Първият боен полет над море е осъществен 1916 г.
Във Варна се ражда и българското самолетостроене. Още през 1894 г. варненецът Хараламби Джамджиев построява в общинската железарска работилница първия български аеродинамичен уред.
Първата българска въздухоплавателна станция за водохвърчила /хидроплани/ -”Чайка” е разположена на брега на Варненското езеро, в местността Пейнерджик /мандрата/, р-н „Аспарухово”/Сес Севмес/. При влизането ни във войната през 1915 г.тук се дислоцират германски машини и екипажи и започва обучението на първите наши морски летци. Те са възпитаници на Морското училище.
Под командването на Българския военоморски флот се формира хидропланно ято /Българска морска авиация/. Официално базата преминава към това командване през май 1917 г.
Първият й началник е лейтенант Преслав Ляпчев загинал по време на обучението си в Германия. След него командир на отряда става Иван Михайлов.
Базата притежава 10 водохвърчила - биплани от типа “Фридрихсхафен” и “Румплер”, три хангара казармени помещения, складове за бомби и резервоари и работилница. Опорни пунктове на станцията с хангари са изградени в Созопол, в Бору-гьол /край Ксанти/ и на брега на Бабадашкото езеро в Добруджа.
На 13 декември 1916 г. във Варненския залив се появява руският крайцер “Паметь Меркурия” и започва демонстративен обстрел на града Хидропланите са вдигнати по тревога. В бомбардирането на крайцера участва и първото българско водохвърчило с екипаж от младите подофицери Стоянов и Джуров. Противникът е прогонен. Осъществен е първият български боен полет над море.
Освен редовните разузнавателни полети по Добруджанското крайбрежие, в помощ на настъпващата на север III-та Българска армия на прославения генерал Тошев, българските летци са ангажирани във все по-рисковани бойни операции над Дунав. На 13 септември 1917 г. в 9,25 часа от германското летище Дуинги, разположено на езеро в Северна Добруджа, излизат три хидроплана. Бомбардировачът е пилотиран от мичман първи ранг Сава Н. Иванов и е с наблюдател подофицер Иван Джигалов. Ескортиран е от две по-малки гемански машини.
По това време мичман Сава Иванов е помощник-командир на въздухоплавателната ни станция във Варна. Задачата е да се разузнае Сулинския ръкав на Дунава и да се атакува от въздуха с бомби неприятелския етапен пункт Горгова, разположен на реката. От Дуинги Иванов долита до най-северната ни станция край Бабадаг, където зарежда с бензин и получава последни сведения за противника.
Малката ескадрила полита към целта Полетът е на 2500 м височина и следва течението на Дунава. Скоро мичман Иванов забелязва белите облачета на шрапнелите, които започват да се разпукват под него. Описвайки кръгове над открития обект, отчита, че облачетата се разпукват на 500 м от земята. Тъй като му е свидно да пусне бомбите си без достатъчна сигурност, той пикира и преминава завесата на шрапнелите. Хладнокръвно една след друга смелият пилот изпраща десет бомби над пристанището, батареята и складовете. Улучените бензинови хранилища експлодират с огромни пламъци. Бойната задача е изпълнена отлично.
Мичман първи ранг Сава Иванов е рядко ерудирана личност Освен морски боен летец, той е и журналист и общественик, по-късно главен редактор на списанието “Морски сговор” и автор на популярния девиз “Към морето и Дунав - за напредък”.
След националната катастрофа и жестокия Ньойски договор, варненската водосамолетна станция се контролира от френски окупационни войски. През 1920 г. наличните ни хидроплани и цялата материална част са закарани в летище Божурище край София и там са унищожени.
Любовта на българина към своята войска е легендарна даже когато тя е на колене.
Местните шопи от Божурище все пак успяват да укрият по селски плевни и под земята част от моторите на машините и други части. И още през 1924 г. авиотехникът Атанас Григоров сглобява едно хвърчило. Същата година с него полетява пилотът капитан Иван Узунов. По-късно водосамолетната станция във Варна е възстановена Малко известен е фактът, че във Варна се ражда и българското самолетостроене. Още през 1894 г. варненецът Хараламби Джамджиев построява в общинската железарска работилница първия български аеродинамичен уред/все още не се казва самолет/. През 1911 г. тук започва да се издава и списанието “Към небето” - първото в страната за аеронавтика.
Във Варна се ражда и българското самолетостроене. Още през 1894 г. варненецът Хараламби Джамджиев построява в общинската железарска работилница първия български аеродинамичен уред.
Първата българска въздухоплавателна станция за водохвърчила /хидроплани/ -”Чайка” е разположена на брега на Варненското езеро, в местността Пейнерджик /мандрата/, р-н „Аспарухово”/Сес Севмес/. При влизането ни във войната през 1915 г.тук се дислоцират германски машини и екипажи и започва обучението на първите наши морски летци. Те са възпитаници на Морското училище.
Под командването на Българския военоморски флот се формира хидропланно ято /Българска морска авиация/. Официално базата преминава към това командване през май 1917 г.
Първият й началник е лейтенант Преслав Ляпчев загинал по време на обучението си в Германия. След него командир на отряда става Иван Михайлов.
Базата притежава 10 водохвърчила - биплани от типа “Фридрихсхафен” и “Румплер”, три хангара казармени помещения, складове за бомби и резервоари и работилница. Опорни пунктове на станцията с хангари са изградени в Созопол, в Бору-гьол /край Ксанти/ и на брега на Бабадашкото езеро в Добруджа.
На 13 декември 1916 г. във Варненския залив се появява руският крайцер “Паметь Меркурия” и започва демонстративен обстрел на града Хидропланите са вдигнати по тревога. В бомбардирането на крайцера участва и първото българско водохвърчило с екипаж от младите подофицери Стоянов и Джуров. Противникът е прогонен. Осъществен е първият български боен полет над море.
Освен редовните разузнавателни полети по Добруджанското крайбрежие, в помощ на настъпващата на север III-та Българска армия на прославения генерал Тошев, българските летци са ангажирани във все по-рисковани бойни операции над Дунав. На 13 септември 1917 г. в 9,25 часа от германското летище Дуинги, разположено на езеро в Северна Добруджа, излизат три хидроплана. Бомбардировачът е пилотиран от мичман първи ранг Сава Н. Иванов и е с наблюдател подофицер Иван Джигалов. Ескортиран е от две по-малки гемански машини.
По това време мичман Сава Иванов е помощник-командир на въздухоплавателната ни станция във Варна. Задачата е да се разузнае Сулинския ръкав на Дунава и да се атакува от въздуха с бомби неприятелския етапен пункт Горгова, разположен на реката. От Дуинги Иванов долита до най-северната ни станция край Бабадаг, където зарежда с бензин и получава последни сведения за противника.
Малката ескадрила полита към целта Полетът е на 2500 м височина и следва течението на Дунава. Скоро мичман Иванов забелязва белите облачета на шрапнелите, които започват да се разпукват под него. Описвайки кръгове над открития обект, отчита, че облачетата се разпукват на 500 м от земята. Тъй като му е свидно да пусне бомбите си без достатъчна сигурност, той пикира и преминава завесата на шрапнелите. Хладнокръвно една след друга смелият пилот изпраща десет бомби над пристанището, батареята и складовете. Улучените бензинови хранилища експлодират с огромни пламъци. Бойната задача е изпълнена отлично.
Мичман първи ранг Сава Иванов е рядко ерудирана личност Освен морски боен летец, той е и журналист и общественик, по-късно главен редактор на списанието “Морски сговор” и автор на популярния девиз “Към морето и Дунав - за напредък”.
След националната катастрофа и жестокия Ньойски договор, варненската водосамолетна станция се контролира от френски окупационни войски. През 1920 г. наличните ни хидроплани и цялата материална част са закарани в летище Божурище край София и там са унищожени.
Любовта на българина към своята войска е легендарна даже когато тя е на колене.
Местните шопи от Божурище все пак успяват да укрият по селски плевни и под земята част от моторите на машините и други части. И още през 1924 г. авиотехникът Атанас Григоров сглобява едно хвърчило. Същата година с него полетява пилотът капитан Иван Узунов. По-късно водосамолетната станция във Варна е възстановена Малко известен е фактът, че във Варна се ражда и българското самолетостроене. Още през 1894 г. варненецът Хараламби Джамджиев построява в общинската железарска работилница първия български аеродинамичен уред/все още не се казва самолет/. През 1911 г. тук започва да се издава и списанието “Към небето” - първото в страната за аеронавтика.
Александър Ламбов
Няма коментари:
Публикуване на коментар