вторник, 16 септември 2014 г.

ЗА СЕВДА КОСТОВА

10.03.2011 14:38 - REMEMBERING SEVDA, essey, by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF - HEMY
автор: godlieb категория: Изкуство   
прочетен: 322 коментари: 0 гласове: 
1

последна промяна: 04.04.2011 14:27


© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

E-mail: hemy@abv.bg
СПОМЕН ЗА СЕВДА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
МАЛКО ПРЕДИ несполучливо да се упъти към България; където и до днес се говори че всичко било готово за посрещане и настаняване, (На стари години човек все тръгва натам където предполага, че най го очакват!), Лев Николаевич ТОЛСТОЙ, казва:“Всичко отпечатано е нищожно. Съществено е неотпечатаното – което ще открият поколенията.” Тези апостолически слова винаги ми идват на ум, колчем се сетя за отминалата в небитието писателка, поетеса, и народностна изследователка, покойната Севда КОСТОВА. Споходена от безмилостната съдба на безусловно всички талантливи пера на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Да бъдат преоткрити после смерти. О, колко много тям дължим. И, колко много се оприличваме на тях, опетлани приживе в собствените едва-едва популярни писания. Въпрепятствани от характерната балканоидна цензура на взаимното унищожително подценяване. Често си се питам - до кога тази земя ще игнорира сама себе си? Защото става дума не единствено за пишещи. Става дума и – за можещи. Па си отговарям – докато се самоподценява. В областта на науката, изкуството и културата – от веки е - като добър ден. Макар, що се отнася до таланти, МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА не престава, и едва ли някога ще да престане, да бълва в  балкански излишък.
В НАЧАЛОТО на осемдесеттях години на миналия двадесети век, Севда КОСТОВА бе заявила талант и дълголетие, но все още не бе издала първа своя книга. Колю СЕВОВ, големият български поет, бе обнародвал нейни приказки и разкази в местното периодическо издание “ПРОСТОРИ”. Това бе всичко. Белязани с печата на късния немски херметизъм, по онова време нелицеприятно – но трудно отличимо, те бяха обърнали внимание единствено на познавачи. Все по същото това сравнително далечно време на споделен антицензурен бунт, известната варненска художничка, педагожка и меценат, Катя АРСОВА, главен художник на местният корабостроителен завод, бе отворила вратите за инакомислещи, на своят странен постсецесионен дом. За да будува до зарана с гостите на този неофициален варненски салон за изкуства. При нея отскачахме с покана, и без покана. Да видим нейна художествена продукция, да се изповядаме душевно, да четем произведения които никога няма да видят бял свят, че и душевни терзания и мъки. Както понастоящем, една неявна цензура дерибействаше. На един подобен петъчник се оказа, и Севда КОСТОВА.  Самотна застаряваща интелектуалка, в град с огромен потенциал неизследвани традиции; за съжаление несъхранени през вековете. Знаеше се, че независимо от принудителните години на панславянски атеизъм, Севда КОСТОВА пише роман за Исус ХРИСТОС.  И, поради това, недолюбвана от самоподозрителните редактори от местното книгоиздателство. Опитващи се и понастоящем, макар побелели от години прекарани в тежка мъст и завистия, да правораздават докато пият кафе за чужда сметка. Загрижени да опазят недокосната схемата на социалистическото книгоиздаване - дор' - понастоящем. Позволяващи си, безпардонно да филтрират чужда креативна мисъл и възможности. Въобразявайки си, че верно служат на поредната политическа мумия. Успяла овремени да продаде най-напред себе си, а подир това и цяла една народностна общност. Посредствени писачи, уредили се на сянка, чрез съмнителени “конкурси”, далеч преди да вземат матура и държавни изпити. 
