събота, 20 юни 2015 г.

(С) 2015 – Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА
(15)

КОРПУС НА МИРА

ОТ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ – ХЕМИ
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА ЕДИН МАЛЪК КРАЙБРЕЖЕН ГРАД, ИМАШЕ ГОЛЯМ КАХЪР. ПРИ СОНДАЖНИ ПРОУЧВАНИЯ В СРЕДАТА НА ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА СЪЩИЯТ ТОЗИ ТРЕВОЖЕН ВЕК, ВМЕСТО НЕФТ БЕ БЛИКНАЛА ТРАПЕЗНА ПИТЕЙНА ВОДА, С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КАЧЕСТВО. ВОДАТА БЕ ЛЕКОВИТА - БЕЗ ДА СЪДЪРЖА МИНЕРАЛИ. НЕ БЕ ГОРЕЩА – НИТО ДОРИ ТОПЛА. ЗИМЕ И ЛЕТЕ ДЪРЖЕШЕ ТРИДЕСЕТ И ДВА ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ. В НЕЯ КАВАРНЕНСКИ БОБ СЕ СВАРЯВАШЕ ЗА МИНУТИ.
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЛОВИН ВЕК, ТАЗИ ВОДА СПОКОЙНО ИЗТИЧАШЕ В МОРЕТО. А – ДА СПРЕ – АМА НЕ СПИРА; А – ДА ЗАГЛЪХНЕ – АМА ДЕБИТЪТ СЕ УВЕЛИЧАВА; АКО Я ЗАТАПЯТ – В КЪЩИТЕ ИЗБИВА. БЕЗЦЕННО НАСЛЕДСТВО, С КОЕТО НИКОЙ НЕ ИСКАШЕ ДА СИ ИМА РАБОТА. ВСЯКАКВИТЕ МОЛБИ И ЖАЛБИ, ДО ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ НА ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ, БЯХА ОСТАНАЛИ БЕЗ ОТЗВУК. КМЕТЪТ БЕ ХОДИЛ ЛИ ХОДИЛ ПО ВЪРХОВНИТЕ ИНСТАНЦИИ. ДОКАТО СИ ПИЯТ КАФЕНЦЕ, БЮРОКРАТИТЕ МУ ДАВАХА ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ВРЕМЕТО МУ НА КМЕТУВАНЕ ИЗТИЧА. НЯКАКЪВ ФРЕНСКИ ПРЕЗИДЕНТ БЕ ЧЕЛ ЛЕКЦИЯ В СТОЛИЦАТА – КАТО-КАК СЕ РУШВАТ БЕРЛИНСКИ СТЕНИ. КМЕТЪТ БЕ ПРИСЪСТВАЛ. БЕ РАЗБРАЛ, ИДАТ ЛИ ИДАТ – ИСТИНСКИ НОВИ ВРЕМЕНА. ПРЕЗ КОИТО ЗАПАДА, ПО ПРИМЕРА НА БРАТСКИЯТ СССР, КАТО НИЩО ЩЕ НИ НАТЪПЧЕ С АВАНГАРДНИ ТЕХНОЛОГИИ, КОИТО ДОРИ НЯМА ДА СЕ СЕТИМ ДА ПЛАТИМ. ТОГАВА, И НЕГОВОТО ГРАДЧЕ ЩЕ ВИДИ - ЩО Е ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ХАИР, ПО ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА. КМЕТЪТ ДОСТА БЕ ХОДИЛ ПО СВЕТА, ТА РУЧАШЕ „ЖИТАН“, КАТО ЛОКОМОШО. И ОЧАКВАШЕ СВОЕТО СИ ВРЕМЕ. ПРЕФАСОНИРАН ОТ КМЕТ, В ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ.
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, АМЕРИКАНСКИЯТ „КОРПУС НА МИРА“, ВЕЧЕ БЕ ПУСНАЛ ПЛОДОТВОРНИ КОРЕНИ ВЪВ ВАРНА-ГРАД. САМООТВЕРЖЕНИ МЛАДИ БИЗНЕСМЕНИ УЧЕХА И ПРОУЧВАХА, КАТО КАК СЕ ОЦЕЛЯВА В БЕЗНАДЕЖДЕН ПРЕХОД. БЯХА СВЕСТНИ МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА. НЕ ПИЕХА И НЕ ПУШЕХА. ДОРИ ДЪВКА НЕ ДЪВЧЕХА. СПРЕТНАТИ, КАТО ЗА УОЛСТРИЙТ, ТЕ ВСЯКА ЗАРАН ОКОЛО ДЕВЕТ БИВАХА В СВОЯТ СИ ИНТЕГРАЦИОНЕН КЛУБ. ОТ ТЯХ НАУЧИХ, КАК ВСИЧКО СЕ КУПУВА И ПРОДАВА. (АКО ГО МОЖЕШ.) ОСВЕН СВОБОДНОТО ВРЕМЕ. (АКО ГО ИМАШ.) А ТАКОВА ВРЕМЕ, ТЕ СЯКАШ ИМАХА В ИЗЛИШЪК. МЕЖДУ МНОГОТО ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОРИ, НАЙ-ХАРЕСВАХА СЛЕДНИЯТ.
- ЧУСТВАТЕ ЛИ – УСЕЩАТЕ ЛИ!?!
НИЕ, ЛАИЦИТЕ НА ВЪЗРАСТ, НЕ РАЗБИРАХМЕ ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ.
- АМИ . . . КАКВО ДА УСЕЩАМЕ . . .
- ДЪНОТО, ДЪНОТО – О - О!
ЕДВА СЕГА, ПОДИР ЧЕТВЪРТ ВЕК ПРОПИЛЯНО ВРЕМЕ, РАЗБИРАМ КАКВО НЮЙОРКЧАНИТЕ СА ИСКАЛИ ДА КАЖАТ. НАВИКНАЛИ НА ОСОБЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В СИСТЕМАТА НА СИВ, КЪДЕТО САМО НА ПРЪВ ПОГЛЕД РАБОТИТЕ НЕ ВЪРВЯХА, БЕ ТРУДНО ДА РАЗБЕРЕМ ТЕЗИ КОМФОРТНО ЗАТВОРЕНИ В СЕБЕ СИ ХОРА. А, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ, БИВШ БЕЗПАРТИЕН, ВСЕ ПАК УСПЯ ДА МЕ ПРИДУМА. ДА МУ ЗАВЕДА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА „КОРПУСА НА МИРА“ - НА ДУПКАТА. ОТ КОЯТО ВОДА ХВЪРКАШЕ Ò НЕБО ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК. ПРИМОЛИХ ЩАТНИЯ ПРЕВОДАЧ, ДА КАНДАРДИСА ОНЗИ НА КОГОТО КАЗВАХА „БОС“, ЩОТО, ДА ПОСЕТИ ОБИДНО ЗАРЯЗАНИЯТ ОТ ТОТАЛИТАРИЗМАТА, БЕЗЦЕНЕН ПОДЗЕМЕН ИЗВОР.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ, ИЗПРАТИ СЛУЖЕБНАТА ЛЕКА КОЛА. МЕТНАХМЕ СЕ В НЕЯ С АМЕРИКАНСКИЯТ ЕКСПЕРТ И ПРЕВОДАЧА. И, ОТПРАШИХМЕ КЪМ ДОБРУДЖАНСКАТА ПУСТА. БЕ ХУБАВО, ДЯВОЛ ВЗЕЛ ГО, БЕ ЛУДЕШКИ УПРАВНО. ЧИСТО НОВА ВТОРА РЪКА „ТОЙОТА“, ШОФЬОР КОЙТО РУГАЕ НА РУМЪНСКИ, ПРЕВОДАЧ ЕДВА-ЕДВА ШПРЕХЕЩ АНГЛИЙСКИ, ПЕЧЕН АМЕРИКАНЕЦ-ПЕРФЕКЦИОНИСТ, И МОЯ МИЛОСТ В РОЛЯТА НА ВЕЧЕН ПОТЪРПЕВШ.
КОЛАТА ИЗЛЕЗЕ ИЗВЪН ГРАДА. ИЗГЪЛТА ШОСЕТО ДО БАЛЧИК, И ЗАПОЧНА ДА СЕ СПУСКА ПО БАИРИЩАТА, НА ТОЗИ ТАКА ЧАРОВЕН КУРОРТЕН ЦЕНТЪР. ЗА ДА УБЕДИМ НОВИЯТ ГОЛЯМ БРАТ В ГОСТОПРИЕМНОСТТА НА БЪЛГАРАНОВЦИТЕ, ШОФЬОРЪТ УДАРИ КАМШИК ПО ПЪТЯ КЪМ СЕЛО. ТАМ ИМАЛ ЕДНА ТЕЛНА КРАВА. ЩЯЛ ДА ХВЪРЛИ ЕДНО ОКО ДАЛИ НЕ Е СВЪРШИЛА РАБОТАТА ДОКАТО ГО НЯМА. ПРОФУЧАВАЙКИ ПОКРАЙ СТАРАТА БАЛЧИШКА ПРИСТАНИЩНА МЕЛНИЦА, КОРПУСНИКЪТ НА МИРА СЕ ПОЗАГЛЕДА-ПОЗАГЛЕДА, ПА ЗАПОЧНА УМНО ДА РАЗПИТВА. МНОГО ПРИЛИЧАЛА НА МЕЛНИЦАТА НА ПРАДЯДО МУ В ЩАТА НЕБРАСКА.
- СЕГА Е СКЛАД, - ЗАОБЯСНЯВАХ, - БИЛО Е МЕЛНИЦА.
- ЗА КАКВО? - НЕВИННО ЗАПИТА КОРПУСНИКЪТ НА МИРА.
- НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ЗЪРНО . . .
- А – ХА – А – А . . . - ПРОТОЧИ КОРПУСНИКЪТ И ЗАМЛЪКНА. - А, ПРОСТЕТЕ, ЧИЯ СОБСТВЕНОСТ Е? РЕСТИТУИРАНА ЛИ Е ОКОНЧАТЕЛНО?
- НАВЯРНО, - ОТВЪРНАХ, - ЛЕГЕНДАТА ГЛАСИ, ЧЕ Е ПОСТРОЕНА ОТ ПЕНСИОНИРАН В ЩАТИТЕ БЪЛГАРИН ГУРБЕТЧИЯ-ПЕЧАЛБАР.
- А – ХА – А – А . . . - ОТНОВО ПРОТОЧИ КОРПУСНИКЪТ НА МИРА. - А, КАКВА Е НЕГОВАТА ЛИЧНОСТНА СЪДБА?
- ИСТИНСКАТА ИЛИ ОБЩОПРИЕТАТА!?!
- ИСТИНСКАТА, - ОТВЪРНА КОРПУСНИКЪТ НА МИРА. - ИСТИНАТА Е СЪЩЕСТВЕНА, КАКТО КАЗВА ЕДИН НАШ ПИСАТЕЛ . . .
КОЛАТА ПЕРДАШЕШЕ ПО БАИРА КЪМ ТОПОЛА. ОЧАКВАХ ВСЕКИ МОМЕНТ ДА АКОСТИРАМЕ В ДВОРА НА НАШИЯТ ШОФЬОР. И, ЗАБЪРЗАХ С ОТГОВОР.
- ЩОМ Е ЗА ИСТИНА, ЩЕ ВИ КАЖА САМАТА ИСТИНА СЪР, - ПО ВРЕМЕ НА ПОСЛЕДНАТА ТУКАШНА РЕВОЛЮЦИЯ; НЕ МИЖАВА КАТО НАСТОЯЩАТА; СОБСТВЕНИКЪТ НА МЕЛНИЦАТА Е ПРИБРАН НА ТОПЛО.
- СИРЕЧ АРЕСТУВАН!?!
- ПОЧТИ . . .
- КЪДЕ!?!
- В МАЗЕТО, НА ЕДНА СЕКВЕСТИРАНА ВИЛА НА ПОДОБЕН СОБСТВЕНИК ВЪВ ВАРНА, ТОКУ НАД МОРЕТО.
- И, СЛЕД ТОВА, КАТО АМЕРИКАНСКИ ГРАЖДАНИН ОСВОБОДЕН – НАЛИ? - ВЪЗРАДВА СЕ ЕКСПЕРТЪТ.
- НИЩО ПОДОБНО . . .
МОМЧЕТО БЕ С ВИСОКО ДИОПТРИЧНИ ТЪМНИ ОЧИЛА, НО И ТАКА СЕ ВИДЕШЕ НАСМЕШКА В ÒЧИ.
- А КАКВО!?!
- КАК КАКВО – ПРЕЧУКАН?
ПРЕВОДАЧЪТ ОСТАНА С ОТВОРЕНА УСТА, ЗАБРАВИЛ ПРИЧАСТИЯ И ПРЕДЛОЗИ. А, КОГАТО СЕ ОСМЕЛИ И ПРЕВЕДЕ, КОРПУСНИКЪТ НА МИРА ПОИСКА КОЛАТА НЕЗАБАВНО ДА СПРЕ. ШОФЬОРЪТ ВДИГНА РАМЕНЕ, ИЗРУГА НА РУМЪНСКИ, ПА ЧУКНА СПИРАЧКИ. СПРЯХМЕ. ЕКСПЕРТЪТ СЕ ЗАВТЕЧЕ ЗАД ЕДНИ ХРАСТАЛАЦИ. КЪДЕТО ИЗЧЕЗНА ОТ ВЗОР. ДЪЛГО-ПРЕДЪЛГО СЕ БАВИ. ПОСЛЕ СЕ ЗАВЪРНА. ЗАБРАВИХМЕ ЗА КРАВАТА НА ШОФЬОРА, А ТОЙ ОТНОВО ЗАЯВИ, ЧЕ КРАВАТА Е ТЕЛНА, НЯМА ЗАЩО ДА ХОДИМ ТАМ, СТАРИТЕ РОДИТЕЛИ ВЕЧЕ СА Я ОБСЛУЖИЛИ, ЧЕ И ОПАЗИЛИ, САМО ТЕЛЕНЦЕТО ДА Е ЖИВО-ЗДРАВО.
СТИГНАХМЕ СЪВСЕМ НАВРЕМЕ. ОКОЛО ВИСОКО БЛИКАЩИЯТ МИНЕРАЛЕН ИЗВОР, СЕ БЕ СЪБРАЛ ЦЕЛИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, НАЧЕЛО С КМЕТА И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, КОИТО ИМАХА ИЗВОРА ЗА ПОДОБЕКТ. ПОМЪКНАХМЕ СЕ С ПРЕВОДАЧА ПРЕЗ ТЪЛПАТА, А МЕЖДУ НАС АМЕРИКАНСКИЯ КОРПУСНИК НА МИРА. БЯХ ПОСЕЩАВАЛ ИЗВОРА ДЕСЕТКИ ПЪТИ, БЯХ УБЕДЕН, ЧЕ ВОДАТА Е БЕЗ ВКУС И МИРИС. НО, ЗАД ШИРМА ОТ ВОДА ЗА БРЪСНЕНЕ „STREET 05“, СЕ РАЗНАСЯШЕ ПОДОЗРИТЕЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН АРОМАТ. СТРЕЛНАХ С ОЧИ ПРЕВОДАЧА.
- Е ДА, ЕСТЕСТВЕНО, – ЗАЯВИ ПРЕВОДАЧЪТ, А АМЕРИКАНЕЦЪТ КИМНА С ГЛАВА, - КАТО ДРЪНКАШ ТАКА ЖЕСТОКИ ЩУРОТИИ!?!
- ЗА СОБСТВЕНИКЪТ НА МЕЛНИЦАТА – ЛИ!?!
- ЗА НЕГО . . .
- ИЗМИСЛИХ ГО . . .
- ЗАЩО БЕ ЧОВЕК!?!
ПРАВО ДА СИ КАЖА, И АЗ НЕ ЗНАЕХ ЗАЩО. МОЖЕБИ, ЗАЩОТО АРОМАТА НА „STREET 05“ МИ НАПОМНИ УДИВИТЕЛНЯТ СТАРОМОДЕН АРОМАТ НА „ОДЕКОЛОН ТРОЙНОЙ“. ОТ КОЙТО В КАПИТАНСКАТА КАЮТА ВИНАГИ СИ ИМАХ В ИЗЛИШЪК. ОТ ТОГАВА ЗНАЯ. СЛЕДВА ДА СЕ ИЗБЯГВА ДА СЕ РАЗКАЗВАТ ВАМПИРСКИ ИСТОРИИ НА ЗНАТНИ ЧУЖДЕНЦИ. ПРЕДИ ДА СЕ ОПЛАЧАТ НА ПОСЛАНИКА СИ, СИ ПОЗВОЛЯВАТ НЕПРИЛИЧНИ ПРИРОДОСЪОБРАЗНОСТИ.
The End – 20.06.2015.

вторник, 16 юни 2015 г.

Д-Р ЛЮБОМИР КАНОВ - ЗА КОМУНИЗМАТА . . .

Никой не може да изчисли колко потенциални личности на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери
Д-р Любомир Канов
Забележителната черта на комунизма е неговата изключителна липса на въображение. Това идва от основоположниците му и, разбира се е основна черта на неговите последователи през всичките тези десетки години, които скоро ще станат един век на активна развала на човешкото общество. Говорено е и е казано ясно от поетите за естетическата грозота, която комунизмът олицетворява, за низкия му вкус, за неговата уродливост като физическо присъствие и като безобразие, когато се намесва в архитектурата, изкуството и културата на една цивилизация. Но по-малко е казано за липсата на въображение на комуниста и по-точно за неговата пълна неспособност да проумее и да си въобрази човека като потенциал или като ценност.
Нито един режим, следващ болшевишката система за организиране на обществото не можа да си представи какво представлява не само отделният човек, но и каква невероятна съзидателна сила са хората заедно и като индивиди, просто поради даденият им по природа инстинкт да създават и измислят неща, от които всички могат да се ползват и да живеят по-добре.
Теоретиците на марксизма
винаги се вторачват в средствата за производство, в машините, които пеят из небето синьо, благоговеят пред търнокопа и мистрията, но никога не могат да проумеят работата на ума и на човешката изобретателност, която променя завинаги света, който обитаваме към по-добро. Презрението на комуниста към човешкия талант и креативност се изразява в неговия светоглед, където се говори не за човеци, а за човешки маси, не за хора, а за членове, не за служители на хората, а за анонимни органи без лице или индивидуална отговорност. "Масите" се разглеждат като механични неодушевени инструменти за постигане на социалистическа утопия, която обаче изключва личното благоденствие, лична собственост или просперитет на всеки, насилствено въдворен в нейното постигане, освен главните идеолози.
Теорията е проста и лесна за запомняне: хората са два вида: бедни и богати и бедните с търнокопите трябва да унищожат богатите, и да им вземат парите и средствата за производство. Защо един е беден, а друг богат - не подлежи на никакъв анализ, а умствената дейност и оригиналността са подозрителни и се наказват с понижение в скалата на обществените ценности. Народите се разглеждат от комунистическите лидери от типа на Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Пол Пот, или източноевропейските сатрапи с изключително скотовъдско презрение, като група от безлични единици, които могат да бъдат пожертвани във всеки момент, така както се коси трева или както се секат дървета и летят някакви безполезни трески под брадвата на диктатурата. На никой от тези бездарни и зловещи масови убийци не може да му хрумне, че в тези, с такава безгрижна лекота простреляни черепи на образовани и талантливи хора в Катинската Гора от въоръженият с два пистолета палач Иван Блохин - персонален убиец-ударник, награждаван лично от главния марксист Йосиф Висарионович, те унищожават потенциалните стихове на някой Чеслав Милош, ненаписаната музика на потенциалния Шопен или неконструирания хеликоптер на Сикорски. Никой не може да изчисли колко потенциални фермери и земеделски стопани на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери, по безчислените кални дерета и ровини, през дъждовните и страшни дни на октомври 1944.
