ЗА ЙОРДАН АТАНАСОВ

22.02.2011 20:46 - SPOT OF SAND INTO THE EYE OF THE TIME,critical remark, by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF - HEMY

автор: godlieb категория: Новини   
прочетен: 300 коментари: 0 гласове: 

1

последна промяна: 16.01.2013 17:32

Богомил К АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia

ЩИПКА ПЯСЪК

В ОКОТО НА ВРЕМЕТО

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПРЕД МЕН стоят три книги на един забележителен поет от Стара Загора. Рецензии за някой от тях са предлагани на "КИЛ"-Варна. Кой знае защо, навярно единствено поради протоестетски съображения, нито една от тях не е отпечатвана. Съвременната поетика на Стара Загора почти не е известна на древна Варна. Подир това се чудим, защо нещата се късат и разкъсват. Независимо от приемния час.

ЙОРДАН АТАНАСОВ е известен повече в столицата, отколкото в провинцията. Независимо, че твори и се мъчи - както всички нас, да преодолее провинциалната веронетърпимост във всеки един смисъл, да пребори задълбочаващото се всенационално поетическо невежество. От 1989. насам, той успя да издаде десетина стихосбирки, в които съвсем възпитано напомня, че да си роден зад граница винаги означава различие. Роден през 1943. в Брауншвайг, Германия, Данчо носи някогашното случайно предимство едва ли не като национално предателство. Но комунизмът - реши и, не си отива. Дали този случаен факт не направи до 1989. Йордан Александров да мълчи? Няма как да не е това. Няма как ...

"ВОДА, ПЯСЪК И ДУХ", (СТ-Пегас-Стара Загора-1997.), обема тридесетина стихотворения отдавна разчупили заснежената рамка на тоталитарната поезия, която до ден днешен продължава да си се кичи с ордени, медали и селски къщи с хеликоптерни площадки, а освен това да поглежда от учебниците на децата.

ДЕТЕ НА МОРСКИ БРЯГ СИ ТИ.

И ХВЪРЛЯШ ЩИПКА ПЯСЪК В ОКОТО НА ВРЕМЕТО,

(И СЛЪНЦЕТО НАД ТЕБ БЛЕСТИ)

СТИХОВЕТЕ СИ ХВЪРЛЯШ,

И ПОТЪВАШ В ДЮНИТЕ.

("Как някой ...")

Все в този дух, Данчо преминава през сметища, лета и зими, (Сметище - стр. 7),през раждания и смърти, (Смъртта на София - стр. 13) през всичко онова, за което човек се радва и съжелява, скърби и пустосва, но което е неотменима част от магията наричана живот. О, така отдавна, а така точно казано от един поет принудително, принудително почти безмълвен.

СЕГА Е ВРЕМЕТО НА ЛУДИТЕ ЧОВЕЦИ.

ЗАКОНИТЕ ЗАГУБИХА СТРАХА СИ ЗДРАВ.

И ТРЪГВАТ БОЛНИ СТРАСТИ. ПРАВЕДЕН Е,

КОЙТО СЛЕД КУРШУМИТЕ ОСТАНЕ ПРАВ.

(Хомо Инсанус - стр. 17)

И всичко това е казано, още в зората на нашето "ново" (Достатъчно ново ли!?!)национално съвремие. Когато победителите отново идват, по подобие на всички онези прегазили тучната Българска Земя, този път за да не си отидат никога.

И НЯМА ГО ОНЗИ ВИК НА ЕКСТАЗА

И НЯМАТ ВИД НА ДОКАЗАНИ -

(ДА НЕ БИ НЯКОЙ ДА ГИ Е УНИЖИЛ?)

(Победителите идват - стр. 19.)

Поносимо преносен, езикът на Йордан Александров (От Стара Загора - не от Варна!), напомня за всичко онова, на което сме свидетели повече от петнадесет години време.

УЧУДИ НИ ЕДИНСТВЕНО

ВЪРТЕЖА НА ОСИТЕ.

СЕГА Я НЯМА КЪЩАТГА НИ ОБЩА.

НО ТЕ КРЪЖАТ СЪС СТРАННА УПОРИТОСТ.

("Къщата на осите"- стр. 22.)

Странно нещо е поетът. Особено онзи, който не е специализирал литература. Онзи, който не престава да откривателствува онова, което единствено той би могъл да открие. И, той не престава да изпробва бликащата вътре в него ритмика, с фомата наложена от академичните аули.

ЗА КЪЛНОВЕТГЕ МИСЛЕХ, ТРЪГНАЛИ НАГОРЕ,

И ЗА ФИДАНКИТЕ, ПОЛОЖЕНИ ОТ МЕН НА СУХО.

ДАЛИ РАЗСАДНИКЪТ И АЗ ЩЕ СЕ ПРЕБОРИМ

С ПРИРОДАТА, КОЯТО ТРУПА? И ИЗДУХВА ...

("Монолог на горския работник")

О, Йордан Атанасов е мъдър колкото си иска. При това с вкус.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТОПЛИНА И НЕЖНОСТ.

ТЯ ИДВА. БЯЛА ПТИЦА - ТЯ ЛЕТИ

НАД ТОЗИ СВЯТ ОТ КРЪГОВЕ И ЕЖБИ,

КОГАТО ПОЛИТИКА ВСИЧКО Е ПОЧТИ.

("Предчувствие")

Със странно разкривен почерк, през август 2000. поетът ми пише:

"БЛАГОДАРЯ ЗА "КИЛ" ОТ КЪДЕТО ОТКЪСА

ОТ РОМАНА ПРОЧЕТОХ С УДОВОЛСТВИЕ".