НАЧЕТЕНОСТТА на Севда КОСТОВА личеше толкова отдалеч, че спираше всяко обнародване на нейните произведения, най-вече поради рецензионна безпомощност и политически страх. Редакционните екипи, затънали всред паяджината на верски предубеждения, възпретени за изучаване на мъдростта на света, сведена от техните бащи и майки в няколко плакатни фрази - че зомбират по-лесно - искрено недоумяваха. Всяка една естетска филигранна фраза на СЕВДА будеше професионална завист, па я мултилпицираше и диспергираше, преди да залегне под формата на донос. А крехката, попрегърбена фигура на авторката говореше за транснационална аристократичност, която никой не бе успял да и отнеме. Нещо, което Севда КОСТОВА не се притесняваше да изтъкне и покаже.
"""Завършила съм Румънска Класическа Гимназия, - бе отронила тя."""
Не бях изненадан. Знаеше се, че е от чокойско семейство. Знаеше се, че е крила нелегални. По онова не така турбулентно време  на носталгично дисидентство по кафенета и кръчми, бе съществено, да си завършил учебно заведение считано за “висше”. Като  системно прогонван преподавател из различни нисши, средни и висши училища, питаех тежки резерви към тогавашната образователна система. Чиито плодове настоящето разгъва прекалено неуспешно. Запитах се, от где познавам тази късно появила се в литературните среди, някога прекалено красива, вече възрастна жена. По-късно, щях да го свържа със спомени от неспокойното лято на 1944.,долината на Батова Река, имението с водна мелница “Трите Воденици”, където гостувахме на наши близки. Добрич вече бе бомбардиран. Въздушните тревоги в Стара Варна правеха децата да заекват. Градския хляб често биваше подменен с кюоспеТук, сред вековната БАТУВА ГУРА, бе тихо, заветно, и  можеби безопасно. Имаше чист въздух, бял хляб, сирене и мед.  Моята покойна майка, бе получила подарък огромна картонена кутия с пастели-витамини - “За недохранени деца!” (До неотдавна опаковката се търкаляше у дома!) Поради това, подир всяка лъжица мед, получавах в добавък безвкусен и гаден високовитаминизиран лечебен пастел.
"""На мама – яж !"""
Допълнителната глътка "рибено масло" окончателно ме разплакваше, и правеше да се крия в гората. При един подобен случай, Севда КОСТОВА, по онова време разкошна екзотична девойка, бе останала със широко отворени очи.
"""Госпожо, Вие претоварвате организма на това дете!"""
Маман сви рамене. Бутилката с "рибено масло" изчезна. 
ВСЕ ПО-ЧЕСТО се питам, имало ли е ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА. Така отдавна бе това. Поколенията рядко са злопаметни. Понякога и народите. Управляющите си познават добре занаята - изчакват напомнящите да измрат. За онези, които бяха кръвно свързани със село, война всъщност нямаше. На село хлябът бе клисав, но никога чер. За всички нас, ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА започна едва, когато СЪЮЗНИЦИТЕ навлязоха в страната, а бащите тръгнаха доброволци за фронта. Беше им дотегнало да стоят при жените си, да слушат черни станции, и да изнемогват от непрокопсия. Какво им донесе всичко това – не е за разказване.
ОНАЗИ ПАМЕТНА ВЕЧЕР, Севда КОСТОВА чете глави от своят фундаментален роман за Исус ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯТ. Позволих си, като заклет полуграмотен неверующ, да се надсмея. Как така да не може да бъде отпечатан подобен роман? Тя не е - кой да е. Романът не е лош – дори се усеща … “червената нишка”. Просто сви рамене.
 """Ако бе до политика и връзки, - бе заявила, - до днес да съм издала всичките си книги. Това е най-лесната работа. Но не! Искам по реда на нещата."""
 

 Тези "класически" гимназия. Ето защо по едно време ги закриха, а понастояащем се притесняват отново да ги разкрият. Ами - възпитаеват в безсмислена почтеност.
МЕЧТАТА ЗА СВЕСТЕН РЕДАКТОР не е от вчера. Упованието за съпричастен книгоиздател е нещо друго.  Едва понастоящем разбирам нейната дълбока принципност - на народната писателка Севда КОСТОВА.  Видяла и съпреживяла Дора ГАБЕ  и Елизавета БАГРЯНА,. Отвърнала поглед от техните браннически униформи. И, не мога да не сваля шапка. В крайна сметка Севда КОСТОВА успя и публикува добър брой книги. Принос за това има писателят Никола РАДЕВ, възпитаник на Московския Институт “Максим ГОРКИ”, където духът на революционни първопроходци продължава да битува. Този, заклет патриот на морето. На кого ли не е помогнал. 
ПРЕЗ 1984., успяхме и изпратихме творби на Севда КОСТОВА в превод; до една частна италианска академия - "ACCADEMIA IBLEA". Струва ми се това бе една приказка. Нейното творчество бе оценено по същество. Не мога да си спомня точно, но плакетите май доста на брой. За тяхното връчване съществуват фотодокументи. Дано бъдат открити някога някъде, заедно с по-подробни записки. Като си помисля, как в средата на петдесетте години на миналия век отработваха във всички нас – ученици от осми-девети клас – цяло едно поколение, че писането на дневници е “буржоазен остатък”, ме хваща персонален  гняв и срам. Иде ми да вия от душевна болка. Та ние бяхме хиляди. Защо останахме безпаметни? Защо нацията ни навлиза в ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК - все още и завинаги - с неизяснена историография? Нещо нелепо има в цялата тая работа. И, това не е единствено политическо кукловодство.
ПРЕЗ РАННИТЕ ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ на миналия век, основно художествено събитие за СТАРА ВАРНА бяха симфоничните концерти изнасяни от Варненската Филхармония. Гостуващите артисти бяха обичайно явление, а високото майсторство на симфониците бе на международно равнище. Концертираше се в НАРОДНИЯ ТЕАТЪР. На запалянковците-тийнейджъри - никой не търсеше билет. Третият балкон бе техен. По време на антрактите, срещахме миловидната, мълчалива, и вечно приветлива госпожа СЕВДА, заедно със своята приемна дъщеря, ученичка по пиано в Средното Музикалното Училище “Добри ХРИСТОВ”. Те винаги, винаги, винаги бяха заедно.Мило красиво момиче с източни черти. Каква бе твоята загадка? Бих те причислил към инуитско племе. Ние всички те харесвахме. По-късно, ти наистина щеше да се задомиш далеч - ЗАД ПОЛЯРНИЯТ КРЪГ.Щеше да пишеш безкрайни писма до своята майка, които тя да ни ги чете на светлина на свещ. Щеше да се завръщаш всяко лято в родният дом. За да починеш изненадващо по време на един балетен конкурс в средата на осемдесетте.
 
"""Нима е възможно? Вчера двете бяхте на Балетния Конкурс.""
"""Ето на – възможно е . . ."""
Това съсипа Севда КОСТОВА. Започна да линее. Нейното утвърждаване на литературния небосклон; доколкото той у нас съществува; книга подир книга – вървеше. Но, сякаш вече не й бе радостно. Започна да се заобикаля с  невръстни интелектуалки. Остана усамотена, до самата своя смърт, в стара реставрирана гръцка къща, всред книги, картини и уникати. Всъщност – къде са те? И, защо не помислюва никой за музей на тази самоутвърдена литераторка на Добруджа и на Светът?
 ПОДИР ТАЗИ ТАИНСТВЕНА ЗАГУБА, Севда КОСТОВА реши, и тихомълком си отиде. Нейното отсъствие не отбеляза никой. Вестниците не харесват да се занимават с обикновени хора, писатели и поети. За тях са важни мутри, престъпници и сутеньори.
THE END
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
E-mail: hemy@abv.bg2/26/08 8:03:08 AM
11.03.2011-18:0

Няма коментари:

Публикуване на коментар