СКАНДАЛНИ ПОГРЕБИ

13.10.2010 11:13 - SCANDALOUSLY DUMPS, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

автор: godlieb категория: Политика   
прочетен: 442 коментари: 2 гласове: 

1

последна промяна: 01.04.2011 12:58

(C) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

  

СКАНДАЛНИ ПОГРЕБИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

 

Из "ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА" - OCEAN-PRESS - VARNA, 1994.
www.heritage.varnalife.com

СКАНДАЛЪТ с хилядите тонове бракуван европейски тютюн, внесен безотговорно в България в края на осемдесетях години, при мълчаливото съгласие на Контрола, избухна едва в края на 1988, когато радетели за Чиста Околна Среда бяха сигнализирани от гражданството. Тютюнът бе внесен от слабоизвестна швей-царска фирма управлявана от българин, с адрес вътрешността на страната. Предполагало се е, освен ако не е било заповед свише, че това е една успешна сделка с добро бъдеще. Но, резултатите от подобни съмнителни сделки по време, когато Европейската Общност внезапно бе въвела забрана за преработка на тютюн извън стандарта и, специално върху тютюна от клас “Тобак Ноар”, винаги са съмнителни. Освен за комисионера. Той винаги получава своето. В една или друга форма.

КАКТО СТАНА ИЗВЕСТНО години по-късно, тогавашният Коми-тет за Опазване на Природната Среда при Министерски Съвет - София, който имаше функции на свръхминистерство по отношение на екологическия контрол, официално обяви, че това са били "само" 15 000 тона бракуван тютюн, доставен по двустранен протокол между Общински Народен Съвет - Разград и Българо-Швейцарската Фирма “Навайша Интернешънъл”. Предвиждало се е, поне така увери КОПС-МС, тютюнът да се из-ползва за преработка във фармацефтичната промишленост, без да се влага за консумация. Което не би могло да се твърди със сигурност. КОПС надлежно уведоми тъжителите, че тютюните съдържат:

- Цезий 134; Цезий 137;  Стронций 90,

като общата радиоактивност на килограм непреработена маса не надхвърля 30 бекерела на килограм. КОПС твърди:

“... Независимо как ще се съхранява...
няма опасност за здравето на хората...”

Тези твърдения, биха могли за заблудят всекиго. Но, не и специалистите, които знаят че ниските концентрации са далеч по-опасни. Не само защото са пренебрегвани. В началото на осем-десетях години, бурният цъфтеж на планктон по Българското Причерноморие, се характеризираше с явно завишаване на радиационния фон. Което, също така “не било опасно”. Подир това, пък стана онази работа с Чернобил. Е, тя ече бе, и продължи да бъде, достатъчно опасна.

СКАНДАЛЪТ, с изключително опасния товар на м/к “Петерсберг” - Германия, и складирането в порт Сулина на опасни химически отпадъци със знание на местните власти, и до днес изправя на пръсти онези, които знаят какво бе това Море някога.

СКЛАДИРАНЕТО на опасни химически отпадъци по втичалото на река Провадийска; в депата разположени пред нос Гала във Варненския Залив; пред устието на река Камчия; не дадоха възможност за подобряване екологията и укрепването на брега. Но, създадоха предпоставки за тежко замърсяване на Морската Околна Среда и, на последните полета свободни от замърсители миди. Основно, с живачни отпадъци.

ЗЛИ ЕЗИЦИ ТВЪРДЯТ, че в страната се внасят варели с хими-чески вредни вещества от Западна Европа, още от татово време. Дори се сочи тяхното местонахождение: от порт Варна-Запад, към изоставени кариери в страната. Дали това е така, никой не би могъл да каже с положителност. Рехавият екологически контрол рядко обхваща подобен проблем. Като се знае, че и местните отпадъци никак не са малко, лесно е да се допусне, върху какъв екологически погреб се настаняват следващите поколения.

ДАЛИ БАЛКАНИТЕ са новият екологически погреб на Европа, все още не може да се твърди със сигурност. Но, България едва ли е страна подходяща за изтриване от картата на света именно, чрез погребване на химически отпадни вещества.

Едва ли...

Варна, Есен, 1989.THE END
13.10.2010