Неизброими са жертвите на комуниста,
но още по-невъзможно за пресмятане е колко човешки талант и потенциал е закопан и затрит от него - от Колима до Потсдам и от Пхенян до Естония. Обаче нищо не трепва в тъпото му лице, няма сянка на съмнение и вина за нанесените щети, и каква непоправима вреда са нанесли върху собствените си народ, колко много такива като него са допринесли и продължават да допринасят за неговия упадък. Няма въображение комунистът, за да си представи не само колко хора е унищожил, но и колко от техните възможни талантливи наследници е затрил, и не им е позволил да се родят, колко открития, колко културни постижения, колко несъздадена красота е погубил. За него е безразличен индивидът, "масата" е безкраен източник на възпроизводство, ресурс, който не бива да се жали, жените ще родят нови хора, когато предишните се изхабят или ги смели душегубката, докато машината, локомотивът, както е описан от Платонов, е одушевен и важен елемент, много повече от човека.
Средство за производство! По наше време москвичът беше достигнал като ценност средностатистическата стойност на един човек на средна възраст, но определено беше по-ценен от стария родител на село. Той, вече грохнал, биваше заставен да продаде каквото има на село, за да се купи с парите москвича и да се пресели в панелката при "децата", където дялайки хурки с джобното ножче в кухнята постепенно стигаше до
деня, в който се обесваше
някоя ранна сутрин в коридора, някъде в блоковете на ж.к. Свобода...
Сега обаче си припомних нещо друго. Това е един разговор от преди много години с един истински убеден комунист. Той имаше златна коронка на един от предните си зъби и беше родом от село Дивотино. Аз тогава бях млад медик, а той беше високопоставен дипломат, допускам след Рабфак и изучаване и полагане изпит по Кратката История на КПСС от Й. Сталин. Известно време беше дипломатствал в Москва и изглежда беше пил там от самия извор дълбока обществена и социална мъдрост, защото, макар и с неизличим дивотински диалект след дългите години служба като дипломат, се опитваше да вразумява мен и неколцината приятели, които покрай гаджето на дъщеря му, имахме привилегията да сме слушатели на неговите прозрения. Онова просто нещо, което той беше разбрал и ни втълпяваше бе, че ние никога няма да можем да разберем "тези неща", които се отнасят за същността на комунизма и за "величието" на неговата теория. Най-важното бе, че тя не подлежи на обсъждане. Тези постулати бяха отвъд нашия разум, достъпни само за висши умове, които управляват държавата и процесите, но същевременно бяха аморфни и непознаваеми за индивидуалния човек, защото бяха разтворени в онова колективно цяло, което се нарича "Партията". Ние впрочем бяхме от донякъде заблудените от ХХ и ХХII Конгрес на КПСС, бяхме вече чели "Един Ден на Иван Денисович" и си мислехме, че може да се обсъжда комунизмът и неговото възможно очовечаване, и дори да се разсъждава гласно. Този дивотински комунист и дипломат обаче твърдо и без колебание отричаше даже и простата възможност да се мисли или да се обсъжда въпросът за ръководната роля на Партията от "масите", каквито очевидно бяхме и ние в очите на такива като него. Запомних преди всичко неговата самодоволна убеденост в това, че всеки опит за самостоятелно мислене е в забранителната територия и че всеки, който си мисли, че Партията ще позволи своеволие, ще бъде поставен на мястото му по надлежен ред. Беше прав, разбира се. Той даже не го казваше заплашително, просто сладкодумно просвятваше със златното зъбче така, както един бръснар например би говорил за някой футболен мач. В цялата му посредственост и явна недообразованост нямаше дори сянка на морално съмнение или въображение за алтернативите на неговия "дивотински" светоглед. И тука не искам да кажа нищо лошо за хората от Дивотино, а просто да обознача онази форма на 
интелектуална неразвитост, която комунизмът така успешно култивираше
Ще приключа своят разказ с очаквания финал, а именно, че неговите деца, предполагам по съответния ред на привилегиите, учиха в най-елитните училища и получиха длъжности в най-високия разред, според тогавашната представа за успех. Дъщерята завърши архитектура, а това беше много желана специалност от децата на номенклатурата и получи синекурна длъжност в един от най-безгрижните институти в центъра на столицата. Ние, както си му е редът заминахме по разпределение из провинциите и впоследствие, съгласно възгледите си, попаднахме в политическия затвор. Синът пък на споменатия по-горе дипломат завърши съответните дипломатически школи в Съветския Съюз, а след десети ноември, макар и да не е ясно какви икономически знания е притежавал и защо именно той, извърши първата масова приватизация на собствеността преди Костовата. В момента този ценен кадър е, доколкото знам, банкер в Лондон и съпруг на друга дъщеря на виден комунист, известен с това, че е скачал с подковани обуща върху българския издател и писател Райко Алексиев, заедно с друг подобен комунист Крум Кюлявков, докато са го смазали до смърт, и който след няколко дни е починал в страшни мъки. Тази дъщеря на въпросния комунистически убиец в момента се подготвя да оглави Обединените Нации.
15 коментара
Джо
2015-06-16 15:26:28
+111 -4 Гласувай
Перфектен, уникален психопортерт на комуниста. Който има очи да гледа и да проглежда.
Отговори на този коментар
Лиляна Друмева
2015-06-16 16:42:03
+71 -3 Гласувай
Невероятно точно, д-р Канов! Те са тук, продължават да ни тормозят, да ни завиждат, да злословят зад гърба на талантливия човек! Няма край, няма край!
Павлина Делова
2015-06-16 17:25:57
+19 -33 Гласувай
Как да няма край бе, Друмева? Ти нещо не си добре и трябва да се прегледаш! От 8-9 месеца настъпи краят. Тези, за които д-р Канов агитираше и продължава да агитира, са на власт, точно от толкова време. Те направиха и продължават да правят денонощно кански усилия да махнат комунистите от възловите места, да им съберат доказателства за престъпленията и да ги накажат според стореното, а децата и внуците им да отстранят от държавните длъжности. Ти си една болна жена и клеветница!
Пенов
2015-06-16 18:11:17
+17 -24 Гласувай
Който има очи да гледа и да проглежда! Да кажем, че имам само едно око, и пак гледам и какво виждам? Канов говори против децата им. Ама защо Канов не вижда кой ни е президентът, ами агитираше за него? Президентът е не само син на местно партийно величие, ами самият той е номенклатура. Ръководството на ЦК на БКП се казваше Политбюро. Ръководствата на Окръжните и Районните комитети в София се казваха просто, Бюро. Е, член на такова Бюро, на Ботевски реайонен комитет на БКП, равен по ранг на Окръжен, е бил Роско. Баща и син - номенклатура и Канов, зад тях!!!Ами Лиляна Павлова, ами Десислава, ами Московски....Как всички тези ще тръгнат срещу бащите си, техните началници и другари. Сервират ни да избираме червеношийки, мързи ни сами да си излъчим представителство или сме просто неспосбни, и после някой друг ни е виновен! Кой е виновният бе, Канов, кой е виновният бе, Друмева? Вие с Канов сте виновните, защото пак избрахте комунистите, пък плачете! На кого? Хайде сега тичайте на минусите, все едно, че не е вярно. И вие, и аз знаем прекрасно, че е вярно!
без име
2015-06-17 03:42:36
+0 -0 Гласувай
Канов,понеже с това есе се изживяваш като белетрист и искаш с нещо, казано много-по добре от теб преди 35 години от Георги Марков, да събираш дивиденти като антикомунист, искам да те попитам следното: Като с твоите приятели Сугарев и Михайлов се обявихте в подкрепа на ГЕРБ, видяхте ли тяхна конкретна програма? Видяхте ли конкретни техни ангажименти за лустрация?, за премахване паметника на Съветската армия, за което има надлежно решение на Столичния общински съвет и никакви законови пречки?, за промяна на програмите в учебниците по история, за да се спре промиването мозъците на младите, за което също няма никакви законови пречки?, за събиране на данъците на всички руски фирми, за което няма никакви законови пречки?, за премахване на руския анклав - пристанище Росенец, за което няма никакви законови пречки - напротив?, за пълна държавна проверка на групировката на ГРУ - ТИМ, която владее половин България?, за драстични съкращения и структурни промени на органите за сигурност - най-раздутите в Света!!! и прочистването им от бивши хора и техните роднини?, за търсенето на персонална отговорност за беззаконията по време на протестите срещу правителството на Орешарски и пр., и пр.....И си почнал да плачеш! Срещу кого? Тръгнал си да предъвкваш отдавна известни неща. Защо не пишеш, че твоите избранници замитат всички следи за КТБ и протакат да тече давност?????Понеже никога няма да отговориш - ти си една червена подлога, част от целия кагебейски сценарий. Това си ти.
Анна
2015-06-17 04:9:58
+0 -1 Гласувай
Канов бил в затвора, един вид - доказан антикомунистичеки "мъченик". Стар похват на КГБ и ДС. Да почна ли да изброявам - Петър Бояджиев, Емил Кошлуков, Ахмед Доган...вече ми призлява от отвращение.
светулка
2015-06-16 17:04:25
+39 -1 Гласувай
Невероятно е как хора, които не се познават, могат да имат почти идентични преживявания! "Моят" убеден комунист беше от село Чуковец..... Толкова ми е болезнена обаче тая тема, че аз съзнателно я отбягвам. А не трябва!
Отговори на този коментар
ЛИЛИ
2015-06-16 18:59:19
+26 -1 Гласувай
БРАВО Д-Р КАНОВ !
Отговори на този коментар
Без давност за комунистическите престъпления
2015-06-16 19:08:00
+18 -0 Гласувай
Проблемът е и в това,че когато ГЕРБ ?! награждаваха въпросната дъщеря на БКП ДС убиец,то бе в Столичната община,която по права линия е на около километър от ДС подземието в което ведро и зло е скачал тейко и върху писателското тяло на Щурец.
Отговори на този коментар
Варна
2015-06-16 19:40:24
+23 -1 Гласувай
Лустрация,  лустрация, но сме закъсняли и тя стана невъзможна защото, кой да си отреже сам клона?   
Иначе, браво на д-р  Канов, точен, както винаги!  Разбутвай им закостенелите мозъци, докторе, не ги жали.
Отговори на този коментар
Лустрация и Декомунизация
2015-06-16 20:00:57
+19 -1 Гласувай
Постингът Ви може и да е искрен и демократски,но е вреден,защото НИКОГА не е късно за Лустрация и е длъжно обществото да я извърши,ако иска да Е!
За сведение основната Денацификация и Лустрация в Германия,като ГФР,е извършена тъкмо около 20-25 години след 1945г,дори за съд и полиция и не е приключила и до ден днешен,като продължава,ако се разкрият виновници!
дони
2015-06-16 23:16:11
+12 -3 Гласувай
Браво д-р Канов! За съжаление не можем да изкореним този плевел, просто времето ще го стори. А колкото до въпросната дама - и тя като брат си поема "вината" с мезе. Не знам кой и как я изпрати на този пост - но толкова е нелепо, че направо оставаш без дъх...
Отговори на този коментар
мони
2015-06-16 23:40:58
+5 -3 Гласувай
Като не знаеш, защо си седнал и да пишеш? Да ти кажем тогава. Въпросната дама е може би е полковник или даже генерал във ФСБ-бившето КГБ. А приятелите на Канов от ГЕРБ са милиционерското кррило на БСП/БКП. Така, че въпросният Канов размества въздушните пластове, а такива като теб са мизансцена. Нито господ /разбирай - времето/, ще направи лустрация, нито ГЕРБ.
бони
2015-06-17 02:33:16
+4 -2 Гласувай
Господин Канов, направо не мога да повярвам, че продължавате да се изявявате "блестящо" по сайтовете. Кой сте Вие, всъщност? Наистина ли сте пихоаналитик, психиатър или какво? Не може да е вярно да работите толкова здраво в Америка в това си качество и да се изливате като ретроградна помия през ден-два по сайтове в България. Съветвам Ви да престанете, освен ако не Ви дълбае някъде дълбоко да излезе и цялата истина за Вашата особа. Разбираеми са и такива професионални уклони, но те пък са верно за професионалисти...
By the way, най-прясната Ви непочтенност в писанието по-горе е "професионалното" избягване на личните имена на "героите" с ясно подразбиране само за госпожата.
Защо не ги наречете по име - Вашият герой е г-н Калин Митрев, а героинята - Ирина Бокова? Защото очевидно Ви е страх. А защо е така, препоръчвам да се обърнете за консултация към професионалист, не Ваш "колега".
Желая Ви здраве, и още по-искрено - погрижете се за него.   
Отговори на този коментар
родна реч
2015-06-17 05:33:37
+0 -1 Гласувай
Не е презрение, а омраза и страх от талантът. 
Ужасно е да чете човек за страданията на българите от комунизма чрез такъв "говорител".  Не му е чиста работата на този човек.  За какво става дума? 
Пример: Сравнете написаното от този човек,  с интервюто дадено от вучката на полковник Дрангов. Чието семейство, едно от стотиците хиляди, е жертва на комунизма, като благодарност за обичта и таланта на полковник Дрангов, един от ненадминатите военни пълководци,  в името на България. 
Винаги с такива като Ирина Бокова. УСПЕХ за кандидатурата и в ООН. 
Отговори на този коментар

неделя, 7 юни 2015 г.

ЗА НИКОЛАЙ РАЙНОВ - ФБ - АВТОРСКО - 07.06.2015.

© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПО НИКОЛАЙ РАЙНОВ – Р А В Н И С !
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ГРЕХЪТ КЪМ МЪРТВИТЕ ПОЕТИ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОПРОЩЕНИЕ!
Е.И. Доктороу

ВРЕМЕТО, КОГАТО НИКОЛАЙ РАЙНОВ (1889-1954.!) вижда бял свят и твори, е време на съществени промени в обществено-политическата обстановка на Балканите. Веянията на голямата европейска култура нахлуват най-вече по франкофонски канали, градени през вековете на ОТОМАНА. Възгледите на масовото общество се разширяват, променят и стационират. Бедността става всеобща без да обижда никого. Ламтежът знания - види се - е безкраен. Независимо, че в БАЛКАНА не престават да бродят комити.
ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО насам, една безпощадна менте освобожденска класа, понатрупала черни пари - за златни дни, е изпратила децата си в чужбина. Аристократически постройки в столицата и големите градове вървят една подир друга. Дворецът се позамисля – на добро ли е това. Но, щом народа веки е кротнал, щом данъчните 'убаво го брулят – няма как – на добро е. Индивидуализмът, като същност и самоосъзнаване нахлува и превзема не само индустрията, мините и съобщенията, но и науките, литературата и изкуствата. Създаден е кръгът “МИСЪЛ”, а списанието на д-р КРЪСТЕВ следва.
ПРЕЗ ЦЯЛОТО СВОЕ ВРЕМЕ, на духовно съзидание, Николай РАЙНОВ ще се уповава на литературно-критичното списание “МИСЪЛ”. Символизмът е огледалото на индивидуализма, и се види все повече привлекателен. Към 1904.-1906. под безброй псевдоними, (Аноним, К. Поборников, NIC, Н.Р. и други!), в списанията “ЛЕТОПИСИ” и “ХУДОЖНИК”, се появяват първите поетически опити на бъдещият изключителен национал-изкуствовед-мистик Николай РАЙНОВ. От обикновено невръстно дете, опиянено от ламтеж по Запад, НИКОЛАЙ РАЙНОВ ще се превърне в ненадминат критикал-демиург на политики, изкуства и култури. Оставняйки стотици публикувани и хиляди - все още!?! - непубликувани ръкописно изписани страници. Пишещите машини са навлезли в европейската практика, но за българските писатели, те остават недостъпни, както бяха за по-старото нашенско поколение някогашните компютри в началото на осемдесетте години на двадесети век.
В БЕЛЕТРИСТИКАТА, НИКОЛАЙ РАЙНОВ, ще се впусне едва деветнадесет годишен. На дневен ред е Фридрих НИЦШЕ – философ предрекъл-отрекъл фашизъм, па и болшевизм. Николай няма да остане незахранен с неговите философски мистификации. Доколко стават негово верую, не е известно. Но, в късни години, подир сакралната дата 09.09.1944., ще получи тежки упреци заради вълшебният превод на "ТЪЙ КАЗА ЗАРАТУСТРА". Инкриминирана от КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЛИПСА НА ЦЕНЗУРА. Можеби защото есветява ПЪТЯТ НА ИСТИНАТА, без намеса на МОСКВА. За да го четем, очаровани от СЛОВОТО РАЙНОВСКО, на светлина на джебно фенерче - под покрова на нощта.
ПО ВРЕМЕ НА КРАТКОСРОЧНИЯ БЪЛГАРСКИ ЦАРИЗЪМ, официалната текуща цензура неофициално е, в ръцете на полицейските участъци по места, и официално - под патрихила на духовните институции. По един или друг начин но, по един и същ маниер - ВЪЗПРЕПЯТСТВАЙКИ. Заедно с противният на всяка една власт ФРИДРИХ НИЦШЕ е игнориран, и своевременно отлъчен от църквата Николай РАЙНОВ. Гласно заявил, че в светлината на идещата свръхчовешка управия, национал-патриотическия байганювизм на Иван ВАЗОВ, е само един тъжен проторобски сантимент.
НИКОЛАЙ РАЙНОВ – ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ МИСТИК НА НОВА БЪЛГАРИЯ, е роден на 14.01.1889. малко подир полунощ, под тракане на кречетало в стара воденица край село КЕСАРЕВО, Великотърновско. Тук са отседнали неговите родители, завръщайки се от МОЛДОВА в своята си родна страна. Подир време семейството ще се пресели в София. Там Николай РАЙНОВ ще прекара цял един апостолически живот. Изключая странствания зад граница, и работа в Пловдивската Библиотека. Когато през 1939 година бива чествана негова творческа годишнина, ТОЙ вече е име от национален мащаб. От което потрепват и ДВОР, и ПАТРИАРШИЯ. Пред интервюиращият го по онова време, равностоен - но не равнопоставен, Жан НУРИЖАН, РАЙНОВ споделя частица от истината за изворите на онова което е сътворил – ВЕЛИКОЛЕПНАТА БЪЛГАРСКА ПРИРОДА. И разбира се – СЕМИНАРИЯТА. Институция приютяваща испокон веков бедняшки нашенски синове - бъдещи национал-интелектуалци от мащаб:
“ … дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и търся нещо по-горно в живота.”
Там библиотеката изцяло е на руски, а това му дава “вкус към безконечността”. Такова е цялото негово творчество. Напълно отречено и възпретено от РАННИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ, поради неизтощимо бликащи древен ПРОТОБЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ.
ПОДИР СЕМИНАРИЯТА, НИКОЛАЙ РАЙНОВ не се запопва. И животът хубаво - го емва Докато е писар в архиерейското наместничество в Провадия, една съвсем почтена длъжност, Николай РАЙНОВ не престава да мечтае за “голямата” София, за свое лично артистично бъдеще и съдба. През 1910. успява да се завърне в столицата, където постъпва в класът по декоративно изкуство на тогавашното ДЪРЖАВНО ХУДОЖЕСТВЕНО ИНДУСТРИАЛНО УЧИЛИЩЕ. По онова първично време на натрупване на знания и капитали държавата, все още не отделя изкуство от индустрия, без да се чуди - що да прави. За разлика от значително по-късни времена. Когато не се чуди - защото няма какво да прави. Николай РАЙНОВ се оказва странно зрял за новите артистични занаяти, за новото време.
ИЗВЕСТНО Е, че още към 1905., бъдещият колос на съвременната българска култура, си позволява активно да общува с група международни теософи. Обособили клон от основаното през 1875. в САЩ ТЕОСОФСКО ОБЩЕСТВО. Членство, съпроводено с активни теософски практики, резултиращи в широко обсъждани публикации. Костващи му ОТЛЪЧВАНЕ ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА СХИЗМА е до корен съмнително ортодоксална. В дълбоко символичните “БОГОМИЛСКИ ЛЕГЕНДИ”, (1912.!), Николай РАЙНОВ дава пълна воля на своите теософски познания в системата на символи – много от тях и днес неразгадани.
НА 26.09.1912., БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПОТРЪГВА. Николай РАЙНОВ е мобилизиран за санитар в ЧЕРВЕНИЯТ КРЪСТ. Пасифистка организация, в утеха за наедро изтъргувани души. Войната приключва, но ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА е на прага. Отчаянието и безисходицата са всеобщи. Както, и онзи СТРАНЕН ВОЙНСТВАЩ ЧИСТО ГАНЮВСКИ ПАТРИОТИЗЪМ. Докарал безброй победни жертви по бойните поля. Пропиляни чрез широката ръка на ВЕЧНИТЕ МЕСТНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ТЪРГАШИ. Дечобилизиран, Николай РАЙНОВ припва към чашката. Традиционна артистична система и метод, за контакт с болезнено лъсналото социално дъно. До Николай ЛИЛИЕВ, той пише:
“Само в тъмни, в крайните квартали кръчми: глухо, няма полиция, силно вино, непознати хора …”
Странно, но РАЙНОВ говори за полиция по време, когато тя се брои на пръсти. Дали "ЧАШКАТА" не е звеното за единение? Около него се обособява творчески кръг от тпоетично-трагически застроени съдби - Николай ЛИЛИЕВ, Димчо ДЕБЕЛЯНОВ, Гео МИЛЕВ.
ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ИЗБУХВА, и захапва и САМОДОВОЛНОТО ВЕЧНО ПЕЧЕЛЕЩО БОЙНИ ПОБЕДИ ВИНАГИ ГУБЕЩО ДОГОВОРНИ КЛАУЗИ - ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (14.10.1915.!).Преди да бъде интрониран за Цар, ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТТА е поел тежки ангажементи пред ВЕЛИКИТЕ СИЛИ. Българи ще се изправят срещу руси, а това е поредно падение за нация, самопогубила цар и корона - преди повече от петстотин години земно време. Николай РАЙНОВ е военен кореспондент на списание “ОТЕЧЕСТВО” и вестник “ВОЕННИ ИЗВЕСТИЯ”. Все още не е дотам краен мистик, че да бъде политически поднадзорен. Военната цензура обаче е непреклонна: “убит”, “сирак”, “вдовица” и други подобни – биват зачертавани с химически молив в неговите прекалено откровени кореспонденции.
В КРАЙНА СМЕТКА И ТАЗИ ВОЙНА ПРИКЛЮЧВА. Николай РАЙНОВ се завръща в столицата. Докато цензурата е зачерквала, ТОЙ тайничко е словоблудствал. В краят на 1918., той пуска от печат безброй сборници: “ВИДЕНИЯ ИЗ ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ”, “КНИГА НА ЦАРЕТЕ”, “ОЧИТЕ НА АРАБИЯ”, “СЛЪНЧЕВИ ПРИКАЗКИ”, “МЕЖДУ ПУСТИНЯТА И ЖИВОТА”, отново “БОГОМИЛСКИ ЛЕГЕНДИ”, отново “КНИГА НА ЗАГАДКИТЕ”, и ненадминатият поетически превод на “ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА” на Ницше, несравним и понастоящем. Името Николай РАЙНОВ става все повече популярно. Успял е да запълни литературно-мистико-патриотическа ниша в иначе твърде фалшивият националистически литературен базар, без да пише докторантура. През 1919., ГОЛЕМИЯТ НАРОДЕН ХУМАНИСТ ПРОФЕСОР Асен ЗЛАТАРОВ ще определи неговите творби, като
“нов етап в развоя на нашата художествена книжнина”.
КОЕТО ЩЕ НАПРАВИ ДА СЕ ПИТАМЕ - ИЗУЧАВА ЛИ СЕ ТОЗИ "ЕТАП" В СРЕДНИЯТ КУРС НА НАШИТЕ УЧИЛИЩА - И АКО НЕ - ЗАЩО!?!
В ГОДИНИ НА ТРЕЗВ РАЗМИСЪЛ, комунистът Владимир ПОЛЯНОВ ще определи ПЕРИОДЪТ - 1918-1919. - В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА, като “НИКОЛАЙРАЙНОВСКИ”.
ПОДИР САКРАЛНАТА ДАТА 09.09.1944., майсторски маскирала една доказана окупация, това ще го спаси от невежи преследвания. (Дали!?!) Ала обявяването му,, за КРАЕН НАЦИОНАЛИСТ - И НИКАКЪВ ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ, е достатъчно. За да загуби професорска катедра, в ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ. До която е достигнал чрез органичен талант, дълбок мистицизъм, и непосилен ръчен авторски художествен труд. Замразяване обнародването на неговите произведения за прекалено дълъг период от време - та до понастоящем - е налице. Докато преждевременно претупаното пенсиониране го съсипва. През всичкото това време той не е престанал, не само да пише, книгоиздава и лекторствовува, но и, интензивно да декорира и рисува.
КЪМ 1921., НИКОЛАЙ РАЙНОВ е напуснал столицата, и се е преселил в Пловдив. Където открива самостоятелна декоративна изложба, посетена от министъра на просветата Стоян ОМАРЧЕВСКИ. (Предварително подпийнал!?!) По ходатайство на Борис ДЯКОВИЧ, Стоян ОМАРЧЕВСКИ го е назначил за главен библиотекар в ПЛОВДИВСКАТА БИБЛИОТЕКА. Намерил атмосфера, доверие и артистичен покой, Николай РАЙНОВ се отдава на задълбочена изследователска дейност. Проучвайки и обнародвайки изворите на БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО ДЕКОРАТИВНО ИЗКУСТВО. Появявайки се в “ХИПЕРИОН” и “ЗЛАТОРОГ”; ненадминати литературно-критически издания; наред с такива знаменитости, като Боян ПЕНЕВ, Сирак СКИТНИК, и Мара БЕЛЧЕВА.
НЕГОВИЯТ ПАРИЖКИ ПЕРИОД (1925.-1927.!), следващ интелектуалния възход на съвременна МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, е изпълнен с творчески находки, но и със сериозни перипетии. Где е невъзможно да бъдат в кратце изследвани и изброени. В писмата на неговата съпруга ДИАНА, се откриват следи от всевечните вълнения на българина-емигрант. По това време в ПАРИЖ – "столицата на греха" наспоред БОТЬОВА, се намират безброй пресни-пресни български интелектуалци: Асен ЗЛАТАРОВ, Александър БАЛАБАНОВ, Спиридон КАЗАНДЖИЕВ, Георги НАДЖАКОВ, Благой МАВРОВ и още, и още известни и неизвестни жертви на походът към интелектуализация на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Tя пише:
“… отидохме с НИКОЛАЙ до легацията, при “благородния” МИТКОВ, а той ни наруга по най-вулгарен начин.” (22.12.1926.!),
Не унивайте мои мили съвременници – затръшнат ли ви вратите на посолство под нос. Такива сме си – пипнем ли пост – не признаваме никого. Кадърно се обслужват единствено хора с дебели портфейли и ръце под масата. Останалите – трева да пасат - кучета ги яли. Не от вчера - не от днес. От времената на ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО нанасам. В писмо до Христо МИНЧЕВ, (10.01.1927.!), непосредствено преди завръшане в БЪЛГАРИЯ, Николай РАЙНОВ споделя:
“Дано в БЪЛГАРИЯ вие сте по-добре. Много унижения изтърпяхме, много мъки изстрадахме.”
КЪМ 1928., В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, вече е налице добре структурирана литературна критика. Николай РАЙНОВ е натрупал огромен творчески материал в безсънните нощи на ПАРИЖ. Негови самостоятелни сборници с поеми и мечтания незабавно виждат бял свят, а сп. “ЗЛАТОРОГ” не престава да публикува негови изследвания и разкази. Би могло да се спори, дали именно през тази година РАЙНОВ следва и утвърждава Пенчо СЛАВЕЙКОВОТО начало в новата българска литература, следван от Гео МИЛЕВ. Както и поеми посветени на “Христофор КОЛУМБ“, “Дон КИХОТ”, “Свети ЙОАН”, где не бистрят на дребно мистиката на Вечността, где не пропускат да докоснат българското. Поеми, в които сякаш лотсъстства авторова гледна точка, въплътена надълбоко изпод текста. Индиректното внушение на значимата литература, е слабо изследвана загадка. Тя е дотолкова неописуема, че едва ли някога ще бъде формализирана изцяло. Дали именно поради това най-големият литератор български от първата половина на двадесети век, и днес остава рядко изучаван? Още през 1932., Никола ВАСИЛЕВ се опитва да открие и изследва основните характеристики на НЕГОВОТО авангардно - не само за онези времена – но и за нашето настояще – творчество. През 1939. в днес напълно игнорирания сборник с разкази “СЧУПЕНИ СТЪКЛА”, Николай РАЙНОВ всред мистична поетика воюва с игнорирането на човека в утробата на ГОЛЯМ ПАРИЖ, технологизиран - и все пак - забързан към върховете на ТИБЕТ. Експериментирайки с усвоените инструменти на новата литература в сърцето на ЕВРОПА, Николай РАЙНОВ успява, поставя, и оставя своят богат духовен инструментариум в услуга на не един народ.
ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1927., Николай РАЙНОВ чете ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ КАТО ПРОФЕСОР ПО ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВАТА В ДЪРЖАВНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ. Това смайва софиянци, някога запокитили своят талантлив съгражданин чак в библиотеката в ПЛОВДИВ. Залата е препълнена, и това не са единствено студенти. Битуващ европейски навик, да се посещават лекции на прочути нашенски професори и лектори. Пък, и те ходеха по читалища и училища, за да представят неизвестното. (Докато не бе възпретено!?!) Не, не бе снобизъм. Това бе любопитството на епоха, стремяща се да надникне в предстоящото. Новоназначеният професор всяка неделя преди обед
“държи публична лекция за гражданството придружена със светлинни картини” по ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО.
Ние се питаме. Тази практика . защо я няма? Па си отговаряме. Защото СЪВРМЕННИЯТ БЛЪЛГАРСКИ ПРОФЕСОРАТ ОТДАВНА НЕ Е НАРОДНОСТЕН. Това са т.н. “тематични сказки”, върху вълнуващи гражданството и обществеността проблеми, за които малцина си припомнят. В по-късни времена удачно подменени с масови промиващи мозъка курсове по история на КПСС, марксистко-ленинска етика и естетика, и какво ли още не. Резултатите от ограничаване степените на духовна свобода - отдавна са известни.
АКО НЯКОЙ ЗАПИТА, с какво най-вече се помни този самоизградил се БАЛКАНСКИ ГЕНИЙ, мнозина биха отговорили – с неговата
“ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО – ВЕЧНОТО В ИЗКУСТВОТО”.
Дванадесеттомен курс, днес библиографска рядкост. Продуцирана в епоха на черно-бяло печатно изкуство, поредицата удивлява с качествено представяне на големите майстори на света. Дали имаме подобен курс понастоящем? Нямаме – как да имаме. Щом няма подобна епохална личност. Основен курс по естетика, не останал неоплют от агентите на сталинизма. Подложен на насмешливо унищожение в библиотекарските и домашни аутодафета на страха.
Курсът бил “идеалистически” – вредно – кому?
Курсът бил компилативен – а иначе - как?
Курсът оментирал най-вече творци на ЕВРОПА – иначе как?
Точен последовател на Елана БЛАВАТСКА, Николай РАЙНОВ известно време е главен редактор на списание “ОРФЕЙ”, орган на ТЕОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО в БЪЛГАРИЯ. Между 1929-1930., с подкрепа на дружеството, той успява да издаде серия от 24 наставленчески теософски брошури. Без да указва автор, но под негов си пореден номер. Неговото авторство остава шито-скрито. Дали такива са правилата на теософските сдружения? Напълно възможно. Ако човек и неговата душа са астрален елемент на ВСЕМИРА, без значение е – доколко си автор – доколко – само един зловеш номер. Познавам един такъв варненец. Раздал се е до дупка.
С НАСТЪПВАНЕ НА КАПИТАЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ ПОДИР 09.09.1944., звездата на ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ РАЙНОВ принудително загасва. Спешно пенсиониран, като му се забранява да изнася каквито да било лекции. (Ни гък - ни мък!?!) От кланница и аутодафе го спасява фактът, че сакралната дата го сварва ОТЛЪЧЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА поради превода на ФРОДРОХ НИЦШЕ и ред теософски експериментални семинари, че синът му БОГОМИЛ РАЙНОВ е активен участник в СЪПРОТИВАТА.
НЯКОГА, един престарял варненски художник МАЕСТРО ЧАНКО ПЕТРОВ, си припомняше с умиление за последните лекционни часове по ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО водени от Професор Николай РАЙНОВ:
“В залата влизаше сякаш магьосник, обайващ ни с аскетизъм, слово, визия и морал. Залата винаги бе претъпкана – не само със студенти.”
Защо напомням всичко това? За да отбележа, как връзката на ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА във всекиго оставя зърно най-странна креативна светлина.
СВЕТЛИНАТА НА СВЕТЛИНИТЕ, ЗА ВЪЗПРЕТЕНИТЕ ПО ВЕКИ ВЕКОВ - БЪЛГАРАНОВСКИ ИСТИНИ.
The End - 11.03.2011
(Revised 17.05.2015.)