Фейсбук побесня срещу нахалството на Бокова
Радой Галин
Изпълнението на присъдите става с разстрел, а някои от „осъдените“ са предварително избити. Погребани в нейзнайни гробове са и десетките хиляди жертви на управлението на БКП (Българската комунистическа партия).
Известният кинорежисьор Евгений Михайлов по този повод споделя:
„Същевременно 71 години по-късно убийците още не са наказани. 71 години по-късно убийците дори още не са се разкаяли. Но 71 години по-късно паметта още е жива. През 2000 година Народното събрание на България прие закон, с който комунистическия режим бе обявен за престъпен. През 2015 година Народното събрание гласува да отпадне давността за престъпленията извършени в годините на управление на БКП. Днес, през 2016 година Главния прокурор иска отмяната на текстовете за отпадане на престъпленията на БКП. Днес, наследниците на БКП – БСП внасят предложение, този период от българската история да не се изучава в българските училища и университети. Днес, можем да имаме нов министър на образованието. Но не знам дали Меглена Кунева (Пръмова) ще разреши да се изучават престъпленията на партията, чийто виден функционер е бил свекърът й Иван Пръмов. Днес, в България продължават да се издигат паметници на дейци на БКП и на окупационната Червена армия. Днес ,през 2016, Ирина Бокова – дъщерята на дългогодишния главен редактор на официалния орган на БКП, вестник „Работническо дело“ Георги Боков, иска подкрепа от българското правителство и българското общество за издигане на кандидатурата й за председател на ООН. Днес, Ирина Бокова, по чието предложение записките на Че Гевара са признати за част от културното наследство от ЮНЕСКО, не си и помисля да предложи творчеството на убития от комунистите български писател Георги Марков, също да стане част от световното културно наследство. Днес, а и по време на досегашните си два мандата като председател на ЮНЕСКО, Ирина Бокова би могла да предложи творчеството на талантливия карикатурист, журналист и издател Райко Алексиев да стане част от културната история на света. Така, поне би могла да направи малък жест на разкаяние, заради това, че нейния баща е бил част от палачите на зверски убития след 9 септември 1944 издател на вестник „Щурец“ Райко Алексиев. Но… днес е 1 февруари, а не 1 април! Едни имат памет, а други нямат срам. Бог да прости мъртвите! И … да бъде милостив към живите! „
Ирина Бокова отрича, че нейният баща е сред убийците след 9 септември 1944 г. и казва, че неговите действия са се „определяли от времето, в което той е живял“. Но това не е и не може да бъде оправдание на престъпленията срещу човечеството извършени от комунистическите функционери в България, част от които е фамилията Бокови.
Журналистът Стойко Стоянов определя това и изявление като „нова гавра на Бокова, в Деня на жертвите на комунизма“.
Евродепутатът Андрей Ковачев ще напише на свота фейсбук страница:
Доника Георгиева ще отбележи в своя дневник: „Избит е елитът на България, с което се поставя началото на един режим определен като тоталитарен, в който Българската комунистическа партия (БКП, а днес позната като БСП) системно мачка интелигенцията на България и до днес. Поклон пред жертвите.“
Николай Илиев пише потресен: „Масовото убийство на 1-и февруари 1945. Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма. Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.…“
Стела Николова от Варна с възмущение пише: Какво е върховна наглост? Да пуснеш по ТВ Ирина Бокова в деня за почит на жертвите на комунизма! Ех, Хекимян!
Антоанета Ангелова потресена от комунистическата безчовечност пише: „ДА ЗНАЕМ И ДА ПОМНИМ !!!
Професор Александър Станишев – един от най-големите лекари хирурзи на България и Европа. Такъв всепризнат авторитет и родолюбец е обречен на смърт в комунистическа България, окупирана без бой от Червената армия, осъден на смърт от “Народния съд“ и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945г., като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на 106 души, осъдени на смърт от същия комунистическия “Народен съд“.“
Професор Александър Станишев – един от най-големите лекари хирурзи на България и Европа. Такъв всепризнат авторитет и родолюбец е обречен на смърт в комунистическа България, окупирана без бой от Червената армия, осъден на смърт от “Народния съд“ и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945г., като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на 106 души, осъдени на смърт от същия комунистическия “Народен съд“.“
Поетът Васил Давидов припомня думите на Цола Драгойчева, отговаряща в ЦК на БРП(к) за организацията и провеждането на Народния съд и наблюдаваща изпълнението на смъртните присъди на държавното ръководство на България през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
„Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел!“
– заявява пред западен журналист три дни след масовия разстрел
В следващите дни другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил, брата на цар Борис III, и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер акад.проф. Богдан Филов, която като „враг на народа“ е изселена в Добруджа при непоносими условия – липса на течаща вода, ток и елементарни удобства…“ В послеслов Давидов припомня, че „през януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“.
В следващите дни другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил, брата на цар Борис III, и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер акад.проф. Богдан Филов, която като „враг на народа“ е изселена в Добруджа при непоносими условия – липса на течаща вода, ток и елементарни удобства…“ В послеслов Давидов припомня, че „през януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“.
Ивайло Радулов с гняв отбелязва: “ Навършват се 71 години от най-голямата касапница на политици и интелектуалци в Европа! Нашенският „Народен съд”.Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници.“