА ВАРНА - ако би могъл да се нарече така.Така, че лесно би могло да бъде добавен трети вид цензура - ФИНАНСОВАТА ЦЕНЗУРА. Свързана, естествено, с пренебрежителните подигравки на отпускащият залък литературен хлеб. По същество рядко четящ, някогашен възпитаник от системата ПУЦ - едно от дребните отмъщения на Тодора ЖИЕВКОВА, към остатъчните български интелектуалци.
СПОМЕНАВАЙКИ В ЗАГЛАВИЕТО жалните слова на Георгия Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не бъдат докоснати някои особени моменти от историята на ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ НА НЯКОГАШНА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА СОФИЯ. Когато не се е работило по проекти. Когато се е творяло на лична отговорност и собствени разноски. Въпреки, че Министерство на просвещението и лично Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, не са преставали да подпомагат на дребно.
ОКАЗВА СЕ, ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАЙСЕТИ ВЕК, проблемата БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА е особено актуална. Авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК", днес напълно забравена, за да не кажа възпретена, Иван ГРОЗЕВ, публикува прекалено авангардната за онези времена "БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ". Невероятно, но темата тревожи и понастоящем. Без да си вземем особената бележка, какво, че ЕВРОПА СИ ПОЗВОЛЯВА ДА НИ ИЗОБРАЗЯВА КАТО ОТЧАЯНО СТАРОМОДЕН ЧУГУНЕН КЕНЕФ - ПО ПОГРЕШКА ИМЕНУВАН "ТУРСКИ". ЩОТО СИ Е СЪВСЕМ ОКУПАЦИОННО ДОЙЧОВСКИ. ПРИ ТОВА - НЕ ТАКА НАДАЛЕЧ ОТ РЕАЛНАТА МАТЕРИАЛНА ИСТИНА. В което - ЗА СЪЖАЛЕНИЕ - си се убеждавам КАТА БОЖИ ДЕН, разтворя ли прозорци за свеж въздух - получавайки поредната порция автомобилная смрад. И, за да се запитам, СЪВСЕМ НЕЦЕНЗУРНО, никой ли не се опитва, да свърже нависоко подскочилия тренд в леталните респираторни заболявания във ВАРНА-ГРАД, с проблематиката на замърсяване на градската околна среда!?! И, ако ЕВРОПА наистина прекалява, с една подобна преценка, то навярно е поради НАЛИЧИЕТО НА ЩАТНИ ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ЗА КУЛТУРА. Които дори не помислюват, да решат някакви общински, някакви регионални, па дори национални проблеми, докато неуморно подпомагат иждивението на своите си съмнително добросъвестни и рядко компетентни членове. Всеки един от тях уредил се, кой с полуграмотна книжонка, кой с апартаментче, кой с командировка зад граница, в името на подлагане на ВАРНА-ГРАД на ЕВРОПА. Че, тук има едни пари за изяждане - нали така, СЪР!?! Е, понякога, освен акъл, парите наистина недостигат. В подобни случаи креативно фактурираме - между другото - в калабалъка - КАФЕДЖИЙСКИ КЪСМЕТЧЕТА. Тъй ами, пред органите трябва да сме чисти. НЪЛ' ТЪЙ БА!?!
The End 22.10.2009. - 22.10.2014.