И добавя на шега:

"P.S: И ПИШИ ПО-ЯСНО КАТО МЕН,

ИНАЧЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСЯ КАЛИГРАФ".

Струва ми се безусловно всички поети пишат грозно. За да се правят на неграмотни. За да докажат, че никога, никога, никога не се поместват в тесните рамки на безсмислените вестникарски канони.

СРЕДНОЩШЕН ЧАС. И КУКУЕВИЦА КУКАША В ЧАСАЫ

КОГАТО КУЧЕТА И ПЪРВИ АВТОБУСИ

СЪНУВАТ УТРИННИТЕ ЧУДЕСА: ПАРЧЕ САЛАМ И ПЪТИЩА

СЪС ГЛАДКИ ГЪРБОВЕ.

("Самота")

В това стихотворение посветено на платената утринна любов, поетът не престава да се чуди, какво подтиква пътните жици на любовта. И отговорът е повече от символичен

"ИЛИ ОНАЗИ КУКУВИЦА В НАС, КОЯТО НЕ ПРЕСТАВА.

И КУКА САМОТА.

("Самота")

Всичко, и ритмиката, и символиката, и вътрешното чувство което блика чрез тях напомнят, че душата на поета не пестава да се гърчи поради ускоеното социално неравенство у нас. Знаейки, че съдблата на Поета е именно така. Да търси. И, да откривателствува.

Много от тези стихотворения, наричани отвъд за краткост поеми, а те са именно това, са посветени на личности пресекли пътят на Поета. Още през 1978. по повод честването на поета Иван Мирчев, Йордан Атанасов казва:

И ВСЕ ТАКА ПРИТИХНАЛ, НО СЪБРАЛ КУРАЖ

ОТ МЛАДИЯ СИ ДУХы ТОЙ ГЛЕДА МЪДРО.

И НЯМ СРЕЩУ ЗАСАДИТЕ НА СВОЙТА ВЪЗРАСТ,

СЪС ЗВЪН НА СТИХ СЕ ТОПЛИ, С ЧАША АБЕНДСАРАЖ.

("Стих и чаша")

Последната поетическа вест достигнала дом, е книжката "Страсти и Графики". Все там издадена - в Стара Загора. Вторият град на липите подир Варна и първият град на поетите пред София. Книжката започва с благодарности към печатница и спонсор. Още едно напомняне доколко бедньяшки е поставена да се развива националната наша култура при всякаквото пилеене на средства. Колко ли книги, какви ли проучвания биха могли да се финансират с горивото за един полет на правителствения самолет от София до Цариград? Отговорът е - безбройно много за тънкия аршин на нашата доморасла култура. Е, в такъв един смисъл държавността направо става вредна.

В "Страсти и Географики" поетът Йордан Атанасов си позволява - въпреки възрастта - да си се залута всред дълбините на онова - свято до неотдавна чувство - наричано Любов.

СРЕД ТЕЗИ ПЛОДОВЕ НА ЕСЕНТА

САМАТА ТИ СИ ПЛОД

НА ЮЖНИЯ ГОЛЯМ БАЗАР НА ПЛОДОВЕТЕ.

("Ти, Споменът и Август ...")

Поетите харесват да мечтаят. Без да открият можеби. Без да успеят да открият. Защото не престават да издирват. Е, успехът при Поетите най-често е разочарование. Но, какво от това? Какво ли? Как какво. Не могат да го преживеят.

Но има нещо още по-дълбоко в поезията на този - да си кажем откровено - инкриминиран от официалната литературна критика поет.

РАНЕНИЯТ ЩУРЕЦ

СЕ ИЗПАРИ ДО ЗАРАНТА ...

О, ТЕЗИ ТРУЖЕНИЦИ ЗДРАВИ -

МРАВКИТЕ ...

ЕДНО КРИЛО ПРОЗЧАНО

СЛЕД ПИРА ИМ ОСТАНА САМО.

("Работохолици")

Прозренията на поета идват сравнително късно. Без да са случайни. Без да са злонамерени, те говорят за всички нас. С нашата мисъл. Чрез перото на Поета. Посетил Флоренция, той възкликва спонтанно. Не, не - без да се възхищава от чуждото. Но, като упреква своето..

КАКЪВ ПОЕТ СЪМ АЗ? КАКВО ТВОРЯ?

ЕДИН НЕЩАСТЕН ТКИП БАЛКАНСКИ.

В БИТА СИ СКАПАН ВСЕ ЗАВРЯН,

СИ МИСЛЕХ УМНО, ЧЕ СЪМ АНГЕЛ.

("Данчо и Данте")

И по нататък. Има още много, но заключитеблния куплет е достатъчен.

НАПУК НА ВСИЧКИ ЯРКИ СВЕТИЛА

ПРЕД СКУЛПТУРАТА НА ПОЕТ ЗАСТАВАМ.

ЗА СНИМКА ПОД САМИЯ ДАНТЕ СЛАВЕН,

ДА ГО ЗАСЕНЧА МИГОМ. И ПОБЪЛГАРЯ.

("Данчо и Данте")

Е, няма как . Поетът е докрай откровен. Не иска ли в краят на краищата да ни каже, че колкото да се стремим да побългарим света, това няма как да стане? О да! Именно това иска да ни каже Поетът от Стара Загора Йордан Атанасов. Застаряващ нашенски поет, прозрял истината за света едва на стари години, който се мярка и кай морския бряг, но не ни се обажда. Дали защото Равно Загоре е несравнимо със Стара Варна?

• "Вода, Пясък и Дух" - 1977;
• "Душата се завръща" - 2000;
• "Страсти и Географики" - 2003.