(C) 1999 - Bogomil Kostoff AVRAMOV - HEMY
ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ
На границата между екология и изкуство . . .
Кой пръв напомни на България за Кристо . . .
Защо името Кристо е известно колкото това на България . . .
от
Богомил Костов АВРАМОВ -ХЕМИ
Един хладен подиробед
на пролетта на 1977-ма, един вечен студент, попадна на артистична столична пресконференция, свързана със закриването на изложба на Ренато Гутузо. Знаменитият художник, бе удивен от малкото на брой журналисти от тогавашните медии и, значителния брой студенти от ВУЗ за изкуства. След като раздаде автографи, Гутузо някак между другото, подхвърли:
на пролетта на 1977-ма, един вечен студент, попадна на артистична столична пресконференция, свързана със закриването на изложба на Ренато Гутузо. Знаменитият художник, бе удивен от малкото на брой журналисти от тогавашните медии и, значителния брой студенти от ВУЗ за изкуства. След като раздаде автографи, Гутузо някак между другото, подхвърли:
"...Вие сте странен народ... Имате зад граница
такъв авангарден творец, Кристо Пакета, а
тук, виждам - е неизвестен..."
такъв авангарден творец, Кристо Пакета, а
тук, виждам - е неизвестен..."
Студентът се загледа в една от картините на знаменития италиански майстор, където между четири стени, самотен работник от Калабрия дремеше пред грамофон. И, го оприличи на съдбата на своят изолиран от света народ.
По онова време, Кристо Явашев,
без да скрива че е българин, вече бе успял да опакова един средновековен фонтан и кула в Сполето през 1968, а през 1970 бе направил същото с монументите на Виктор Емануил и Леонардо Да Винчи в Милано. През 1974 бе извършил подобно светотаство с една Римска Стена по Виа Венето, а подир това с Вила Боргезе в Рим. Обектите бяха придобили неподозираната обобщеност на монохромни първоначални ескизи, споходени от аромат на космос. Мнозина установиха, че балканджията умее да слага капак над всичко. У дома, студентите замечтано шушукаха, а професоратът се правеше, че подобно изкуство не би могло да съществува.
Роден през 1935-та в Габрово,
Христо Явашен или Кристо, или Кристо Пакета, започва своята творческа дейност през далечната 1958 в Париж. Той се е добрал до Меката на Любовта и Изкуството, през Прага и Виена. Ползвайки опазени международни връзки на своят баща. Някога едър търговец, доставящ от Европа химикали за българските тъкачници. "Опакованите Предмети" от онова време, говорят за ограничените размери на светът за домашно послужване, за интериора на парижкия буржоа, загрижено загледан в безпътицата на един бързо променящ се свят. По онова време, Кристо използва пластове пластически материи, оцветени индустриално и, подбани артистично. Никой все още не е правил това, освен можеби еднократно Ман Рей, но това е някъде в средата на века и, критиката сериозно се заглежда в Кристо. Години по-късно, (1962), когато започват да падат жертви от двете страни на Стената, Кристо заедно с банда съмишленици, се устремява към кривите улички на Латинския Квартал, където струпва 204 разноцветни шелови варела, напречно на улица Висконти. Движението е за кратко възпрепятствано, а на обществеността се напомня, че Желязна Завеса лесно се поставя, но изключително трудно се разгражда. Изминала е, една година подир издигане на Берлинската Стена. Дали Кристо Явашев по онова време вече е имал инвеции свързани с проблемите на околната среда, не е известно. Малко по-късно, опаковайки кейовете на Сена за сипещи се товари, той успява да напомни на Човечеството, че краят на века можеби ще бъде само прах и пепел. През 1961-ва, вече е протекла при широк интерес неговата първа самостоятелна изложба при Харо Лаухис в Кьолн. Кристо става достатъчно добре известен. Лесно би могъл да се скрие под псевдоним, но не престава да твърди, че е Българин. Това дава право на противниците на "Бягаща Ограда", (1971), да го обвинят в "червени" помисли. Проклятие, което той харесва.
Авангардист над авангардистите,
глобалист над глобалистите, Кристо Явашев трудно се вмества в някакво тясно определение. Тепърва критиците ще има да решават, какъв именно е характерът на това странно изкуство. Ето какво пише, (1984), неговата съпруга Джийн-Клод Кристо, личен теоритик и съавтор:
По онова време, Кристо Явашев,
без да скрива че е българин, вече бе успял да опакова един средновековен фонтан и кула в Сполето през 1968, а през 1970 бе направил същото с монументите на Виктор Емануил и Леонардо Да Винчи в Милано. През 1974 бе извършил подобно светотаство с една Римска Стена по Виа Венето, а подир това с Вила Боргезе в Рим. Обектите бяха придобили неподозираната обобщеност на монохромни първоначални ескизи, споходени от аромат на космос. Мнозина установиха, че балканджията умее да слага капак над всичко. У дома, студентите замечтано шушукаха, а професоратът се правеше, че подобно изкуство не би могло да съществува.
Роден през 1935-та в Габрово,
Христо Явашен или Кристо, или Кристо Пакета, започва своята творческа дейност през далечната 1958 в Париж. Той се е добрал до Меката на Любовта и Изкуството, през Прага и Виена. Ползвайки опазени международни връзки на своят баща. Някога едър търговец, доставящ от Европа химикали за българските тъкачници. "Опакованите Предмети" от онова време, говорят за ограничените размери на светът за домашно послужване, за интериора на парижкия буржоа, загрижено загледан в безпътицата на един бързо променящ се свят. По онова време, Кристо използва пластове пластически материи, оцветени индустриално и, подбани артистично. Никой все още не е правил това, освен можеби еднократно Ман Рей, но това е някъде в средата на века и, критиката сериозно се заглежда в Кристо. Години по-късно, (1962), когато започват да падат жертви от двете страни на Стената, Кристо заедно с банда съмишленици, се устремява към кривите улички на Латинския Квартал, където струпва 204 разноцветни шелови варела, напречно на улица Висконти. Движението е за кратко възпрепятствано, а на обществеността се напомня, че Желязна Завеса лесно се поставя, но изключително трудно се разгражда. Изминала е, една година подир издигане на Берлинската Стена. Дали Кристо Явашев по онова време вече е имал инвеции свързани с проблемите на околната среда, не е известно. Малко по-късно, опаковайки кейовете на Сена за сипещи се товари, той успява да напомни на Човечеството, че краят на века можеби ще бъде само прах и пепел. През 1961-ва, вече е протекла при широк интерес неговата първа самостоятелна изложба при Харо Лаухис в Кьолн. Кристо става достатъчно добре известен. Лесно би могъл да се скрие под псевдоним, но не престава да твърди, че е Българин. Това дава право на противниците на "Бягаща Ограда", (1971), да го обвинят в "червени" помисли. Проклятие, което той харесва.
Авангардист над авангардистите,
глобалист над глобалистите, Кристо Явашев трудно се вмества в някакво тясно определение. Тепърва критиците ще има да решават, какъв именно е характерът на това странно изкуство. Ето какво пише, (1984), неговата съпруга Джийн-Клод Кристо, личен теоритик и съавтор:
"... Думата авангард, често приема погрешна употреба.
Тя очевидно означава, че сътворената творба от някого през 1983,
е работа на своето специфично време ..."
Тя очевидно означава, че сътворената творба от някого през 1983,
е работа на своето специфично време ..."
Кристо вече е осъществил проекта "Обградени Острови", за град Маями, Флорида и затворен в своят дом-ателие на "Хауард Стрийт" в Ню-Йорк, усърдно работи върху проекта "Опакованият Райстаг". Неговите проекти дотолкова са безспорни, че единствен проблем остава, натрупването на средства и получаване на десетки разрешения от различните етажи на властта, за да бъдат осъществени в обем, време и материя. За целта, Кристо предприема дълги пътешестия надлъжно и напречно през света, изнася лекции и издирва съмишленици.
Обкръжените Острови,
са един от забележително зрелите проекти на Кристо, осъществен в периода 1980-1983-та в басейна на плитковоието на Маями, Флорида. Неговото официално откриване съвпада с традиционни годишни фиести по тези места, които кметствата финансират, обществеността от двете страни на океана очаква и подкрепя. Единадесет острова от изкуствен произход, насипани в години на икономическа депресия, когато биват прокопани канали към вътрешните водни пътища на континента, за да бъде подсигурена работа на мнозина, са любимо место за неделен уикенд. Превърнати от безотговорността в сметища, кметството на Голямо Майми вижда възможност, финансирайки проекта да ги въведе в екологичен ред. О, това съвсем не е обидно. Почетна задача е това и, в края на проекта администрацията на Маями докрай остава удовлетворена. По време на подготовката за тяхното обграждане, екипите на Кристо, а това са безработни порториканци и кубинци, веселяци се студенти и докторанти, отстраняват 45 тона всякакви отпадъци, включително зарязани яхти и, загубени лодки.
Планиран за Международния Фестивал на Изкуствата през юни 1982-ра, в който Кристо отказва да участва, проектът представен в ескизи, поразява магистратите със своята красота, изящество, философия и, глобалност. Всички вдигат глави към небето и решават, че този проект би могъл да се обсервира дори от Космоса. Последващото негово откриване съвпада с поредно изстрелване на космични съоръжения. По него време, Маестрото от български произход, който кой знае защо за нищо на света не желае да се завърне в България, вече работи върху "Опакованият Райхстаг", реализиран едва неотдавна. Директорът на фестивала Жан Ван Дер Марк обаче, е дотам убедителен, че през януари 1981-ва, Кристо се чува с Митко Загоров, друга порода бежанец, инженер, чудак и преподавател в университетите на Чикаго, за да започнат работите заедно и отново. Митко е работил с Кристо по "Завеса в Долината" и, е негов консултант. Срещат се трудно. По това време Митко Загоров е бил в Англия, за да прекоси океана в плувния басейн на "Куин Елизабет-2", кандидатствайки за Гинес.
Първа и основна задача е, да бъде открита найлонова материя, която устойчиво да плува без да потъва, никога да не избелява от жаркото слънце на Флорида и, да дава възможност на биотата под нея, да диша без да погива. Кристо се появява на Фестивал-1982 с кратка пресконференция, като представя "Обградени Острови. Проект за Западен Бискейн. Големи Маями. Флорида." Журналистите загубват ума и дума, а консервативните природозащитници са вбесени, докато организаторите на фестивала потриват ръце. Един художник е изпреварил всички. Той ще успее да каже за екологията на хората много повече с езика на изкуството, вместо безпомощно да се тюхка и вайка, с експертизи в треперещи ръце.
Опозиционно настроени личности и организации, по навик надигат вой. Този "див българин" иска да извърши "малка червена революция" в сърцето на курортния суперлукс. Тропическото дружество "Аудъбън", Лигата на Жените - Гласоподавателки, Лигата "Исаак - Уолтън", Плановият Комитет на остров Дейди от чиито средства ще се направят отчисления за проекта, се втурват в добре организиран кръстоносен поход.
В отговор, Кристо Явашев привлича професионални учени-еколози. Д-р Анитра Торгхауг и инженер Джон Митчел са експерти, които без да са правителствено лицензирани, са доказано добри познавачи на местните екологически проблеми. Те подготвят собствени независими експериментални постановки, за да мотивират положителните и отрицателни качества на Проекта. Биват изследвани въздействията върху Морската Околна Среда на предполагаемата плаваща материя. Оценява се необходимостта от въвеждане на специални инженерни съоръжения. Експертните оценки са положителни, но Департаментът по Околна Среда в Талахаси, продължава да мръщи вежди. Намесват се ред специални служби, без които на американския континент нищо не се случва. Разрешения ще дадат:
- Армейския Инженерен Корпус,
- Службата за Дива Природа и Риба,
- Националната Служба за Морски Риболов,
- Агенцията за Опазване на Природната Среда,
и кой ли още не. Проектът виси на косъм. Значително по - опасни обаче, са т.н. независими неправителствени организации. Винаги могат да предявят съдебен граждански иск. Това би забавило проекта, за чието експониране е определен едва петнадесет дневен срок.
Един солиден експерт по тюлени,
д-р Дениел Одийл твърди в пресата, че опазването на тези често посещаващи вътрешните води на Флорида млекопитаещи, ще бъде застрашено от бързоходните катери, с които ще се обслужват безбройните посетители на Обградените Острови. Горкият. Той не би могъл да подозира, че единственият тюлен по крайбрежието на България, бе безпричинно претрепан с рибарски румпел в началото на осемдесетте, без никой, никому да потърси отговорност. Тези протести, а навярно и финансови причини, правят Кристо да отложи проекта за следващата година. Но, изследванията в една наета вила на 100 километра от Майми продължават. В обширния басейн бива реализиран макет, който поглъща 0.3 процента от доставената от Япония материя. Оказва се, че платът не е устойчив върху водата, просмуква се и потъва, бързо-бърздо избелява, а при обсервиране с вертолет изглежда по-скоро лилаво-белезникав отколкото карминен. Въздушните превозни средства, са навлезли дълбоко в бита на американските бизнесмени и, петимни за съвременно изкуство, те ще поразгледат проекта, прелитайки над него бързайки за работа. Но, едва ли единствено това.
Д-р Дениъл Одийл, получава в разпореждане късове предпочетена материя произведена в Германия. В Океанариума на Орландо, биологът покрива с нея повърхността на басейна за тюлени. За свое удивление, за петнадесет дни време, не открива никакви физикални промени в поведението на славните млекопитаещи. Нещо повече. На животните им харесва да се тулят, именно под покрова на инженерно проектираната и ръчно изработена материя Кристо. Подобна структура дава възможност за задържане на въздух между клетките от плоски нишки. Това подобрява нейната правучест и дава възможност на повърхностнвия слой на водата да диша нормално. Едно местно проектантско бюро, което не се занимава с дреболии, подготвя пълна проекто-сметна документация в мащаб 1:100, въз основа ескизите на Кристо. Особено внимание се обръща на закотвянето на плаващите платна с котви така, че да не се руши дънната биота. Платната се поддържат на вода от бонови заграждения, използвани в широката практика на Бреговата Охрана, при борба с нефтени разливи. В Проектът Кристо са използвани бонови заграждения с дължина, каквато все още не притежава никое морско предприятие в региона на Черно Море. Но, не бе ли проектът генерална репетиция, за опазване на бреговата ивица на Флорида от замърсяване? Това е допустимо, но не би могло да се твърди с положителност.
Проект "Обградени Острови",
глътва около 3 500 000 долара средства. Една седма от тях отиват за адвокати, които успяват и, свършват работа. На специално заседание Федералният Съд за Щат Флорида, под председателството на съдията Лоурънс Кинг, след като подробно се запознава с представената документация и, множество експертни оценки и протести, поставя под защита на закона на щат Флорида, САЩ, конструкциите и дейността по проекта "Обградени Острови". Подобна пълна легализация за проект, Кристо получава за пръв път. На наблюдателен екип от 430 души се дава разрешение да извършва дейност в региона на единадесет острова от Големи Майми - Флорида. На остров N 11, за отговорен капитан е назначен синът на Кристо - Кирил Явашев, поет превеждан спорадично и на български, най-вече в град Варна.
Монтирането
на керемиденочервените панели започва на 2 Май 1983-та, едновременно за единадесетте острова, със 120 специално обучени за целта работници. Транспортирането от бряг до бряг, се извършва посредством несамоходни салове. Ширината на обграждане е 70 метра. На 3 Май по обед, монтажните работи успешно приключват. Официалното откриване е за 7 Май подир обед. Този ден официалните лица имат приемен ден за недоволни и, не биха нарушили своят график. За пръв път в историята на град Маями, щат Флорида, САЩ, кметът връчва едновременно два почетни ключа: на Кристо Явашев и, на неговата съпруга Джийн - Клод Кристо. От това време авторството, на проектите на Кристо, е за двама.
Експозицията
остава открита точно 14 работни дни. Управлението за Ресурси на Околната Среда аташира екип експерти, които да обследват резултатите от инвазията Кристо подир закриване на проекта. В писмо от 3 Юни 1983, Джан Клементе, директор на управлението, уведомява заинтересованите лица и организации, както и наша милост чрез Кристо, за наличието на "подобрена околна среда" в сравнение с онова, което проектът е заварил.
Що се отнася до споровете, къде ги е нямало? Колкото по-много творци - толкова повече спорове. Колкото повече спорове, толкова по-много истински истини.
Художественият замисъл ? Какво по- ясно от това?
Аленият цвят, - не е ли знакът на Всевечната Любов . . . Към околната среда, която не винаги се оказва зелена.
