15.03.2012 03:23 - TRENDS IN THE DIRECTIONS, remark, by Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
автор: godlieb категория: Други 
прочетен: 510 коментари: 0 гласове:
последна промяна: 16.01.2013 09:30
прочетен: 510 коментари: 0 гласове:
0
последна промяна: 16.01.2013 09:30
.jpg)
© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
НАСОКИ В ПОСОКИТЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАШЕТО ОБЕЗВЕРЕНО от транснационални политически джунгурбащи общество, почти не остана нищо крехко, нищо интимно, що би могъл да имаш за показ. Което с две ръце да прегърнеш. Че, да си го отнесеш право у дòма. Ако обитаемите от нас железобетонни клетки и кутийки, биха могли така да си се рекнат. Освен тук-там по някое произведение на Изкуството. Върху чиято нищожна цена, едва покриваща разходи на автора за иждивение и прогрес, няма как да не поплюем. А Варна-Град; все по-малко претенциозен, все повече затъващ в официализирана немара град; е богат на какви ли не хора на изкуствата. Факт, где лесно се забравя - навик на остатъци от нация, навикнала да започва отначало. Дали някой ден Божи Ден, би налучкала онова, което безпрестанно търси?
НА ПОДОБНИ, НЕ ЧАК ТОЛКОВА РАДОСТНИ, МИСЛИ навежда поредната (Втора!) изложба на една съвсем свежа; по възрастов състав и регистрация; оптимистично рипнала във варненското артистично пространство формация, „ЕВОЛЮЦИЯ“, (Дано не се лъжа за името!), с председател Маестро Васил Пенчев. При съвсем поносими цени, откупките са едва ли не незначителни. В страните от ЕО, (Отдавна недостатъчно бели!), а навярно и в милата ни столица София, вървят под пара яки държавни програми за подпомагане чрез откупки на прохождащи таланти. Пардон! Не напомням ли отминал етап от нашето калпаво съвремие? Още – и още – и още: Пардон! Нима не сме в Двадесет и Първи век? Векът, в който безусловно всичко се търгува? Освен?!? Освен Истинското Добросърдечно Варненско Изкуство. Достатъчно академично. Съвсем не доморасло. Нонстоп експонирано. На стоп неоткупувано. Сякаш някакъв-си смахнат Big Brother не престава да ни се надсмива – кой си ти, че да се прехранваш с Изкуство? Я, захващай Далаверата!
ПАТРОНЪТ НА ИЗЛОЖБАТА „ПОСОКИ В ПРОСТРАНСТВОТО“, (ГХГ-Варна, 14.03.2012-29.03.2012.!), е един от първопроходците в художественото направление на Варненската гимназия за изкуства „Маестро Добри Христов“. Две забележителни по колорит живописни платна на изтъкнатият пореден мъченик-мълчаливец, Красен Бербенков, откриват тази непретенциозна изложба. Колко бързо отминават годините. Колко малко останаха от първопроходците в създаденото някога от Професор Саша Попов музикално училище. Как се странно затворя, онзи свещен цикъл на майсторска приемственост, така продължително отсъстващ от артистичната сцена на Варна-Град. Това, което овреме бе сторено за музиката, сега се повтаря при пластичните изкуства. (Не харесват „мултиплицира“ - това е термин за денонощна бакалия!) И, като няма що да добавим, ние от публиката (Не казвам „с гайдите“ – не можем го!), ръкопляскаме. Както винаги - от сърце.
В ЮЖНИЯТ САЛОН НА ГРАДСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ; Александър Бузилов, Васил Пенчев, Венцислав Марков, Георги Кенаров, Красен Бербенков, Николай Недев, Христина Цонкова и Явор Григоров; излагат над четиридесет свежи графични, живописни и скулптурни творби. Где не могат да не се запомнят. Техниките са всеизвестни. Внушенията гранични. Очакванията прилично обнадежяващии. Свежа демонстрация на някогашни абитюренти на НУИ „Добри Христов“-Варна; пресни випускници на Художествена академия – София, на Великотърновски университет. Те са се учили и изучили, по време на директорството на славният музикант Маестро Марко Добрев. Между всякаквата кавалетна живопис, няколко имена се особено откройват. Венцислав Марков, с неговите доста необичайни скулптури от заварена железария съчетана с кремък; Георги Кенаров с неговите перфектни монотипии; Христина Цонкова с нейните осем натюрморта. Повярвайте! Всички са добри. Но, от всякъде струи ЛИПСА НА ОБЩИНСКО ФИНАНСИРАНЕ. Пресни момци, късащи от хляба на децата си, за да творят; на практика без самостоятелни ателиета? Е, това наистина го нямат. Всеки работи там, където намери. Феноменалният „Вулкан“ отдавна не съществува. За да ги приюти върху цемента на машините, както това някога стори със стотина бивши първопроходци. Членовете на асоциация „ЕВОЛЮЦИЯ“ не престават да се надяват. Как някой в Община Варна, па и доста по-нагоре, ще се поразмърда, да ги устрои с ателиета. Настояват това да е на едно място. Иска се колективистично артистично пространство. (Май, и в това отношение ще бъдат първопроходци!) Имат толкова много да доверят от себе си - на хората. Боже – какво ли ги очаква?
