неделя, 23 ноември 2014 г.

АСЕН ЗЛАТАРОВ - 23.11.2014.


© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЩЕ СЕ ОТВОРИ И ЧЕТЕ САМО АКО ...
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПРЕДИ ДВОИЦА ГОДИНИ, се навършиха СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ. Първи български биохимик, несравним приятел на българската академична младеж. Никой не сети да го спомене. Дори мастити учени – пишман патриоти - пренебрегнаха неговата памет. Да не говорим за държавата. Нейните дертове са съсредоточени – Хм! - наш човек да оглави НАТО. Паметта за ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, а това е то – ДЪРЖАВНОСТТА, е нейна най-последна грижа. ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ почива набързо - и бая загадъчно - от рак в УНИВЕРСИТЕТСКАТА КЛИНИКА на ВИЕНА, (22.12.1936!). Считана за едно от най-престижните медицински заведения в света по онова време. Освен лекари и медицински сестри, около тялото се суетят и неколцина българчета. Тук е и секретарят на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ЛЕГАЦИЯ - някой си ТОЛЧЕВ - кум на професора. С поръчение. Да опише, прибере и отнесе в БЪЛГАРИЯ малкото лични вещи, останали край смъртното ложе на видния български учен. Подир това – при възможност - да изпрати домой и неговото бедно тяло. (Сколасва се на доброволни начала от анонимен шофьор-патриот!) Управата на болницата отказва да предаде ДВА ЗАПЕЧАТАНИ ПЛИКА С ПИСМА. Редно е да бъдат отнесени при нотариус. В тях би могло да се намира ЗАВЕЩАНИЕТО ЗА ИМУЩЕСТВАТА НА ПОКОЙНИКА. Под натиск на посолството и сълзите на неимоверно стъжнената госпожа ЗЛАТАРОВА, управата отстъпва. Оказва се, че това са писма писани (6.12.1936!), малко преди операционната намеса. Едното писмо е до неговата съпруга. Второто писмо се оказва ДУХОВНО ЗАВЕЩАНИЕ ДО БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ. По-късно в СОФИЯ, в неговото работно бюро биват открити ОЩЕ ДВЕ ПИСМА-ЗАВЕЩАНИЯ под формата на свитък. Ученият е бил наясно със своята съдба. Мъчително е да се четат тези излияния на неподправена патриотическа искреност. Още по-мъчително е да установиш, че и този наш ОТЕЦ БОЛГАРСКИ - май-май-май! - съвсем напразно се е борил.

EXTRACTS:

"Имаше още какво да кажа: аз дадох само частица от това, което можех да дам ..."

"Обичах младежта – тая, която учех. В уроците си давах целият себе си ..."

"Обичах и народа: демократ съм в пълното съдържание на това велико понятие ..."

"Само война да не дойде! А има могъщи подпалвачи ..."

"Бях твърде зает през живота си, та не ми остана време да се занимая с интересите си, със здравето си, със суетата си ..."

"Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: любов към труда, любов към истината, любов към народа ..."

"Искал бих на тая младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! ..."


ПРОФЕСОР ДОКТОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ е роден в ХАСКОВО.(04.02.1885!) Баща му Христо ЗЛАТАРОВ, съратник на ДЯКОН ЛЕВСКИЙ, е народен поборник, дългогодишен заточеник в АНАДОЛА. Човек с изключително широки кулкултурни интереси - аптекар, съдия, адвокат и народен представител - успява и предава на своят син своята лична любов на националист към род, родина и наука. През 1903 г. Асен ЗЛАТАРОВ е студент по химия, философия и литература. Следващата година напуска страната за да следва в ЖЕНЕВА, където среща Жан ЖОРЕС, и слуша лекции по политическа икономия при големия натурфилософ професор Емил ЮНГ. След завършване университета на ЖЕНЕВА през 1907, се прехвърля в ГРЕНОБЪЛ, където получава докторат. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е перспективна за ЕВРОПА земеделска страна. Доктор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ се насочва да специализира химия на хранителните продукти в МЮНХЕН. След кратко учителстване в ПЛОВДИВ, през учебната 1910-1911 става асистент по химия в СОФИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ, където през 1935 получава тогата на редовен професор. Голям приятел на СССР, получава особена известност всред борческата студентска младеж, чрез своята книга „В СТРАНАТА НА СЪВЕТИТЕ“, актуална и понастоящем. Печата неуморно – макар хаотично - по всички въпроси на двадесети век. Отпечатва над 10 научно-популярни брошури, и три белетристични книги под псевдоним "АУРА". Редактор и издател на безброй вестници и списания, с характерната за онова време алена отсянка. Председател на ХИМИЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО, председател на "ДОМЪТ НА ИЗКУСТВАТА" - София. През 1932, в цялото царство бива тържествено чествана неговата 25 ГОДИШНА НАУЧНА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ.

ДНЕС ПРИНОСИТЕ НА ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ, забравени напълно, за съжаление остават неизследвани. Примерът му на народностен професор крее някъде до началото на седемдесеттях години на отминалия век, в поведението и словото на доценти – на които бе забранено да бъдат професори, че да имат същият злокобен край. Семето, което Професор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ бе посял – независимо от непоносимия тоталитаризъм – бе дотолкова витално, та кълни чак тук-там и понастоящем. Професор, подир когото студентите вкупом тръгват на демонстрации – вместо към танцувални зали.

ЗАЩО НАПОМНЯМ ВСИЧКО ТОВА? Кой го е еня днес, за ЗАВЕТИТЕ НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ, когато вместо звучен български в академичните кулоари все повече звучи агарянска реч? Ами защото неотдавна присъствах на един пестеливо филмиран забележителен фарс, целево подготвен от целеви фарсови варненски "академични" фигури. Дотам смехотворни, че чак жалки. И, ми идваше да скокна, да викна, че и да крекна – НЕ СЕ ПОДАВАЙ НА МЕНТЕ-ПРОФЕСОРАТ ШЕФЕ ВАРНЕНСКИ – ПО-ДОБРЕ ХУБАВО НИЩО ОТКОЛКОТО ПОЦАПАНО НЕЩО. Но, единствен ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ БИ МЕ РАЗБРАЛ. А той отдавна не е между живите ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар