(C) 2005 Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - НИЩО ПО-ПРИЯТНО ОТ ТОВАот
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - НИЩО ПО-ПРИЯТНО ОТ ТОВАот
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia
ДАЛЕЧ ПРЕДИ регионализацията да обхване Новият и Стария Свят, (Политико-икономическо явление, изявено и наложено от крупни американски учени-Александър-1962.!), та да го доведе до настоящото плачевно дередже, Войната в Залива (1990-1991!) изяви един феноменално изпреварващ историческото развитие на нещата политико-икономически процес. Глобализацията на света се оказа свършен факт. Далеч, преди светът окончателно да се регионализира. Въпреки, че учени от всякакъв калибър си позволяват да напомнят, че на международната сцена предстои още нещо. Наричано Нов Световен Ред. Програмиран и наложен още по време на председателствуването на ООН от тъжния Курт Валдхайм. По същество офицер от разузнаването на Вермахта на Балканите по време на Втората Световна Война. Очарователно добре прикрит факт, разкрит своевременно от неговия син. (Какви неверни синове - Боже, Боже, Боже!) Нов Световен Ред, за който световната общност назнайва все по-малко. Оказал се всъщност
ЕДНОСТРАНЕН ЩАТСКИ ГЛОБАЛИЗЪМ.
Няма как да не е ясно, че Светът от край време е управляван, в една или друга степен, от ограничен брой международни олигархични групировки. Реални собственици на необозрими конгломерати от транснационални тръстове. Съдбовно преплели в краят на Двадесети Век своите коренни интереси. Поради същността на Времето На Времената, престанали да бъдат интереси на една единствена страна. Начиная от петдесеттях години на миналия двадесети век, дейността на транснационалните компании частично е парирана от изключително строгите антитръстовски закони на САЩ, от ред международноправни инструменти, между които Международната Конвенция по Морско Право при ООН-1982., (Неподписана от САЩ, Турция, Венецуела и Израел!). Конвенцията открито воюва с апетитите на глобализма, като дава право на бреговите страни да получат справедливо възмездяване на техните морски ресурси. (Метални конкреции, нефт, риба и транспорт!) Безшумната но до болка осезаема революция на комуникационните технологии наложи, тежките търговски бариери да бъдат подложени на осъвременяване. Това рязко промени политическото статукво на ред държави. Бе разпоредено, (Но от где!?!), уеднаквяване на държавните структури, механизми и правни процедури, под предлог повишаване качеството на живота и масовите услуги. Новоизпечени правителства, формирани от не дотам компетентни люде, ала достатъчно послушни, подходиха към коренно преустройство на икономиките на своите страни. В унисон не толкова с глобалните интереси на своите принудително разпадащи се нации, отколкото с онези на водещите. Очакваше се развитие и прогрес, и в резултат по-високжизнен стандарт, да се проявят спонтанно у задължително преустройващите се държави. Резултатът бе плачевен. Получи се пълно верижно разпадане на всичко онова, което бе извоюванонякога, чрез драстично централизиран политико-икономически маниер, при сенчесто присъствие на безусловно всички
ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ.
Оказали се много повече международни, отколкото национални. Регистрирани в ъфшорни зони, бронирани за данъчна неуловимост. Техните интереси се оказват разпрострени навсякъде по света. Произвеждайки безалкохолни напитки, те се намесват в подготовката на космонавти. Изстрелвайки изкуствени совалки, тези компании диктуват софтуерния пазар. Още през седемдесетте години на миналия век швейцарската фирма “Zulcer” изследва чрез ЕИМ пазара на тежки дизелови двигатели на Балканите, (Сп. “ZULCER”-1970.!), за да открие горещата точка за тяхното сглобяване именно в град Варна. Поради сляпо втренчване в пъпа на понастоящем попадналата в колапс “Hitachi-Zossen”, но и поради отсъствие на подходящи маркетингови проучвания от наша страна, работата така и не можа да стане. Транснационалите успешно държат в ръце над 70% от насъщната глобална търговия, а това винаги означава юздите на международната политика. На транснационалите принадлежи една пета от световния валов продукт, (2000.!), но това едва ли е съвсем точно. Чрез система на кооперирани рискови инвестиции, успяват и участват в националната икономика на всяка държава за която сметнат че е наложително. Принуждавайки дори ортодоксално националистически страни и народи, да остават под доказано влияние на транснационалните компании. Така големи и дотам обширни, че невидими но тежко осезаеми. Редовия електорат на изток и на запад, изкарал петдесетина години сравнително устойчив икономически рахатлък, все повече и повече усеща, че при наличие на безпомощно глобалната ООН, (Иначе финансово съвсем омаломощена!), съществува някой друг който, под формата на свобода на избор и безмерна перспектива, успява и поддържа статукво на едва поносим
СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ.
Пред който сицилианската мафия изглежда стаомодна, нецивилизована и смешна. Главите на съвременните държави включително исконните монархии, са конвертирани в добре охраняван инструментариум за глобални икономически преговори с предварително постановен текст. Науката, като несъмнено пряка производствена сила, е готова да се самообожестви. Производителността хвърчи в небесата. Заплащането на труда е орязано до крайност. Граничната възраст за пенсиониране е срутена в недостижими низини. Почтен труд се предлага единствено на обилно одорирани дами под 35. години! Елементарния жизнен стандарт откровено запада, (Там където го има!), или остава недостижима мечта (Там където предстои!). Някой някъде, за сметка на ийхалето, здраво цица цицата. По време на знаменития суммит на държавните глави по проблемите на глобализацията, (Прага 2000.!), се стичат антиглобалисти от цял свят. Веят се червени байраци, издигат се вечни лозунги, стига се до безоръжни сблъсъци. Протестиращите, предимно интелектуалци от запад, (Източните все още се надяват - гладът да се размине!), скандират:
“РАСТЕЖ ОЗНАЧАВА СМЪРТ”.
Между шестдесетте и осемдесетте години на миналия век, те са опознали солта, меда и хляба на политическата устойчивост. Сега са установили, че същността на непрестанния брътвеж за всестранно развитие и повсеместен икономически растеж, е нищо повече от стара грамофонна плоча просвирвана на съвременен компютър. Частни учени и изследователи отдавна прогнозират, че настоящия безумно интензивен растеж на развитите страни означава екстензивно изчерпване енергийните ресурси на планетата все още наричана Земя. (Светът притежава запаси от нефт за броени години земно време. Предстаи разработване нефтените ресурси на Аляска. А подир това?). Всред протестиращите биха могли да се забележат анархисти, анархо-комунисти, представители на неправителствени организации, профсъюзни и политически лидери, дейци за опазване на природната околна среда. Не се забелязва ни един натегач от бившите функционери на варненските и столични комитети на БКП. Тези майстори на сладникави локални манифестации, предназначени за избягване на граждански протести. Подир менте-революционните събития и дежурства с безплатни запалени свещи, (1988.-1989.!), за сметка на закритите явни и неявни партийни каси, им е предоставена възможност да завъртят собствен личен бизнес в името на интернационализма и дружбата между народите. (Със спонсори не се говори за това, но го има!). Незабавно оглавили филиали на западни банки и рухнали заводи, а това е повече от глобализация.
По улиците на Прага, а подир това в Сиатъл и Генуа, където започват да падат и жертви, излизат предимно дейци на науката и културата. Спътствани от бойни групи за смут и разрушение с неизвестен произход и добър английски. Тези позакъснели манифектанти, все още нямат обща антиглобалистична платформа, но евразийството, дефинирано през двадесетте години на века в Париж от руски емигранти, набъбва. Само подир година-две, то ще се превърне в неявна политическа платформа в Русия. Събитията твърде много напомнят Русия от началото на Дведесети Век, но формите на репресии не са така открити. (Все пак убити има!) Става ясно, че техен (И на човечеството-твърдят!) общ враг се явява:
ЕДНОСТРАНЕН ЩАТСКИ ГЛОБАЛИЗЪМ.
Няма как да не е ясно, че Светът от край време е управляван, в една или друга степен, от ограничен брой международни олигархични групировки. Реални собственици на необозрими конгломерати от транснационални тръстове. Съдбовно преплели в краят на Двадесети Век своите коренни интереси. Поради същността на Времето На Времената, престанали да бъдат интереси на една единствена страна. Начиная от петдесеттях години на миналия двадесети век, дейността на транснационалните компании частично е парирана от изключително строгите антитръстовски закони на САЩ, от ред международноправни инструменти, между които Международната Конвенция по Морско Право при ООН-1982., (Неподписана от САЩ, Турция, Венецуела и Израел!). Конвенцията открито воюва с апетитите на глобализма, като дава право на бреговите страни да получат справедливо възмездяване на техните морски ресурси. (Метални конкреции, нефт, риба и транспорт!) Безшумната но до болка осезаема революция на комуникационните технологии наложи, тежките търговски бариери да бъдат подложени на осъвременяване. Това рязко промени политическото статукво на ред държави. Бе разпоредено, (Но от где!?!), уеднаквяване на държавните структури, механизми и правни процедури, под предлог повишаване качеството на живота и масовите услуги. Новоизпечени правителства, формирани от не дотам компетентни люде, ала достатъчно послушни, подходиха към коренно преустройство на икономиките на своите страни. В унисон не толкова с глобалните интереси на своите принудително разпадащи се нации, отколкото с онези на водещите. Очакваше се развитие и прогрес, и в резултат по-високжизнен стандарт, да се проявят спонтанно у задължително преустройващите се държави. Резултатът бе плачевен. Получи се пълно верижно разпадане на всичко онова, което бе извоюванонякога, чрез драстично централизиран политико-икономически маниер, при сенчесто присъствие на безусловно всички
ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ.
Оказали се много повече международни, отколкото национални. Регистрирани в ъфшорни зони, бронирани за данъчна неуловимост. Техните интереси се оказват разпрострени навсякъде по света. Произвеждайки безалкохолни напитки, те се намесват в подготовката на космонавти. Изстрелвайки изкуствени совалки, тези компании диктуват софтуерния пазар. Още през седемдесетте години на миналия век швейцарската фирма “Zulcer” изследва чрез ЕИМ пазара на тежки дизелови двигатели на Балканите, (Сп. “ZULCER”-1970.!), за да открие горещата точка за тяхното сглобяване именно в град Варна. Поради сляпо втренчване в пъпа на понастоящем попадналата в колапс “Hitachi-Zossen”, но и поради отсъствие на подходящи маркетингови проучвания от наша страна, работата така и не можа да стане. Транснационалите успешно държат в ръце над 70% от насъщната глобална търговия, а това винаги означава юздите на международната политика. На транснационалите принадлежи една пета от световния валов продукт, (2000.!), но това едва ли е съвсем точно. Чрез система на кооперирани рискови инвестиции, успяват и участват в националната икономика на всяка държава за която сметнат че е наложително. Принуждавайки дори ортодоксално националистически страни и народи, да остават под доказано влияние на транснационалните компании. Така големи и дотам обширни, че невидими но тежко осезаеми. Редовия електорат на изток и на запад, изкарал петдесетина години сравнително устойчив икономически рахатлък, все повече и повече усеща, че при наличие на безпомощно глобалната ООН, (Иначе финансово съвсем омаломощена!), съществува някой друг който, под формата на свобода на избор и безмерна перспектива, успява и поддържа статукво на едва поносим
СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ.
Пред който сицилианската мафия изглежда стаомодна, нецивилизована и смешна. Главите на съвременните държави включително исконните монархии, са конвертирани в добре охраняван инструментариум за глобални икономически преговори с предварително постановен текст. Науката, като несъмнено пряка производствена сила, е готова да се самообожестви. Производителността хвърчи в небесата. Заплащането на труда е орязано до крайност. Граничната възраст за пенсиониране е срутена в недостижими низини. Почтен труд се предлага единствено на обилно одорирани дами под 35. години! Елементарния жизнен стандарт откровено запада, (Там където го има!), или остава недостижима мечта (Там където предстои!). Някой някъде, за сметка на ийхалето, здраво цица цицата. По време на знаменития суммит на държавните глави по проблемите на глобализацията, (Прага 2000.!), се стичат антиглобалисти от цял свят. Веят се червени байраци, издигат се вечни лозунги, стига се до безоръжни сблъсъци. Протестиращите, предимно интелектуалци от запад, (Източните все още се надяват - гладът да се размине!), скандират:
“РАСТЕЖ ОЗНАЧАВА СМЪРТ”.
Между шестдесетте и осемдесетте години на миналия век, те са опознали солта, меда и хляба на политическата устойчивост. Сега са установили, че същността на непрестанния брътвеж за всестранно развитие и повсеместен икономически растеж, е нищо повече от стара грамофонна плоча просвирвана на съвременен компютър. Частни учени и изследователи отдавна прогнозират, че настоящия безумно интензивен растеж на развитите страни означава екстензивно изчерпване енергийните ресурси на планетата все още наричана Земя. (Светът притежава запаси от нефт за броени години земно време. Предстаи разработване нефтените ресурси на Аляска. А подир това?). Всред протестиращите биха могли да се забележат анархисти, анархо-комунисти, представители на неправителствени организации, профсъюзни и политически лидери, дейци за опазване на природната околна среда. Не се забелязва ни един натегач от бившите функционери на варненските и столични комитети на БКП. Тези майстори на сладникави локални манифестации, предназначени за избягване на граждански протести. Подир менте-революционните събития и дежурства с безплатни запалени свещи, (1988.-1989.!), за сметка на закритите явни и неявни партийни каси, им е предоставена възможност да завъртят собствен личен бизнес в името на интернационализма и дружбата между народите. (Със спонсори не се говори за това, но го има!). Незабавно оглавили филиали на западни банки и рухнали заводи, а това е повече от глобализация.
По улиците на Прага, а подир това в Сиатъл и Генуа, където започват да падат и жертви, излизат предимно дейци на науката и културата. Спътствани от бойни групи за смут и разрушение с неизвестен произход и добър английски. Тези позакъснели манифектанти, все още нямат обща антиглобалистична платформа, но евразийството, дефинирано през двадесетте години на века в Париж от руски емигранти, набъбва. Само подир година-две, то ще се превърне в неявна политическа платформа в Русия. Събитията твърде много напомнят Русия от началото на Дведесети Век, но формите на репресии не са така открити. (Все пак убити има!) Става ясно, че техен (И на човечеството-твърдят!) общ враг се явява:
- МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД,
- СВЕТОВНАТА БАНКА,
- СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар