понеделник, 1 февруари 2016 г.

ЗА НАРОНИЯ СЪД - НА ТАЗИ ДАТА - ФБ - 01.02.2016.

68 години от саморазправата, наречена "Народен съд"

”И наистина, кои лица разстреляхме? Само това ли? “

Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.

Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен "народен съд”, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.

Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в миналото и случващото се днес.

А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и просперитет.

В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация.

За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания на съветския гражданин Георги Димитров от Москва, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.

И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения интелектуален елит на България, режимът си създаде пошла негова имитация – покварена от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.

Масовото убийство на 1-и февруари 1945

Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

През целия си живот близките на избитите ще бъдат преследвани не само от комунистическата власт, но и от непоносимата мисъл какви ли зловещи сцени са се разиграли в последните минути на техните синове, съпрузи, бащи...

В книгата си "Видях сгромолясването им” чуждестранният кореспондент Волфганг Бретхолц пише, че освен едно официално комюнике на 2 февруари, с което комунистическите властници съобщават, че "смъртните присъди са изпълнени”, на журналистите са "отказани сведения дори за това дали осъдените са били разстреляни, обесени или обезглавени”.¹

"Въпреки всичко – пише преследваният от нацистите, а по-късно и от комунистите журналист – твърде скоро се разпространи истината за екзекуцията, която се оказа ужасно и невъобразимо жестоко клане.” ¹

Че е било ужасно и жестоко, едва ли може да се съмняваме.

Екзекуция, на която липсва прокурор, свещеник, лекар и която не се извършва от взвод с войници, а от сбирщина от партизани, милиционери, фанатици и от докарващи се на новата власт примитиви, хора без морал, чест и задръжки, неизбежно се превръща в кланица.

Впрочем, не друг, а Петър Семерджиев, един от участниците в подобна "екзекуция” на осъдени на смърт от сливенския "народен съд” потвърждава в спомените си години по-късно: "А разстрелът тогава беше един разгул”.²

Много бързо след зловещата нощ на 1-и срещу 2-и февруари из София се разнася истината за избиването на държавниците на България.

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Станишев моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба.

Тъмнината пада над избитите държавници и мракът над цяла България се сгъстява.

"Така наречените „народни съдилища” – пише Бретхолц – служат единствено, за това да придадат на режима и на терора впечатлението за някаква законност.”

Съветските войски и тяхната роля в терора

Обезпокоен от пристигащите и от провинцията вести за кървава саморазправа, Бретхолц заедно с други чуждестранни журналист предприема пътуване из България и се убеждава с очите си, че "произволът и тиранията, които българските комунисти упражняваха заедно със съветските окупационни войски, е обхванал цялата страна”.¹

"В това развитие – свидетелства немският журналист,– съветско-руските войски, които се честват от новите властници като "освободители на българския народ от фашистко иго” играят крайно активна роля.

Във всеки град и във всяко село се настанява руски гарнизон, който конфискува къщи и хранителни стоки, притеснява населението и – което е най-лошото – открито подкрепя режима на терор на комунистическата "народна милиция”.

Където населението се опълчва срещу произволни арести и отвличания, където селяните се вдигат срещу тиранията, където се образуват центрове на съпротива, съветските войски вземат радикални мерки.

И онова, което местните комунистически властници не смееха директно да предприемат на своя глава, правеха го скришом чрез руската окупационна власт, която се изплъзваше от всяка отговорност.”¹

Българите – на фронта да се бият, съветските окупатори – в България да избиват

Десетилетия наред българската историография мълчи, че окупационната армия на Сталин – тази същата, на която в цялата страна са вдигнати гигантски паметници "от признателния български народ”, всъщност остава в България, за да подпомага терора на малочислените в тогавашна България комунисти и избиването на съпротивляващите се българи, а вместо съветските войски на бойната линия са изпратени 450 хиляди български войници и офицери да гинат в т.нар. "Отечествена война”.

А през 1946 г. съветският агент генерал Маринов (същият, на чието предателство "дължим” осъществяването на плана на Сталин за окупация на България), ще се бие в гърдите пред българския дипломат Евгений Силянов в Париж, че под негово лично командване са ранени и убити 30 хиляди българи във войната срещу Германия.³

И за капак главният обвинител на т.нар. "Народен съд” Георги Петров ще се хвали в доклада си до ЦК на БРП(к), че не са осъдили на смърт само тези български офицери, които ... "са се укрили на фронта”!

Което, разбира се, няма да пропуснат да сторят веднага след връщането им оттам.

Това беше чудовищна присъда...

"Това беше една чудовищна присъда, която нямаше нищо общо с правото и справедливостта – казва Бретхолц, който освен журналист, е и доктор по право. – От всичките 162 подсъдими на смърт бяха осъдени не по-малко от 96. Тридесет други подсъдими бяха осъдени на доживотен принудителен труд, осемнадесет – на петнадесет години, останалите на лишаване на свобода от една до осем години.” ¹

След като описва терора, който преминава "като ураган над цялата страна” , вземайки десетки хиляди жертви и участието на съветско-руските войски в него, Бретхолц пише:

"В тази обстановка през януари 1945 в София се разигра чудовищният процес срещу повече от сто "военнопрестъпници”. Неговите последни заседания чак до обявяването на присъдите проследих изцяло. Още в деня на пристигането ми, си издействах от Министерството на пропагандата входна карта. Получих я с цял порой от пропагандно многоглаголстване, че този процес доказвал колко честно България скъсвала със своето "фашистко минало”...

Самият съд се бе превърнал в театрална сцена – с прожектори, високоговорители и публика, на която никой не пречеше да дава израз на своето „отвращение” и "възмущение” по време на съдебното заседание.

Върху многото, подредени една зад друга пейки седяха подсъдимите, общо сто шестдесет и двама. Те представляваха най-знаменитата подсъдима скамейка, която някога е съществувала в цялата история на правосъдието.” ¹

Димитър Пешев: "Най-страшният ден, който съм преживявал...”

"На този ден... – пише Димитър Пешев, който определя 1 февруари 1945 като най-страшния ден, който е преживял, – залата беше празна от публика, имаше само милиционери и цивилни агенти... Злокобна тишина и мъчително чакане...”

"Бяха минали часове, откак бяхме доведени тук – не мога да кажа колко, но не бяха малко.” 

"Най-после съдиите заеха местата си и след мъртва тишина и напрежение до скъсване председателят почна да чете присъдата издадена, както се каза, "в името на народа”... Ударът беше страшен, зашеметяващ... Дългият низ на осъдените на смърт ...“ 

Това е част от разказа на един от малкото оцелели от кървавата баня български народни представители, сам разминал се на косъм с екзекуцията и осъден на 15 години затвор.

Планираните убийства... в проценти

На смърт са осъдени регентите, съветниците и служителите в канцеларията на цар Борис, министрите от няколко правителства и 67 народни представители.

Незабавно, без право на обжалване.

Няма време, Москва бърза, защото конференцията в Ялта започва след три дни, а Сталин току-що е претърпял фиаско в опита си да овладее и Гърция.

Не може да се допусне провал и в България, където хората са настръхнали срещу комунистическия терор и беззаконие.

Ето защо присъдите са предварително определени по указания от Москва. Уточнени са ... в проценти.

В края на януари Вълко Червенков чинно рапортува на Георги Димитров с телеграма, писана на руски език: "Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. ... От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

Едва ли има нужда от по-ярко доказателство за целта на т.нар. "народен съд” и за моралната деградация на хора, които не се свенят да определят смъртните присъди в ... проценти!

По "настояване” на Запада ли? Нищо по-малко вярно

"Сред българския народ – свидетелства чуждестранният журналист, – извършеното в негово име клане предизвика огромен ужас.”

"В западния свят, който по това време беше зает с други проблеми, фактът остана почти без внимание – уточнява Бретхолц, сякаш предвидил по-сетнешните комунистически лъжи. И допълва: – Когато британският вътрешен министър Антъни Идън в края на февруари бе попитан дали българското правителство е консултирало представителите на Великобритания в София, той отговори: "Не бих могъл да знам защо би трябвало да правят това. Процесът е работа, която интересува само България!”

За жалост и днес в България се намират автори, които имат наглостта да твърдят, че престъпният сталинистки процес, цинично наречен "народен съд” бил проведен ... по настояване на западните съюзници. Нищо по-малко вярно.

Британската и американската мисия са изхвърлени от България

Бретхолц разказва как в края на септември 1944 г. в София пристига британска военна мисия, начело на която е британски офицер, когото журналистът познава още от Анкара и Истанбул и който е получил заповед от британското върховно командване да се отправи с щаб от сътрудници към окупираната от съветските войски България.

Не без известна ирония офицерът му казва, че дължи пристигането си в България отчасти на тревожните вести, които западните журналисти изпращат от София.

"Вечерта – пише Бретхолц, – видях отново британския офицер в хотел „България”. Той изглеждаше така, сякаш бе загубил едно сражение.

С нескривано възмущение ми разказа: "Съветско-руското командване се е осмелило да поиска от офицерите на една съюзническа армия в срок от 24 часа да напусне територията на България, в противен случай щели да ни "откарат” до турската граница.

На другия ден преди обед, точно 24 часа след пристигането си, британската военна колона отпътува за Турция.

На сбогуване – продължава Бретхолц,– британският офицер ми каза този път без всякаква ирония: "По-бързо и по-добре руснаците не биха могли да ме убедят, че всичко, което вие сте съобщили от София е вярно – и по всяка вероятност още много повече!”

Разказът на Бретхолц се потвърждава и от американския журналист Чарлс Ланиус в статията му "Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година" , публикувана на 22 октомври 1945 г. в Reader's Digest.

"Народният съд”– пряко продължение на масовите убийства

Следите от чудовищното престъпление не могат да бъдат скрити. Защото от телеграмите на руски език, които Трайчо Костов (с псевдоним Спиридонов) от София и Георги Димитров от Москва си разменят, става ясно, че "народният съд” не е нищо друго освен пряко продължение на масовите убийства от септември –октомври 1944 година.

До Димитров

…В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали и следствени комисии…

ЦК на БКП, 13 септември 1944 г.

*
До Димитров

Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласно ликвидиране на най-злостните врагове, което се прави от наши вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.

ЦК на БКП, 25 септември 1944 г.

*
До Димитров

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законен път. Работата ще се провежда внимателно. Ще бъдат организирано разкрити най-злостните и опасни врагове и палачи, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти с настояване за възмездие.

Да се ускори организирането на Дирекцията на милицията и да се уреди правилното функциониране на отделите й. В наши ръце са отделите за Държавна сигурност и разузнаването. Помощник - началник на униформената полиция също е наш човек. Държавен обвинител в народния съд ще бъде Георги Петров, юрист от Стара Загора.

ЦК на БКП, 1 октомври 1944 г.

(оригиналът на телеграмите на руски език може да се видят на сайта Декомунизация).

Абсурдните обвинения

Още на 27 октомври 1944 Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров подготвените пунктове на обвинението, които са три и са абсурдни от правна гледна точка.

Поначало да се съдят за вземане на политически решения, с които не са нарушили законите на страната си, нито международните конвенции (при това вкупом, с общо колективно обвинение!) министри и народни представители, получили легитимно властта чрез законни избори, е правен абсурд.

В една от точките си Трайчо Костов сочи като "престъпление” присъединяването към Тристранния пакт, удобно "забравяйки” че през ноември 1940 година, когато Сталин и Хитлер все още са съюзници, единствените, които настояват България да влезе в Тристранния пакт и които по времето на т.нар. Соболева акция разпръскват стотици хиляди позиви из цяла София с лозунга "Искаме съюз със СССР! Искаме съюз с героична и социално справедлива Германия!” са ... българските комунисти.

Политически акт, а не военно престъпление

Но да се върнем на обвинението, че присъединяването на България към Тристранния пакт и обявяването на война на Англия и Америка било ... "престъпление”, извършено от "военнопрестъпници”.

В следващата точка абсурдни обвинения Трайчо Костов споменава "действията, нарушаващи неутралитета по отношение на СССР – присъединяването към Тристранния пакт и организирането на антисъветска изложба”.

Присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941, когато СССР е в двустранен таен съюз с Хитлерова Германия, няма как да наруши неутралитета спрямо СССР, напротив – в предложението за "взаимопомощ”, отправено към България чрез съветския емисар Соболев през ноември 1940 г., СССР уверява България не само че не възразява към присъединяването й към Тристранния пакт, но и че сам се кани да се присъедини.

Именно затова Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов по време на показния сталински процес срещу " "военнопрестъпниците” да не цитира текста на съветското предложение за "взаимопомощ”.

Което, разбира се, не убягва от вниманието на съвременниците.

Че "антисъветската изложба” била според Трайчо Костов нарушение на "неутралитета по отношение на СССР”, е дори смешно да се коментира.

Това комично обвинение само демонстрира пълната БЕЗПОМОЩНОСТ на съветските марионетки у нас да намерят нещичко, в което да обвинят българските политици, които за разлика от тях са действали и мислили единствено в интерес на България и на народа си.

Същата безпомощност личи и в последното невярно и абсурдно обвинение: "невземането на мерки за предотвратяване на моралните и материални загуби във връзка с обявяването на война на Англия и Америка”, когато всъщност българските власти действат незабавно, осигурявайки възможно най-бързо подслон и помощ на пострадалите от бомбардировките над София.

Политиканство и идеологически клишета

Но дори тези, изсмукани от пръстите три точки не удовлетворяват Георги Димитров и на 17 декември той допълнително идеологизира обвиненията и ги превръща в откровено политиканство:

“В обвинителните речи… трябва да бъде показано хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и на него да бъде противопоставена освободителната мисия на Съветския Съюз, на Червената Армия и нейните съюзници.”

Обвинението трябва да опише картина на всенародно движение срещу антинародния режим, да подчертае, че руснаците за втори път освобождават България, да характеризира капиталистическата класа като опора на фашизма в България и така да се създаде база за преследването й, царската династия да се представи като прогерманска и предателска.” Ето това е идеологическият код, с който ще се говори оттук-нататък в комунистическа България.

Целуни децата ми”, “поздрави жена ми”...

"Мъчително и ужасно беше да ги гледа човек – продължава в спомените си Димитър Пешев, – когато мислено се прощава с тях при тези трагични моменти след изживените месеци на изпитания и страдания...


Стана едно мълчаливо прощаване... Спас Ганев, който беше близо до мен, излизайки тихичко ми каза “целуни децата ми”. Ние бяхме приятели с него, познавах и семейството му и съжалявам, че не можах да изпълня това негово последно желание.
 
Минавайки край седналите на скамейките ние виждахме измъчени лица, изтръпнали, без всякаква надежда. Срещнаха се нашите погледи с Иван Петров, депутат от Тетевенско, той успя със замиращ глас да ми каже “поздрави жена ми”. Това беше последното, което чух...“ . ¹
 
"Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас... Аз се отказвам – допълва Димитър Пешев, – да описвам картината след прочитането на присъдата и отделянето на осъдените на смърт – затова е необходимо перото на голям гениален писател.
 
Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас – да гледа как се отделят от останалите шестдесет души... Не знам дали такава картина някога изобщо е съществувала...“

 
Децата – и те "народни врагове”

В България на осъдените на смърт е отказано не само неотменимото право присъдата да се обжалва, не само правото да бъдат помилвани, не само религиозна подкрепа, но и утехата да се простят с близките си.

Всъщност, още в края на декември, веднага след като започва т.нар. "народен съд“ семействата на вече обречените подсъдими са депортирани в Делиормана, в отдалечени села сред заснежените полета и настанени в изоставени къщи, бараки, често без врати и прозорци, при ужасяващи условия.
 
Дори петгодишната Илиана Батембергска получава заповед на свое име за интерниране в Добруджа... Какъв страшен "враг на народа” е била малката дъщеричка на Иван Батембергски.

Иван Батембергски, с чиито лични усилия е спасен от депортация легендарния Илеш Шпиц от футболния отбор Македония (Скопие), е безжалостно убит, без да има право да зърне за последен път дори малката си дъщеричка.

Съпругата му Радка, "интернирана” посред зима някъде в Делиормана, ще научи седмици по-късно от случайно попаднало й парче вестник. Злощастната майка на Иван Батембергски ще броди из софийските гробища, пронизвана от ледения вятър, за да търси лобното място на непрежалимия си син. Двете с майката на Радка ще се крият зад надгробните паметници и с потрес ще наблюдават десетките гарвани, които кръжат и кацат на мястото на поставена милиционерска охрана (между Арменската черква и днешния паметник на избитите български държавни мъже).

Къде са костите им и до днес не се знае.

Истината срещу лъжата

68 години оттогава комунистическите убийци и техните наследници не спряха да убиват отново и отново жертвите с клеветите си. Но истината не може да бъде скрита. Тя звучи зловещо с думите на самите убийци.
 
"Вярно е – извинява се на другарите си от ЦК главният "народен обвинител” Георги Петров в доклада си до партията (правописът на доклада е запазен – б.м.), – че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2.857 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни...”

И веднага след това извинение за "незадоволителното” количество на смъртните присъди (няма и три хиляди ), Петров продължава с въпроса за "качеството”:

"И, наистина, кои лица разстреляхме?

Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на "О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като "народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание.”

"Но само това ли?” – възкликва в доклада си реторично "народният” обвинител и продължава:.

"Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. ...разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.

Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.

Всичко това преценено обективно ни извежда към твърдото заключение, че Народния Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.”

И след тази пламенна пледоария за "достойно” изпълнената задача в "кастрирането” на българската нация, Георги Петров хвърля в битката най-силния си коз.

Българският "народен съд” без аналог в цяла Европа

"Става вече ясно, че и в международен мащаб, нашият Народен съд ще остане ненадминат...” – пише без да крие вълнението си докладчикът.

"И, наистина, вече месеци – казва той не без презрение към туткащите се румънци – близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава само на книга – резултати никакви!”

В Унгария – продължава с примерите Петров, – така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.

Във Франция бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния француски народ.

В ГЕРМАНИЯ – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс. (Даде се възможност на да се приютят в Испания на кръволока Франко..)

В Италия – всеопрощението на съюзниците отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници.

Пък нека не се боим да се спрем и на братска Югославия – не спира българският стахановец и уточнява: – Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са почти незабележителни. И там акцията на Народния съд наред върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен съд.”

"Докато нашият закон за народен съд, – бие се в гърдите Петров – чл. 2 предвижда наказания от 1-15 години или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5.000.000 лева, без да се уточняват санкциите за отделните случаи на престъпност, изброени в чл. 2, п.п.1-10 вкл.

Югославянският закон предвижда още никоя смъртна присъда да не се изпълнява без подписа на Тито, тоест без нейното утвърждаване, докато нашият закон в чл. 10 предвижда изрично че присъдите на Народния съд не подлежат на обжалване и утвърждение и се изпълняват незабавно.

Ясно е от постановленията на самия югославянски закон, а това се потвърждава и от практиката на Народния съд там, че резултатите от тази голяма народна акция в никакъв случай няма да достигнат резултатите на Нашия Народен съд.”

"Прочие, – завършва Петров, – примерът, който даде Нашият Народен съд остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.

Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.”

Наистина "слава” на такава партия, която се бие в гърдите с най-ужасяващи престъпления срещу собствения си народ, извършени по заповед на чужда държава.

Убитите на "съд” пред...убийците...
 
Но и това не е всичко. Т. нар. "„народен съд” съди и осъжда дори вече починали хора или убити хора – нещо, което е без прецедент в световното право.

Целта на тази гавра – да изправиш убития пред "съда” на убийците му, е ясна – за да могат престъпниците да сложат ръка на имуществото на своите жертви. А конфискацията на имотите не е била само грабеж, но е служела и на по-далечната цел – децата на избитите интелектуалци, държавници и индустриалци да бъдат декласирани, набутани на социалното дъно.

Да им бъдат отнети ресурсите, за да не станат естественият интелектуален елит, който да оглави съпротивата срещу насилието.
 
За да бъдат след това подменени с пошла псевдоинтелигенция от парвенюта и службогонци. Която и до днес не се свени да величае комунистическите величия или да подменя историческата истина на конференции.

А ние се питаме каква е връзката между случилото се, случващото се и това, което ще се случва тепърва.

Докато убийците се величаят, а жертвите са обругани, нищо добро не чака България.

_____________

¹ Волфганг Бретхолц. Видях сгромолясването им. София, изд. Бъдеще&Тилиа, 1994

² Петър Семерджиев. Спомени. Сиела, София, 2010

³ Ирина Недева. Мисия Париж. Разговори със Силянов. СЕМАРШ, 2007

 Доклад до ЦК на БРП (к) на Георги Петров относно работата, трудностите, пропуските, резултатите и значението на Народния съд в България.

 Димитър Пешев. Спомени. ИК Гутенберг, София, 2004

:::::::::::::::

Червеният холокост

Иван Куцаров 31.01.2015, 20:55 (обновена 01.02.2016, 08:35)

1 от 4 снимки Назад Напред

Първи състав на Народния съд в София. Отляво надясно: Вера Начева, Стефан Манов, председателят Богдан Шулев;
Снимка: © ДА "Архиви" / http://archives.bg/narodensud/
Първи състав на Народния съд в София. Отляво надясно: Вера Начева, Стефан Манов, председателят Богдан Шулев
1 февруари 1945 г. - денят на разстрела на 147 личности, които са основата на политическия елит на България в годините преди окупацията от СССР.
Сред екзекутираните са тримата регенти, 67 депутати, 22 министри за периода 1940-1944, в това число и министър-председателите проф. д-р Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 47 генерали и полковници, издатели на централни вестници и публицисти.
Това е началото на най-мракобесния период от новата история на България, който е причина за това и до ден днешен да сме последни във всяка една класация, независимо дали е политическа, икономическа или за свобода на словото.
Разстрелът на осъдените се случва в яма, като екзекуциите са една по една. Проф. Александър Станишев, хирург от световна величина, моли да бъде разстрелян последен, за да може да провери пулса на всеки екзекутиран преди него.
След като разстрелват и него, телата са хвърлени в бомбена яма на Софийските гробища, като отгоре са посипани със сгурия.
Въпреки че новият режим се старее максимално да го запази в тайна, край масовия гроб постоянно има поклонения и запалени свещи от граждани.
В своите мемоари царица Йоанна пише, че никой представител на новата власт не смее да спре опечалените жени, които палят свещи на гроба и оставят цветя, когато тя е сред тях.
Новият режим се презастрахова, като разселва повечето близки на екзекутираните още преди да бъдат обявени смъртните присъди.
След екзекуцията от 1 срещу 2 февруари предстоят още над 2600 убийства, които са разпоредени от т.нар. Народен съд.
За по-малко от година е избит цветът на политически, икономически, военен, духовен и интелектуален елит на България. Разправата с противниците на режима не спира само до тук.
Народният съд разпорежда още 226 доживотни тъмнични, 8 двайсетгодишни, 946 петнайсетгодишни, 687 десетгодишни и 3741 по-кратки присъди, като мнозина от осъдените са убити от изтезания и побоища веднага след задържането им.
Осъдени са дори вече екзекутираните Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Това са само част от жертвите. В периода от 1945 до 1962 в 86-те лагера в страната са въдворени близо 30 000 "врагове на народа". Това е видимата част, но има и друга.
В периода преди това, през 1941-1944 година, под давлението на Москва, комунистическите терористи избиват над 3 хиляди души, предимно кметове, свещеници и такива, които просто проявяват негативно отношение към комунизма.
В тази сметка никога не се включват хилядите масови убийства без съд и присъда, които започват веднага след 9 септември и продължават години наред. Едно от известните такива убийства е това на митрополит Борис, който е колос на българската култура и духовност.
Т.нар. Народен съд се използва и за "освобождаване" на жилищни площи за "заслужилите другари" веднага след 9 септември.
По този начин новата власт награждава палачите на стария елит, който съумява да не прати и един войник да загине на Източния фронт. "Прогресивните" граждани, които се настаняват в имотите на "реакционните" такива, са в повечето случаи малограмотни, без какъвто и да е обществен и социален принос било преди, било след 1944 г.
Те представляват създаването на новия елит, който без образование, заслуги и нужните умения, започва да управлява държавата на различни нива.
Наскоро разсекретени документи от началото на 50-те години доказват принудителното изселване на "активни вражески елементи" от столицата, които включват "815 семейства с 3184 члена", вкл. и децата.
Така се освобождава място в столицата за верните на властта, които до 1950 г. избиват без съд и присъда противници на властта в цялата страна.
Преди всичко трябва да отбележим, че т.нар. Народен съд по своята същност е незаконен. Той се провежда в момент, когато България е окупирана от Тридесет и седма армия на Съветския съюз. Това се отнася и за референдума от 1946, който се провежда в същите условия на окупация.
Всички дадени жертви на фронта от страна на България по време на Втората световна война са от периода след окупацията на Червената армия, като голяма част от 35 000 жертви и хилядите инвалиди са елитът на войската - офицери, подофицери и войници, основно членове на патриотични организации.
Те са пратени на първа линия, като на втора зад тях стрелят партизани, доброволци и политкомисари.
Т. нар. Народен съд е острието, което подготвя узаконяването на окупацията от Червената армия чрез нелегитимния референдум за република от 1946 г.
С помощта на т.нар. Народен съд Съветският съюз и неговите гаулайтери в България успяват да насадят в голяма част от обществото страх и терор, с помощта на които се управлява до 1989 г.
Последствията от избиването на елита на нацията се виждат и до ден днешен, но са особено осезаеми при провеждането на политиката на подмяна на ценностите на нацията.
Така от държава с европейски мироглед и перспектива, България бе вкарана в коловоза на евразийската концепция за политика, включваща терор и отказване от свободата за сметка на минимално препитание, а не самоинициатива и гражданско общество.
В периода от 1944 до 1989 г. засегнатите от комунизма са над 300 000 българи и техните семейства.
Този факт е достатъчно красноречив защо никога повече не трябва да позволим връщането на какъвто и да било тоталитарен режим.
На 1 февруари, когато са първите разстрели на т. нар. Народен съд, отбелязваме деня на жертвите на комунизма. Това е знакова дата за началото на най-мракобесния режим в българската история. Никога не трябва да забравяме това.

: : : : : : : : : : : :

Управляват ни неграмотни и прости хора, няма да стигнем доникъде

  • Редактор: Dunavmost
  • Прочетено: 19736 пъти
  • Коментари: 11
48
проф. Петър Иванов
проф. Петър Иванов
В сайта на Народното събрание, в раздела „Законодателство”, има внесени с дата 28.11.2014 год. двазаконопроекта от по една страница текст: „Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българските лични документи” и Законопроект за изменение и допълнение на Закон за гражданската регистрация”. Самите наименования назаконопроектите са грешни, липсва членуването на думата „закон”, което е задължително, тъй като въпросните закони са единствени. Няма да обсъждаме коварната политическа цел на вносителите от ДПС в бъдеще да се осигури абсурден законов комфорт на хората от автобусите по време на избори и на продавачите на изборни гласове, но ще изтъкнем обаче следните два факта:
В първия законопроект от двадесетина изречения има точно 130 правописни, пунктуационни, граматически, стилни, фактически и други грешки. Не е за вярване, но са толкова! В текста на самия проектозакон от 86 думи има 28 грешки, а в мотивите, където думите са 444, те са 102;
Вторият законопроект е по-кратък, състои се от три изречения с 34 думи. Тук са налице 12 правописни, пунктуационни и други грешки; значи има поне една грешка на всяка втора или трета дума в текста. В мотивите грешките пак са 102. Общо грешките в този проектозакон с текст от една страница са 114.
Като вносители на двата законопроекта са се подписали 25 депутати от ДПС. Като вносител се е подписал и един политолог-масажист, милият. Вносител е и Бат,  Сали. Всички те са създатели (автори) на текстовете или най-малкото са запознати с тях, за да ги подпишат. Всичките подписали се депутати са с висше образование, много от тях имат даже повече от една диплома за бакалавър и магистър. Половината са преподаватели, Бат, Сали също е преподавател, т.е. те обучават други хора, наливат някому знания, обща култура и грамотност. Всичките вносители са декларирали в сайта на Парламента, че владеят по най-малко по три езика, а някои (Станислав Атанасов) са посочили 5 езика; единствено Дурхан Мустафа е признал, че владее само два езика, като единият от тях е руски език, а не се знае кой е вторият – български, или турски. Сред вносителите има завършили и българска филология (Лютфи Местан). Защо тези толкова образовани и надарени полиглоти-интелектуалци с дипломи всъщност са потресаващо неграмотни (над 100 грешки на страница)?
Наред с тези хора в Парламента коват закони още и ММ-бойци, одъртели състезатели по таекуондо, самолетни келнерки, офицери от Държавна сигурност, метреси, плачещи смешници без кортик, ресторантьори, шпиони, куп журналисти-ченгета, селски масони, мухлясали комунисти, стари моми от Филибето, вече „облекани” по софиянски, бизнесмени-крадци,  и обикновени луди, известни от Варна до Варадеро. В целия парламент, заедно с 230-те нещатни сътрудници, няма нито един човек, който поне малко да разбира от художествена култура и в същото време да е грамотен, никой не разбира от образование, здравеопазване, финанси, енергетика и т.н. Но това не пречи всяка сутрин, даже преди да отидат в тоалетната, тези хора и още цяла глутница софиянци, партийни водачи и водачки, вампиролози, агенти, плевенски тарикати, математици с интерес към психиатрията, продажни социолози, тънкогласи икономически съветници, синдикалисти-биячи и др. да се юрва по пижами към ефирните телевизии да ни учи на ум и разум, на морал и добродетели, да ни сочи пътищата, по които да вървим към светлото бъдеще, а в същото време да си мисли как и колко още да открадне оттук или оттам.
Доникъде няма да стигнем с тези хора!
: : : : : : :

