03.03.2012 11:49 - THE CROSS THAT COULD'N BE FORGOTTEN, essey, by Bogomil Kostov AVRAMOV-ROUSSEFF-HEMY
автор: godlieb категория: Новини 
прочетен: 411 коментари: 0 гласове:
последна промяна: 16.01.2013 09:35
прочетен: 411 коментари: 0 гласове:
1
последна промяна: 16.01.2013 09:35
.jpg)
© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КРЪСТЪТ НА НЕЗАБРАВАТА
отБогомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
АКО НЯКОЙ ТВЪРДИ, че не е религиозен, веднага си помислювам точно обратното - просто не е възпитан религиозно. Дори през причинно-жестоките времена на Йосиф ДЖУГАШВИЛИ, фанатичната ВКП(Б), едва ли воюва срещу ФИЛОСОФСКАТА СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА. Унищожителната борба е насочена най-вече срещу вековното коруптивно-институционализиране на СВЕТАТА ХРИСТОВА ВЯРА. Ползвана от имперският институт като корективен държавно-граждански инструментариум. Безпредметна при матричното управленско структуриране на БОЛШЕВИЗМА. Безсмислена борба довела до неформално „мюсюльманизиране“, на пъстроцветното население на ЕВРАЗИЯ, в името на „БРАТСТВОТО МЕЖДУ НАРОДИТЕ“. Иначе, в ПОЛИТБЮРО – до един - остават до смърт религиозни. Макар погребенията да са перформирани „ПО СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ,“, а преименованията да вървят на конвейер.
ПРЕКАЛЕНО ОЖЕСТОЧЕНОТО ПРЕВЪЗПИТАВАНЕ на населението на страната все още наричана БЪЛГАРИЯ, за отказ от ПРАВОСЛАВНАТА БЪЛГАРСКА ВЯРА; по същество дисидентски уклон от модула на ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ В ЦАРИГРАД; преминало като вихър над МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ през петдесеттях години на миналият век, няма как да не припомня първите учебни дни на 1944.! Когато свещенникът провеждащ свещенният училищен молебен за първият учебен ден бе отведен, а молебенът прекъснат. Господ-Бог бе отречен, а култът към неговата неясна ритуална техника – почти нелегетимен. Незабравимо остава и онова странно органическо възвръщане към ПРАВОСЛАВИЕТО, обхванало младежта във ВАРНА-ГРАД, в краят на седемдесеттях години на миналият век. Международните документи за настоящият културален бузгунлук вече бяха подписани, преподписани и ратифицирани. И, очакваше промяна. А промяната, така и не идеше. Освен чрез музиката, и модата. Осмокласниците започнаха да развяват стародавни кръстове под прекалено дълги коси.
В БЕДНЯШКОТО СЕМЕЙНО СЪКРОВНО ДЕПО; където и до днес избягвам да поглеждам че мъката си ме пипва за душата; моят син бе открил загадъчен старинен сребърен руски кръст оцветен със син емайл. С още малко сребърце закупено на свободният пазар, той го бе провесил върху своята гладна детинска шия. Бях самотен баща, който се трепе на пристанището, за да отглежда невръстен син.Един ден момчето се завърна от училище със зачервени очи. Бе плакал, без да го е правил някога. Заместник-директорката на тогавашeн ТЕХНИКУМ, бе посетила разярена часът на класният ръководител, бе изтръгнала верижката с набор от момчешки православни кръстове, за да посети съседният клас. В резултат на тази незаконна жертва очаках, щото да ме призоват – за обяснения. Като как у дома се намира РУСКИ ОПЪЛЧЕНСКИ СВЯТ СРЕБЪРЕН КРЪСТ. Никой не ме повика. От тогава – та до днес. Гледам, днес среброто – добре се търгува.
НА ТРЕТИ МАРТ ТАЗИ ГОДИНА, областният управител ДАНЧО СИМЕОНОВ, просветен атеист, извърши най-християнското дяло, на което съм бил свидетел през моят некратък живот. Давайки да се разбере, че ЧИТАЛИЩЕ-МУЗЕЙ „СТАРА ВАРНА“ с основател ХАДЖИ ЛАМБРИН СОТИРОВ ще го бъде. Поне още десетинагодини земно време. Дано да не е, докато се смени качеството на „демокрацията“, где докара МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ до просешка тояга. Това удивително явление в съвременният културен живот на ВАРНА-ГРАД, где народностните корени рушнати от международни интереси са потръгнали съвсем да зачезнат, дава упование и надежда, че не всичко е загубено. Дано някой БОЖИ ДЕН откраднатият от някогашната партийна секретарка сребърен кръст на моят първороден син; прогонен чрез вагони празни парламентарни обещания, надалеч от МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, по пътищата на света, за да не го срещна повече от десетина години; някакси да се появи в колекцията на ХАДЖИ ЛАМБРИН СОТИРОВ. Там е мястото на безусловно всички светини свързани с новата история на ВАРНА-ГРАД. За да пребъде.
ОТ СИМВОЛИЧНОТО ОТКЛЮЧВАНЕ ПОРТАТА НА ВАРНЕНСКАТА НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ, така ми домиля, че не се стърпях, и посетих църквицата на „СВЕТА БОГОРОДИЦА ВАРНЕНСКА“, където е било венчило и опяло на не така далечни мои прадеди. Укривали комитите на Василия ЛЕВСКИЯ, проправили път на ВАСИЛИЯ И ПЕТРА БЕРОНОВИ към света. Полегнали в СТАРИТЕ ГРОБИЩА НА ВАРНА. Разчитайки, че промените в света не биха могли да се сбъднат, ако добросъвестно не дават път на МЛАДИ И ПРОЗРЕЛИ. Оказа се, че църквицата е издържала пореден ремонт. А стените й ми се видяха ДОСТА ПУСТИ. Сякаш – дано се лъжа - много от иконите ги нямаше. Не запалих свещ. Имах десет стотинки без една. Вижте сега. Кръстът на моят син не мога да издиря. Дано директорката е прокопсала! Но, дарените от моите прадеди древни икони – виж! – това няма как да не издиря. Със тях, драги менте-свещенни люде – нямате право да прокопсвате. Не ваши са те – на народо болгарский са Ба!
ПРЕКАЛЕНО ОЖЕСТОЧЕНОТО ПРЕВЪЗПИТАВАНЕ на населението на страната все още наричана БЪЛГАРИЯ, за отказ от ПРАВОСЛАВНАТА БЪЛГАРСКА ВЯРА; по същество дисидентски уклон от модула на ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ В ЦАРИГРАД; преминало като вихър над МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ през петдесеттях години на миналият век, няма как да не припомня първите учебни дни на 1944.! Когато свещенникът провеждащ свещенният училищен молебен за първият учебен ден бе отведен, а молебенът прекъснат. Господ-Бог бе отречен, а култът към неговата неясна ритуална техника – почти нелегетимен. Незабравимо остава и онова странно органическо възвръщане към ПРАВОСЛАВИЕТО, обхванало младежта във ВАРНА-ГРАД, в краят на седемдесеттях години на миналият век. Международните документи за настоящият културален бузгунлук вече бяха подписани, преподписани и ратифицирани. И, очакваше промяна. А промяната, така и не идеше. Освен чрез музиката, и модата. Осмокласниците започнаха да развяват стародавни кръстове под прекалено дълги коси.
В БЕДНЯШКОТО СЕМЕЙНО СЪКРОВНО ДЕПО; където и до днес избягвам да поглеждам че мъката си ме пипва за душата; моят син бе открил загадъчен старинен сребърен руски кръст оцветен със син емайл. С още малко сребърце закупено на свободният пазар, той го бе провесил върху своята гладна детинска шия. Бях самотен баща, който се трепе на пристанището, за да отглежда невръстен син.Един ден момчето се завърна от училище със зачервени очи. Бе плакал, без да го е правил някога. Заместник-директорката на тогавашeн ТЕХНИКУМ, бе посетила разярена часът на класният ръководител, бе изтръгнала верижката с набор от момчешки православни кръстове, за да посети съседният клас. В резултат на тази незаконна жертва очаках, щото да ме призоват – за обяснения. Като как у дома се намира РУСКИ ОПЪЛЧЕНСКИ СВЯТ СРЕБЪРЕН КРЪСТ. Никой не ме повика. От тогава – та до днес. Гледам, днес среброто – добре се търгува.
НА ТРЕТИ МАРТ ТАЗИ ГОДИНА, областният управител ДАНЧО СИМЕОНОВ, просветен атеист, извърши най-християнското дяло, на което съм бил свидетел през моят некратък живот. Давайки да се разбере, че ЧИТАЛИЩЕ-МУЗЕЙ „СТАРА ВАРНА“ с основател ХАДЖИ ЛАМБРИН СОТИРОВ ще го бъде. Поне още десетинагодини земно време. Дано да не е, докато се смени качеството на „демокрацията“, где докара МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ до просешка тояга. Това удивително явление в съвременният културен живот на ВАРНА-ГРАД, где народностните корени рушнати от международни интереси са потръгнали съвсем да зачезнат, дава упование и надежда, че не всичко е загубено. Дано някой БОЖИ ДЕН откраднатият от някогашната партийна секретарка сребърен кръст на моят първороден син; прогонен чрез вагони празни парламентарни обещания, надалеч от МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, по пътищата на света, за да не го срещна повече от десетина години; някакси да се появи в колекцията на ХАДЖИ ЛАМБРИН СОТИРОВ. Там е мястото на безусловно всички светини свързани с новата история на ВАРНА-ГРАД. За да пребъде.
ОТ СИМВОЛИЧНОТО ОТКЛЮЧВАНЕ ПОРТАТА НА ВАРНЕНСКАТА НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ, така ми домиля, че не се стърпях, и посетих църквицата на „СВЕТА БОГОРОДИЦА ВАРНЕНСКА“, където е било венчило и опяло на не така далечни мои прадеди. Укривали комитите на Василия ЛЕВСКИЯ, проправили път на ВАСИЛИЯ И ПЕТРА БЕРОНОВИ към света. Полегнали в СТАРИТЕ ГРОБИЩА НА ВАРНА. Разчитайки, че промените в света не биха могли да се сбъднат, ако добросъвестно не дават път на МЛАДИ И ПРОЗРЕЛИ. Оказа се, че църквицата е издържала пореден ремонт. А стените й ми се видяха ДОСТА ПУСТИ. Сякаш – дано се лъжа - много от иконите ги нямаше. Не запалих свещ. Имах десет стотинки без една. Вижте сега. Кръстът на моят син не мога да издиря. Дано директорката е прокопсала! Но, дарените от моите прадеди древни икони – виж! – това няма как да не издиря. Със тях, драги менте-свещенни люде – нямате право да прокопсвате. Не ваши са те – на народо болгарский са Ба!
THE END / 03.03.201
Няма коментари:
Публикуване на коментар