ЗА ЕМИЛ ИВАНОВ

16.03.2011 15:02 - EMIL IVANOV - THE POET - IN MEMORIAM, by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF-HEMY

автор: godlieb категория: Лайфстайл   
прочетен: 531 коментари: 0 гласове: 

5

последна промяна: 18.08.2011 19:59

In Memoriam

Е М И Л   И В А Н О В
E M I L   I V A N O V

03.03.1957 - 18.03.2010 – 18.03.2011
 

11.04.2011

ДАМИ И ГОСПОДА,
ПРИЯТЕЛИ НА ВАРНА И БЪЛГАРИЯ,
УЧТИВО ВИ КАНИМ,
ЗАЕДНО ДА ПОЧЕТЕМ СКРОМНИЯТ ПОЕТИЧЕСКИ ПРИНОС, НА ЕДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДОКАЗАНИ ПОЕТИ-ПОСТСИМВОЛИСТИ
НА БЪЛГАРИЯ;
НА 26.АПРИЛ.2011 ОТ 17:30 ПОДИР ОБЕД;
В ЗАЛАТА НА ГОЛЕМИТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗКУСТВОТО И КУЛТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД,
ПРИ КНИЖАРИТЕ-ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ
"ШЕКСПИР И ПРИЯТЕЛИ";
НА УЛИЦА "ДРАГОМАН" № 17, ВАРНА-9000.
МНОЗИНА ОТ НАС ПОЗНАВАХА МЪЛЧАЛИВИЯТ ТВОРЕЦ, ПРЕСЕЛИЛ СЕ ПРЕДИ ГОДИНА В ОТВЪДНОТО, В НЕЗАСЛУЖЕНА ЗАБРАВА.
СВЕТЛАЯ ПАМЯТ ЗА ЕМИЛ ИВАНОВ
И СТОТИЦИТЕ ПОДОБНИ НЕМУ НЕИЗВЕСТНИ!
НЕКА ПРЕВЪЗМОГНЕМ
КОМПЛЕКСАРСКОТО САМОПОДЦЕНЯВАНЕ
НА РЕГИОНАЛНИЯТ КУЛТУРАЛЕН ПРИНОС
НА
ВАРНА-ГРАД
ЗА
ЕВРОПА И СВЕТА!
The End
09.04.2011. am.

В ЕДНО СВОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ, БЕЗСПОРНИЯТ ВАРНЕНСКИ ПОЕТ-КОРЕНЯК ЕМИЛ ИВАНОВ, СЕ ОПИТВА И НИ КАЗВА:

„Нима във Своята всевишна цел,

о, Боже, с гроб напуснат след Голгота,

дал си смъртта – едничкия тунел

за бягство от затвора на живота?!“

ЗА ТОЗИ „ЕДНИЧЪК“ ТУНЕЛ – СКРОЕН ОТ ГОСПОД-БОГ ИНДИВИДУАЛНО ВСЕКИМУ, ЧОВЕК СИ СЕ СЕЩА ЕДВА НА СТАРИ ГОДИНИ. НА МЪДРИ ГОДИНИ. КОГАТО ТУНЕЛЪТ ЗАПОЧВА ДА МУ СЕ МЯРВА – ТУК И ТАМ. ТОВА ПРАВИ ДА СИ МИСЛЯ, ЧЕ НАИСТИНА ПОЕТИТЕ СЕ РАЖДАТ СТАРЦИ. КАКТО И, ЧЕ АМЕРИКАНСКИЯТ РАЗКАЗВАЧ ДОКТОРОУ Е НАПЪЛНО ПРАВ, КАТО ТВЪРДИ:„ГРЕХЪТ КЪМ ПОЕТИТЕ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОПРОШЕНИЕ.“ А ГРЕХОВЕ - КЪМ ВАРНЕНСКАТА ПОЕТИЧЕСКА ОБЩНОСТ, И ПРЕДИШНИТЕ И СЕГАШНИ УПРАВЛЯЮЩИ ИМАТ – ЧЕ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ТРУПАТ. ЕМИЛ ИВАНОВ БЕ ПРЕКАЛЕНО ЗРЯЛ И МЪДЪР ЗА СВОИТЕ ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИНИ. И СЯКАШ – ВСЕ НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ, СИ ГО ПОМНЯ. ПО КРЪЧМИ И КАФЕНЕТА ГЪМЖЕШЕ ОТ МОИ УЧЕНИЦИ, ОБУЧЕНИ ДА ДАВАТ ПЕРСОНАЛНИ ОЦЕНКИ ЗА СВОИТЕ БИВШИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ - БЕЗ ДА НОСЯТ ПЕРСОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ. КАКТО ДНЕС - ЗА НАС СИ ПОЗВОЛЯВАТ ТОВА ДА ПРАВЯТ ХОРА - КОИТО ПРЪВ ПЪТ НИ ВИЖДАТ В ОЧИ – ПРЕД АМЕРИКАНСКИ ОНЛАЙН МЕДИИ.(23.02.2011-”Atlanitis”-Varna!) ТЕЗИ ХОРА - ВСЕ ОЩЕ НИКАКВИ ГИ НЯМАШЕ, НЕ САМО В СТАРА ВАРНА, АМИ И В ДОСИЕТАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ. КОЙТО ДЪРЖЕШЕ СМЕТКА НЕ ТОЛКОВА ЗА СВОИТЕ ЧЛЕНОВЕ – КОЛКОТО ЗА БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ОПИТВАЩИ СЕ ДА ПИШАТ И ПУБЛИКУВАТ. ЗЕР СБП И СБХ БЯХА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ НА ЛЮДЕ С БЕЗБРОЙ СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ, И УНУЦИ. КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА СТАНАТ ТЕЖКО-ТАЛАНЛИВИ – ПРОПУСНАЛИ ДА СИ СЕ РОДЯТ ТАКИВА.

 (Emil Ivanov, Tamarra Ivanova, Dr. Marko Ilieff - Varna, Bulgaria, around 1992.!)

ЕМИЛ ИВАНОВ БЕ ЕДИН МАЛКОТО ДОМОРАСЛИ ПОЕТИЧЕСКИ СТАРОВАРНЕНСКИ ДАРОВАНИЯ. ОЦЕНЕН ЕДИНСТВЕНО ОТ МАЛЪК КРЪГ ПОЗНАВАЧИ. И НАЙ-ВЕЧЕ – ОТ ДОКТОР МАРКО ИЛИЕВ - ЗАДЪЛБОЧЕН АВАНГАРДИСТ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА.

КОГА ПОЧИНА ЕМИЛ ИВАНОВ, ВАРНЕНСКИТЕ МЕДИИ НЕ ПОЖЕЛАХА ОВРЕМЕ ДА НИ КАЖАТ. ЗА ТЯХ ПОЕТИТЕ – АКО НЕ СА УНИВЕРСИТЕТСКИ ОТКУЛТИВИРАНИ - СА БЕЗ МАГИСТРАЛНО ЗНАЧЕНИЕ. ТОВА НАВЯРНО СЕ Е СЛУЧИЛО НА 17. ИЛИ НА 18.МАРТ.2010. ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА – И КАК - НИКОЙ НИКОГА НЕ СЕ ЗАИНТЕРЕСУВА. ДАЛИ НЯКОЙ ОТ НАШЕТО СДРУЖЕНИЕ ДА ГО ПОСЕТИ – НЕ Е ИЗВЕСТНО. ВЪВ ВАРНА-ГРАД ТАЛАНТИТЕ ПОГИВАТ В САМОТА. ЕДНА АНОНИМНА ЧАСТНА ЖАЛЕЙКА – ВЪЗПРИЕМА 18.03.2010. МОЖЕБИ, ЗАЩОТО РЕГИОНАЛНО АВТОРИТЕТНИЯ ВЕСТНИК „НАРОДНО ДЕЛО“, (27.03.2010.), ИНФОРМИРА ЧИТАТЕЛИТЕ СИ, ЗА СТРАННО ЯВЛЕНИЕ СТАНАЛО НА 18.03.2010. - КЪДЕ ОБЕД:

„““Чудно явление се извиси над морския град Варна в предвеликденското време на 18 март 2010 година. Без никаква атмосферна предпоставка в небето почти до слънчевия диск в обедните часове се извиси дъга. По същото време точно отдолу се освещаваше най-голямата камбана в околията. Тя беше поставена на върха на новостроящия се храм “Св. Прокопий Варненски”. Синоптиците отрекоха феномена, като се аргументираха с твърде малко наличие на влага във въздуха. Въпреки това поне 100 души видяха с очите си “чудото”. „““

ЗА ПОКОЙНИЯТ ЕМИЛ ИВАНОВ СЕ ЗНАЕ, ЧЕ БЕ ОТ РИБАРСКИ РОД. „СВЕТИ ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ“ Е ПОКРОВИТЕЛ НА ВАРНЕНСКИТЕ РИБАРИ. МИСЛЯ, ЧЕ НИЩО ДРУГО НЕ ОСТАВА, ОСВЕН ДА СЕ ПРЕКРЪСТИМ. ОЩЕ ВЕДНЪЖ. И ОЩЕ ВЕДНЪЖ. ЗАЩОТО ТУНЕЛЪТ КЪМ ОТВЪДНОТО – ВСИНЦА НИ ОЧАКВА. ДОКАТО ДЪГАТА – О! - ТЯ Е ЕДИНСТВЕНО ЗА БОЖЕСТВЕНО ИЗБРАНИ ...

THE END
16.03.2010

P.S.:.: Подозирам, че малкото читатели на този пределно личен блог ще да си ме обвинят - че ровя надживени от времето неща. За съжаление - нищо не е надживяно - както и - нищо не е забравено. Колкото болезнено да е това.
17.03.2011 - pm

Нагоре