понеделник, 15 септември 2014 г.

12.07.2011 14:20 - HUNDERD YEARS AHOME, by Bogomil Kosstoff AVRAMOV RUSSEFF - HEMY
автор: godlieb категория: История   
прочетен: 627 коментари: 3 гласове: 
0

последна промяна: 03.12.2012 23:01


(2002) Bogomil Kostoff AVRAMOV – HEMY
"СТО ГОДИНИ – У ДОМА"ИЛИ
ЗАТРИТАТА ИСТОРИЯ НА СТАРА ВАРНА
от
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988
ВСЯКО БАЛКАНСКО ВРЕМЕ притежава своите си апостоли. Малцина от тях известни. Стотици безизвестни. Хиляди незавърнали се от поредният Диарбекир на политическото замонашване. Така е, и със СТАРА ВАРНА. По-точно с нейните все по-крещящи урбанистично-апокалиптически проблеми. Научно игнорирани. Продукт на долнопробно мълчаливо търгашеско съглашателство. Загърбвани поради управленска некомпетентност. Прикрити - поради откровени вредителски помишлювания. Зер тази МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА е дотолкова ресусно перспективен залък от БАЛКАНИТЕ, че „не дай Бог тоз' народ да ся усети“. Само че всяко Време на Времената успява, и ражда - своите равноапостоли. За сега локални. Все по-често регионални. Никога глобални. Кой дава на балканджии да се балтавят в глобализационни процеси? Никой разбира се. Подобни люде биват на аба оклеветявани. Подир това оставяни да се пекат на собствената си наивностна патриотическая жарава. Посока - кофите за смет. Контрол тип „BIG BROTHER” при тоталитаризма е валиден едва от време-навреме. При това - за височайши мутри. Електронни средства внос второ направление, са лукс дори за топ-органите на контрола. Днес „BIG BROTHER” е банално ежедневие, и очевадна реалност. С която, в името на фиктивна до дупка „демократизация“, сме си умолено примирени.

ЕДИН ОТ ТЕЗИ НЕЗНАЙНИ МЕСТНИ ПАТРИОТИ, успял да спастри МУЗЕЙ „СТАРА ВАРНА“, е коренякът-варненец от македонски произход Хаджи Ламбрин СОТИРОВ. Човек на професионалната публицистика, ХАДЖИ ЛАМБРИН не престава да доказва родолюбие-варналюбие от най-висок екзистенц, успоредно със стопанска смелост. Дотолкова доколкото би могъл да се опре на ВАРНЕНСКАТА СТОПАНСКА СХОЛАСТИЧЕСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Щото ръководството на този почти знаменит фестивален град, признава собствена, регионална и национална история – но! - единствено от внос.

В ГОДИНИ, когато не се предполагаше, че на МУЗЕЯТ „СТАРА ВАРНА“ би могло административно да се посегне, ХАДЖИ ЛАМБРИН БАЙ СОТИРОВ, между многото свои издания обнародва чудесната „У ДОМА ПРЕДИ СТО ГОДИНИ“.  Сполучлив самодеен изследователски опит; на краеведката Веска СТОЯНОВА. Щото да бъде приповдигнато покривалото на възпретена таинственост, над онзи отрязък от ВРЕМЕТО НА СТАРА ВАРНА, за който все по-малко се пише, говори и действа. До неотдавна, поради параполитически възбрани. Които – представете си - съвсем не били политическа цензура. Понастоящем поради това, че достоверни документал-разказвачи почти не останаха. А ПАТРИОТ-КНИГОИЗДАТЕЛИ - дали изобщо съществуват? И, ако ти – читателю рандомен! - си поне от едно-две поколения варненец, не може да не се досетиш, защо това е - като заклинание всевечно. Този вълшебен за половин цивилизован свят ВАРНА-ГРАД винаги се е управлявал – и все още! - от слабо компетентни менежер-случайници. Най-напред в интерес на политическият случай. Подир това - в свой собствен интерес. Едва тогава – в интерес на обществото. Мъдрите стари кметове на СТАРА ВАРНА, пренесли китните каштани от ПАРИЖ, никакви ги няма. Последният преддеветосептемврийски кмет на СТАРА ВАРНА, погива репресиран. Ако си значително по-млад варненец привнесен в резултат на цифровият технологически импакт върху хинтерланда на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, побързай да си набавиш от тази ценна книга. Ползата за подрастващите - ще би била несъмнена.

ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КЪЩИ НА СТАРА ВАРНА, традиционно дървени и двукатни – а това означава докрай екологични, днес също никакви ги няма. Онова което е запазено – и представете си! - през куп за грош реновирано, е нищожно в сравнение със затритото архитектурно богатство. Безумно неуправяемото застрояване центъра на ВАРНА-ГРАД затри онзи митически ОДЕСОС, който все още си позволява да укрива своят си древен римски стадион. Но - какво значение. Дори знаменитият паметник на колюфичевската строителна култура т.н. „КЪЩА НА СЛЪНЦЕТО“ окончателно е изтрита от лицето на земята. Няма как да не е под предлог за - Хм! - реновация.

ПРОГОНВАНЕ МУЗЕЯТ „СТАРА ВАРНА“ от региона на ГРЪЦКАТА МАХАЛА, а аз бих го нарекъл РАЗГОНВАНЕ, няма как да не се дължи на задълбочаващите се процеси на задгранично управляем дигитален вандализъм. На предстоящо следкризисно свръхобезумяване. За още по-плътно застрояване на непроходими старовремски криви сокаци с условно модерни сгради. Още по време на прекалено компетентният за времето си ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, перспективният застроителен план за ВАРНА-ГРАД предвижда „КУРОРТЕН ЦЕНТЪР С 2-3 ЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ“. Социализмът на ватенките не желае незабавно да колабира. Но, принудиха си го. Да споменаваме ли, че надънването на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ с бетонни курортни общежития, води начало от визитите на ХРУШЧОВ и СУКАРНО - които направо ни се скараха? Какъв е лесният край на подобни скъпоплатени пишман-консултанти? Историята ни го казва. Колко лесно навеждаме жителите на този вълшебен град ту на север – ту на запад – ту на изток – ту на юг. Май-май, така се нарича първата глава на тази забележително добре организирана и отпечатана мемоарна книга. И, ти не можеш да не започнеш с изчитане на безбройните ремарки. Глава, в която непредубеденият читател ще срещне - за да си отбележи десетки неизвестни истини. Надхвърлящи чертите на града. Катерещи се по баирите на ТРАКАТА. Прехвърлящи бърдата пред КИЧЕВО. Докосващи някогашната пасторалност на „ТРИТЕ ВОДЕНИЦИ“ в БАТОВА. Че - дано се позамисли за минало, настояще и бъдно, джанъм! - заседнал в някой свой си мисловен кьошелик. Омаян от странната нега на „У ДОМА ПРЕДИ СТО ГОДИНИ“ от Веска СТОЯНОВА. (Изд. „БАРС-АГЕНЦИЯ, Варна-2001.!) Където тридесетина интервюирани автентични разказвачи, отминали в отвъдното, непретенциозно и сърдечно напомнят за някогашният бит, култура, и стил на живот във СТАРА ВАРНА.

