ТИТАНИК . СТО ГОДИНИ САМОТА

13.03.2012 10:26 - TITANIK - 100 YEARS LONELINESS, essey, by Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

автор: godlieb категория: История   
прочетен: 236 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 13.07.2012 18:44

ТИТАНИК – СТО ГОДИНИ САМОТА от
Богоми Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 

БРИТАНЦИТЕ СА МЕРАКЛИИ НА ГОЛЕМИ ПАСАЖЕРСКИ КОРАБИ. И ги строят – без много да му мислят. Кога у дома – кога зад граница. Подир скандалният "Грейт Ийстърн"; технологично недоразумение на корабостроенето, съчетаващо в себе си безброй патенти на Ийсъмбард Брюнел; в началото на двайсти век назрява строежът на супер-пасажери. Парите са бол. Строят се едновременно два кораба. Планира се и трети. Челният ще бъде наречен "Титаник". И, ще погине. Вторият и третият ще бъдат по-удачлиив. Въпреки многознайството на изперкали капитани за далечно плаване. Както "Грейт ийстърн", така и "Титаник", прокарват нови концепции в корабостроенето и корабоплаването. Разрекламиран, като изключително надежден, "Титаник" приема на борд златната задокеанска пяна милиардери, между които знаменитият сър Джей Джей Астор и &, Джак Фитрел и &, Уйлям Т. Стийд и &, Хари Виденер и &, и безброй съвсем неизвестни. Заедно с Пиърпонт Морган, мнозина от тях участват във финансирането на това чудовище. Нещо обаче се случва. Поради "бизнес дела" Пиърпонт Морган слиза обратно на брега. За да хване друг параход. Бедняците нелегални емигранти, между тях около 65 българи, /Изследвания на знаменитият к.д.п. Никифор Герчев/, не успяват да го сторят. И погиват, в ледените води на Северният Атлантик. Строежът на кораба върви под висок медиен шум. Пренасянето на готовите корабни винтове от недалечните металообработващи заводи до корабостроителницата, извършвано с талига - впрягове от десетки товарни коне, прилича на безумно литийно шествие. Спускането на вода е съпроводено със салюти и присъствие на най-висши длъжностни лица. Годината 1912 е богата на тежки катастрофи на море. В Черно Море загива пасажерът "Russ" - 172 удавени; "Principe de Austurias", потъва недалеч от Себастиан Пойнт – 500 удавени; "Jongala" потъва недалеч от бреговете на Aвстралия – 130 удавени; "Obnevka" на река Двина – 115 удавени; "Kiкer-Maru" край Япония – 1000 удавени; "Titanik" в Северния Атлантик – 1000 жертви. Този списък не е изчерпателен. В него не влизат "дребните" катастрофи на кораби под 500 БРТ. Тях и сега "Ллойд" избягва да застрахова. Съществуват безброй предположения, на какво именно се дължи потъването на теоретически изключително безопасния плаващ трансантлантически Дворец. Съдебните органи приемат "сблъсък с айсберг". Това нашепва и киното. Частни експерти считат тези констатации за немеродавни, а последни свидетели и оцелели – отдавна са в лоното на Всевишния. Катастрофата на най-добре екипирания пътнически кораб на века, навярно ще остане вечна загадка. Тя предизвиква подписване на "Международна конвенция за опазване на човешкия живот на море". Безкрайно преработвана и актуализирана. В съгласие с технологическия напредък, и промените в международното и часто законодателство.

 

"ТИТАНИК" Е ЧЕЛЕН КОРАБ КЛАС "ОЛИМПИК", (46 328 БРТ, дължина 269 м, Ширина 28,2 м, Газене 10,54 м, Скорост 23-24 възла, екипаж 885 души; 3 гребни винта, 3 парни машини, 29 парни котли, 55 000 конски сили обща мощност, 11 палуби, 9 асансьора, 540 м от кила до върха на комините, 2000 илюминатора и т.н|, от серия от три кораба, заложени в корабостроителниците "Harland and Wolff" - Белфаст. Първата световна война чука на прага. Великобритания разчита на своите задморски територии, най-вече на САЩ. За сега се предполага два кораба да държат особено печелившата миграционна линия: Саутхямптън – Шербур – Куинстаун - Ню Йорк. Третият – за военни цели. "Титаник" не успява. В съдбовните събития се вглеждат ред изследователи. Дали казват много?
14 АПРИЛ 1912
09,00 - ПЪРВО СЪОБЩЕНИЕ ЗА АЙСБЕРГИ - 42°С.Ш. И 49-51 З.Д.
23,00 - ШЕСТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ "КАЛИФОРНИЪН"
 23,40 - "ТИТАНИК" СЕ СБЛЪСКВА С АЙСБЕРГ - 41°.6′С.Ш И 50°14′З.Д.
15 АПРИЛ 1912
00,13 - ПЪРВИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА ПОМОЩ.
01,55 - СПУСНАТА ПОСЛЕДНА 20-ТА СПАСИТЕЛНА ЛОДКА
02,10 - ИЗПРАТЕН ПОСЛЕДЕН СИГНАЛ ЗА ПОМОЩ
02,18 - "ТИТАНИК" СЕ РАЗЦЕПВА НА ДВЕ ЧАСТИ
02,20 - "ТИТАНИК" ПОТЪВА
03,30 - ПРИСТИГА "КАРПАТИЯ"
04,10 - ЗАПОЧВА КАЧВАНЕ НА ХОРА ОТ ЛОДКИТЕ – ТЕ СЪВСЕМ НЕ СА МНОГО
 08,50 - "КАРПАТИЯ" ВЗЕМА КУРС ЗА НЮ ЙОРК

Безусловно всички кораби по света спускат флагове в знак на траур. Тръгва мълва. При залагане на кила на "Титаник", висш представител на собственика "Уайт Стар Лайн" си е позволил да заявяви: "Дори сам Господ-Бог не би могъл да потопи този кораб." Едва ли Господ-Бог се е вслушал в това твърдение. Без да забрави, че Англия е подслон на безброй секти, войнствен анархо-синдикализъм, и слабо осъзнат протокомунизъм. Индустриалната безработица е масова. Безработните манифестанти нямат сили да пеят – и – подсвиркват песните с уста. /Follow Рокуел Кент/ Набързо прехвърленият от друг пасажер на компанията капитан, е повярвал на твърденията за "супер-непотопяемост". Подир трийсетминутно суетене по безкрайните канижели на кораб, от който си няма детайлно понятие, капитан далечно плаване Едуард Джон Смит, на работа в "Уайт Стар Лайн" повече от четвърт век, се самозастрелва /!?!/. От седем помощник-капитани - загиват трима. От 25 механика – загиват всички. От двама радисти /първа радиостанция на пасажер!/ - загива един. Паниката е всеобща. Некомпетентността – смъртоносна. Спасилите се "мъже" най-вече са стюарди представили се за "гребци". От всичко останали на борда 1600 души, в осемнайсетте лодки намират спасение 13 човека. Първи скача в спасителна лодка корабособственикът Брюс Исмей. По-късно той ще бъде порицан и съден. Мултимилиардерът Джон Джейкъб Астор предпочита смъртта пред позора. Салонният оркестър на Золас Хартли дъни особено популярният и понастоящем рагтайм "По-близо до Теб, о Господи!" В 02,20 след полунощ, "Титаник" се изправя, забива нос във водата. Всред грохот на вериги и взривове от парните котли, потъва. Наоколо, при минус два градуса температура на водата, се давят стотици невинни хора. Повярвали, че капиталът обезпечава най-напред тях, и едва подир това своите печалби.

ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1985 РОБЪРТ БАЛАРД от Уудсхолския океаногеографски институт, заедно с двама души, открива със сонар и достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 м. За целта се използва изследователска подводница и фоторобот. Заключението: Отсъства всякаква пробойна. Ламарината на борда е издържала ударът на айсберга. Нитовите съединения са се оказали крехки. /Икономична нискокачествена стомана!/
СЪДБАТА НА ДРУГИТЕ ДВА КОРАБА Е РАЗЛИЧНА. "Британик" с приблизително подобни параметри, превърнат в плаваща болница по време на Първата Световна Война, се натъква на мина /21.11.1916/08,12/, и потъва край остров Кил. Неговите 1036 пасажери и екипаж, са спасени. Загиват едва трима. Пасажерът "Олимпик" изкарва Първата Световна Война, пренасяйки войски от Канада и САЩ до Европа. През 1935 е изваден от състава на Кралските ВМС и продаден за 100 000 паунда, за да бъде нарязан. Което се случва през 1937.
В КРАЯТ НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАЙСТИ ВЕК, американецът Джеймс Камерън решава да пресъздаде погиването на "Титаник". Повече от 1000 работници, колкото са били необходими за построяване на истинския "Титаник" през 1911-1912, започват да правят неговото филмово макет-копие. Тук отиват само 1400 т стомана, само 13000 нита, само 15000 листа авиационен шпертплат, само няколко т боя. Макетът е изграден от ватерлинията нагоре – само една надлъжна половина на кораба. Защото се работи с компютър. Специален басейн /80 000 м.куб/ поема макета, за да генерира вълни, безмълвие и поражение. Една ирландска кръчма предоставя под наем екипировката смъкната от "Олимпик" /1935-1937/, с която се гордее.
НИЕ РЯДКО ПОДОЗИРАМЕ, какво дължим на своите и чуждите предците. Прекалено информирани, топличко облечени, често преуспели, ние едва ли имаме време да си се замислим какво именно ни липсва. Не само нам. И на обществото. Струва ми се – нарича се – Познание. (Знанието си го имаме на файлове!) Познанието е онова - което всинца липсва. В това отношение, преразглеждане на стари и не чак толкова стари - наши и чужди - трагически истории, тяхното съвременно интерпетиране, е онази магическа сламка на Вяра, Надежда и Любов, от която - до неотдавна - оставахме насилствено лишени.
THE END13.03.2012
From the Desk of: Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY