ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ

 

OCEAN PRESS-VARNA

COMMENTS
© 2009 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ – ТОТАЛИТАРОИДНИ ПЕНСИИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia

АКО СИ ЖИВЯЛ ПОД ПЕНСИОНЕН ПОХЛУПАК в условията на т.н. преходно съвремие по-длъжко време - пък си оцелял, не може да не установиш, че демоде финансови комунистически практики, предназначени да забаламосват обществеността; на която й е отнет не само хляба - но и думата; продължават да властват и светуват по закон. Дали, и по Конституция!?! Защото, под изплашеният взор на обществеността, значителен брой средноевропейски граждани, (мнозина от тях напълно работоспособни!), отдали себе си за изграждане на неотдавнашна промишлена България - до корен разорена, са напълно излишни. И, че в крайна сметка, (от нас да мине!), тяхното място е пред кофите за смет. Безпокоен факт позорящ, не толкова все още живите пенсионерски останки, колкото европеидно натаманената МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Дотолкова вътрешнозаможна, че все още централизирано разпродавана, разграбвана, едва ли не подарявана. Каква съдба, подигравка, и позор.
Но, кому пука!?!

КОГАТО ПОД ОГЛУШИТЕЛЕН МЕДИЕН ШУМ, Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се престраши да напомни, че ЕО следва да поеме специални гаранции: за екуализация месечните иждивения на последните милион-два пенсионирани въз основа на заработки положени по време на различна икономическа система. Трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, че изведнъж ще рухне. Бе забранено дори да помислят. Оказа се че; независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права, свободи и труд, ратифицирани не само от безбройните правителства от 1989. насам, но и от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по чрез закон, в две основни групи:
• Пенсионирани преди 1999. година,
• Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, устойчиво намаляваща, до неотдавна получаваше пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро. С навлизане в сферата на световната икономическа криза, явление пипнало МАТИ БОЛГАРИЯ за гуша непосредствено подир освобождение от под турско, подир дрън-дрън фокуси на дребно, тази сума бе смешно завишена. За втората група пенсиите биваха пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика. Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен балкански сметкаджилък, че да останат фондове за премиални в интерес на бюрократи – на практика не вършещи нищо. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава по комсомолски - напълно чист. Освен, че е изключително несправедливо, подобно състояние е изцяло нетърпимо. То продължава да изправя нашите бедстващи бащи и майки пред единствена дилема: или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на прекалено добре урежданото пенсионно дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за туширане на предстоящи социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлят цифра сто? Колко са понастоящем? Ето една статистика, за която социалното ведомство избягва да държи сметка. Нима не е пределно ясно, че българинът-пенсионер следва да получава най-напред и първом - задължителната социална пенсия за безусловно всеки жител на страната; и ато законно допълнение - пенсията за трудов стаж. Какво толкова има да се хитрува? Отдавна е известно, че минималната пенсия по света възлиза на около 500 долара, при 30 процента социално-обществени бенефиции, и задължителни бонуси за електрическа енергия, газ и питейна вода. Ние ли трябва да го заявим?

НАЛАГА СЕ МНЕНИЕ, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни пенсионни фондове. Включили овреме всички онези преддеветосептемврийски трудово-осигурителни натрупвания, всички онези многобройни частни осигурителни фондове национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ. Отчаяно прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, натоварен своевременно от ЦК на БКП да управлява валутния резерв на НРБ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване. Означава ли това, че значителните пенсионни фондове на НРБ са превърнати във валута и вложени в т.н. ъфшорни фондове? Това не би могъл да каже никой. Но подходящо вещо разследване, би могло да ги изяви и върне в скапаният бюджет на съвременната българска държава. Дорде е време.

ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които мнажуство висшисти и изявени преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата - невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява, докато продължава да се разширява. Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: Това не било в неговите задължения. В Народното Събрание имало специализирана комисия, която без да бърза, си се труди по проблема; Предстояла „широка обществена дискусия по проблема“, но такава и днес се невиди.

В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи високоуважаемата г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава бившата социална министърка да предприеме спешни мерки, и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (По това време около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“. Странно е, че при наличие на доказано експертен апарат, Министерство на социалните грижи, съвместно с подходящите служби, не се наема да издири съдбата на зачезналите пенсионни фондове на НРБ. Че да ги има за опора.

КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, се престрашават, и изпращат жалба до Европейския Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за ефективен отговор. Поразена от прогресиращ ганстеризъм и намалена раждаемост; ежедневна дребна престъпност и пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност; все по-тежкокризисен екологически импакт; предстояща енергийна криза и унищожителна шосейна произшественост; оптимизиране на неуправляемо национално образование; безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага; малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може би. Но, не и за онези – които си отиват ...
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