неделя, 14 септември 2014 г.

ОТ ЦЪРВУЛИ - ДО - ПОТУРИ




© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ОТ ЦЪРВУЛИ ДО ПОТУРИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ СЛЕДВА ДА НАПОМНЯМ, че не съм достатъчно добре едукиран - но струва ми се - от далеч се види. (Нямам столичен докторат – по очевадни причини!) Докато всякакви-то интелектуал-смотаняци, обсадили Община Варна за щат, спомоществувания и пурбоар, чрез вече печално знаменитата Комисия за Субкултура, оглавявана през годините - от кого ли не. (Културата като стока, с която всеки може да се поебава – правейки се че управлява . Един така органичен – от Бога даден – иновативен процес!) Едва напоследък припаднала в позастарялите столично-интелектуални нозе на високоуважаемият г-н Панко АНЧЕВ, кадрови номенклатур-литератор. Така или иначе, с комисии или без комисии; с книгоиздателства – или без тях; Денят на Ботев задължава. А, стане ли дума за Христо Ботев, (25.12.1848-20.05.1876.!), българинът се хваща – най-напред за Словото. После за онази си работа. Подир това за Сабята. За да падне - я пронизан – я предаден, я добре изчукан, пред Пантеона на Достойните. Чийто брой никога не би могъл да се изчерпи, с кирливите паметни знаци по чешми и по сараи; в центровете на села и градове – че кума-предприемач “Мерцедес” да купи докат' палми в грънци гуди. Изключителен интелектуален аршин, с който винаги ще бъдат триж по триж измервани всякаквите нахалници в лоното на Българската Революционна Журналистика. Героите изродени от Тази Болканска Земля наричана все още БОЛГАРИЯ – са значително повече. Ето защо - напълно допустимо е – един недалечен тъжен ден, дори и ние двамата с теб Мили Мой Читателю Печалний – къту нищу - да си ся присторим на Герои. Нищо по-лесно от това. Щото човек никога не знае, на каква подлога от цървул би попаднал. До къде би го довело национал-отчаяние греховно. От всичко онова, що сторват силом изританите от запад – любавно възприети туканка – учени-недоучени реформаторски бели якички.

ЗА ХРИСТО БОТЬОВА МИ Е ДУМАТА. Значи. Пръв въвел чизми в партизанска армия оборудвана от Австро-Унгария за сметка на Русия; с оръжие – доставка от Холандия платено от Франция; че да бъде начесан носа Отомански в интерес на Великобритания. И, да бъде затрит този дързък кръчме-комита, че писанията му се равняват с апостолите на словото европейско. (Консулските драгомани четат български – като едно нищо!) Признато от Соброната – върви и виж! И, защото никога нищо не остава неотругано на Болканите, още през 1925., някой си МАКДЪФ (Петър НАУМОВ!?!), не се погнусява, та спретва мерзка книжка под надслов “ЧИЙ Е БОТЕВ. НРАВСТВЕНИЯТ ЛИК НА ТАЗИ ЗЛОВЕЩА ЛИЧНОСТ” - дано си купи къща в столицата. Продавана-подарявана по панаири и паланки, тлъсто спонсорирана не от кого да е.

СПОРЪТ ЗА ИДЕИТЕ НА БОТЕВА И ЛЕВСКИЯ, води до тежки революционни сътресения непосредствено подир Първата Световна Война, които държат и подир Девети. Към тях посягат всякакви патриотарски организации, (Истинска пара пада най-вече - от мъртви герои!), но понасят бой единствено социал-демократи. Във фундаментално-тоталитарния справочник “БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ” (БП/1961.!) на Георги КОНСТАНТИНОВ, Цветан МИНКОВ и Стефан ВЕЛИКОВ, такова име отсъства. Калпава за мнозина, тоталитарната власт яко подземно държеше на нашенското. Особено в последно време. Преди да се направи, че си отива от власт. В “РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПСЕВДОНИМИ” (Д-р П. Берон/1989.!) обаче такова име съществува. Името – на казионен поплювач върху национални знамена, и просяшка българановска гордост. Подобни личности и понастоящем, са добре известни в националната практика за “управление” на културата – на всяко едно равнище. Сиреч за възпиране на националните ворчески процеси чрез инфилтриране на чуждо – кой си плати по програма! И по време на Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, (Плаща Светият Синод!), и по Вълкочервенково, че и по Татово Тодор ЖИВКОВО Време (Плаща КК!). Регионалните досиета и архиви са тъпкани с подобни доноси – Слава Богу не видяли широк печатен свят. Това, което днес бива извеждано по медиите за показ на дребно, е единствено каймакът на един все още бушуващ антинационален океан. (Каква ли ще да е тинята?) Всъщност, къде свършва националното – къде започва наднационалното? И, каква е ползата от вредата!?! О, не ни заблуждавайте, че във Векът на Глобализма – нациите ще отпаднат.

ЗАДАЧАТА НА ПЕТЪР НАУМОВ - МАКДЪФ,
 (Шекспиров герой!), е от ясна по-ясна. Да развенчае веднъж завинаги “МИТЪТ БОТЕВ”. И, т.к страхът от националистическа мъст е значително по-силен от хонорара на Столичния Православен Ватикан – давай под англикански псевдоним – бъди безславен “МАКДЪФ”. Което навява мили спомени за протестански настоятели, чукащи по вратници по Коледа - вместо коледари. Зер Христо БОТЬОВ – все пак – е православен бунтарин. И ето защо, още през първата половина на Двадесети Век, Петър НАУМОВ не пести псевдоаналитични плюнки, срещу най-светия от Светите Първозвани Български Поети. Представяйки го корумпиран – работещ единствено за пари. Сякаш подобна бунтовническа акция през Дунава би могла да сполучи – без пари. Пренебрегвайки неговата искрена дружба с Апостола на Свободата Васил ЛЕВСКИ, МАКДЪФ не се посвенява да го обвини в индиректен принос към неговото унищожаване. Окачествявиайки БОТЕВ като “професионален лъжец par-exellence”. Няколко години по-късно младият Петър ДИНЕКОВ (“Заря”-20.03.1930.!), без да е щатен службаш комуто да било, без да е член на БРП(k), прави на пух и прах тази позоряща българската журналистика публикация. При това така сполучливо, че рядко се чува нещо за нейния автор, епигон на нахлуващата нацистка субкултура – едва ли не неин булгарише гехайм-комисар, ако се съди по негови публикации в началото на четиридесетте години на века. Струва ми се, костите на незнайно где почиващия Христо БОТЕВ, никога няма да бъдат оставени на мира. (В края на петдесеттях години на миналия век, от един незаконно закотвен пред Босфора радио-кораб, великотурската пропаганда ръзгъваше агитация, как Христо БОТЕВ - на пределна възраст - е на разположение жив-здрав в Анадола!)

В НАЧАЛОТО НА 1993., доста време подир настоящия фатален за националната култура и словесност преход, писателят-фантаст Любен ДИЛОВ-Баща публикува прекалено оригинални “размисли”, позорящи не само паметта на Великия Социален Поет Христо БОТЕВ, (“Литературен Форум”, бр. 03/1993.!), но и – на другия социален поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Което пък отприщи добре соросово финансиран кален поток срещу един така наивен идеалист. За да прежали стотината четници паднали в името на Свободата, ДИЛОВ-БАЩА не пропусна да се позове на БРЕХТ – забравяйки Господ-Бог Православний. Стигна се до там, че към 2004., от кандидат-студентските въпросници отпадна ненадминатата в планетарен мащаб публицистика на Христо БОТЕВ. Сиреч, от подобна върховна публицистика – Мати БОЛГАРИЯ повече няма нужда. Ще си се учим на публицистика по задокеански маниер. (Дъра-Дъра Два Чадъра на Стриптийз!) Това решение едва ли бе случайно. То бе резултат на дипломатическо нотифициране, свързано с резултатите от атентата над Двете Кули на Световният Търговски Център в Ню-Йорк на 11.09.2001., към който Република БЪЛГАРИЯ няма особен принос. Освен, прекалено упорито отстоявана национална идентичност. Ректоратът на СУ “Свети Климент ОХРИДСКИ”, учебно заведение с изключителен международен престиж, се оказа в положението на пореден МАКДЪФ с окончателно смъкнати потури. Приклекнал удобно, (Да не боли!), пред характерните прийоми на чуждестранна инвазивна културтрегерна политика. И, ако Петър НАУМОВ – МАКДЪФ бе представител на интелектуална шайка с доказано нацистка платформа, външният международен натиск – Малка Мати Болгария да си се откаже от Първосъздателя на Съвременната Българска Журналистика – бе откровено безсрамен.
О, Времена!
О, Нрави!
О, Потури и Цървули …
THE END2008-2009

Няма коментари:

Публикуване на коментар