Обкръжените Острови,
са един от забележително зрелите проекти на Кристо, осъществен в периода 1980-1983-та в басейна на плитковоието на Маями, Флорида. Неговото официално откриване съвпада с традиционни годишни фиести по тези места, които кметствата финансират, обществеността от двете страни на океана очаква и подкрепя. Единадесет острова от изкуствен произход, насипани в години на икономическа депресия, когато биват прокопани канали към вътрешните водни пътища на континента, за да бъде подсигурена работа на мнозина, са любимо место за неделен уикенд. Превърнати от безотговорността в сметища, кметството на Голямо Майми вижда възможност, финансирайки проекта да ги въведе в екологичен ред. О, това съвсем не е обидно. Почетна задача е това и, в края на проекта администрацията на Маями докрай остава удовлетворена. По време на подготовката за тяхното обграждане, екипите на Кристо, а това са безработни порториканци и кубинци, веселяци се студенти и докторанти, отстраняват 45 тона всякакви отпадъци, включително зарязани яхти и, загубени лодки.
Планиран за Международния Фестивал на Изкуствата през юни 1982-ра, в който Кристо отказва да участва, проектът представен в ескизи, поразява магистратите със своята красота, изящество, философия и, глобалност. Всички вдигат глави към небето и решават, че този проект би могъл да се обсервира дори от Космоса. Последващото негово откриване съвпада с поредно изстрелване на космични съоръжения. По него време, Маестрото от български произход, който кой знае защо за нищо на света не желае да се завърне в България, вече работи върху "Опакованият Райхстаг", реализиран едва неотдавна. Директорът на фестивала Жан Ван Дер Марк обаче, е дотам убедителен, че през януари 1981-ва, Кристо се чува с Митко Загоров, друга порода бежанец, инженер, чудак и преподавател в университетите на Чикаго, за да започнат работите заедно и отново. Митко е работил с Кристо по "Завеса в Долината" и, е негов консултант. Срещат се трудно. По това време Митко Загоров е бил в Англия, за да прекоси океана в плувния басейн на "Куин Елизабет-2", кандидатствайки за Гинес.
Първа и основна задача е, да бъде открита найлонова материя, която устойчиво да плува без да потъва, никога да не избелява от жаркото слънце на Флорида и, да дава възможност на биотата под нея, да диша без да погива. Кристо се появява на Фестивал-1982 с кратка пресконференция, като представя "Обградени Острови. Проект за Западен Бискейн. Големи Маями. Флорида." Журналистите загубват ума и дума, а консервативните природозащитници са вбесени, докато организаторите на фестивала потриват ръце. Един художник е изпреварил всички. Той ще успее да каже за екологията на хората много повече с езика на изкуството, вместо безпомощно да се тюхка и вайка, с експертизи в треперещи ръце.
Опозиционно настроени личности и организации, по навик надигат вой. Този "див българин" иска да извърши "малка червена революция" в сърцето на курортния суперлукс. Тропическото дружество "Аудъбън", Лигата на Жените - Гласоподавателки, Лигата "Исаак - Уолтън", Плановият Комитет на остров Дейди от чиито средства ще се направят отчисления за проекта, се втурват в добре организиран кръстоносен поход.
В отговор, Кристо Явашев привлича професионални учени-еколози. Д-р Анитра Торгхауг и инженер Джон Митчел са експерти, които без да са правителствено лицензирани, са доказано добри познавачи на местните екологически проблеми. Те подготвят собствени независими експериментални постановки, за да мотивират положителните и отрицателни качества на Проекта. Биват изследвани въздействията върху Морската Околна Среда на предполагаемата плаваща материя. Оценява се необходимостта от въвеждане на специални инженерни съоръжения. Експертните оценки са положителни, но Департаментът по Околна Среда в Талахаси, продължава да мръщи вежди. Намесват се ред специални служби, без които на американския континент нищо не се случва. Разрешения ще дадат:
- Армейския Инженерен Корпус,
- Службата за Дива Природа и Риба,
- Националната Служба за Морски Риболов,
- Агенцията за Опазване на Природната Среда,
и кой ли още не. Проектът виси на косъм. Значително по - опасни обаче, са т.н. независими неправителствени организации. Винаги могат да предявят съдебен граждански иск. Това би забавило проекта, за чието експониране е определен едва петнадесет дневен срок.
Един солиден експерт по тюлени,
д-р Дениел Одийл твърди в пресата, че опазването на тези често посещаващи вътрешните води на Флорида млекопитаещи, ще бъде застрашено от бързоходните катери, с които ще се обслужват безбройните посетители на Обградените Острови. Горкият. Той не би могъл да подозира, че единственият тюлен по крайбрежието на България, бе безпричинно претрепан с рибарски румпел в началото на осемдесетте, без никой, никому да потърси отговорност. Тези протести, а навярно и финансови причини, правят Кристо да отложи проекта за следващата година. Но, изследванията в една наета вила на 100 километра от Майми продължават. В обширния басейн бива реализиран макет, който поглъща 0.3 процента от доставената от Япония материя. Оказва се, че платът не е устойчив върху водата, просмуква се и потъва, бързо-бърздо избелява, а при обсервиране с вертолет изглежда по-скоро лилаво-белезникав отколкото карминен. Въздушните превозни средства, са навлезли дълбоко в бита на американските бизнесмени и, петимни за съвременно изкуство, те ще поразгледат проекта, прелитайки над него бързайки за работа. Но, едва ли единствено това.
Д-р Дениъл Одийл, получава в разпореждане късове предпочетена материя произведена в Германия. В Океанариума на Орландо, биологът покрива с нея повърхността на басейна за тюлени. За свое удивление, за петнадесет дни време, не открива никакви физикални промени в поведението на славните млекопитаещи. Нещо повече. На животните им харесва да се тулят, именно под покрова на инженерно проектираната и ръчно изработена материя Кристо. Подобна структура дава възможност за задържане на въздух между клетките от плоски нишки. Това подобрява нейната правучест и дава възможност на повърхностнвия слой на водата да диша нормално. Едно местно проектантско бюро, което не се занимава с дреболии, подготвя пълна проекто-сметна документация в мащаб 1:100, въз основа ескизите на Кристо. Особено внимание се обръща на закотвянето на плаващите платна с котви така, че да не се руши дънната биота. Платната се поддържат на вода от бонови заграждения, използвани в широката практика на Бреговата Охрана, при борба с нефтени разливи. В Проектът Кристо са използвани бонови заграждения с дължина, каквато все още не притежава никое морско предприятие в региона на Черно Море. Но, не бе ли проектът генерална репетиция, за опазване на бреговата ивица на Флорида от замърсяване? Това е допустимо, но не би могло да се твърди с положителност.
Проект "Обградени Острови",
глътва около 3 500 000 долара средства. Една седма от тях отиват за адвокати, които успяват и, свършват работа. На специално заседание Федералният Съд за Щат Флорида, под председателството на съдията Лоурънс Кинг, след като подробно се запознава с представената документация и, множество експертни оценки и протести, поставя под защита на закона на щат Флорида, САЩ, конструкциите и дейността по проекта "Обградени Острови". Подобна пълна легализация за проект, Кристо получава за пръв път. На наблюдателен екип от 430 души се дава разрешение да извършва дейност в региона на единадесет острова от Големи Майми - Флорида. На остров N 11, за отговорен капитан е назначен синът на Кристо - Кирил Явашев, поет превеждан спорадично и на български, най-вече в град Варна.
Монтирането
на керемиденочервените панели започва на 2 Май 1983-та, едновременно за единадесетте острова, със 120 специално обучени за целта работници. Транспортирането от бряг до бряг, се извършва посредством несамоходни салове. Ширината на обграждане е 70 метра. На 3 Май по обед, монтажните работи успешно приключват. Официалното откриване е за 7 Май подир обед. Този ден официалните лица имат приемен ден за недоволни и, не биха нарушили своят график. За пръв път в историята на град Маями, щат Флорида, САЩ, кметът връчва едновременно два почетни ключа: на Кристо Явашев и, на неговата съпруга Джийн - Клод Кристо. От това време авторството, на проектите на Кристо, е за двама.
Експозицията
остава открита точно 14 работни дни. Управлението за Ресурси на Околната Среда аташира екип експерти, които да обследват резултатите от инвазията Кристо подир закриване на проекта. В писмо от 3 Юни 1983, Джан Клементе, директор на управлението, уведомява заинтересованите лица и организации, както и наша милост чрез Кристо, за наличието на "подобрена околна среда" в сравнение с онова, което проектът е заварил.
Що се отнася до споровете, къде ги е нямало? Колкото по-много творци - толкова повече спорове. Колкото повече спорове, толкова по-много истински истини.
Художественият замисъл ? Какво по- ясно от това?
Аленият цвят, - не е ли знакът на Всевечната Любов . . . Към околната среда, която не винаги се оказва зелена.
THE END
1977-2009
1977-2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар