13.03.2011 10:39 - SEVEN CONTEMPORARY USA POETS, bulgarian translation by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF-HEMY
автор: godlieb категория: Поезия
прочетен: 466 коментари: 0 гласове:
последна промяна: 01.04.2011 12:12
прочетен: 466 коментари: 0 гласове:
2
последна промяна: 01.04.2011 12:12
СЪВРЕМЕННИ
АМЕРИКАНСКИ ПОЕТИ
в превод на
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На пръв поглед формалистични, стиховете на съвременните американски поети – млади и стари – стоят неразривно в своето време. Отразявайки онова тревожно глобално настояще, което от неотдавна е все по-характерно и, за всинца нас. Създавайки дълбоко нюансирана поезия, свързана с ритъма на авангардно гражданско поведение и съпротива, характерни безусловно за всички поети поети-интелектуалци и бунтари. На пръв прочит много неща звучат несвързано, но дълбочината на поезията я бива.
Някога, под покрива на “Златния Лъв” (1987.!) във Варна, големият приятел на България, Уйлям МЕРЕДИТ, бе заявил: “Нашите поети най-вече пеят.” Колкото да е обидно, българските поети рядко пеят. Освен настъпващите рок-групи, които все си се притесняваме да ги наричаме поетически. Американските поети пеят, без да търсят стандарт и рамка, макар да са ги изучавали , че и изследвали. Питам се, дали не стават за тертип? Очевидно не. Защото са неповторими. Освен в системата и метода за промотиране на собствените си творби пред публиката и света, което няма как да не ни се случи. Останалото иси го маме. Поезията и музиката, са потръгнали - и от тук – от Тракия и Балканите – към Европа и Света, и Космос,
Тук представяме седем съвременни американски поети. Структурата на поезията – макар странна - е запазена напълно. Пунктуацията също. За авторите е казано накратко. Има още . .
БУЦА
от
Гари ПАТРИК
Гари ПАТРИК
На петдесет годишна възраст
как бих могъл да си сe представя?
Опадали коси,
разрастващ се търбух, нездрава
страст към червено вино, излишна
необходимост да бъда сам, устойчива
склонност към размотаване,
определено буца на
ужасяващо бъдеще.
Гари ПАТРИК е роден в Бруклин, Ню-Йорк,
и не е толкова стар колкото се пише, с две дъщери от две жени.
Сега живее в Окръг Рокланд и пътува до Манхатан с кола мини.
Той претендира, че съществува в четвърто измерение.
ИГРА
от
Тодд Оуенс
Това е игра за запаметяване на нещата.
Виждаш определени неща.
Те са покрити с чаршаф.
След време разказваш това което си видял
Би могло да е с просветващ фенер.
Би могло да бъде с молив.
Да е с перо.
Да е със струна.
Или каквото да е.
Хвърлят един бял чаршаф отгоре.
Има парчета някакви там.
Това е което си спомням.
Тодд ОВЕНС е завършил университет в Канзас.
Попада в Морската пехота през 1999., и сега се е завърнал от Ирак.
Живее и пише в Ню-Йорк.
НИМА ПЛАЧЕШ ?
от
Жанет ТОРНИНГ
Нима плачеш, безпомощно момиче,
защото любимият те изостави:
В средата на пустинята на Аризона?
В занемарена стая на мотел?
В скърцащо легло с размъкнати чаршафи?
С гърмяща змия натикана между бедрата твои?
Жанет ТОРНИН живее и твори в Онтарио, Канада.
ЛЕКЕ
от
Портия КЪРИЪР
Аз изявих нашия проблем и го поставих върху масата, където
ти отдръпна ръцете си назад. Мислех ти можеше
да го вземеш между пръсти, но ти само кръстоса
ръце на гърди и го остави да лежи а после проникна в
дървото, леке на моята маса, между драскотини и резки,
върху стари лекета, изпреварил лекетата които идват. И нито един
не може да излее проблем; нито един не може да не опетни дървото и да изтика проблемът навън. Да, можеш да поставиш твоите
длани върху масата; можеш да почувстваш петната и грапавините и
да опознаеш неща които аз добре познавам. Но ти не можеш да бъдеш част от
тази маса, нито
дори драскотина. В действителност ние,
оставихме наше петно, по въпроса как ще продължим. Цвят на съпричастие, преди
отново заедно да седнем.
Портия КЪРИЪР живее в Северна Калифорния и обича мъглата.
Предпочита да пише писма, да сърфира дълбоко в морето, да се потопява, и да предизвиква мат.
Тя работи като готвач, сервитьорка в кафе, продавач на книги, студент, режисьор и поет.
КРАДЛА
от
Люсил Ланг ДАЙ
Специализирана съм в записи на Елвис Пресли,
Козметика, евтина бижутерия и ангорски свитери.
Правя го за риск и удоволствие.
По пътя за дома, спирам на бензиностанцията
На ъгъла на Гранд и Линда за да драсна
“ЕЙЛИН Е КУРВА” върху тоалетното огледало.
Залавяна съм два пъти: първия път в Пейлис,
Където една дама детектив с осанка на пингвин
Откри че моят братовчед, десет годишен, е гепцал бутилка
Лак за нокти – Барн Ред. Аз хукнах да бягам.
Момчето посочи моето претъпкано черно портмоне
И каза, “Тя взе повече. Вижте там.”
Другият път бе на Сейфвей с Ейлин,
Моята най-добра приятелка. Бяхме заловени крадейки котешка храна,
Майонеза и хляб. Управителят сграбчи
Торбата от ръцете на Ейлийн а ние се опитахме да се чупим от магазина. “Каква ужасна закуска!” каза Управителят.
“За сандвич препоръчвам риба тон.”
Люсил Ланг ДАЙ пише за деца. Нейната книга “Автопортрет с ръчен микроскоп”
получи наградата Джозеф Хенри Джексън. Тя е директор на “Зала на Здравето”,
алтернативен детски музей в Бъркли.
КЪСЕН ОКТОМВРИ
от
Карин Дядик КАСЕЛМАН
Нейния глас се разнесе мек,
Долетя към пода
Където аз лежах на гръб
Наблюдавайки нейното лъкатушене през
Този тих следобед.
Тежкият, нисък глас
Бе здрав като платното
Което тя развяваше,
И топъл, глас
Който ти би могъл да задържиш за себе си
Изправяйки се и заставайки
Без да оставаш студен,
Дори ако си върху каменен под.
Карин Дядик Кяселман е автор на няколко книги.
Тя е родена край Ню-Йорк и живее в Шиври.
МАСА НА КЮШЕ
от
Нина КЛЕМЕНТС
Когато я запитах “Желаеш ли чай със джоджен?
С тих глас, в тъмният
Ъгъл на ресторанта,
Всъщност означаваше: Дали
ме харесваш? И когато тя
Отговори, “Аз харесвам
Страстно маслини,”
Това означаваше, естествено,
ТИ СИ ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗМОЖНОСТ.
Нина Клементс е завършила креативно творчество в Сара Лаурънс Колидж през 2004.. Родена някъде край Питсбург, тя е сменила петнадесет различни съквартиранти (не по едно и също време) след като е пристигнала в Ню-Йорк. Понастоящем живее с една котка и две съквартирантки в Бруклин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар