ЗА МИХО СТОЙЧЕВ

26.02.2011 14:12 - THE SECRETS OF THE POETRY LONELINES, sketch-remark, by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF - HEMY VARNALIS

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 355 коментари: 0 гласове: 

0

последна промяна: 30.03.2011 21:21

(C) 2011 - Bogomil Kostov AVRAMOV - HEMY VARNALIS
ТАЙНИТЕ НА ПОЕТИЧЕСКАТА САМОТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ ВАРНАЛИС

ЗНАЯ ПРЕКАЛЕНО ДОБРЕ, КАК ПОЕТЪТ МИХО СТОЙЧЕВ ненавижда варненската политическо-поетическа гълчава. При това - не от вчера. Мълчаливо, и бих казал "кропотливо", той нищи думи, рими и ритми, в областта на поезията - навярно - от как се помни. Йордан ЙОВКОВАТА нишка на поетическият език на Добруджа кълни в СТАРА ВАРНА - испокон веков. От тук - по ОСМАНЛЪКА И РУСИЯ, е тръгвало добруджанското златно зърно. Това се прави и понастоящем. За разлика от ДОБРУДЖАНСКОТО ПОЕТИЧЕСКО СЛОВО. Без да е под възбрана, за него има все по-малко петимни. А - за да бъде така - ние виним не само себе си. Без да оневиняваме народът си. Възприемащ все по-нашироко западна култура, начин на живот и един примитивен международен език, на който - От немай-къде! - Ах тези компютри! - все повече започваме да се изявяваме. БРЕ - НИКОЙ НЕ СПОМОГНА - БРЕЙ! - ПРОВИНЦИАЛНА ВАРНА ДА РАЗГЪРНЕ ПОЕТИЧЕСКИ ПЛЕЩИ ПО СВЕТА. Онези пари - изядени по време на ТОТАЛИТАРИЗМА, спомогнаха малко. Една-две столични поетически единици да бъдат това, което са днес - почти известни по света. Оправили синове и дъщери - да кютат далеч зад граница - в приватизирани държавни апартаменти на едри пенсии.

ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, тъй както са чоплили земята ни дедите ни, Поетът Михо СТОЙЧЕВ, чопли ПОЕТИЧЕСКАТА НИВА НА БЪЛГАРИЯ. Не, той не пренебрегна дом и семейство, както това сторваха наши съкровни приятели. Не, той не пренебрегна ежедневната битка за къшей хлеб. И, въпреки това, успя и издаде дузина стихосбирки. Непретенциозни по форма и обем, текстовете в тях все по-често правят да се замислим.

ДНИ ПОДИР НАЧАЛОТО НА НАСТОЯЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ, ми се стори кратък път до ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ. Там, в кабинета на кмета,  открих забележителният майстор на къси разкази хирургът Димитър АТАНАСОВ. Веднага стана дума за ПОЕТИЧЕСКА ВАРНА. Щом стигнахме до Михо СТОЙЧЕВ, Доктор АТАНАСОВ сподели:
- Михо има едно забележително стихотворение.
- Кое - ще да е то!?!
- "ТОДОРОВ ДЕН" се нарича. Винаги си го припомням, влизайки на операция. Като молитва ми е то . . .
Кметът ни запита, дали сме си изпили кафето. После ни загледа странно-странно. Така обичат да гледат неизкушените от ВАРНЕНСКА ПОЕЗИЯ селски кметове.Тези селски кметове - все бързат - а доникъде не стигат. От тогава минаха десетилетия. Разказвачът Димитър АТАНАСОВ отдавна не е между живите. Продължавам да търся по букинисти и книжари първата книга на ВАРНЕСКИЯТ ПОЕТ ОТ ДОБРУДЖА МИХО СТОЙЧЕВ, известна като ВАРНЕНСКИЯТ "ТОДОРОВ ДЕН". И, все не мога да я открия. Единствената книга, която Михо не ми е подарил.

The End
27.02.2011

 

(c) 2010 - Bogogmil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПОЕТИ - ТРЪГНАЛИ ДА СИ ОТИВАТот
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

На Поетът Михо СТОЙЧЕВ 

ТЕ БЯХА СЛЪНЧЕВИ МОМЧЕТА -

КРАСАВЦИ ГДЕТО НИГДЕ НЯМА;

С ОБУВКИ ЛАЧЕНИ - С БОМБЕТА,

НА ПЪТ КЪМ СВОЯТА ЖИТЕЙСКА ДРАМА.

СЪС ХЪС РАЗМЕРВАХА КОРСОТО -

ГДЕ ОТ МОРЕТА ДО МОРЕТО ВОДИ;

И КАРАХА Я ШУМНО - ПРЕЗ ПРОСОТО,

ЗАБРАВЯЙКИ ЧЕ ИМА БАРИКАДИ.

ТЕ БЯХА ВЕСЕЛИ МОМЧЕТА -

ИЗПЪЛНЕНИ С НЕВЕЖИ ОСТРОУМСТВА;

ПО ОКОЛНИ - ЗАТЛАЧЕНИ ДЕРЕТА,

УСТРОЙВАХА СИ ЩУРИ НЕДОУМСТВА.

НЕ ЗНАЕХА ТЕ НИКАКВА УПЛАХА -

И ВЯРВАХА ВЪВ ГОСПОД ГДЕТО ВСИЧКО МОЖЕ;

НАДПИВАХА СЕ СКРИТОМ - НА „ДАРАКА“,

БЕЗ ПОЛИТИКАТА ДА ГИ ТРЕВОЖИ.

ТЕ БЯХА СЛЪНЧЕВИ МОМЧЕТА,

ИЗЦЯЛО ФИЛМОВИ КРАСАВЦИ БЯХА;

СЕГА СА СТАРИ СМАЧКАНИ КЮМБЕТА,

ЗАВИНАГИ ОСТАНАЛИ - БЕЗ РОДНА СТРЯХА!the end
11.12.2010