Най-масовата екзекуция на Народния съд на български офицери и политици

 2817  1

Още по темата

1944 г.
Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) - властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат.
Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение, на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.
Произнесени са смъртните присъди над тримата регенти, 8 царски съветници 22-ма министри от правителствата след 1941 67 депутати от 24-тото НС 47 генерали и висши офицери.
Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик, е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.
Някои от екзекутираните:
Принц Кирил Преславски - Регент, брат на Цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов- световен учен, археолог. Регент, бивш Министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов – Регент и военен министър
Проф. Александър Станишев - български хирург, лекар и учен със световна известност. Министър на здравето
Димитър Шишманов- дипломат. Министър на външните работи
Д-р Иван Горанов - виден юрист, адвокат. Кавалер на четири ордена „За храброст“ за атаката при Тутракан.
Светослав Поменов - юрист, завършил във Франция. Дългогодишен дипломат. Кавалер на два ордена „За храброст“.
Д-р Иван Вазов- племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов. Капитан- командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на 3 Кръста за храброст и орден Австрийски орел. Завършва право в СУ и докторска дисертация в Лайпциг. Общественик на гр. Стара Загора, Председател на Културно-просветното дружество, безпартиен и аполитичен- става депутат като независим кандидат от Стара загора
Д-р Иван Бешков – 49-годишен, брат на художника Илия Бешков. Герой от първата световна война, с два ордена за храброст. Корпоративен деятел, народен представител в три народни събрания от Плевенски избирателен окръг, министър на земеделието.
Георги Липовaнски - доктор по право и финанси. Общественик и стопански деец.
Александър Сталински - виден юрист. Министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов - учен. Министър на просвещението
Инж. Борис Колчев - Министър на железниците, пощите и телеграфите
Д-р Георги Ханджиев - учен. Съветник на Цар Борис
Арх. Йордан Севов - известен архитект модернист. Съветник на Цар Борис
Любомир Лулчев - царски съветник
Димитър Генчев- офицер, полковник. Награждаван с ордени за храброст, герой от войните. Инспектор на дворците
Павел Груев – началник на дворцвата канцелария
д-р Петър Костов – секретар по печата, легационен съветник
Тодор Кожухаров- виден общественик, публицист и журналист. Кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за гражадански заслуги.
Иван Батембергски – народен представител
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България. Министър на войната , внук на Бачо Киро
Генерал-лейтанант Руси Русев - Военен министър
Генерал-лейтанант Константин Лукаш - Гл. инспектор на войската и Началник на щаба
Генерал-майор Рафаил Жечев – флигел адютант
Генерал-лейтанант Никола Стойчев - командир на 3-ра българска армия
Генерал-лейтанант Никола Христов - командир на 3-та българска армия
Генерал-лейтанант Атанас Стефанов - командир на 4-та българска армия
Генерал-лейтанант Никола Наков - командир на 1-ва българска армия
Генерал-майор Петър Цанков - командир на ШЗО
Генерал-майор Рафаил Банов- командир на 6-а Бдинска дивизия
Генерал Никола Жеков- командващ БГ армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтанант Димитър Айранов - командир на Военно-въздушните сили
Контраадмирал Асен Тошев - командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров - герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най- ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на Жандармерията и още 12 генерали….
Полковник Бахнев - командир на полка в Шумен. Герой от войните. Кавалер на 5 ордена.
Проф. Цветко Петков- виден юрист, адвокат. Защитавал е като адвокат комунисти и двама е спасил от смъртна присъда.
Полковник Стою Стоев - герой от войната, началник-щаб на 2-ра дивизия.
Източник: Уикипедия

: : :

