понеделник, 15 септември 2014 г.

KOLYU SEVOV AND HIS POETRY, In memoriam,

22.08.2011 15:31 - KOLYU SEVOV AND HIS POETRY, In memoriam, by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF - HEMY
© 2004 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Academician IBLEA-1988, Italia
ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
 
ЗА КОЛЮ СЕВОВ е писано неведнъж, но напоследък - все по-рядко. Не поради наличие на новоталанти - напротив. Поради онова особено качество на българина да загърбва постигнатото. Пренебрегвайки постигнатото. За сметка на всевъзможни вносни офалшивени богове. Раздаващи прескрипции - наляво-надясно - сякаш наистина са нашенци. Феноменален национален фетишизъм, дал фатално отражение дори върху моделът за изповядване на Православие.МОРЯК ПО СЪЩНОСТТА НА СВОЯТА ДУШАПоетът  Колю СЕВОВ избягва да я раздава, по моряшки. Този съвършен аванградист, почитател на франкоезични поетически школи, посветил себе на град Варна и Морето, успя да познае признание и чест по социалистически. Дотолкова доколкото е дозволено в общество, където успяват и властват политически случайници. Неговият обществен принос е очеваден. “Домът на Писателя” на ул. “Крали Марко” № 11, построен по негово хрумване ш инициатива, ще приюти за дълги години "Дружеството на СБП-Варна"  и перфеционисткото списание "ПРОСТОРИ". За да попадне понастоящем, под спекулативен "контрол на Сдружението на варненските писатели", та да битуват в него съмнителни "църкви" и кръчмари.НО ДА. Поетът обитаваше планини и градища на Орфей  далеч преди да стане ясно, че са под запрета.НО ДА.
Поетът издаде първи поетични книги (“Котвите се вдигат”-1961., “Моряшки възел”-1964.!), в Стара Варна. Преди да установи, че останалите задължително трябва да обнародва в столицата. Не искам и да мисля, с какви нечовешки усилия и парапартийни връзки Поетът, е преодолявал наличната и понастоящем ПРОВАДИЙСКО-ВАРНЕНСКАЯ ДУХОВНА БЕРЛИНСКА СТЕНА - НАРИЧАНА ВАРНЕНСКА САМОНАГРАЖДАВАЩА СЕ ЛИТЕРАТУРНА ГИЛДИЯ. 

НО ДА.

Поетът създаде “ТЕАТЪР НА ПОЕЗИЯТА” в Стара Варна. И, успя да доведе световни имена, щото да четат стихове под старото варненско небе. Че да напомнят и докажат, как за Поезията граници не съществуват. Театър, който си отиде заедно с него. И - гдето никога няма да си се завърне.
МЛАДЕЖТА, тази надежда на всяка нация, няма как да не запита, кое прави отново и отново, цяла една нация - ВЕКОВЕ ПОД РЕД!; да започва отначало, да постига, а подир това да руши в самозабрава. И отново - отначало? За да бъде отговорено на този исконен въпрос - трябва все пак някой да си позволи да напомни - "ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМИШ, ДА СЯ НАРИЧЕШ БÒЛГАРИН?" Останалото би добавило Бъдещето.
 IN MEMORIAMКОЛЮ СЕВОВ - 1933 - 1992


???
РАЖДАТ МЕ ВОДА И ВЪЗДУХ ВСЕКИ ЧАС -
СКИТАМ ПО ГОРИ И БРЕГОВЕ СЪС ОСТЪР ГЛАС,
ВИКАТ МЕ ВЪВ ЗНОЙ, ПРОКЛИНАТ МЕ ВЪВ СТУД,
 ОБЛАЦИ И ЗНАМЕНА РАЗВЯВАМ КАТО ЛУД.

АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ - ПОЛЕГНАЛ В ПРОЦЕПИТЕ ТЕСНИ.
ХОРАТА ВЪЗПЯВАТ СЕЗОНИТЕ МИ С ПЕСНИ -
ПОМНЯТ МЕ С ЛЕГЕНДИ - И ЛЕГЕНДИ НОВИ РАЖДАМ,
И НИКОГА НЕ УТОЛЯВАМ - А  РАЗПАЛВАМ ЖАЖДА.

* *
Обърнат съм с лице към теб, море.
Зовеш ми сетивата с непозната власт:
Не може никой в този миг да спре
Магията на тъмната ти страст.
 
Същински лък е твоят хоризонт –
В очакване на яростния вятър –
От дълбините да изтръгне стон
И към брега вълните да замята.
 """
 


КАПРИЗЕН СЕЗОН

На Драга


Като загадъчно море приемам тайнствената плът


и моля  вятъра да не изгубя моя път:


да бъда птица и въздишка над игривите вълни
и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.


Каприза на сезоните се мъча днес да разбера –


далече от преструвките в житейската игра.


В прозрачното море пътувам нощем с моята душа
без чувството, че съм опитвал образа му да руша. 


От гневното небе барабани внезапен дъжд:


разбирам крехката съдба на всеки мъж …


Но и на Бога ще му кажа; сътворена е жената,
за да я има като чудо в космоса на чудесата!

                               КЪМ ПОЕЗИЯТАМежду изречените думи те очаквам. Разгръщам нощите

и тъмната трева … Слизам чак до корените на деня.

Викам сънища и спомени. Дали под изгрева или под залеза

ще те сътворя – и до днес не знам.

Къде, кога – няма значение.
По-важно е, че съществуваш …

По-важно е, че те търся, че няма с теб да се разминем,

вървиш пред моята света Неделя, подобно богомолка,

целуваш мъжката ръка, привикнала с тежестта на чука,

събираш разпиляното жито по стърнищшата на живота,

забиваш млечните си зъби в тъмния кръг на молещата гръд,

ревнуваш ме от устните на вятъра …


И точно, когато те докосвам с жуженето на пладнето,

в суматохата на залеза, в настървението на нощта –

ти пробиваш празното пространство,

така стремително и невероятно го пробиваш,

че забравям да те уловя за гривата.

И по-добре. Обяздена, ти губиш красотата си.
 THE END
2000-2011
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар