QUO VADIS VARNA!?!

(c)1982-1992 - Bogomil Kosstov Avramov-Hemy
КУО ВАДИС ВАРНА?

ОПИТИТЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на обичайната структура на обществото; ала добре че ординерния гражданин си му знае реда и наредбата; доказа, че значителен брой от жизнените параметри на българина все още са изцяло живи. Може би дори безсмъртни. Освен един. Проблема с Околната Среда и Пространство.

Всеки може да остане при семейството си, или да забегне надалеч от него. Без да се притеснява, че ще трябва да се бори за ново жителство.

Всеки може да се грижи за децата си, или изцяло да ги зареже. За да не гледа, как се превиват от глад. В една иначе съвсем европейска страна.

Всеки може да обича жена си дори тя да му изневерява, а освен това, би могъл да си купува и платена любов. Стига това, да му е по джеба.

Всеки може да обругава власт и законност, за да докаже подир това пред съда, че именно той е прав, при това напълно.

Всеки може да се възмущава от мръсотата, в която е затънал най-перления бряг по западното крайбрежие на Черно Море, без това да доведе до някакво видимо подобрение. Независимо от ежедневно внасяните данъци и такси.

С една дума, всеки има право на избор, от какво да погине. Но, става дума за още нещо. Освен всичко това, гражданинът на Варна има ли какво друго да избира? При една относителна сво-бода на избор. При това конституционно гарантирана.

ЕДНА ПУБЛИЧНА АНКЕТА през 1996, проведена от научни работници които си се занимават именно с това, установи следното:

- 47% от гражданите на град Варна не познават екологичните проблеми на града, а следователно и всички останали,

- 56% от гражданите на град Варна може би активно се интересуват от стоящите пред града екологични проблеми, но остават с това свое "интересуване",

- 77% от гражданите на град Варна получават информация за екологични проблеми единствено от местните вестници, а следователно неточно и недостатъчно ангажирано,

- 52% от жителите на град Варна не участват в обсъж-дане на екологическите проблеми по места, когато това се прави, а това се прави твърде рядко.

- 84% от гражданите на град Варна са участвали в "ма-сови" екологични акции, независимо че междублоковите про-странства вонят от прозоречна смет, безстопанствени кучета, котки и скитници.

Тази странна екологическа анкета, изглежда твърде обилно напудрена и, нагласена. За чия ли международна организация е предназначена? Не вярвам, да е годна за управленски цели. Но, кой у нас управлява, чрез анкети? Все още никой.

С ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ХАРАКТЕРНАТА СТРУКТУРА НА ОБ-ЩЕСТВОТО, нека читателят да не ме разбира криво, град Варна внезапно загуби част от своите паметници на храбри и самоотвер-жени мъже. Както и, на някои възрожденци. Издигнати по полити-чески причини, тези паметници бяха загубили своето политическо въздействие. И, бяха останали единствено със своята художест-вена стойност.

Какъв град. Каква управия.

Да унищожи онова, за което е платена робска дан...

ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ от петдесетина години време, а и дълго подир това, град Варна води интензивен стопански живот. По време на стопански кризи, градът бележи положителен възход. Към краят на 1940, тук оперират три местни банки, с общ капитал над 100 000 000 златни лева, със специални фондове за подпома-гане на науката, изкуството и културата, без това да бъде изисква-но по закон. Дотолкова стабилни, че две последователни окупации не могат да разбият тяхната дейност.

Основана през 1895 г, Варненската Търговско-Индустриал-на Камара включва 19 подопечни околии, от които най-обширна е Провадийска, станала нарицателна за цяла България. Поддържа 12 занаятчийски училища. Основава Първо Висше Търговско Училище в страната още през 1921 година. Към краят на смутната 1940година в него вече се обучават 1250 студенти.

По инициатива на Лигата за Курорта Варна, чиято заслуга е коренно разгръщане на град Варна, като международен курортен център, започва да действа Варненската Промишлена Изложба. Успешен конкурент на Пловдивското Мострено Изложение начиная от 1932.

Още през 1914 година, градът който не се е разпростирал по-надалеч от закусвалня "Нептун", се осветява от собствена елек-троцентрала. Различни фабрики и работилници, имат свои енергийни центрове, които погрешната концепция за централиза-ция на електрозахранването унищожи най-безотговорно.

През 1937 година бива открит водопровода Батова-Варна.

Без да гони световни мощности и пазари, Варненската Дър-жавна Корабостроителница произвежда малки стоманени кораби без особени затруднения.

В града има над 3000 занаятчии, обединени в 24 професио-нални сдружения, всяко едно от тях със своя хоругва, устав и спо-магателна каса.

И, както днес, парата е въртяла фукарата.

И, както днес, мнозина са се питали:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Без да могат да си отговорят.

Всъщност, накъде отиваш Варна, в края на един така динамичен век?

Защо поетите престанаха да те възпяват?

Защо композиторите престанаха да творят за Теб?

Защо по улиците ти отекват изстрели без отговор?

Как стана тъй, че твоите курорти рухнаха всред свлачища?

Как така се получи, че твоите младежи гинат безработни?

Защо твоите интелигенти забягнаха през девет земи в десета?

Кой, как и защо изсмуква най-безпощадно твоите целебни со-кове, заложени така мъдро от Природата тук, на брега на Море-то?

Кой те превръща в екологическа бомба със закъснител?

Защо твоите значителни тежки и леки производствени мощности лежат захвърлени и замразени, за да се разпадат?

Кой желае моралното мъртвило на нашите деца?

КУО ВАДИС ВАРНА?

Някой някъде неизвестно защо, но съвсем умишлено погубва твоето Черно Море.

Някой някъде неизвестно защо обрича твоето набъбнало в брой население, на недоимък, на глад, на безпаричие и безпер-спективност.

Кой превърна твоето брегово море в Помиярник на Цяла Съвременна Европа?

Кой финансира наукоподобни изследвания, които задоволяват евтини интереси за сметка на данъкоплатеца?

Кому служат безкрайните приказки за просперитет чрез Свободни Икономически Зони, които Европа отхвърля в тази точка на света още от турско време, та до днес?

Кой се нуждае от Бъдещето на Твоите Деца, за да изгради просперитет за своите на другия край на света?

Кому е нужен сблъсък на ненужен блясък и пълна немотия, по улиците на града?

Как така се получава, че върху забележителни исторически паметници израстват железобетонни жилища-вампири.

КУО ВАДИС ВАРНА?

Защо никой не изследва твоят стремеж към съвършенство?

КУО ВАДИС ВАРНА?
КУО ВАДИС ДРЕВНА БЪЛГАРИЙО?
КУО ВАДИС БАЙНО?

И, ще има ли задоволителен отговор някога?

ПО ВРЕМЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯ на Институт по Океанология при БАН-Варна, през 1986, бива открит неизвестен, подобен на медуза вид, известен катоКтенофора Еухарида. Хищник от повърх-ностните води пред нос Емине, който се храни с планктон и, яйца на мекотели. При фиксиране във формалин, което е рутинна прак-тика, животното се разпада. Никой не свързва наличието на този неизвестен до тогава обитател, със зигзагите на моторния кораб "Петерсберг", който именно по онова време битуваше в брего-вото море на България, а капитанът му се чудеше и маеше, как и къде да изхвърли своя секретен товар от лаборатории за биопре-парати в Западна Европа. Но, така е в светът на науката. Откритие-то е откритие. Причините и следствията ще интересуват други.

В РАЙОНА НА КУРОРТИТЕ северно от град Варна, се наброяват ни повече - ни по-малко от 14 топли минерални извора. Това са предимно занемарени сондажи извели топли минерални води по цялото крайбрежие на България, без някой да се опита да ги кап-тира и оползотвори.

Начиная от краят на шестдесетях години, подвижността на бреговите зони около град Варна, сериозно се активира. Първите сериозни свлачища, сурнаха в морето т.н. "Рибарско Селище" между Златни Пясъци и Кранево, за което се предполагаше, че ще даде реален плод под форма на валута. С интензифициране на жилищното строителство, тези процеси се усилиха и зачестиха. Брегоукрепителните работи извършени на самия морски бряг, но не и в сърцевината на свлачищните процеси, помогнаха малко. Особено тежко бе положението през 1995, 1996 и 1997, когато маса новопостроени вили хукнаха направо към морето. Оказа се, че тоталитарните забрани са отчитали не само партийна при-надлежност. Но и, интуитивни предпоставки. През рухналия край-морски път, преминаха министър-председатели и президенти, но това не спря процесите на свлачища, които някои искат да изкарат природна закономерност. Тук-там някои си зададоха въпроса:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Но, не отговори никой.

ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ най-подир стана ясно, че водопроводът за град Варна от язовир "Цонево" (?) и, нефтопроводът от Бургас до Провадия, вървят успоредно в непосредствена близост. Народът се нареди на опашки за минерална вода, но тя едва ли бе пригодна за ежедневна употреба. В град Варна основно се пиеше замърсена с нефтопродукти питейна вода. Не само във Варна, но и в областта. Тук-там някой запита:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Не отговори никой. Защото онези, които трябваше да го сторят, бяха заети с управленски рокади.

В КРАЯТ на 1988, началото на 1989, в един сумрачен периферен квартален клуб на град Варна, внезапно бе изложен пред изне-наданото гражданство, поредния "нов" квартално-застроителен план за централната част на крайморския град. Това бе направе-но най-вече, за да бъдат туширани граждански недоволства. Свързани с взривяване и изтриване от лицето на земята, на ред централни умишлено повехнали здания с прекрасни фризове на късния виенски сецесион. Точно в центъра на града. Там, където все още нищо не може да се постигне. Освен половинчати раз-копки незабавно оковани в железобетон.

Подложен на слабопроучени демографски промени, измъчван от отсъствие на съвременен градски и извънградски обществен транспорт, застрашен от наличие на обкръжение от остарели

химически производствени мощности, разположени едва на двадесетина километра от неговият административно-стопански център, Варна притежава вече два модерни фестивални комплек-са, но все още няма Съдебна Палата, Сметна Палата, Опера Хауз, Библиотека и, още какво ли не. Град колебаещ се между множество "идейни" проекти; но не и върху солидно изградени концепции за развитие; Варна сякаш е човек който посяга на себе си. Една внезапна проверка някога показа, че класираните няколкостотин паметници на културата, предимно стари жилищни сгради, изведнъж бяха намалили своя брой значително. Дали някой не предвиждаше настоящето? Може би. Но, какво значение. Едва ли човек или група хора си задаваха въпроса:

КУО ВАДИС ВАРНА?

Съгласно този проект; а сега - 1997 - отново има "нов"; около 6000 коренни жители на Стара Варна, щяха да бъдат принудително разселени в периферията на града. Впрочем, подобни възгласи и, днес се дочуват. Предимно гласове на спекуланти с недвижима собственост.

НЯКОГА, зданието на Централната Поща в град Варна, бе едно от малкото здания за чудо и приказ в този чудесен винаги град. Един добре известен за времето си и света скулптор, украи-нецът Михайло Парасчук, роден през 1878 в село Варваринци, Тернополска Област, учил в Краков и Лвов, завършил Акаде-мията "Жюлиен" в Париж през 1910 и специализирал при Огюст Роден, се заема с нейното външно и вътрешно оформление. Така, както вече е сторил с ред административно-стопански и учебни сгради в столицата. Така, както е сторил със зданието на Софийския Държавен Университет. Този български украинец, влага цялото си умение, щото Варненската Централна Поща да бъде в духа на новото време, без да подминава исторически легенди и митове. Някъде в средата на шестдесетях години, невежа злостна ръка на надничар, заличи ред барелефи в залата на официалното стълбище, а навярно и из главния салон. Пощата трябваше да прилича на всичко останало, освен на българска. Струва ми се, Михайло Парашчук не го е преживял. Той почина в София през 1963. Не вярвам, да не си е задавал въпроса:

КУО ВАДИС ВАРНА?
КУО ВАДИС МАТИ БОЛГАРИЯ?
КУО ВАДИС ЧОВЕКО БОЖИЙ?

И, ако днес напомням за всичко това, то не е за да бъде потърсена сметка, макар това да е докрай необходимо.

По-добре е да се напомни, за да се предотврати.
По-добре е да се предотврати, вместо да се извърши.

Но, престъпленията рядко успява някой да предотврати докрай..
No End/14.01.2014..