неделя, 14 септември 2014 г.

НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ - ВЕРСУС - НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ


Бог да пази България от Азов
 
 
(c) 2007 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не е така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата надолу.. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите, на все по-тежките нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че никой не се размърдва, че да сме готови. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключи още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице. От това време опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти.

ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.

ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно. На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на вадлежно проектирана Глобална икономика на катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).

СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват. Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима.
Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго? На хартия подобен контрол навярно съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората. От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.

ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразли-чие, коренящо още в Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!
Бог Да Пази Бъл
гария . . .

Няма коментари:

Публикуване на коментар