НЯКОГАШНОТО ХОДЕНЕ НА БАНЯ, остатъчен бизнес-хаир от турско, е едно от малкото ежеседмични културни занимания – да!да!да!. Старите гръцки, турски и европейски бани отдавна никакви ги няма. Новите са променили своето предназначение. Превърнати кой знае в какво - кой знае от кого. Рухващи от самосебе си. Но, споменът остава жив. Щото някога районирането на града става дълбоко принципно: „ОКОЛО ТУРСКАТА БАНЯ“, „ОКОЛО ГРЪЦКАТА БАНЯ“, „ОКОЛО БАНЯ ВЕРГИЕВ“, „ОКОЛО БАНЯТА В ПАМУЧНИЯ КВАРТАЛ“. Съществуват побъркочи, които като нищо ще ме обвинят, че прекалено често споменавам „турско“. Тези набедени пишман-патриоти – предполагам! – рядко отварят томовете на Иван ВАЗОВ. Патриотизмът не е лудост за послужване. Патриотизмът е даденост. Срещу която набедени управленци влагат милионни заеми от банки - за сметка на ийхалето - че дано вдън да го затрие. Примери - дал Бог. Патриотизмът, без да се превръща в сляпо патриотарство, е осъзната необходимост спътстваща повикът за персонална свобода. Районирането по Веска СТОЯНОВА, се случва въз основа на т.н. „частни бани“, каквито единствено състоятелни фамилии си позволяват. Обществените и частни бани на СТАРА ВАРНА бяха - и остават - онзи древен ориенталски парламент, който дори ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ и неговата камарила, не успяха да разпуснат. Където по време на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА съквартални насапунисани глави, под дрънчене на бакърените тасове на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, разменят анонимно чути-недочути новини от тотално заглушавани предавания на СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ СИЛИ. Съсредоточена добросъвестно върху етнографски подробности, Веска СТОЯНОВА не си позволява политически коментар. И с право. Тук – на БАЛКАНИТЕ, важи енигмата: „ВЕЧЕР ЛЯГАМ БЯЛ – ЗАРАНА СЕ СЪБУЖДАМ ЧЕРВЕН – ПЪК УТРЕ МОРАВ ИЛИ СИН“.

ОЧЕВИДНО ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЕДАГОГ; кой друг би се захванал с подобно антифинансово изследване; Веска СТОЯНОВА не подминава проблемът „ДОМАШНО ВЪЗПИТАНИЕ“. Във времена, когато всеки надмогнал си на масрафа занаятчия разполага със свой самостоятелен дом, който без да бъде превърнат в зарешетъчена крепост е достатъчно надежден срещу зловредия, домашното възпитание е на завидна висота. Дали ни липства? Това човек усеща едва на стари години. Защо е било необходимо? За да има „гражданско общество“ – ли? Едва ли! Обществото си е гражданско, без да се налага задокеанско сертифициране А-Ла-Джордж Сорош. По-скоро необходимо, чрез едно усещане извътре нам, за да си бъдем устойчиво там - където сме си отвеки. За да останем онова - което сме вовеки. Иначе животът се изтърва – чрез разбиване на семейства – към разбиване на държавност – и шатрена мобилност. В чий интерес - моля Ви!?!

МОИС ЕСКЕНАЗИ: „ ... Когато създадохме със жена ми семейство и бяхме един от немалкото случаи на смесени бракове между евреи и българи във Варна, до голяма степен поради заетостта си, пък и поради големите способности и сила на характера, предоставих на нея възпитанието на децата.“(стр. 43.!)
ЛЮБА Н. ПОПОВА – ЕСКЕНАЗИ: „ Като се кажеше „Тате каза“ - значи това е. Бяхме задоволени, но не познавахме капризите и лукса. Трябваше да бъдем в точно определено време около масата. Подреждането и сервирането беше изискано. Според етикета. ... Контролирах не как са научили уроците, а системата на учене.“ ( Стр. 44.!)

ТАЗИ СБИРАНА ТРОХА ПО ТРОХА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УМНА КНИГА,удивляващо пестеливо поднесена, вършеща своето, няма как да не е много по-значителна по обем. Дали ръкописът се съхранява при нейният книгоиздател? Това ли е целта на затриване на МУЗЕЯТ „СТАРА ВАРНА“? Да бъдат затрити независимите хранилища на рехавите остатъчни корени ВАРНЕНСКО РОДОЛЮБИЕ?

