сряда, 1 юли 2015 г.

m/v MARIA BAKOLITCAS - Pireaus - In Memoriam

(C) 1990 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
"THE COMMON HERITAGE OF THE PLANET
OR
ABOUT FISH AND PEOPLE"
ISBN 951-8530-17-1
(Extract - pp 121)
СТРАННАТА ГИБЕЛ НА “МАРИЯ БЪКОЛИЦАС”
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ГОДИШНОТО СЪБРАНИЕ на застрахователната компания “Шведски Клуб”, в края на 1980 в Стокхолм, Ларс Линдфелд, управител на клуба, завърши своя отчет за успешна дейност, с призиви за изравняване на изискванията на различните класификационни организации. Независимо чии представители са те. Проблем, който винаги е водил до недоразумения и търкания. Щом стане дума да се изплащат глобални щети, вреди и рискове. Проблем, който често дава възможност, при излизане от един корабен класификатор и влизане в друг, определени изисквания по класа на кораба да бъдат тихомълком игнорирани. Основна грижа на корабособственици експлоатиращи морално остарели кораби. А, те никак не са малко...
ТАЗИ ЗАГРИЖЕНОСТ, бе свързана преди всичко и най-вече със странната гибел на моторен кораб “Мария Бъколицас”-Пирея, недалеч от българо-румънската граница, на подхода към Кон-станца, в румънски води, на 01.03.1980. Трагедия, която все още се премълчава. Може би, защото бе докрай загадъчна.
“МАРИЯ БЪКОЛИЦАС”, бе сухотоварен кораб с 24 500 тона дедуейд, натоварил 22 000 тона желязо на блокове, т.н. айрън пигс, от порт Виктория, Бразилия, за доставка в Констанца. Към 08:00 преди обед на същата фатална дата, корабът преминава безпроблемно Дарданелите и Босфора, телеграфирайки на своя агент в Констанца, че към 23:00 вече ще бъде на рейд. На борда на кораба всичко е било наред. Вълнението е между 3 и 5 бала. Вятърът с един бал повече. Видимостта намалена. Над морето превалява сняг. Към 22:00 ч.м. вр. м/к “Мария Бъколицас”-Пирея, внезапно подава сигнал “SОS” на честота 500 килохерца, заедно с опознавателните знаци, без да съобщи никакви коор-динати. И, повтаря съобщението в продължение на 50 секунди. Подир което изчезва от ефир. Радиостанциите по западното край-брежие на Черно Море не улавят тези кратки позивни. Радио-станцията на остров Лемнос, която е на разположение на гръцкия търговски флот, информира за сигнали от западното крайбрежие на Черно Море. В района на българо-румънската граница спе-шно бива изпратен моторен влекач “Нептун”-Варна, който като не открива нищо до границата с Румъния, се завръща. Излита по спешност хеликоптер на румънските ВМС, но и той се прибира без да има резултат.
НЕЯСНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, около гибелта на този немалък по тонаж кораб, предизвиква местни вълнения в Пирея. Семействата на екипажа, а командния стаф е именно от гърци, разбива прозорците на офиса на корабособственика. Той е принуден да извърши подробно разследване. Не толкова за да удовлетвори потърпевшите. Колкото, за да уреди получаване на застраховката. За която, е изплатил премия малко преди корабът да отблъсне от порт Виктория, Бразилия, излизайки от своя P-&-I Клуб и влизайки за застраховка при “Шведиш Клуб”. За което, неговият застрахо-вател инж. Горан Руделиус, вече е пристигнал от Стокхолм.
САМО ЧАСОВЕ ПО-КЪСНО, корабособственик и застраховател бяха в град Варна, за да извършат разрешени търсения по бреговата ивица на страната. Тъй като нямаше възможност да пол-зват цивилен вертолет, бе нает самолет “Пчелка”, който по онова време домуваше в Бургас и, основно служеше за издирване на последни рибни пасажи и Опазване на Природната Среда. Об-литането от Варна до Дуранкулак, и по протежение на морската граница с Румъния, на борд с пълната команда на самолета и двамата търсачи, не даде никакви съществени резултати. Тридесет и шест души екипаж, заедно с един не малък кораб, сякаш бяха потънали в земята. Но, това бе море и работата бе друга.
ОЩЕ НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, Горан Руделиус и Антонис Псилос - корабособственик, отпътуваха за Румъния, за да продължат своите издирвания там. На 18.04.1980, с помощта на магнитна локация, ВМС откриват кораба на 16 мили юг-югоизток от порт Констанца, потънал на дълбочина 42 метра. Спуснатият водолаз-оператор, успява да заснеме на видеофилм кърмата с безжизнения флаг, надписът по носа и, един спасителен пояс. На-пълно достатъчна подкрепа, за да може корабособственикът да получи застраховка в размер на 6 500 000 щатски долара за товара, хората и кораба. Незабавно и, изцяло. Ориентиран се-вер-северозапад, корабът и до днес навярно лежи с 10 градуса крен по ляв борд. Повторният оглед на следващия ден показва, че аварийно-спасителните средства не са докосвани с ръка, докато корабът е разкъсан точно пред огледалото на кърмовата надстройка, изостанала на разстояние около 400 метра от корпуса със хамбарите.
ТОВА КРУШЕНИЕ, е една от редките неизяснени корабни катастрофи по западното крайбрежие на Черно Море, където спасителните служби винаги са добре информирани и, в конвен-циална готовност. Тя остава професионална загадка и, до днес. За нея продължава да се мълчи. Не е известно дали товарът на ко-раба впоследствие е бил изваден. Което не е много вероятно. Хи-потезите са няколко:
- умора на метала и саморазпадане на корпус,
- умишлено крушение,
- натъкване на стара плаваща мина,
- сблъсък с кораб, който е избягал от произшествието.
ДЕЙСТВИТЕЛНО, недалеч от мястото на катастрофата, на 43.50 СШ и 28.47 ИД, все още съществува район опасен от мини.
ДЕЙСТВИТЕЛНО, още на 06.03.1980, в 23.43 м.вр. на рейд Варна постъпва кораб с незначителна повреда от удар по левия борд на носа, това е м/к “Сведе Сърпрайз”- Пирея.
ДЕЙСТВИТЕЛНО, т.н. “морски прасета”, тежки отливки от су-рово високопещно желязо биха могли да съдържат вътре в себе си какво ли не. А именно онова, което нечие законодателство не разрешава да остане на негова територия. Но, кой е чак толкова много богат! Дали порт Виктория е именно в Бразилия? Всичко е възможно. Съдбата често твърде мрачно се шегува. Докато тежкия морски бизнес харесва да мълчи. Дали някога, ще да се разкрие мистерията съкрушила 32 моряшки семейства, от които 16 филипински, не е известно. Твърди се, че в подобни случаи корабособствениците продължават да изплащат трудовите възнаграждения на семействата на загиналите определен период от време. Но, едва ли и, на гастарбайтерите.
1983.
(As it is in bulgaria edition / 02.15.2015.)


четвъртък, 25 юни 2015 г.

ЗА ПАРТИЗАНИТЕ - ФБ- ФАКТОРБГ - 25.06.2015.

Червените разбойници - партизаните стават днес на 74 години

Последна редакция на 24/06/15 10:03
 
Роди ги червеното знаме
Днес децата на бившите шумкари са червени милионери и владеят държавата
Преди 74 години на днешния ден Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България. Затова според родните историци 24 юни се приема като рожден ден на българските партизани.
Официалната история представя партизанското движение в България като серия от въоръжени действия, организирани от БКП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 година и се изразява във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки. То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти. Участниците в партизанското движение са наричани и шумкари, но реално са третирани според законите на държавата като обикновени разбойници, които с насилие, а не по парламентарен път искат да вземат властта.
За разлика от окупираните от Хитлер страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристранния пакт по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война.
Има обаче и историци, които настояват фалшификацията и митологизирането на партизанското движение у нас да бъде преустановена. Според проф. Пламен Цветков партизаните са обикновени терористи, разбойници, които са действали извън закона, вместо да защитават каузите си по демократичния парламентарен ред.
Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души.Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получава цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една 
пета колона на СССР в България,
но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено, категоричен е проф. Цветков.
Така след преврата на 9-ти септември 1944 г. партизаните се оказват новата господстваща прослойка в страната за няколко десетилетия напред. Бригада „Чавдар” заема водещи позиции и нейни представители 45 г. са на върха на БКП и държавата. В републиката бе създадена нова своеобразна каста – Активни борци против фашизма и капитализма, които имаха огромни привилегии в сравнение с обикновенните граждани. Много от тези борци бяха напълно измислени и фалашиви, а в народния фолклор иронично се подхвърляше, че 45 години след 9-ти септември партизаните още слизали от гората за да стават активни борци и да лапат привилегии. Така през началото на 1990 г. се оказва, че по статистически данни активните борци официално са около 220 хиляди. Въпреки демократичния преход, който започна след 10-и ноември 1989 г. и днес на власт са децата на партизаните. Само че вместо да се крият в гората, са окупирали институциите, превърнали са се в новите милионери и „аристократи”. От 25 години те държат финансовата и икономическата власт в държавата и водят нескрита гражданска война с народа.
28 коментара
Отвратен
2015-06-24 13:29:59
+99 -3 Гласувай
Черен ден, тази мафия ни владее  и до днес. Позор за държавата.
Отговори на този коментар
Сиси
2015-06-24 14:56:20
+67 -2 Гласувай
Редакторе, ще си позволя някои разсъждения, които не са залегнали в изложенито. Годината е 1941-ва. Втората световна война бушува вече 2 години, но БРП се сеща за нея чак тогава! Така, че това не е въоръжена борба против подпалвачите на войната, а диверсионно-терористична дейност в полза на СССР! Реалната им дейност се състои предимно в оцеляване, отколкото в някакви ефективни действия. Това не го казвам аз, а го е написл със собствената си ръка английският комунист, капитан Франк Томпсън, партизанин при тях. Показателно е и влизането на "бригада" Чавдар в София не на 9-ти септември, а чак на 24-ти! Реалният брой на ядрото на тази "партизанска" група е към 4500, защото им е била необходима и логистика. Като сложим по двама души на партизанин - стават толкова. Особена тяхна характеристика е, че в гората са излизали предимно млади, слабо образовани хора, а и голям процент криминално проявени, което не ги прави след това контингент на върхушката на БКП, а по-скоро обслужващ персонал, верни изпълнители на черната работа. Достатъчно е да споменем Георги Чанков или Добри Терпешев ,захвърлени в глуха линия. Антон Югов и Тодор Живков никога не са били партизани.
Сиси
2015-06-24 14:57:44
+68 -3 Гласувай
Червенков - също. Висшите ръководни постове СССР поверява на проверената си агентура, а не на партизанските величия. Така, че те никога не са били на върха на партията и държавата. Високо са се изкачили някои техни представители като Мирчо Спасов, Добри Джуров и Атанас Семерджиев, но това е за "особени" заслуги за черна работа, за което тук не е мястото да се разпростираме. Поради горните си характеристики, те не са допускани до върха. Друг е въпросът с децата им. Те активно се употребяват сега в проруското разсипване на България, защото са много удобни за манипуларане - а именно с "героичното" минало на техните предци. Поискай някой да ти е верен и обединен - оформи го в каста и му дай пари! Но не съм убеден, че те движат нещата у нас. Както и преди 9-ти септември 1944 г., така и сега, те си остават верни оръдия.
€€€№3
2015-06-25 03:45:46
+9 -6 Гласувай
Може да се спори как и защо е имало партизани,какви са били,кои са били.Може да е имало и случайни хора,избягали заради криминално деяния.Но може и за идея да вярват в справедлива борба,свързана с нападението на СССР на 22юни.Едни са вярвали в каузата да победят,други  - в нищо.Едно е ясно,както сега и тогава е имало  хора да се докопат до властта,станало е професията в живота им с правилегиите.Особено сметкаджиите с партиен билет.Тези обаче,които не са искали подобни,са напускали Партията и са оставали честни хора.Те не са се продавали за постове.Не може да няма такива хора.Познавам няколко,които си работеха и останаха скромни.С една дума-не може всички да са мръсници в тая държава.
До €€€№3
2015-06-25 10:33:23
+11 -0 Гласувай
Не може да е вярно горното твърдение за честните и идейни партизани. Правилото не го определят изключенията, те го потвърждават. Как може да са вярвали в някаква идея за "несправедливо" нападение над СССР, като СССР само половин година преди това се е съюзил с Хитлер и подло е нападнал Полша!? Преди това подло е нападнал Финландия и е окупирал Прибалтийските държави! Как може да се вярва в някаква идейност, когато Сталин е призовавал България да се включи в Тристранния пакт, а през март 1941 г. инструкциите му към българските комунисти са били, да се "подпомагат немските другари"! Това го знам от десетки стари комунисти, които разказват, че са посрещали немските войски с цветя и първи са им предлагали квартири и подслон. Само пълен идиот може да вярва в някаква "идейност" или "справедлива" борба. Общият знаменател на всички т.н. партизани е, национално предателство и подло ибрикчийство към един чужд завоевател СССР. Ако единици са се осъзнали след това - то не ги опавдава. Стореното от тях тогава, първите месеци и години след 9-ти септември, е чудовищно - убийствата, пълната съветизация и пр.
безпартиен
2015-06-24 14:17:01
+64 -3 Гласувай
Разбойниците нямат цвят-нито са червени,нито сини,нито бели.Те са си просто терористи и във всяка държава тероризма се наказва.За това е учудващо мълчанието на всички т.нар.политици по въпроса за тероризма в Българи преди 9.9.1944.Обратното е факт-много от наследниците на терористите се гордеят с "героичното" минало на деди и бащи.Един-друг се предлагат за ръководни постове в управлението и на България и на ЕС и на световните организации-ООН,ЮНЕСКО.Единственото което чуваме е,че всичко което са правили те или роднините им е било "по необходимост".Няма извинение,няма молба за прошка,няма разкаяние.Има непрекъснат стремеж за власт и лично обогатяване.А народа?На кой от тях му пука за народа!Измъкване от тази хватка явно няма да има,защото власт се взема с оръжие и се задържа с писалката.
Отговори на този коментар
%%%%~~~~
2015-06-25 12:17:50
+2 -4 Гласувай
Някои българи са като коне с капаци.Ами вярвайте си,че всички са били долни предатели и са станали партизани защото са разбойници.Не е ибкрийчийство.Ами това за Сталин какво е казал,с кого да се борят и защо да се борят,са го правили милиони хора в Европа.И другаде е имало съпротива,партизани,нелегална борба.Каква е тая злоба и ненавист всичко да се отрича.Не отричам правилегиите им на комунистите,присламчването им към постове,но родените им деца не е редно всички да мерите с един аршин.Защото и сред останалите,неучастващи в никаква съпротива,е имало също недостойни,подлеци,крадци и всякакви.Всичко е опирало до ПИПЕТО и как си възпитан.А повечето сте възпитани или по-скоро невъзпитани.Само черно и бяло.
До %%%%
2015-06-25 13:40:27
+6 -0 Гласувай
Разбира се нееднозначно, че при т.н. партизани всичко е от черно, по-черно: 1. Те не са се вдигнали на "съпротива", нито когато е направен аншлуса на Чехословакия, нито при нападението над Полша, нито на Белгия и Холандия, нито над Франция. В западна  Европа съпротивата е започнала именно от тогава. Предателите у нас излизат, когато е нападнат любимия им СССР! 2. Докато на Запад е било истинска съпротива срещу окупаторите, у нас е била борба срещу собствената демократична държава! 3. Докато на Запад са искали да установят независимостта си и да изгонят окупаторите, у нас са се борили за комунистическа диктатура и съветизация....За това, който слага знак за равенство между истинската съпротива на Запад и нашие майкопродавци-разбойници е истински кон с капаци, а и профанщина и незнание. Съпротивата в другите страни не е само комунистическа - в Полша е имало некомунистическа Армия Крайова, в бивша Югославия - партизаните на Дража Михайлович, в Гърция - некомунистическите партизани - бели Андарти и т.н. Комунизмът, освен всичко друго, означава и незнание! Тогава са страшно силни. По-добре, не се излагайте.