Изоставената черноморска железница

В началото на 50-те години на миналия век, у нас се пристъпва към изграждането на т. нар. Черноморска железница – проект за жп линия свързваща двата ни най-големи черноморски града Варна и Бургас. Транспортният проект е бил замислен като част от стратегическа жп магистрала, започваща от далечния Одески военен окръг и достигаща до българо-турската граница. До онзи момент в тази посока има изградено трасе единствено между гара Юнак, Варненско и село Старо Оряхово, а единствената и до днес жп връзка между двата черноморски центъра минава през Карнобат (8-ма линия) и после по 3-та главна линия до Синдел и Варна, което доста удължава маршрута.

Началото на 50-те години на XX век е време на тотално противопоставяне между Източния блок и Запада, светът е бил на прага на нова война. Целта на военно-стратегическия обект е да се осигури по бързо придвижване от Северна в Южна България на дошлите да „помогнат“ съветски войски при евентуален военен конфликт с Турция. Определеният маршрут на линията е Долно Езерово (Бургас) – Долен чифлик (Варна), като продължение на Юнак – Старо Оряхово и с перспективата крайморската жп магистрала да се продължи към Елхово и Хасково.

Строежът започва по изричното нареждане на Кремъл, след препоръките на двамата маршали на СССР Климент Ворошилов (Северното Черноморие) и Николай Булганин (Южното Черноморие). Те имат важни инструкции от Сталин – да проверят и трасират военните възможности на малка България по съветския път към Проливите. Любопитна подробност е, че този строеж е част от редица инфраструктурни проекти маскирани като цивилни, но с военно-отбранителна цел. Така по нареждане на двамата маршали,започва и строежа на първия Сух док у нас – проектиран за ремонт на съветски военни кораби край Варна.

Пак по тяхно нареждане се изграждат модерните за времето си артилерийски батареи на няколко места край Варна и Бургас (вече закрити).

Предвиждало се е и монтирането на новите за времето (трофейни немски) крилати ракети, модифицирани от немски пленници и усъвършенствани модели на „V-1″. Тогава се планира и изгражда Дунав мост при Русе, който също е бил предвиждан като военно-транспортно съоръжение. В тази връзка започва и строежът на по-пряката ж.п. връзка от Одеския военен окръг до границата с Турция.

Обектът се реализира при абсолютна секретност под наименование „Обект А“. Строи се докъм средата на 50-те години, когато в следствие промяна в политическата обстановка в световен мащаб, строителството е преустановено, изградените съоръжения са изоставени. А трасето на линията е било почти готово. Били са реализирани повече от половината от землените работи, а изкуствените съоръжения са били почти завършени.

Остава недокопан и 5 километров тунел под Източния дял на Стара планина. Южният му портал е излизал при село Кошарица, където са били прокопани малко над 600 метра. От север е прокопан до с. Приселци (Несебърско), което се намира на самата граница между Бургаска и Варненска област. Там са били завършени почти 2 км, а навремето местното ТКЗС е отглеждало гъби в него.

Конкретните причини за спирането на завършената на половина вече т. нар. Черноморска железница не са известни и до днес. Може би ще научим повече, ако един ден се разсекретят в пълнота руските военни архиви по въпроса .

Смята се, че с разведряването на международната обстановка, последвала след смъртта на Сталин, обекти с подобно военно-стратегическо предназначение се оказват вече никому ненужни. При появилите се нови условия правителството счита за безмислено да продължи изграждането на съоръжението само за граждански цели, тъй като според икономическите разчети строежът се оказва нерентабилен, а транспорта между двата града се осъществявал по море и по шосе и нямало нужда от трети начин.

Днес могат да се видят останки от незавършената жп линия. Ясно си личат още дигите по полето покрай селата Тънково, Кошарица и Каблешково. Мостовете по деретата също седят. Старият и затворен от десетилетия тунел в района на несебърските села Приселци и Кошарица си стои още там. Входът му е зазидан, но има пролука да влезе човек. В него, обитатели са влечуги, прилепи и земноводни. От време на време там се събират и наркомани. За 60 години консервация са се образували сталагмити обичайни за пещерите и разни други интересни пещерни образувания. Преди време пък по медиите се появи новината, че има намерения тайнствения тунел да стане туристическа атракция. Затова не ни остава нищо друго, освен очакването да разберем дали от военен, обектът ще се превърне в туристически.