КОГАТО ДЕТСТВОТО ПРИКЛЮЧИ, на смяна идва Младостта, бе споменал някога поетът. Прекалено шумна понастоящем, достатъчно перспективна ли – както някога? Какво предстои на нашите деца, внуци и правнуци? Баламосвани с глобално-космически перспективи и музикално-гробищна фантастика на евтиния, ще успеят ли достоверно и качествено да определят БЪДНОТО НА СТАРА ВАРНА, без да познават нейното НЕДАЛЕЧНО МИНАЛО? Това не знае никой. Рядко някой се наема да изследва. Управленския апарат не харесва – истината - очи в очи. НОВА ВАРНА все повече се превръща в принудително космополитизиран град. Ашиците, топачите под гайтан, филмовият прожекционен апарат, три-пика, челик-сопа, черната писмена плоча с гъба и калем – заварили образованието в първи клас по девети; заедно с обидно прогоненият свещенник; всичко това е преосмислено и електронизирано по новому. В посока правене - все повече и повече - пари. Не от всеки, и не от всички. Но за малцина. И – въпреки това – остават корени съкровни.

ЕКАТЕРИНА АВРЕЛОВА: „Режимът беше строг. Освен ученическите униформи други дрехи нямахме. Трябваше да спазваме вечерния час ... „ (Стр. 60.)
ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР РОЖДЕСТВЕНСКИ: „Бях от последния випуск на руската гимназия във ВАРНА ... най-задълбочено беше преподаването по литература, история, география, френски, английски. Изучаваха се танци и фехтовка ... „ (Стр. 60. )

Разбира се, Младостта идва – за да отмине. Настъпва Зрелостта. СТАРА ВАРНА не пропуска да подражава ЕВРОПУ. Колко временно е всичко това. Всевъзможните „апре-миди“, „журове“, „файф-ъ-клок“ дори понастоящем тук-там запазени, днес са напълно обезкостени от пролетароидна насмешка. Аристокрация просто няма. Паразитиращи – колко щеш. За подобни шик-събития се говори под сурдинка. По-лесното е барбекю на двора.

АНАСТАСИЯ СПИРОВА: „Почерпката бе сладко от вишни, бели череши, дюли, финапи или зелени смокини, домашен ликьор от вишни или зелени орехчета, кафе бисквити.“

Но балове по ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА НА СТАРА ВАРНА, все пак се случват. Устройват се в частни домове и къщи. Далеч преди да бъде построен за целта ДНФ-ВАРНА.

СИЙКА РАХНЕВА: „Баловете започваха с хоро. след него се изграеха модните европейски танци кадрил, полка, валс ... Първият си танц трябва да изиграя с баща си, което означаваше официално представяне пред обществото на отбрани и известни личности в града.“
ХРИСКА НИЦОВА: „Изискани балове се устройваха от дружество „Алианс Франсез“ ... Стремежът да се говори на хубав френски език, добрите маниери, забавните разговори, музиката, танците ... незабравими вечери ...“

НО ДА. СТАРА-ВАРНА, БАРБИ И ДЕЛФИНИ винаги е имало. Да се надяваме, че и бъдещето няма да мине без тях. Макар да се полагат нечовешки усилия, споменът по тях да бъде принудително изличен. Поредна политическа постановка на гърба на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Подобна на структурирането на фамилните имена – та повече от две поколения да не се знаеш от где идеш. Какво ти влизане в ЕВРОПА. ЕВРОПА не е оставила МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, в това число СТАРА ВАРНА, нито миг на спокойствие. От тук се е тръгвало за ЕВРОПА, АМЕРИКА И СВЕТЪТ – по европейски. Факт, лесно игнориран от самозабравили се новопълководци. Дали, защото са родени с огромно закъснение? И, защо да им пука за начинания от вида МУЗЕЙ „СТАРА ВАРНА“? Тяхната Рода -ТАМ! - не би могла да се открие.
THE END
12.07.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар