сряда, 17 септември 2014 г.

ПЕШАТА ПТИЦА

14.07.2013 12:42 - THE FOOTED BIRD OF ONE PROGRAMMED FATUM, research, Hemy VARNALIUS
автор: godlieb категория: Други   
прочетен: 592 коментари: 0 гласове: 
0

последна промяна: 18.07.2013 08:42

 

ПЕШАТА ПТИЦА НА ЕДНА СЪДБА
от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

 

ЕДВА ЛИ ИМА нещо по-странно от онези хора на света, (Наричани от Колю РАДЕВ “маримани”!),каквито всеки град на морето изгражда, спътства и загробва. Свойствено себични. Издълбоко херметични. С неугасяем блясък в очите. Тъпкани със спомени. Труженици, които все по-често успяват и подреждат книга за своят, но и за нашият, живот. Прозрели минало, презрели настояще, предвкусили бъдно. Преосмислящи горчивини. И, слава Богу прокарващи диря. Такава е мемоарно-есеистичната книга на капитан Димитър Симеонов “Пешата Птица”, (ISBN 978-954-449-317-2, “СТЕНО”-2007.!), предлагаща “120 илюстровани мемоарни импресионистични есета”, наспоред нейният автор. Книга, от която няма как да не потръпнеш. Книга, която препрочитам отново и отново, макар – по стечение на обстоятелства – да съм го сторил стотина пъти. Списана леко и блестящо, “Пешата Птица” на капитан Димитър Симеонов бива за семейна библия на искреното нашенско дисидентство, манифестирано от автора, вече толкова много години. Дали книгата е закъсняла? Едва ли. Подобни книги се пишат на един дъх, но се обнародват мъчително и трудно.

ПРЕДИ ГОДИНИ, а бяхме толкоз млади и невинни, лесно бе да срещнеш този капитан-мечтател в пространствата на бившата “Съветска Книжарница”. Където варненските интелектуалци си позволяваха достойно да общуват. Днес, такова светилище на руската и световна книга никакво го няма. Днес, интелектуалците избягват непосредствеността. Заменяйки я, донякъде успешно, с технологиите на двадесет и първи век. Заблуждавайки себе си и поколенията, как с електронно-канализирана информация е еднакво.

ПЕШАТА ПТИЦА” е заглавие, отразило прагове на сблъсък и безпомощност, на използвачество и резон, на блясък без надмощие. Характерни за епоха, която историята така неочаквано загърби, че никога няма да бъде опозната окончателно. Дотолкова горчиво-славна се оказа тя. В тази до болкаоткровена книга-равносметка, авторът е успял и прокарал собственоръчно илюстрираната нишка на своята открита, лична, ежечасна, все още - жива ли жива, гражданска борба. Срещу всяка официализирана фелдфебелщина. Срещу всяка централизирана безпътица. Срещу непреодолимото балканско скудоумие, партийно лицемерие, спекулативна безсъвестност, и професионалнанекомпетентност.

Авторът капитан инженер Димитър Симеонов, предлага фактология – слабоизвестна, безспорна, доказуема. Обществено значима. Личен негов си бунт, всеизвестен и перманентен, доказал - чак възвестил. Човек би казал – и какво от това. Негова си работа. Но, едва ли е така. Бунтът срещу перфидния гнет на отминалото бе в кръвта на мнозина, но кой и кога се възпротиви? Оцелелите малцина си отиват, често написали, но не успели да поднесат подобна откровена книга? Една перфиднадигитална безпаметност е налице. На страж единствено остават автори, подобни на Димитър Симеонов-Симич. Оповестявайки личното, те разкриват обществено значимото. И повярвайте, успяват и раздвижват пластове. Колко добре познато е всичко това. Колко сладко и горчиво, е все още. Колко недооценено. Пазар на подобни писания отсъства, а това е по-тежко от всяка узаконена цензура.

ПРОСЛЕДЯВАЙКИ МИНАЛО И ПРЕЖИВЯНО, за да преглътнем и преоценим настояще, капитанДимитър Симеонов постига сериозни обществено-значими обобщения. Грижовно списана, предлагана в твърди и меки корици, очакваща много повече от постна премиера, “Пешата Птица” успява и напомня, как никакви тесногръди ограничения не биха могли да възпрат изява и признание на гражданскатасъвест, обич и достойство.

събота, Февруари 23, 2008


Няма коментари:

Публикуване на коментар