​Памет за жертвите и позор за палачите на комунистическия терор

Последна редакция на 01/02/16 08:45
 
Принц Кирил пред Народния съд
Принц Кирил пред Народния съд
 
Главният прокурор иска да отпадне давността за най-голямото злодейство на 20-и век
Евгений Михайлов
Днес е 1 февруари. Днес е денят на почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден преди 71 години е избит голяма част от елитът на България - министри, народни представители, лекари, военни. Избити и погребани в незнаен гроб са част от десетките хиляди жертви на управлението на БКП (Българската комунистическа партия).
71 години по-късно убийците още не са наказани. 71 години по-късно убийците дори още не са се разкаяли. Но 71 години по-късно паметта още е жива.
През 2000 година Народното събрание на България прие закон, с който комунистическия режим бе обявен за престъпен. През 2015 година Народното събрание гласува да отпадне давността за престъпленията извършени в годините на управление на БКП.
Днес, през 2016 година Главния прокурор иска отмяната на текстовете за отпадане на престъпленията на БКП.
Днес, наследниците на БКП - БСП внасят предложение, този период от българската история да не се изучава в българските училища и университети.
Днес, можем да имаме нов министър на образованието. Но не знам дали Меглена Кунева (Пръмова) ще разреши да се изучават престъпленията на партията, чийто виден функционер е бил свекърът й Иван Пръмов.
Днес, в България продължават да се издигат паметници на дейци на БКП и на окупационната Червена армия.
Днес ,през 2016, Ирина Бокова - дъщерята на дългогодишния главен редактор на официалния орган на БКП, вестник "Работническо дело" Георги Боков, иска подкрепа от българското правителство и българското общество за издигане на кандидатурата й за председател на ООН.
Днес, Ирина Бокова, по чието предложение записките на Че Гевара са признати за част от културното наследство от ЮНЕСКО, не си и помисля да предложи творчеството на убития от комунистите български писател Георги Марков, също да стане част от световното културно наследство.
Днес, а и по време на досегашните си два мандата като председател на ЮНЕСКО, Ирина Бокова би могла да предложи творчеството на талантливия карикатурист, журналист и издател Райко Алексиев да стане част от културната история на света. Така, поне би могла да направи малък жест на разкаяние, заради това, че нейния баща е бил част от палачите на зверски убития след 9 септември 1944 издател на вестник "Щурец" Райко Алексиев.
Но... днес е 1 февруари, а не 1 април! Едни имат памет, а други нямат срам.
Бог да прости мъртвите! И ... да бъде милостив към живите!
16 коментара
Тодор
2016-02-01 11:05:08
+40 -1 Гласувай
МОЧА ДА СЕ РАЗРУШИ И НА НЕГОВО МЯСТО СЕ ИЗДИГНЕ ПАМЕТНИК НА ТЕЗИ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ, УБИТИ ОТ РУСКИЯТ ОКУПАТОР.
Отговори на този коментар
Бай РуслаН
2016-02-01 12:38:19
+4 -14 Гласувай
Едва ли ще има честен българин , чието сърце да не е трепне, запознавайки се с трагичните събития в с. Ястребино на 19 декември 1943 година.
Трите деца Стойне, Иван и Надежда са от едно семейство — на бедния чакълджия Петър Калайджийски. Най-малкият е Стойне — седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив. Иван е деветгодишен, роден на 19 декември 1934 година. Съсредоточено и будно дете. Мечтае да стане машинист. Най голяма е Надежда — дванадесетгодишна, родена на 16 ноември 1931 година, ученичка в първи прогимназиален клас. Мечтае да стане учителка. Двете по-големи дъщери на семейството са в града — слугуват на богатите, а синът Рангел е партизанин. Димитринка Петкова Стоичкова е родена на 3 ноември 1932 г. Баща й е член на БЗНС. Братята и сестрите на осемчленното й семейство са поели вече своя път. Един от братята й — Стойне за последен път е бил в селото през декември 1940 г. Работи като градинар в Унгария и Чехословакия. Заради неизвестността му фашистките управници често измъчват семейството. Четири от невинните жертви на фашизма на Тузлушкото село Ястребино са от семейството на Иван Димитров. Две от тях са сестричките — близначки Ценка и Цветанка, родени на 5 март 1930 година.
Да живее България!Смърт на русия и касапите и
2016-02-01 14:40:11
+0 -0 Гласувай
Що не се шибаш,псе руско!Днес е дата възпоменателна,на която са поканени да се поклонят всички българи и хора със съвест!Руски полу-човеци не са желани!
Анализатор
2016-02-01 11:05:43
+40 -3 Гласувай
Браво,Евгени!Бог да прости всички избити,да успокои душите на техните останали живи близки хора,които никога няма да ги  забравят,но....да не бъде милостив към тези,които не се засрамиха,не се извиниха поне,не поискаха прошки И ПРИЕМАТ ВИНАТА САМО С МЕЗЕТА  !
Още веднаж - Бог да ги прости,те са на едно по-добро място !!!!
Отговори на този коментар
СПРАВЕДЛИВОСТ
2016-02-01 14:17:08
+2 -3 Гласувай
На какво му викаш браво,на него,Асен Агов,АЛ.Йорданов,бивш шеф на НС и цяла София знаеше как мамеше чрез фирмата си за продажба на апартаменти гражданите.И не само това,а самия Евгени продаде за жълти стотинки ''Бояна'' на американците.Или Костов мината ''Челопеч'',а и комисионна от 5млн.лв.когато е на власт.С една дума-лоши и отмъстителни управници преди Девети,и след това.След 10 ноември-също.Отмъщение,ние да седнем ,ние да управляваме.Накратко-един умен мъж каза тази сутрин,да се водят децата в концлагери като Белене и други паметни места,но да се водят и на паметника на Митко Палаузов,децата,застреляни от дядото на Ал.Йорданов-също.Защото тия 7-8 год.деца имали брат комунист,избягал в Австрия.И палача е решил,че малките деца не бива да живеят.Идиоти,колкото искате.
Комунистически войн
2016-02-01 11:35:10
+6 -38 Гласувай
Единствените жертви са фашистки боклуци и врагове на народа
Отговори на този коментар
Инверсия
2016-02-01 11:44:24
+28 -3 Гласувай
Единствените боклуци  са комунистическите убийци, станали врагове на народа.
НОВ ПРОЧИТ!!
2016-02-01 14:01:43
+3 -1 Гласувай
Не,не са единствените жертви.Нека бъдем честни и справедливи.За какво е убит Гео Милев,Хр.Ясенов,Йосиф Хербст и др.известни и неизвестни българи.Дори да са виновни Г.Димитров и Коларов за Септемврийското въстание,избягали.Но тези,които са участвали и тези,като Милев,написал своята поема в тяхна памет.Не само  в период /1923-1925г./,а и 1941-1944г./,някъде около 30 000 души.И какво?После ОТМЪЩЕНИЕ.Пак нови жертви,Народен съд,с присъди и без присъди.Още толкова жертви,защо?Ние дори не сме били родени повечето,а родителите ни са започнали друг живот,да работят земята,а в градовете-в заводи и фабрики.Ние завършвахме в градовете,поемахме своя житейски път-семейства,деца,внуци.И без да сме го искали,пак смяна на властта,НОВИ ДЕМОКРАТИ,оправиха си живота,накрадоха се,а ние с мизерни пенсии.Ще ни давал НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО великденски добавки,от неговата банка,а Калфин чул от медиите.Един комунист,пребоядисан гербаджия,и всички политици.Само че днес не се убиват като тези 30 000,а ние избираме да ни тъпчат.
Комунистически войн
2016-02-01 11:36:16
+6 -39 Гласувай
ДА ЖИВЕЕ КОМУНИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ НЯВСЯКАДЕ ПО СВЕТА!!!!!
СМЪРТ НА НАЦИИТЕ! СМЪРТ НА ФАШИЗМА! СМЪРТ НА КАПИТАЛИЗМА!СМЪРТ НА РЕЛИГИТЕ!
ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА СОЦИЛАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА!!!!
Отговори на този коментар
дума
2016-02-01 12:57:48
+7 -3 Гласувай
Дай Боже повече психиатрични заведения за теб и подобните ти драскачи,като : Бай Руслан,БСП организацията на град Пазарджик и всички останали знайни и незнайни комунистически откачалки.С пожелание за успешно лечение.
Капиталистически войн
2016-02-01 11:47:30
+20 -4 Гласувай
ДА ЖИВЕЕ ЛИБЕРАЛНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА, ГАРАНТ ЗА  СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ В ОБЩЕСТВОТО.
НА ВСЕКИМУ СПОРЕД ТОВА, КОЕТО Е РЕАЛИЗИРАЛ НА ПАЗАРА.
Отговори на този коментар
общинска БСП организация, гр. Пазарджик
2016-02-01 12:33:22
+2 -1 Гласувай
Ти защо говориш против циганите и комунистите, знаеш ли как за тези думи може да те дадем под съд..
Иван В.
2016-02-01 12:37:44
+1 -5 Гласувай
Държавен капитализъм е най-добрия капитализъм
Кесо
2016-02-01 11:48:32
+19 -3 Гласувай
След падането под турско робство, падането на свободна България под комунистическо робство е втората голяма национална трагедия, която продължава за съжаление и до днес!!!
Бог да прости жертвите на комунизма!
Отговори на този коментар
ген. Иван Колев
2016-02-01 11:51:12
+21 -2 Гласувай
Русофили с комунисти скапани!!! Убийци проклети!!! Господ забавя, но не забравя нали знаете..!!??
Отговори на този коментар
Браво на Евгений Михайлов!
2016-02-01 12:42:51
+10 -3 Гласувай
Жертвите на комунистите са при Бог, но къде ще отидат палачите, които още не са се покаяли и смятат за подвиг зверствата си?! Дадено им е време за разкаяние, но те не вярват в Бога, затова действат като шефа си дявола! Боклуци без морал и човешко сърце, чревоугодници крадливи, които за едната тоалетна живеят! Комунистическа смрад!
Отговори на този коментар

Червеният холокост

Иван Куцаров 31.01.2015, 20:55 (обновена 01.02.2016, 08:35)

1 от 4 снимки Назад Напред

Първи състав на Народния съд в София. Отляво надясно: Вера Начева, Стефан Манов, председателят Богдан Шулев;
Снимка: © ДА "Архиви" / http://archives.bg/narodensud/
Първи състав на Народния съд в София. Отляво надясно: Вера Начева, Стефан Манов, председателят Богдан Шулев
1 февруари 1945 г. - денят на разстрела на 147 личности, които са основата на политическия елит на България в годините преди окупацията от СССР.
Сред екзекутираните са тримата регенти, 67 депутати, 22 министри за периода 1940-1944, в това число и министър-председателите проф. д-р Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 47 генерали и полковници, издатели на централни вестници и публицисти.
Това е началото на най-мракобесния период от новата история на България, който е причина за това и до ден днешен да сме последни във всяка една класация, независимо дали е политическа, икономическа или за свобода на словото.
Разстрелът на осъдените се случва в яма, като екзекуциите са една по една. Проф. Александър Станишев, хирург от световна величина, моли да бъде разстрелян последен, за да може да провери пулса на всеки екзекутиран преди него.
След като разстрелват и него, телата са хвърлени в бомбена яма на Софийските гробища, като отгоре са посипани със сгурия.
Въпреки че новият режим се старее максимално да го запази в тайна, край масовия гроб постоянно има поклонения и запалени свещи от граждани.
В своите мемоари царица Йоанна пише, че никой представител на новата власт не смее да спре опечалените жени, които палят свещи на гроба и оставят цветя, когато тя е сред тях.
Новият режим се презастрахова, като разселва повечето близки на екзекутираните още преди да бъдат обявени смъртните присъди.
След екзекуцията от 1 срещу 2 февруари предстоят още над 2600 убийства, които са разпоредени от т.нар. Народен съд.
За по-малко от година е избит цветът на политически, икономически, военен, духовен и интелектуален елит на България. Разправата с противниците на режима не спира само до тук.
Народният съд разпорежда още 226 доживотни тъмнични, 8 двайсетгодишни, 946 петнайсетгодишни, 687 десетгодишни и 3741 по-кратки присъди, като мнозина от осъдените са убити от изтезания и побоища веднага след задържането им.
Осъдени са дори вече екзекутираните Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Това са само част от жертвите. В периода от 1945 до 1962 в 86-те лагера в страната са въдворени близо 30 000 "врагове на народа". Това е видимата част, но има и друга.
В периода преди това, през 1941-1944 година, под давлението на Москва, комунистическите терористи избиват над 3 хиляди души, предимно кметове, свещеници и такива, които просто проявяват негативно отношение към комунизма.
В тази сметка никога не се включват хилядите масови убийства без съд и присъда, които започват веднага след 9 септември и продължават години наред. Едно от известните такива убийства е това на митрополит Борис, който е колос на българската култура и духовност.
Т.нар. Народен съд се използва и за "освобождаване" на жилищни площи за "заслужилите другари" веднага след 9 септември.
По този начин новата власт награждава палачите на стария елит, който съумява да не прати и един войник да загине на Източния фронт. "Прогресивните" граждани, които се настаняват в имотите на "реакционните" такива, са в повечето случаи малограмотни, без какъвто и да е обществен и социален принос било преди, било след 1944 г.
Те представляват създаването на новия елит, който без образование, заслуги и нужните умения, започва да управлява държавата на различни нива.
Наскоро разсекретени документи от началото на 50-те години доказват принудителното изселване на "активни вражески елементи" от столицата, които включват "815 семейства с 3184 члена", вкл. и децата.
Така се освобождава място в столицата за верните на властта, които до 1950 г. избиват без съд и присъда противници на властта в цялата страна.
Преди всичко трябва да отбележим, че т.нар. Народен съд по своята същност е незаконен. Той се провежда в момент, когато България е окупирана от Тридесет и седма армия на Съветския съюз. Това се отнася и за референдума от 1946, който се провежда в същите условия на окупация.
Всички дадени жертви на фронта от страна на България по време на Втората световна война са от периода след окупацията на Червената армия, като голяма част от 35 000 жертви и хилядите инвалиди са елитът на войската - офицери, подофицери и войници, основно членове на патриотични организации.
Те са пратени на първа линия, като на втора зад тях стрелят партизани, доброволци и политкомисари.
Т. нар. Народен съд е острието, което подготвя узаконяването на окупацията от Червената армия чрез нелегитимния референдум за република от 1946 г.
С помощта на т.нар. Народен съд Съветският съюз и неговите гаулайтери в България успяват да насадят в голяма част от обществото страх и терор, с помощта на които се управлява до 1989 г.
Последствията от избиването на елита на нацията се виждат и до ден днешен, но са особено осезаеми при провеждането на политиката на подмяна на ценностите на нацията.
Така от държава с европейски мироглед и перспектива, България бе вкарана в коловоза на евразийската концепция за политика, включваща терор и отказване от свободата за сметка на минимално препитание, а не самоинициатива и гражданско общество.
В периода от 1944 до 1989 г. засегнатите от комунизма са над 300 000 българи и техните семейства.
Този факт е достатъчно красноречив защо никога повече не трябва да позволим връщането на какъвто и да било тоталитарен режим.
На 1 февруари, когато са първите разстрели на т. нар. Народен съд, отбелязваме деня на жертвите на комунизма. Това е знакова дата за началото на най-мракобесния режим в българската история. Никога не трябва да забравяме това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар