05.12.2010 10:48 - A LA MACKDUFFE, by Bogomil K AVRAMOV-HEMY
автор: godlieb категория: Политика 
прочетен: 537 коментари: 2 гласове:
последна промяна: 20.01 16:01
прочетен: 537 коментари: 2 гласове:
1
последна промяна: 20.01 16:01
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMYПОДЛОГА ОТ ЦЪРВУЛ И СМЪКНАТИ ПОТУРИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ СЛЕДВА ОТНОВО ДА НАПОМНЯМ, че не съм достатъчно добре едукиран. /Нямам столичен докторат – по очевадни причини!/ Докато всякакви-то интелектуал-смотаняци, обсадили Община Варна за щат, спомоществувания и пурбоар, чрез вече печално знаменитата Комисия за Субкултура, оглавявана през годините - от кого ли не. /Културата като стока, с която всеки може да се поебава – правейки се че управлява – от Бога даден – иновативен процес!/ Едва напоследък припаднала в позастарялите столично-интелектуални нозе на високоуважаемият г-н Панко АНЧЕВ, кадрови номенклатур-литератор с перфектно - ала съвсем непрозрачно минало. Така или иначе, с комисии или без комисии; с книгоиздателства – или без тях; Денят на Ботев задължава. А, стане ли дума за Христо Ботев, /25.12.1848-20.05.1876.!/, българинът се хваща – най-напред за Словото. После за онази си работа. Едва подир това - за Сабята. За да падне - я пронизан – я предаден, я добре изчукан, надалеч от Пантеона на Достойните. Чийто брой никога не би могъл да се изчерпи, с кирливи паметни знаци по чешми и по сараи; в центровете на села и градове – че кумата-предприемач с "Мерцедес" да купи - докат' палми в грънци гуди. Изключителен интелектуален аршин, с който винаги ще бъдат триж по триж измервани всякаквите нахалници в лоното на Българската Революционна Журналистика. Героите изродени от Тази Болканска Земля наричана все още БОЛГАРИЯ – са значително повече. Ето защо - напълно допустимо е – един недалечен тъжен ден, дори и ние двамата с теб Мили Мой Читателю Печалний – къту нищу - да си ся попристорим на Херои. Нищо по-лесно от това. Щото човек никога не знае, на каква подлога от цървул би попаднал. До къде би го довело национал-отчаяние греховно. От всичко онова, що сторват силом изританите от запад – любавно възприети туканка – учени-недоучени реформаторски бели якички.
ЗА ХРИСТО БОТЬОВА МИ Е ДУМАТА. Значи. Пръв въвел чизми в партизанска армия оборудвана от Австро-Унгария за сметка на Русия; с оръжие – доставка от Холандия платено от Франция; че да бъде начесан носа Отомански в интерес на Великобритания. И, да бъде затрит този дързък кръчме-комита, че писанията му тръгват по ЮРОПАТЪ, и веки се равняват с апостолите на словото стандарт- европейско. /Консулските драгомани четат български – като едно нищо!/ Признато от Соброната – върви и виж! И, защото никога нищо не остава неотругано на Болканите, още през 1925., някой си МАКДЪФ /Петър НАУМОВ!?!/, не се погнусява, та спретва мерзка книжка под надслов "ЧИЙ Е БОТЕВ. НРАВСТВЕНИЯТ ЛИК НА ТАЗИ ЗЛОВЕЩА ЛИЧНОСТ" , че дано си купи къща в столицата. (И успява!) Продавана-подарявана по панаири и паланки, тлъсто спонсорирана не от кого да е.
СПОРЪТ ЗА ИДЕИТЕ НА БОТЕВА И ЛЕВСКИЯ, води до тежки революционни сътресения непосредствено подир Първата Световна Война, които държат дълго подир Девети, че и понастоящем - май. Към тях посягат всякакви патриотарски организации, /Истинска пара пада - най-вече - от мъртви герои!/, но понасят бой единствено социал-демократи. Във фундаментално-тоталитарния справочник "БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ" /БП/1961.!/ на Георги КОНСТАНТИНОВ, Цветан МИНКОВ и Стефан ВЕЛИКОВ, такова име - МАКДЪФ - отсъства. Калпава за мнозина, тоталитарната власт яко подземно държеше за нашенското. (Охлаби го едва в последно време!) Преди да се направи, че си отива от власт. В "РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПСЕВДОНИМИ" /Д-р П. Берон/1989.!/ обаче такова име съществува. Името – на казионен поплювач върху национални знамена, и просяшка българановска гордост. Подобни личности и понастоящем, са добре известни в националната практика за "управление" на културата – на всяко едно равнище. Сиреч за възпиране на националните творчески процеси чрез инфилтриране на чуждо – кой си плати по програма! И по време на Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, /Плаща Светият Синод!/, и по Вълкочервенково, че и по Татово Тодор ЖИВКОВО Време /Плаща КК!/. Регионалните досиета и архиви са тъпкани с подобни доноси – Слава Богу не видяли широк печатен свят - че народо - колко му е - може и да блъвне. Това, което днес бива извеждано по медиите за показ на дребно, е единствено каймакът на един все още бушуващ антинационален океан. /Каква ли ще да е тинята?/ Всъщност, къде свършва националното – къде започва наднационалното? И, каква е ползата от вредата!?! О, не ни заблуждавайте, че във Векът на Глобализма – нациите ще отпаднат. Може да си се перформират някакси - но циганоидна българска нация - няма как да не остане.
ЗАДАЧАТА НА ПЕТЪР НАУМОВ - МАКДЪФ, /Шекспиров герой!/, е от ясна по-ясна. Да развенчае веднъж завинаги "МИТЪТ БОТЕВ". И, т.к страхът от националистическа мъст е значително по-силен от хонорара на Столичния Православен Ватикан – давай под англикански псевдоним – бъди безславен "МАКДЪФ". Което навява мили спомени за протестански настоятели, чукащи по вратници по Коледа - вместо коледари - наричани "ЧУКАЧИ". Зер Христо БОТЬОВ – все пак – е православен бунтарин. И ето защо, още през първата половина на Двадесети Век, Петър НАУМОВ не пести псевдоаналитични плюнки, срещу най-светия от Светите Първозвани Български Поети. Представяйки го корумпиран – работещ единствено за пари. Сякаш подобна бунтовническа акция през Дунава би могла да сполучи – без пари. Пренебрегвайки неговата искрена дружба с Апостола на Свободата Васил ЛЕВСКИ, МАКДЪФ не се посвенява да го обвини в индиректен принос към неговото унищожаване. Окачествявиайки БОТЕВ като "професионален лъжец par-exellence". Няколко години по-късно младият Петър ДИНЕКОВ ("Заря" -20.03.1930.!), без да е щатен службаш комуто да било, без да е член на БРП/k/, прави на пух и прах тази позоряща българската журналистика публикация. При това така сполучливо, че рядко се чува нещо за нейния автор, епигон на нахлуващата нацистка субкултура – едва ли не неин булгарише гехайм-комисар, ако се съди по негови публикации в началото на четиридесетте години на века. Повече от ясно е, костите на незнайно где почиващия Христо БОТЕВ, никога няма да бъдат оставени на мира. В краят на петдесеттях години на миналия век, от един закотвен пред Босфора незаконно излъчващ радио-кораб, великотурската пропаганда ръзгъваше агитация, как Христо БОТЕВ - на пределна възраст - е на разположение жив-здрав в Анадола!
В НАЧАЛОТО НА 1993., доста време подир настоящия фатален за националната култура и словесност преход, писателят-фантаст Любен ДИЛОВ-Баща публикува прекалено оригинални "размисли", позорящи не само паметта на Великия Социален Поет Христо БОТЕВ, /"Литературен Форум", бр. 03/1993.!/, но и – на другия социален поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Което пък отприщи яко соросово финансиран кален поток срещу един така наивен идеалист. За да прежали стотината четници паднали в името на Свободата, ДИЛОВ-БАЩА не пропусна да се позове на БРЕХТ – забравяйки Господ-Бог Православний. Стигна се до там, че към 2004., от кандидат-студентските въпросници отпадна ненадминатата в планетарен мащаб публицистика на Христо БОТЕВ. Сиреч, от подобна върховна публицистика – МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - повече няма нужда. Ще си се учим на публицистика по задокеански маниер. /Дъра-Дъра Два Чадъра по Околовръстното - на Стриптийз!/ Това решение едва ли бе случайно. То бе резултат на дипломатическо нотифициране, свързано с резултатите от атентата над Двете Кули на Световния Търговски Център в Ню-Йорк на 11.09.2001., към който Република БЪЛГАРИЯ очевидно едва ли има логистичен принос. Освен, прекалено упорито отстоявана национална идентичност. Ректоратът на СУ "Свети Климент ОХРИДСКИ", учебно заведение с изключителен международен престиж, се оказа в положението на пореден МАКДЪФ с окончателно смъкнати потури. Приклекнал удобно, /Да не боли!/, пред характерните прийоми на чуждестранна инвазивна културтрегерна политика. И, ако Петър НАУМОВ – МАКДЪФ бе представител на интелектуална шайка с доказано нацистка платформа, външният международен натиск – Малка Мати Болгария да си се откаже от Първосъздателя на Съвременната Българска Журналистика – бе откровено безсрамен.
О, Времена!
О, Нрави!
О, Потури и Цървули …
ЗА ХРИСТО БОТЬОВА МИ Е ДУМАТА. Значи. Пръв въвел чизми в партизанска армия оборудвана от Австро-Унгария за сметка на Русия; с оръжие – доставка от Холандия платено от Франция; че да бъде начесан носа Отомански в интерес на Великобритания. И, да бъде затрит този дързък кръчме-комита, че писанията му тръгват по ЮРОПАТЪ, и веки се равняват с апостолите на словото стандарт- европейско. /Консулските драгомани четат български – като едно нищо!/ Признато от Соброната – върви и виж! И, защото никога нищо не остава неотругано на Болканите, още през 1925., някой си МАКДЪФ /Петър НАУМОВ!?!/, не се погнусява, та спретва мерзка книжка под надслов "ЧИЙ Е БОТЕВ. НРАВСТВЕНИЯТ ЛИК НА ТАЗИ ЗЛОВЕЩА ЛИЧНОСТ" , че дано си купи къща в столицата. (И успява!) Продавана-подарявана по панаири и паланки, тлъсто спонсорирана не от кого да е.
СПОРЪТ ЗА ИДЕИТЕ НА БОТЕВА И ЛЕВСКИЯ, води до тежки революционни сътресения непосредствено подир Първата Световна Война, които държат дълго подир Девети, че и понастоящем - май. Към тях посягат всякакви патриотарски организации, /Истинска пара пада - най-вече - от мъртви герои!/, но понасят бой единствено социал-демократи. Във фундаментално-тоталитарния справочник "БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ" /БП/1961.!/ на Георги КОНСТАНТИНОВ, Цветан МИНКОВ и Стефан ВЕЛИКОВ, такова име - МАКДЪФ - отсъства. Калпава за мнозина, тоталитарната власт яко подземно държеше за нашенското. (Охлаби го едва в последно време!) Преди да се направи, че си отива от власт. В "РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПСЕВДОНИМИ" /Д-р П. Берон/1989.!/ обаче такова име съществува. Името – на казионен поплювач върху национални знамена, и просяшка българановска гордост. Подобни личности и понастоящем, са добре известни в националната практика за "управление" на културата – на всяко едно равнище. Сиреч за възпиране на националните творчески процеси чрез инфилтриране на чуждо – кой си плати по програма! И по време на Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, /Плаща Светият Синод!/, и по Вълкочервенково, че и по Татово Тодор ЖИВКОВО Време /Плаща КК!/. Регионалните досиета и архиви са тъпкани с подобни доноси – Слава Богу не видяли широк печатен свят - че народо - колко му е - може и да блъвне. Това, което днес бива извеждано по медиите за показ на дребно, е единствено каймакът на един все още бушуващ антинационален океан. /Каква ли ще да е тинята?/ Всъщност, къде свършва националното – къде започва наднационалното? И, каква е ползата от вредата!?! О, не ни заблуждавайте, че във Векът на Глобализма – нациите ще отпаднат. Може да си се перформират някакси - но циганоидна българска нация - няма как да не остане.
ЗАДАЧАТА НА ПЕТЪР НАУМОВ - МАКДЪФ, /Шекспиров герой!/, е от ясна по-ясна. Да развенчае веднъж завинаги "МИТЪТ БОТЕВ". И, т.к страхът от националистическа мъст е значително по-силен от хонорара на Столичния Православен Ватикан – давай под англикански псевдоним – бъди безславен "МАКДЪФ". Което навява мили спомени за протестански настоятели, чукащи по вратници по Коледа - вместо коледари - наричани "ЧУКАЧИ". Зер Христо БОТЬОВ – все пак – е православен бунтарин. И ето защо, още през първата половина на Двадесети Век, Петър НАУМОВ не пести псевдоаналитични плюнки, срещу най-светия от Светите Първозвани Български Поети. Представяйки го корумпиран – работещ единствено за пари. Сякаш подобна бунтовническа акция през Дунава би могла да сполучи – без пари. Пренебрегвайки неговата искрена дружба с Апостола на Свободата Васил ЛЕВСКИ, МАКДЪФ не се посвенява да го обвини в индиректен принос към неговото унищожаване. Окачествявиайки БОТЕВ като "професионален лъжец par-exellence". Няколко години по-късно младият Петър ДИНЕКОВ ("Заря" -20.03.1930.!), без да е щатен службаш комуто да било, без да е член на БРП/k/, прави на пух и прах тази позоряща българската журналистика публикация. При това така сполучливо, че рядко се чува нещо за нейния автор, епигон на нахлуващата нацистка субкултура – едва ли не неин булгарише гехайм-комисар, ако се съди по негови публикации в началото на четиридесетте години на века. Повече от ясно е, костите на незнайно где почиващия Христо БОТЕВ, никога няма да бъдат оставени на мира. В краят на петдесеттях години на миналия век, от един закотвен пред Босфора незаконно излъчващ радио-кораб, великотурската пропаганда ръзгъваше агитация, как Христо БОТЕВ - на пределна възраст - е на разположение жив-здрав в Анадола!
В НАЧАЛОТО НА 1993., доста време подир настоящия фатален за националната култура и словесност преход, писателят-фантаст Любен ДИЛОВ-Баща публикува прекалено оригинални "размисли", позорящи не само паметта на Великия Социален Поет Христо БОТЕВ, /"Литературен Форум", бр. 03/1993.!/, но и – на другия социален поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Което пък отприщи яко соросово финансиран кален поток срещу един така наивен идеалист. За да прежали стотината четници паднали в името на Свободата, ДИЛОВ-БАЩА не пропусна да се позове на БРЕХТ – забравяйки Господ-Бог Православний. Стигна се до там, че към 2004., от кандидат-студентските въпросници отпадна ненадминатата в планетарен мащаб публицистика на Христо БОТЕВ. Сиреч, от подобна върховна публицистика – МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - повече няма нужда. Ще си се учим на публицистика по задокеански маниер. /Дъра-Дъра Два Чадъра по Околовръстното - на Стриптийз!/ Това решение едва ли бе случайно. То бе резултат на дипломатическо нотифициране, свързано с резултатите от атентата над Двете Кули на Световния Търговски Център в Ню-Йорк на 11.09.2001., към който Република БЪЛГАРИЯ очевидно едва ли има логистичен принос. Освен, прекалено упорито отстоявана национална идентичност. Ректоратът на СУ "Свети Климент ОХРИДСКИ", учебно заведение с изключителен международен престиж, се оказа в положението на пореден МАКДЪФ с окончателно смъкнати потури. Приклекнал удобно, /Да не боли!/, пред характерните прийоми на чуждестранна инвазивна културтрегерна политика. И, ако Петър НАУМОВ – МАКДЪФ бе представител на интелектуална шайка с доказано нацистка платформа, външният международен натиск – Малка Мати Болгария да си се откаже от Първосъздателя на Съвременната Българска Журналистика – бе откровено безсрамен.
О, Времена!
О, Нрави!
О, Потури и Цървули …
THE END
Няма коментари:
Публикуване на коментар