Мостът-убиец в Белослав - 7 ноември 1978 г
05.02.2014 / 18:53 9
Харесайте ни във FB
Харесвам4
3
Не харесвам1
След изграждането на големите химически заводи в Девненската низина край Варна е нужно да се строят и нови пристанища.
За да стигнат корабите до тях, е необходимо старият канал да стане по-дълбок.
Превръщането на тесния и плитък канал, който свързва Варненското и Белославското езеро, в дълбоководен канал, налага събарянето на стария Белославски каменен мост. Къщите на жителите на селото остават от едната страна на канала, а гарата и шосето - от другата. За връзка между тях се използва понтонен мост, който обаче създава много неудобства за жителите, а и не е съвсем безопасен. Предложено е проблемът да се разреши с изграждане на фериботна връзка между двата бряга, като в средата на 70-те е поръчан малък ферибот. След пускането му обаче понтонният мост не е махнат, въпреки настояването на специалистите за това.
Денят е 7 ноември 1978 г. На тази “светла дата” цяла Варна празнува поредната годишнина от Великия октомври. Това е и денят на най-големия селски събор в село Белослав, който се отбелязва ежегодно на Димитровден по стар стил. След манифестацията стотици варненци, с корени в някогашното село Гебедже са пристигнали за събора в Белослав. Те са насядали край трапезите, ядат, пият и се веселят. Към 18 часа обаче се сещат, че трябва да хванат извънредния влак до Варна, ако искат на другия ден да са навреме на работните си места. За да достигнат жп гарата, решават да прекосят канала разделящ града, по понтона. И хукват - цели семейства барабар с бебешките колички. Тълпата край понтонния мост набъбва застрашително. За зла беда точно тогава пристига танкер “Въча” и моряците от катера, обслужващ понтона, го затварят, за да мине плавателният съд. В този момент на гарата пристига влакът. Хората почват да негодуват. Никой няма време и нерви да чете предупредителната табела, че преминаването трябва да става поединично и от двете посоки. Неколцина почерпени мъжаги изблъскват охраната и вдигат бариерите. (По ирония на съдбата те стигат здрави и читави до другия бряг.) Стотици хора се юрват като отвързан табун по моста, за да щурмуват трена. Понтонът се накланя встрани и потъва.
Вече беше паднала нощта, разказва кап. Никифор Герчев. Прожектори осветиха врящата от хора вода. Хора като гроздове се държаха за понтона с последни сили. От двете страни на брега беше ужасно. Хора се щураха да търсят близки. И досега бившият началник на морския спасителен център не може да забрави някои от жертвите. Заговори ли се за онази зловеща нощ, пред очите на кап. Герчев изплува образът на 20-годишно момиче, красиво като картина. То висяло със заклещен между два сегмента на моста крак. Краят му бил кошмарен и неизбежен. Варненецът Петър Г. се отбил от пътя по малка нужда миг преди рухването на понтона. И това го спасило. В следващите секунди той видял като във филм на ужасите падащите във водата тела. По вълните плувала и една бебешка количка. Смелчагата веднага се хвърлил в ледената бездна и я извадил. Няколко месеца снимката на спасеното момченце висяла пред Съдебна медицина във Варна, но напразно. И Петър Г. осиновил сирачето.
В неописуемата суматоха оцелелите си спомнят, че една картина ги е разтърсила до дъното на душата. Млад мъж изхлузва с трескава бързина шлифера си и се мята в мътната вода. Гмурка се два, три, четири пъти, но накрая успява да изплува на брега. В едната си ръка той стиска 5-6-годишно момиченце. Хората на брега му подават ръка, за да поемат него и детето. “Оставете ме! Там са синът и жена ми!”, едва успява да промълви мъжът и отново се гмурка. Мъж с присъда спасил 15 души, продължава със спомените си кап. Никифор Герчев. За този му подвиг властта анулирала присъдата.
62 трупа са откарани в моргата. Налагало се да ги превозват с камиони. Най-малкият, загинал в трагедията край Белослав, е 4-годишният Свилен Стоянов. Най-много удавени имало по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон. Трети просто са стъпкани от панически бягащите хора... Двама души са получили фатални измръзвания в ледената вода и след няколко дни умират от бронхопневмония в болницата. Последният труп изплува след три дни край с. Страшимирово. Човекът е имал шанс да се спаси, но го бастисали винтовете на ферибот “Бдин”, мобилизиран в спасителната акция. Удавникът е получил тежки травми на черепа и не е бил в състояние да се добере до брега. “И сега има хора, които не вярват, че жертвите са само 65, разказва кап. Герчев. Носеха се слухове за 300-400 загинали. Особено срамна била историята с водолазите мародери.
Някои от тях почнали да тарашат труповете за златни накити и пари.
“След края на спасителните работи се наложи да уволня трима”, признава шефът на морския спасителен център. Тогава те се скараха и започнаха да се обвиняват един-друг за стореното.
В пълна секретност във Варненския окръжен съд било заведено дело №142/1978 г. Морските старшини, отворили моста, за да мине танкер “Въча”, и пак го затворили, получили три години затвор. Тогавашният Общински народен съвет в Белослав хвърлил цялата вина върху морските среди. Оцелели от ада през 1978 г. обаче са убедени, че истинските виновници обаче са ексшефовете на белославската община, които не послушали специалистите да махнат понтонния мост след пускането на ферибота. „Димитър Ватев”. След голямата трагедия понтонният мост е демонтиран.
Източници:
www.blitz.bg
Венелин РАДЕВ,
Тодор СТОИЛОВ
/2005 г/
http://www.socbg.com
За да стигнат корабите до тях, е необходимо старият канал да стане по-дълбок.
Превръщането на тесния и плитък канал, който свързва Варненското и Белославското езеро, в дълбоководен канал, налага събарянето на стария Белославски каменен мост. Къщите на жителите на селото остават от едната страна на канала, а гарата и шосето - от другата. За връзка между тях се използва понтонен мост, който обаче създава много неудобства за жителите, а и не е съвсем безопасен. Предложено е проблемът да се разреши с изграждане на фериботна връзка между двата бряга, като в средата на 70-те е поръчан малък ферибот. След пускането му обаче понтонният мост не е махнат, въпреки настояването на специалистите за това.
Денят е 7 ноември 1978 г. На тази “светла дата” цяла Варна празнува поредната годишнина от Великия октомври. Това е и денят на най-големия селски събор в село Белослав, който се отбелязва ежегодно на Димитровден по стар стил. След манифестацията стотици варненци, с корени в някогашното село Гебедже са пристигнали за събора в Белослав. Те са насядали край трапезите, ядат, пият и се веселят. Към 18 часа обаче се сещат, че трябва да хванат извънредния влак до Варна, ако искат на другия ден да са навреме на работните си места. За да достигнат жп гарата, решават да прекосят канала разделящ града, по понтона. И хукват - цели семейства барабар с бебешките колички. Тълпата край понтонния мост набъбва застрашително. За зла беда точно тогава пристига танкер “Въча” и моряците от катера, обслужващ понтона, го затварят, за да мине плавателният съд. В този момент на гарата пристига влакът. Хората почват да негодуват. Никой няма време и нерви да чете предупредителната табела, че преминаването трябва да става поединично и от двете посоки. Неколцина почерпени мъжаги изблъскват охраната и вдигат бариерите. (По ирония на съдбата те стигат здрави и читави до другия бряг.) Стотици хора се юрват като отвързан табун по моста, за да щурмуват трена. Понтонът се накланя встрани и потъва.
Вече беше паднала нощта, разказва кап. Никифор Герчев. Прожектори осветиха врящата от хора вода. Хора като гроздове се държаха за понтона с последни сили. От двете страни на брега беше ужасно. Хора се щураха да търсят близки. И досега бившият началник на морския спасителен център не може да забрави някои от жертвите. Заговори ли се за онази зловеща нощ, пред очите на кап. Герчев изплува образът на 20-годишно момиче, красиво като картина. То висяло със заклещен между два сегмента на моста крак. Краят му бил кошмарен и неизбежен. Варненецът Петър Г. се отбил от пътя по малка нужда миг преди рухването на понтона. И това го спасило. В следващите секунди той видял като във филм на ужасите падащите във водата тела. По вълните плувала и една бебешка количка. Смелчагата веднага се хвърлил в ледената бездна и я извадил. Няколко месеца снимката на спасеното момченце висяла пред Съдебна медицина във Варна, но напразно. И Петър Г. осиновил сирачето.
В неописуемата суматоха оцелелите си спомнят, че една картина ги е разтърсила до дъното на душата. Млад мъж изхлузва с трескава бързина шлифера си и се мята в мътната вода. Гмурка се два, три, четири пъти, но накрая успява да изплува на брега. В едната си ръка той стиска 5-6-годишно момиченце. Хората на брега му подават ръка, за да поемат него и детето. “Оставете ме! Там са синът и жена ми!”, едва успява да промълви мъжът и отново се гмурка. Мъж с присъда спасил 15 души, продължава със спомените си кап. Никифор Герчев. За този му подвиг властта анулирала присъдата.
62 трупа са откарани в моргата. Налагало се да ги превозват с камиони. Най-малкият, загинал в трагедията край Белослав, е 4-годишният Свилен Стоянов. Най-много удавени имало по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон. Трети просто са стъпкани от панически бягащите хора... Двама души са получили фатални измръзвания в ледената вода и след няколко дни умират от бронхопневмония в болницата. Последният труп изплува след три дни край с. Страшимирово. Човекът е имал шанс да се спаси, но го бастисали винтовете на ферибот “Бдин”, мобилизиран в спасителната акция. Удавникът е получил тежки травми на черепа и не е бил в състояние да се добере до брега. “И сега има хора, които не вярват, че жертвите са само 65, разказва кап. Герчев. Носеха се слухове за 300-400 загинали. Особено срамна била историята с водолазите мародери.
Някои от тях почнали да тарашат труповете за златни накити и пари.
“След края на спасителните работи се наложи да уволня трима”, признава шефът на морския спасителен център. Тогава те се скараха и започнаха да се обвиняват един-друг за стореното.
В пълна секретност във Варненския окръжен съд било заведено дело №142/1978 г. Морските старшини, отворили моста, за да мине танкер “Въча”, и пак го затворили, получили три години затвор. Тогавашният Общински народен съвет в Белослав хвърлил цялата вина върху морските среди. Оцелели от ада през 1978 г. обаче са убедени, че истинските виновници обаче са ексшефовете на белославската община, които не послушали специалистите да махнат понтонния мост след пускането на ферибота. „Димитър Ватев”. След голямата трагедия понтонният мост е демонтиран.
Източници:
www.blitz.bg
Венелин РАДЕВ,
Тодор СТОИЛОВ
/2005 г/
http://www.socbg.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар