ЗА ЕМИЛ ИВАНОВ

09.04.2011 11:08 - EMIL IVANOV - THE LONELY POET - NEW "IN MEMORIAM" READINGS AT 26.04.2011/17:30 PM, SHAKESPEARE & FRIENDS, 17 DRAGOMAN, STREET, VARNA, BULGARIA. VA

автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 704 коментари: 1 гласове: 

3

последна промяна: 03.12.2012 21:42

БЛУЖДАЕЩИТЕ КРЪСТОВЕ НА ЕМИЛ ИВАНОВ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

В НАЧАЛОТО НА СЕДЕМДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК, във Варна-Град, България, вече се чувстваше особеният призив към интелектуален протест. На никого обаче не му стискаше щото – да надигне глас. Освен на кръг незначителни провинциални поети. Събиращи се отначало в една изоставена дървена сграда от деветнадесети век в Морската Градина на града, днес там се намира местната обсерватория. По-късно, когато сградата на някогашната Българска Туристическа Лига бе съборена, за да се строи обсерватория, това се случваше в ъгловото кафене на хотел „Одеса“ - през зимата, и на терасата на Клубът на културните дейци на булевард „Цар Борис Първи“ № 64 – през лятото. В стилово отношение водачеството на тази все по-организирана дружинка, се оглавяваше от Колю СЕВОВ – партиен поет и редактор, и Богомил ТОДОРОВ – безпартиен поет и редактор. Всред тези спонтанни изблици на литературстващо присъствие, от време навреме се мяркаше стройната фигура на един неизвестен никоме мълчалив младеж. Емил ИВАНОВ пишеше, и се учеше да бъде незабележим. Такъв, той остана до краят на своят кратък живот в самота. Оставяйки ни едва две също така незабележими книги. Основният мотив на местните властвнащи клики бе – и остава, че цензура в страната няма. Същата обаче, винаги се е осъществявала с особена стръв, чрез методите на сегрегация – по родствено-партиен признак. Емил ИВАНОВ бе родствен единствено на Поезията. От която, въпреки своето незначително средно образование, бе напълно омагьосан. В случайни разговори и контакти, а той избягваше спорове и дискусии, личеше една завидна подготовка. Получена, общо взето, по смисъла на самообразование. Нещо много разпространено през годините на открит фашизъм, напълно игнорирано по време на тоталитаризма – та до наши дни. Говореше се, че има огромна библиотека с автентични първи издания на големите български символисти. Знаеше се, че от време-навреме посещава столицата. Не, да се кланя на официалните корифеи, за да му бъде издадена книга. Но, за да посети столичмните гробища, и отдаде почит на онези писатели и поети, които вече ги няма между нас. Мнозина от тях – погинали заради нас. Но, не е ли така със всеки един съвестен литератор? Той е готов да умре за живото слово. И – прави го. Знаеше се, че е без баща, с престаряла майка. Но – кой го е еня за дириджето на останалите?

ДВЕТЕ ЕДИНСТВЕНИ ПЕЧАТНИ ПОЕТИЧЕСКИ КНИГИ НА ЕМИЛ ИВАНОВ,потресват със своето бедняшко оформление и тираж. Както, и със странният некроизъм на един съвсем млад човек. Отишъл си съвсем млад. Дали да не се засрамим? Можеби именно поради това. Твърди се, че човек преди да умре физикално, той слага край на живота си ментално. Последно срещнах Емил ИВАНОВ в един градски автобус, в краят на 2009. Отиваше да види здравословното състояние на друг местен списовател Веселин МАРИНОВ. Толкоз. На следната година вече го нямаше. Сега си припомням, че в рейса бе без тъмни очила, а той харесваше да си ги носи. Както и погледът – който ми хвърли през рамо. Дали не искаше да каже: „Как ще я караме по-нататък?“ А ето, че все още някакси я караме. Тази разбрицана каруца – българското авторско книгоиздаване. С упование за принос.

„ДАЛЕЧНИ КРЪСТОВЕ“ е първата книга-самоиздат, осъществена от Емил ИВАНОВ в средата на 1994.. Големите обещания за граждански права и свободи вече са казали до къде ще я докараме. До там – че всеки да плаща от своят джеб. Но, печатниците вече са с отворен достъп, и една от тях, „БРЯГ-ПРИНТ“ -Варна, подава ръка и отпечатва на евтиния тази първа отдавна лелеяна книга. През 1989., в Град Стара Загора, като пръв полъх на демократизация, Емил ИВАНОВ е получил награда „ЗА ВИСОКО ПОЕТИЧЕСКО МАЙСТОРСТВО“, от вече утвърденият поетически конкурс на името на големият съвременен поет на БЪЛГАРИЯ – Веселин ХАНЧЕВ. Художник е Маестро Тодор ТАЧЕВ, днес професор в СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, а по онова време бедстващ, както всички нас. Редактор е неповторимият книговед Доктор Марко ИЛИЕВ, по онова време главен редактор на вестник „КИЛ“ - Варна. Книжката предполагаемо излиза в петстотин броя, но събира очите на постаралите се да я прочетат. В модерно демократизирана БЪЛГАРИЯ и до днес се гледа на поетите – като на непрокопсаници. За разлика от ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Когато поетите също така гладуваха – но биваха уважавани, и с достъп до лекторски платформи. „ДАЛЕЧНИ КРЪСТОВЕ“ съдържа тридесет стихотворения, по подредба на редактора. Тя се открива-закрива с две четиристишия: „УЧАСТ“ и „НАГРАДА“. Следва послепис от Доктор Марко ИЛИЕВ, който ще се зачете допълнително. Днес, тази книжка е библиографска рядкост. Печатал по страниците на почти всички поетически издания в страната, Емил ИВАНОВ оставя странна екзистенциално-символическа следа в българската литература. Самият той караше Живота на екзестенц-минимум, минал на кафе и цигари – от години. На практика без доходи – на поети кой дава работа, никой не го чу да се оплаква. В стиховете му – обикновено по четири куплета; кръстове, гробища и Господ-Бог, съжителстват в толкова тежка органическа смесица, че лесно се превръщат в битие и на четящия. Странна страст към Отвъдното. Странна безнадежност на отминало невъзвратимо. Странни посоки белязани от безименни кръстове. Всъщност, с такива не е ли обсипана цялата МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА?

„ТАМ ВСЕКИ ГРОБ НАПОМНЯ СТРАШНО ТЕЖКА,

ЗАВИНАГИ ЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА,

ИЗПОД КОЯТО ЧУВСТВА ТЪЙ ЧОВЕШКИ

РАЗЦЪФВАТ В БУРЕНИ ИЛИ ЦВЕТЯ ...“

(“Гробище, стр. 09.! )

И, ако някой се пита, защо ровим костите на отминали в небитието, неполучили своето приживе, игнорирани от обществото, подложени на сегрегация и острактизъм, нека да попрегледа по-обстойно тази малка книга.

„СЕГА ВЪРВЯ, ВГЛЪБЕН В ОНАЗИ ВЛАСТ,

С КОЯТО НАД СМЪРТТА ЖИВОТЪТ СВЕТИ.

ТЕ, МЪРТВИТЕ, СА КОРЕНИ ВЪВ НАС

ЗА ДА РАСТЕ ДУХЪТ КЪМ ВЪРХОВЕТЕ!“

(“Отидоха си рано, Стр. 10.!)

И Поетът, не престава да се пита:

„ОСВЕН „ДОЙДОХ, ВИДЯХ И ПОБЕДИХ“

ОТ ВСЯКА ЗЕМНА ВЛАСТ КАКВО ОСТАВА?“

(“Стъпала“, Стр. 12.! )

За Поетите, борбата с Тоталното започваше непосредствено с окончателното оформление на всяко едно стихотворение, на всяка една поема. Те подреждаха своят ръкопис, саморъчно написан на регистрирана разбрицана пишеща машина. И, изпращаха го на любимият поет, най-често дребен редактор-буквоед, без никакъв решающ глас, треперещ за топлото местенце, в някое държавно книгоиздателство. Частни книгоиздателства между 1947. и 1989. - нямаше. Контролирано матрично от Държавен механизъм и Партиен надзор, книгоиздателството рядко можеше да стори нещо за олнародване приносите на неизвестен Творец. Заглавия и автори за държавно обнародване бяха планирани за години напред. А те не бяха един или двама. В годишният бележникът-справочник на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ се видеха имена на членове, никога нищо ненаписали, освен някоя калпава кореспонденция от фронта. Те също чакаха. Ред по план. За да публикуват измишльотски мемоари за дивашки „народни“ героизми, които едва ли някога са се случвали. На един подобен феномен е посветено стихотворението „Очакване“.

„ПРОСТИХ ВИ ВСИЧКО И ЗА ПРОШКА ПАК

НАЙ-ЗЛОБЛНИТЕ КАТО ПРЕД ХРАМ ПОМОЛИХ.

ЖЕЛАЯ МНОЖЕСТВО, НО НЕ ТЪЛПА!

БЕЗ ЗРИТЕЛИ УМИРА ВСЯКА РОЛЯ ...“

(“Очакване“, Стр. 14.!)

А императорите – малки, средни или големи, винаги са се бояли – и все още се боят - от Поетите. Няма да се отвличаме с намеци и факти. Ще отбележим само, че политическото двусмислие в Поезията на Емил ИВАНОВ е толкова прозрачно, колкото лесно обляснима е неговата Съдба.

„ПОТЪВА ЗАЛЕЗА - ПОДПАЛЕН КОРАБ,

УНИЛО ДИМ ОТ ГЛАРУСИ СЕ ВИЕ.

В ПРИСТАНИЩЕТО НА ОКТОМВРИ ГНИЕМ,

БЕЗПАМЕТНИ СЛЕД ЛЯТНАТА УМОРА.

УНИЛО ДИМ ОТ ГЛАРУСИ СЕ ВИЕ,

ЗА ПЪТ ВЪЛНИТЕ ТЪЙ СА МЪРТВИ ВЕЧЕ -

НЕ ЩЕ ДОСТИГНЕМ БРЕГОВЕ ДАЛЕЧНИ ...

В ПРИСТАНИЩЕТО НА ОКТОМВРИ ГНИЕМ.“

( “Потъва залеза ...“, Стр. 17.!)

Трагичният самоубийствен протест на Богомил ТОДОРОВ, един от забележителните поети на СТАРА ВАРНА, трогна малцина. Между тях, и Емил ИВАНОВ.

„СЪС КЪРВАВО ОТ САМОТА СЪРЦЕ

ДЕНЯТ ЗАД ХОРИЗОНТА ПЛАХО ЛЯГА,

ТЪЙ КАКТО НИЕ НА ПРЪСТТА ЗАД ПРАГА

ТЕ СПУСНАХМЕ С НЕВЯРВАЩИ РЪЦЕ.“

(“Отсъствие“, В памет на Богомил Тодоров, Стр. 19.!)

Стремежът към Отвъдното, прозрението – че един ден всичко свършва, всевечната игра между плът и дух, наспоред Емил ИВАНОВ, вещаят на поколенията Нови Голготи и Нови Гробове.

„ЗВЕЗДИ – ДАЛЕЧНИ КРЪСТОВЕ – ТРЕПТЯТ:

ГОЛГОТИ ИЛИ ГРОБИЩА В НОЩТА ...

НИМА ВЪЗКРЪСНАХА ЗА ВЕЧНОСТТА

ПОЕЛИТЕ В ОТВЪДНИЯ СИ ПЪТ?

ЧОВЕК ДУХЪТ ПРОДАВА ЗА ПЛЪТТА

ХРИСТОС ЗАРАДИ ДУХ ПОЖЕРТВА ПЛЪТ.

ЗВЕЗДИ – ДАЛЕЧНИ КРЪСТОВЕ – ТРЕПТЯТМ

ГОЛГОТИ ИЛИ ГРОБИЩА В НОЩТА ...

КАТО ВЪПРОС МИСТИЧЕН ТЕ ТЕЖАТ 

НАД ГРЕШНАТА НИ СЛЯПА САМОТА;

ДАЛИ Е БЛАГОДАТЕН СЪН СМЪРТТА,

ИЛИ ГОЛГОТА ЧАКА ТАМ ... ОТВЪД?

ЗВЕЗДИ – ДАЛЕЧНИ КРЪСТОВЕ – ТРЕПТЯТ.“

(“Далечни Кръстове“, Стр. 30.!)

С това приключвам този опит за първичен анализ на изстраданото поетическо творчество на Емил ИВАНОВ. Което предстои да бъде събрано, класифицирано, описано и изцало обнародвано. Нещо, за което малко хора си позволяват да милеят. 

The End 

 

11.04.2011

ДАМИ И ГОСПОДА,
ПРИЯТЕЛИ НА ВАРНА И БЪЛГАРИЯ,
УЧТИВО ВИ КАНИМ,
ЗАЕДНО ДА ПОЧЕТЕМ СКРОМНИЯТ ПОЕТИЧЕСКИ ПРИНОС, НА ЕДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДОКАЗАНИ ПОЕТИ-ПОСТСИМВОЛИСТИ
НА БЪЛГАРИЯ;
НА 26.АПРИЛ.2011 ОТ 17:30 ПОДИР ОБЕД;
В ЗАЛАТА НА ГОЛЕМИТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗКУСТВОТО И КУЛТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД,
ПРИ КНИЖАРИТЕ-ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ
"ШЕКСПИР И ПРИЯТЕЛИ";
НА УЛИЦА "ДРАГОМАН" № 17, ВАРНА-9000.
МНОЗИНА ОТ НАС ПОЗНАВАХА МЪЛЧАЛИВИЯТ ТВОРЕЦ, ПРЕСЕЛИЛ СЕ ПРЕДИ ГОДИНА В ОТВЪДНОТО, В НЕЗАСЛУЖЕНА ЗАБРАВА.
СВЕТЛАЯ ПАМЯТ ЗА ЕМИЛ ИВАНОВ
И СТОТИЦИТЕ ПОДОБНИ НЕМУ НЕИЗВЕСТНИ!
НЕКА ПРЕВЪЗМОГНЕМ
КОМПЛЕКСАРСКОТО САМОПОДЦЕНЯВАНЕ
НА РЕГИОНАЛНИЯТ КУЛТУРАЛЕН ПРИНОС
НА
ВАРНА-ГРАД
ЗА
ЕВРОПА И СВЕТА!
The End
09.04.2011. am.