П.С.: Това което липстваше? Работите на руските възпитаници Николай Русев и Марина Варенцова. Някога, след като доказаха себе си, те излязоха на свободна практика. Защо да не се завърнат!?!
НА ПОДОБНИ, НЕ ЧАК ТОЛКОВА РАДОСТНИ, МИСЛИ навежда поредната (Втора!) изложба на една съвсем свежа; по възрастов състав и регистрация; оптимистично рипнала във варненското артистично пространство формация, „ЕВОЛЮЦИЯ“, (Дано не се лъжа за името!), с председател Маестро Васил Пенчев. При съвсем поносими цени, откупките са едва ли не незначителни. В страните от ЕО, (Отдавна недостатъчно бели!), а навярно и в милата ни столица София, вървят под пара яки държавни програми за подпомагане чрез откупки на прохождащи таланти. Пардон! Не напомням ли отминал етап от нашето калпаво съвремие? Още – и още – и още: Пардон! Нима не сме в Двадесет и Първи век? Векът, в който безусловно всичко се търгува? Освен?!? Освен Истинското Добросърдечно Варненско Изкуство. Достатъчно академично. Съвсем не доморасло. Нонстоп експонирано. На стоп неоткупувано. Сякаш някакъв-си смахнат Big Brother не престава да ни се надсмива – кой си ти, че да се прехранваш с Изкуство? Я, захващай Далаверата!
ПАТРОНЪТ НА ИЗЛОЖБАТА „ПОСОКИ В ПРОСТРАНСТВОТО“, (ГХГ-Варна, 14.03.2012-29.03.2012.!), е един от първопроходците в художественото направление на Варненската гимназия за изкуства „Маестро Добри Христов“. Две забележителни по колорит живописни платна на изтъкнатият пореден мъченик-мълчаливец, Красен Бербенков, откриват тази непретенциозна изложба. Колко бързо отминават годините. Колко малко останаха от първопроходците в създаденото някога от Професор Саша Попов музикално училище. Как се странно затворя, онзи свещен цикъл на майсторска приемственост, така продължително отсъстващ от артистичната сцена на Варна-Град. Това, което овреме бе сторено за музиката, сега се повтаря при пластичните изкуства. (Не харесват „мултиплицира“ - това е термин за денонощна бакалия!) И, като няма що да добавим, ние от публиката (Не казвам „с гайдите“ – не можем го!), ръкопляскаме. Както винаги - от сърце.
В ЮЖНИЯТ САЛОН НА ГРАДСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ; Александър Бузилов, Васил Пенчев, Венцислав Марков, Георги Кенаров, Красен Бербенков, Николай Недев, Христина Цонкова и Явор Григоров; излагат над четиридесет свежи графични, живописни и скулптурни творби. Где не могат да не се запомнят. Техниките са всеизвестни. Внушенията гранични. Очакванията прилично обнадежяващии. Свежа демонстрация на някогашни абитюренти на НУИ „Добри Христов“-Варна; пресни випускници на Художествена академия – София, на Великотърновски университет. Те са се учили и изучили, по време на директорството на славният музикант Маестро Марко Добрев. Между всякаквата кавалетна живопис, няколко имена се особено откройват. Венцислав Марков, с неговите доста необичайни скулптури от заварена железария съчетана с кремък; Георги Кенаров с неговите перфектни монотипии; Христина Цонкова с нейните осем натюрморта. Повярвайте! Всички са добри. Но, от всякъде струи ЛИПСА НА ОБЩИНСКО ФИНАНСИРАНЕ. Пресни момци, късащи от хляба на децата си, за да творят; на практика без самостоятелни ателиета? Е, това наистина го нямат. Всеки работи там, където намери. Феноменалният „Вулкан“ отдавна не съществува. За да ги приюти върху цемента на машините, както това някога стори със стотина бивши първопроходци. Членовете на асоциация „ЕВОЛЮЦИЯ“ не престават да се надяват. Как някой в Община Варна, па и доста по-нагоре, ще се поразмърда, да ги устрои с ателиета. Настояват това да е на едно място. Иска се колективистично артистично пространство. (Май, и в това отношение ще бъдат първопроходци!) Имат толкова много да доверят от себе си - на хората. Боже – какво ли ги очаква?
П.С.: Това което липстваше? Работите на руските възпитаници Николай Русев и Марина Варенцова. Някога, след като доказаха себе си, те излязоха на свободна практика. Защо да не се завърнат!?!
THE END / 03/14/1210:06:15 PM
Няма коментари:
Публикуване на коментар