Фейсбук побесня срещу нахалството на Бокова
Радой Галин
Днес е Ден на почит към жертвите на комунистическия режим в България. На този ден преди 71 години в изпълнение на присъдите на незаконния „народен съд“ са избити голяма част от елита на България – министри, народни представители, лекари, военни. Всички те имат само една „вина“ – не са комунисти, а българи. При това българи успяли да запазят живота на своите сънародници по време на най-страшната война в Европа, започната през 1939 година от нацистка Германия и болшевишкият Съветски съюз.
Изпълнението на присъдите става с разстрел, а някои от „осъдените“ са предварително избити. Погребани в нейзнайни гробове са и десетките хиляди жертви на управлението на БКП (Българската комунистическа партия).
Известният кинорежисьор Евгений Михайлов по този повод споделя:
„Същевременно 71 години по-късно убийците още не са наказани. 71 години по-късно убийците дори още не са се разкаяли. Но 71 години по-късно паметта още е жива. През 2000 година Народното събрание на България прие закон, с който комунистическия режим бе обявен за престъпен. През 2015 година Народното събрание гласува да отпадне давността за престъпленията извършени в годините на управление на БКП. Днес, през 2016 година Главния прокурор иска отмяната на текстовете за отпадане на престъпленията на БКП. Днес, наследниците на БКП – БСП внасят предложение, този период от българската история да не се изучава в българските училища и университети. Днес, можем да имаме нов министър на образованието. Но не знам дали Меглена Кунева (Пръмова) ще разреши да се изучават престъпленията на партията, чийто виден функционер е бил свекърът й Иван Пръмов. Днес, в България продължават да се издигат паметници на дейци на БКП и на окупационната Червена армия. Днес ,през 2016, Ирина Бокова – дъщерята на дългогодишния главен редактор на официалния орган на БКП, вестник „Работническо дело“ Георги Боков, иска подкрепа от българското правителство и българското общество за издигане на кандидатурата й за председател на ООН. Днес, Ирина Бокова, по чието предложение записките на Че Гевара са признати за част от културното наследство от ЮНЕСКО, не си и помисля да предложи творчеството на убития от комунистите български писател Георги Марков, също да стане част от световното културно наследство. Днес, а и по време на досегашните си два мандата като председател на ЮНЕСКО, Ирина Бокова би могла да предложи творчеството на талантливия карикатурист, журналист и издател Райко Алексиев да стане част от културната история на света. Така, поне би могла да направи малък жест на разкаяние, заради това, че нейния баща е бил част от палачите на зверски убития след 9 септември 1944 издател на вестник „Щурец“ Райко Алексиев. Но… днес е 1 февруари, а не 1 април! Едни имат памет, а други нямат срам. Бог да прости мъртвите! И … да бъде милостив към живите! „
Ирина Бокова отрича, че нейният баща е сред убийците след 9 септември 1944 г. и казва, че неговите действия са се „определяли от времето, в което той е живял“. Но това не е и не може да бъде оправдание на престъпленията срещу човечеството извършени от комунистическите функционери в България, част от които е фамилията Бокови.
Журналистът Стойко Стоянов определя това и изявление като „нова гавра на Бокова, в Деня на жертвите на комунизма“.
Евродепутатът Андрей Ковачев ще напише на свота фейсбук страница:
„Комунистическо робство или ад или как да го наречем? Поклон пред избитите българи от комунистите – небългари!“
Доника Георгиева ще отбележи в своя дневник: „Избит е елитът на България, с което се поставя началото на един режим определен като тоталитарен, в който Българската комунистическа партия (БКП, а днес позната като БСП) системно мачка интелигенцията на България и до днес. Поклон пред жертвите.“
Николай Илиев пише потресен: „Масовото убийство на 1-и февруари 1945. Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма. Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.…“
Стела Николова от Варна с възмущение пише: Какво е върховна наглост? Да пуснеш по ТВ Ирина Бокова в деня за почит на жертвите на комунизма! Ех, Хекимян!
Антоанета Ангелова потресена от комунистическата безчовечност пише: „ДА ЗНАЕМ И ДА ПОМНИМ !!!
Професор Александър Станишев – един от най-големите лекари хирурзи на България и Европа. Такъв всепризнат авторитет и родолюбец е обречен на смърт в комунистическа България, окупирана без бой от Червената армия, осъден на смърт от “Народния съд“ и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945г., като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на 106 души, осъдени на смърт от същия комунистическия “Народен съд“.“
Професор Александър Станишев – един от най-големите лекари хирурзи на България и Европа. Такъв всепризнат авторитет и родолюбец е обречен на смърт в комунистическа България, окупирана без бой от Червената армия, осъден на смърт от “Народния съд“ и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945г., като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на 106 души, осъдени на смърт от същия комунистическия “Народен съд“.“
Янко Гочев публикува снимки на избитите.
Поетът Васил Давидов припомня думите на Цола Драгойчева, отговаряща в ЦК на БРП(к) за организацията и провеждането на Народния съд и наблюдаваща изпълнението на смъртните присъди на държавното ръководство на България през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
„Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел!“
– заявява пред западен журналист три дни след масовия разстрел
В следващите дни другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил, брата на цар Борис III, и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер акад.проф. Богдан Филов, която като „враг на народа“ е изселена в Добруджа при непоносими условия – липса на течаща вода, ток и елементарни удобства…“ В послеслов Давидов припомня, че „през януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“.
В следващите дни другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил, брата на цар Борис III, и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер акад.проф. Богдан Филов, която като „враг на народа“ е изселена в Добруджа при непоносими условия – липса на течаща вода, ток и елементарни удобства…“ В послеслов Давидов припомня, че „през януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“.
Ивайло Радулов с гняв отбелязва: “ Навършват се 71 години от най-голямата касапница на политици и интелектуалци в Европа! Нашенският „Народен съд”.Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници.“
Възмущението на мнозинството от българите е и срещу продължаващото толериране на комунистически фамилии от днешното правителство на страната, в което участват партии, които сами се определят като проевропейски, но същевременно продължават да издигат на ръководни постове наследниците на бившите комунисти. 26 години след началото на прехода към демокрация в България проблемът за морала на управляващите продължава да бъде тема номер едно. Хората справедливо се възмущават от факта, че децата на комунистическата номенклатура практически управляват страната независимо дали правителствата се афишират като леви или десни. Безпартийните граждани, както по времето на комунизма, така и днес, са аутсайдери в България. Управленските позиции в държавата са „запазени“ за наследниците на тези, които избиваха след 9-ти септември българския народ. Последните назначения на небезизвестната функционерка на БСП Мая Манолова за Омбудсман, издигането на удобната за всички правителства Меглена Кунева за министър на образованието, както и подготвяното издигане на Ирина Бокова – наследничка на един от символите на комунистическата диктатура – главният редактор на в.“Работническо дело“ Георги Боков, за кандидат за поста Генерален секретар на ООН показват недвусмислено характерната за България „фасадна демокрация“.