05.04.2012 10:48 - CHICK-CHIRICK - NATIONAL GEOGRAPHIC, essey, by Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
автор: godlieb категория: История 
прочетен: 601 коментари: 0 гласове:
последна промяна: 22.05.2012 18:40
прочетен: 601 коментари: 0 гласове:
0
последна промяна: 22.05.2012 18:40
© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЧИК-ЧИРИК – NATIONAL GEOGRAPHIC!
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
„СПАСЕНИЯТ ГРАД“
ИСТОРИКО-ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ
Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!
ОЧАРОВАТЕЛНО Е МЛАДОСТТА ДА УПРАВЛЯВА. Но, не и да направлява. Освен, достатъчно информираната младост. А такава, едва-едва-едва се види. Знанието – никога не е познание. Задълбоченото познание за нещата иде – щеш-нещеш - с годините. Никога преди тях. В противен случай новото, се оказва до болка познато старо. Порочен кръг, от който трудно се излиза.
ДО ИДВАНЕТО НА НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ в средата на шестдесетте, че да ни отвори òчи за „златните български пясъци“, курортът основно вървеше със столичани. Отсядащи по градски квартири. И защото; дори продавачите на скариди бяха обявени за „мръсни капиталистически остатъци“, а продавачите на семки изселени в текезесарски далнини; рядко някой варненец решаваше да покани столичани за през лятото. Освен ако не е близък роднина. Курортът в очарователната завинаги ЦАРИЦА НА ЧЕРНО МОРЕ, (Абе, нали Царят си е тук – що се забрави това название!?!), основно вървеше НА МУФТА. Едно знойно варненско лято, на гладният студентски таван у дома попадна, и хубаво си изкара, „първият българин възпитаник на Морското на Негово Величество Военно Училище посетил Рейкиявик.“ (Като дойдеш в София – звънни ми!) От тогава ми остана среднотонажна поука: СТОЛИЧАНИ ПОДОЗРИТЕЛНО МНОГО ОБИЧАТ МОРЕТО. В наши дни, подобна обич, още по-напористо прелива. Безусловно всички, все йощ' на крак' екс-тоталитарни навлеци, влязат ли в ОБЕМИТЕ НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, въобще не помислюват да си тръгнат. Фокусирани към посланически постове зад граница, (Дават консулат – не повече!), варненските топ-общинари си позволяват да откликват едва ли не на всяка една столична слабохаберлия инициатива. Щото столичани добре си опичат работата. Винаги си оставят меките шапки в столицата. Колкото да е обидно, ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД; широко известна със своите капнали от трудов стаж асансьори и отворени за всичко ново прекалено самоуверени кметове; не разполага с гардероб за посетители. (Дъ нетий тиатру туй – ба!) В тоалетните ли, да си оставят ароматизираните меки шапки?
НА ПОДОБНИ НЕВЗРАЧНИ МИСЛИ ме наведе поредната „документално-игрална“ филмова историографска парлама. (Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!) Свързана с трагичната гибел на товаропътническият параход под български флаг „Княгиня Мария Луиза“, (28-30.05.1941.!). Мобилизиран за целите на фашистката „Крийгсмарине“ чрез "Зеетранспортщеле", в началото на четиридесетте години на миналият век. Когато един недостатъчно фашизиран лицензиран български капитан далечно плаване, изпраща по дяволите себе си, и своят малочислен военномобилизиран екипаж. За да спаси от Пирея и Атина, какво – доколкото може. КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ИВАН ТОМОВдълго време остава, без паметна плоча, в прословутият най-добър за живеене ВАРНА-ГРАД. (Ние си знаем доколко!) Все още без паметник в Пирея. Показателен, недооценен, забранен и забравен. Напълно забравен. Изведен из забрава благодарение публикации на Адмирал о.р. Христо Контров. Чрез смесване на два доказано противоположни жанра; документалистика и игрално кино; авторите на филма безмилостно изпомпват една изключително благодарна тема. Без да се опитат да разкрият образ, подобие и психология на български морски капитан за далечно плаване от времената на Втората Световна Война. Когато нещата са реално пата на пата. Когато едно Гестапо не успява да опази п/к „Княгиня Мария Луиза“ от саботаж. И когато, английски мини-подводници домуват върху каменото дъно на заливът на Пирея, като у дома.
НЕ ЗНАЯ, какъв се видя филмът на зрителите от задните редове на НДК-ВАРНА. Смущаващо е мълчанието на зрителите от първите редове – печени хора на морето. На нас, натиканите в кюшето на варненският публицизъм, филмът; посветен на изключителна корабна катастрофа съпроводена с безумен моряшки подвиг; се стори недостатъчно задълбочен. Нито документален. Нито игрален. Един докрай наивен по любителски стъкмен филм. Където слабата игра на начинаещи актьори, ( Наши хора – ба!), съперничи на недостатъчно прецизиран исторчески материал. Създаден с пари на данъкоплатците на ВАРНА-ГРАД, от пишман-автори. Разхвален от още по-пишман медийни експерти. Мълчаливо подминат от истинските хора на морето, на навярно първата и последна негова прожекция във ВАРНА-ГРАД. Заснет в някаква всеобща сива-чернота. (Невероятно, ако се счита за творчески подход!) Твърде пасваща на натюрела на своите съзидатели. Но едва ли, и на познаващите небето над Пирея в краят на всеки месец май. Продукция, позволила си да ползва калпав модел на кораба с изрисувани на ръка по носа филистрини. Пък, варненските морски доктор-историолози, съвсем си бяха на място. Особено единият от тях – в чистичка морска тоталитарная униформа. Експерти, неуспели да отстоят, щото подобен филм да бъде реализиран на местò. Тук - във ВАРНА-ГРАД, и тук - във БУРГАС-ГРАД. Без да се окаже налице поредното столично морско менте отхранено във ВАРНА. Представящо на зрителите баирището на ГАЛАТА за баирите на АКРОПОЛА. (От порт Пирея - си се видят!) Продуцирано за сметка и в ущърб, на авторитета на ИСКОННА СТАРА ВАРНА. Иначе, гербът на ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД си го имаше – чак проблясваше – тук и там. С претенции, някога да си се мерне по екраните на Дискавъри и Нешънъл Джиографик. В замяна на някой предстоящ БИ-БИ-СИ-ФИЛМ за Максуда. И, само толкоз.
ДО ИДВАНЕТО НА НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ в средата на шестдесетте, че да ни отвори òчи за „златните български пясъци“, курортът основно вървеше със столичани. Отсядащи по градски квартири. И защото; дори продавачите на скариди бяха обявени за „мръсни капиталистически остатъци“, а продавачите на семки изселени в текезесарски далнини; рядко някой варненец решаваше да покани столичани за през лятото. Освен ако не е близък роднина. Курортът в очарователната завинаги ЦАРИЦА НА ЧЕРНО МОРЕ, (Абе, нали Царят си е тук – що се забрави това название!?!), основно вървеше НА МУФТА. Едно знойно варненско лято, на гладният студентски таван у дома попадна, и хубаво си изкара, „първият българин възпитаник на Морското на Негово Величество Военно Училище посетил Рейкиявик.“ (Като дойдеш в София – звънни ми!) От тогава ми остана среднотонажна поука: СТОЛИЧАНИ ПОДОЗРИТЕЛНО МНОГО ОБИЧАТ МОРЕТО. В наши дни, подобна обич, още по-напористо прелива. Безусловно всички, все йощ' на крак' екс-тоталитарни навлеци, влязат ли в ОБЕМИТЕ НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, въобще не помислюват да си тръгнат. Фокусирани към посланически постове зад граница, (Дават консулат – не повече!), варненските топ-общинари си позволяват да откликват едва ли не на всяка една столична слабохаберлия инициатива. Щото столичани добре си опичат работата. Винаги си оставят меките шапки в столицата. Колкото да е обидно, ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД; широко известна със своите капнали от трудов стаж асансьори и отворени за всичко ново прекалено самоуверени кметове; не разполага с гардероб за посетители. (Дъ нетий тиатру туй – ба!) В тоалетните ли, да си оставят ароматизираните меки шапки?
НА ПОДОБНИ НЕВЗРАЧНИ МИСЛИ ме наведе поредната „документално-игрална“ филмова историографска парлама. (Прожекция Варна-НДК-04.04.2012.!) Свързана с трагичната гибел на товаропътническият параход под български флаг „Княгиня Мария Луиза“, (28-30.05.1941.!). Мобилизиран за целите на фашистката „Крийгсмарине“ чрез "Зеетранспортщеле", в началото на четиридесетте години на миналият век. Когато един недостатъчно фашизиран лицензиран български капитан далечно плаване, изпраща по дяволите себе си, и своят малочислен военномобилизиран екипаж. За да спаси от Пирея и Атина, какво – доколкото може. КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ИВАН ТОМОВдълго време остава, без паметна плоча, в прословутият най-добър за живеене ВАРНА-ГРАД. (Ние си знаем доколко!) Все още без паметник в Пирея. Показателен, недооценен, забранен и забравен. Напълно забравен. Изведен из забрава благодарение публикации на Адмирал о.р. Христо Контров. Чрез смесване на два доказано противоположни жанра; документалистика и игрално кино; авторите на филма безмилостно изпомпват една изключително благодарна тема. Без да се опитат да разкрият образ, подобие и психология на български морски капитан за далечно плаване от времената на Втората Световна Война. Когато нещата са реално пата на пата. Когато едно Гестапо не успява да опази п/к „Княгиня Мария Луиза“ от саботаж. И когато, английски мини-подводници домуват върху каменото дъно на заливът на Пирея, като у дома.
НЕ ЗНАЯ, какъв се видя филмът на зрителите от задните редове на НДК-ВАРНА. Смущаващо е мълчанието на зрителите от първите редове – печени хора на морето. На нас, натиканите в кюшето на варненският публицизъм, филмът; посветен на изключителна корабна катастрофа съпроводена с безумен моряшки подвиг; се стори недостатъчно задълбочен. Нито документален. Нито игрален. Един докрай наивен по любителски стъкмен филм. Където слабата игра на начинаещи актьори, ( Наши хора – ба!), съперничи на недостатъчно прецизиран исторчески материал. Създаден с пари на данъкоплатците на ВАРНА-ГРАД, от пишман-автори. Разхвален от още по-пишман медийни експерти. Мълчаливо подминат от истинските хора на морето, на навярно първата и последна негова прожекция във ВАРНА-ГРАД. Заснет в някаква всеобща сива-чернота. (Невероятно, ако се счита за творчески подход!) Твърде пасваща на натюрела на своите съзидатели. Но едва ли, и на познаващите небето над Пирея в краят на всеки месец май. Продукция, позволила си да ползва калпав модел на кораба с изрисувани на ръка по носа филистрини. Пък, варненските морски доктор-историолози, съвсем си бяха на място. Особено единият от тях – в чистичка морска тоталитарная униформа. Експерти, неуспели да отстоят, щото подобен филм да бъде реализиран на местò. Тук - във ВАРНА-ГРАД, и тук - във БУРГАС-ГРАД. Без да се окаже налице поредното столично морско менте отхранено във ВАРНА. Представящо на зрителите баирището на ГАЛАТА за баирите на АКРОПОЛА. (От порт Пирея - си се видят!) Продуцирано за сметка и в ущърб, на авторитета на ИСКОННА СТАРА ВАРНА. Иначе, гербът на ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД си го имаше – чак проблясваше – тук и там. С претенции, някога да си се мерне по екраните на Дискавъри и Нешънъл Джиографик. В замяна на някой предстоящ БИ-БИ-СИ-ФИЛМ за Максуда. И, само толкоз.
THE END
05.04.2012/08:39-AM
Няма коментари:
Публикуване на коментар