неделя, 14 септември 2014 г.

КОТА 850

КОТА 850
Кота 850


© 2008 – Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
КОТА 850

от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО НАЧАЛО на Първата фаза на т.н. “Българска” Отечествена Война, (1944-1945!), един идеалист венчан от дете с теоретичния марксизъм, (Днес бихме казали “дисидент”!), пада на бойното поле с тайнствената смърт на пореден Дебелянов. Майка България загубва още един свиден син. До средата на шестдесеттях години на миналия век, никой не се сеща за осмъртения интелектуалец. Убитият мърцина, е дипломираният философ, самоукият социограф и лицензиран правист, социален литератор и шегобиец-памфлетист Иван Минков ХАДЖИЙСКИ. (Между 1937/1944., четири книги, 24 студии, безброй публикации!) Самороден мислител, спорен учен и непризнат писател, упорито отстоявал жизнен опит и научно познание, във време на най-строга полицейска цензура, надзор над печата и неприкрит социален терор. Разкъсван; между фаталните противоречия на просветения обезпарламентарен монархизъм, (Суспендиране на конституцията – 19.05.1934.!), и задъхващият се безпардонен болшевизъм; самодейният учен ще успее да утвърди основите на съвременната непривнесена практическа българска социография. Дълбоко марксисткия научен подход дотолкова ще разтревожи вечният политически мърморко, бъдещ народен академик (Незабавно-1945.!) професор Тодор Павлов (1890-Щип/1977-София!), че тъй както е в заточение в Гонда Вода, ще започне да издирва кусури в публикациите на социолога. Разтревожил всички апетити, за ленинско академично бъдеще и народна демокрация по грузински, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, ще попълни полка на безбройните български таланти, положили кости по безбрежните бойни полета на винаги небългарските; силно завоевателни, безславно проиграни от продажни дипломати и прекалено търпелив народец; безкрайни балкански войни. Властническите апетити за пипване пътя към Европа през Босфора и Дарданелите, едва ли някога ще имат край. ХАДЖИЙСКИ е доморасъл учен с опасно широки научно-практически познания, връзки, и нарастваща популярност всред столичните военновременни интелектуални кръгове, (Гестапо наставлява – ДБ управлява!), че бива спешно мобилизиран в противовъздушна рота по Беломорието. Че да престане да философства из кафенетата по Царя?. Завинаги ще остане мистерия, откъде е дошъл куршумът пронизал този поразителен троянски ум. От бойната линия, или от зад бойната линия!?! Отношенията между България и Югославия винаги са били деликатни. Наличието на български експедиционен корпус (1942-1944.!), разставен в Югославия, (Байганювски хаир, в окупирани от Германия земи!), усложнява настъплението на Българската Армия (На Негово Величество Симеон Втори!), в състава на Трети Украински Фронт. Сръбският народ е закърмен с неизтриваем хъс за мъст. Немците, в очакване на тяхното си тайно оръжие-чудо, което така и няма да се изяви, (Неутронна бомба с български уран!), оказват невероятна съпротива. Югославските комити пуцат на месо. Предположенията биха могли да бъдат безчет. Истината безмилостна. Паднал е поредният доброволец-чудак, непожелал да отърве мобилизация и фронт. (Би могъл да остане пишурка, в кой да е клон на Снабдителното Комисарство!) Какво от това? Майка България е бременна с десетки други. С тях ще се постъпи иначе. Ако не допуснат да бъдат партийно корумпирани, няма как да не се пропият, че да свършат със себе си (Александър Жендов, Пеню Пенев, Светослав Обретенов, Асен Марков-Глогин, и още!). Ако и това не се случи, ще опъват до смърт каиша на талантливата тоталитарна безперспективност (Аврам Аврамов, Димитриус Николаидис, Хеми Варналис, и още!). И, за да продължи тази касапница без ятаган, ще бъдат подготвени тълпи рабфак-посредственици. Продължаващи да тровят живота на творците, дор’ понастоящем. Фалш, лъжа и безнадеждна завистия предстоят за десетилетия на Мати Болгария. Успоредно с безумно бурно икономическо развитие, предназначено за национален крах. Аналогията с Димчо Дебелянов, (28.03.1887.–02.10.1916.!), плъзнала по онова преходно време всред кротналата ужасена българска интелигенция, (Далечна Провадия пуска възпоменателен лист!), не е случайна. По време на Първата Световна Война Димчо Дебелянов си позволява, на пияна глава, да подругава Елин Пелин. Призован в армията с изненада установява, че Пелинко най-напред е шеф на пресслужбата при Министерство на Войната, и едва подир това писател. (Що пцуваш - а!) За Иван Минков ХАДЖИЙСКИ не е известно, кой изиграва фатална роля за спешното му засилване на първа бойна линия, (На 26.09.1944. бъркотията в столицата е върховна!), като пръв “работнически” военен кореспондент. (Предоверил ся!) Значително по-късно към фронта ще се втурнат; на бригадни начала в добре охраняем пакет; тайфа столични тарикати. Т.н. “Пропагандна рота” (Чичо Ламар, Павел Вежинов, Радой Ралин, Дако Даковски, Иван Мартинов, Младен Исаев!)
БРОЕНИ ДНИ подир пресичане на границата заедно с войските, легализираният “Работническо Дяло” (30.09.1944.!), отпечатва “интервю на живо”, снето от “случаен” югославски партизански командир сподвижник на Славчо Трънски. (“Полковник Бърко”!?!) Позволил си да напомни, че “между нашите народи няма вражда”. Дни подир това интервю, което не може да не е разлаяло псета под московска месечина, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ безследно изчезва. България воюва срещу фашистка Германия от името на Цар Симеон Втори в пелени. Днес, десетки години подир смъртта на този възхитителен словесен метежник, остава и тежи въпросът на поколенията. Поради що, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, е окървавено шитнат от политическата сцена? Какво дава прекалено лесно ход на неговата докладна записка до министъра на войната, генерал Добри Терпешев? Времената са сляпо ентусиазни. Жертвите – кой брои! Започва трескав бузгунлък за преразпределение на идеи и … на имоти. Всеки гледа да кемер и джеб. Най-напред с така необходимите купони. Подир това, с какво попадне! Популярният талант е зафучен на фронта. Заедно с цяла влакова композиция едва слезли от горите, опиянени от първичен ентусиазъм и политическо зомбиране, параполитически примитиви. Споделили крайна съдба при Крива Паланка. Онези, които не са изтървали маршалския жезъл от кожените чанти; дори интернирани в “Гонда вода”, “Кръсто Поле” и “Свети Кирик” (1941-1943.!); не престават да гледат на оцелялата блестяща от култура народностна интелигенция, от висотата на марксистко-ленинския политически маркетинг. (Те и само те са “с народа” – и никой от народа!) Скорострелно уплътнени с власт. (Власт, пари, водка и частушки! Царският “Линколн” в добавък!) Демонично всемогъщи. Една война би могла да героизира всекиго. Често – не когото трябва. И, както винаги се случва по тези злачни за световната политика места, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ бива забравен задълго.

ПАМЕТТА ЗА ПРИНОСА на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, в лоното на модерната българска философска и социологическа научна, политическа, литературна и културологична народоведска мисъл, (Пръв интердисциплинарист!), бива възстановена сравнително късно. Поверил пуристкия надзор, (В никакъв случай - цензура!), в ръцете на всеобхватния Президент на БАН Академик Професор Тодор Павлов; ЦК на БКП намира случай и реабилитира странния изследовател. Неуморният почти безсмъртен старец, (Хай – тесен Мавзолей!), продължава да твори под дълбокия шелтър на Партията-Попечителка (“Теория за отражението и теория на йероглифите”-1961.!). Хитричко изчакал самоизчерпване на инакомислещи. Погребал безброй конкуренти, (Perpetuum Mobile Balcanicus!), Върховният Жрец, (Никак Зороастър!), има все по-малко да каже на световната научна общност. Освен, отново да упрекне Плеханов и Хелмхолц, че някога са се родили, докато величае “Безсмъртния Ленин”, че не устискал до стотак. (Самият Той – ще се опита!) Трудовете му сами си се пишат, (Dissertantius Mundi!), и безпроблемно публикуват. (Желю Желев – ще почака!) Подпрян на два великолепни вносни бастуна, пълни с академичен картеч, Другарят Академик Професор Тодор Павлов, посреща-изпраща правителствени и партийни делегации на софийското летище, в компания на дузина себеподобни. (Бай Тошо бе висотинен дипломат!) Дотам компетентно закършили социално-икономическите проблеми на Бедна Майка България, че от време навреме си се чудят кой самолет - към коя братска джунгла да хванат, па да стрелят върху екзотични животни, за политическо разнообразие и персонализиран кеф. Докато съпровождат пореден параход с братска терористична помощ. (Някой трябва да подпише – вземане-даване е туй!) Партията се е научила да властва и да инвестира, но и, да се забавлява. Без да има кой откровено да я изсоциологизира – на длан и на табан. (Партийна Тайна – Туй То!)

В НАЧАЛОТО на тридесеттях години на миналия век, (1936-1939.!), Иван Минков ХАДЖИЙСКИ е само един самотен велосипедист, запрашил през прабългарските чаршии, черни пътища, тучни поля и морни ливади, с червена песен на уста. Да притежаваш спортен велосипед и туристическа раница, е невероятен разкош. (Нивите, Бай Минко, нивите!) Във времена без радио, кино и телевизия, той е добре дошъл в непознати места и околии. Местни свещеници пресрещат сладкодумния изследовател. (Господ слязъл между хората!) Начумерени кметове го приемат аркадашлийски. Селца; които подир петдесетина години насилствено ще придобият градски облик и подобие, че да бъдат обезлюдени до корен; се сбират на мегданя да го срещнат и послушат. Никой не подозира, как само подир няколко десетилетия мераклиите да живеят в тях, ще са най-вече цигани и закъсали за наркотик чужденци. Партията и Правителството ще успеят да постигнат, щото суровата селска работна сила да бъде прехвърлена в разрастващите се индустриални центрове, без да влага нищо друго освен ентусиазъм и насилие. Системата за масово - през куп за грош – образование, (ПУЦ-СПТУ-ВУЗ!), и принудителното обезземляване, (ТКЗС-АПК-ДЗС!), изобретена зад океана, изпитана на изток, наложена над половин Европа, работи ефективно единствено, в тази незначителна България. Какво от това, че народът се балтави в оплетените икономически пешове на една посредствена комплексна икономика, (СИВ!), въртяща празни обороти за сметка на западни инвеститори. Докато партията пее дитирамби за “висок комунистически морал”, обезземлените селски семейства, постигнали гражданство за сметка селски лишения и градски разврат, масово се разпадат по претъпкани тавани и мази. (Жилищните съдилища за болшевишко преразпределение на жилищните площи в градовете са премахнати - намирисва на капитализация-1970!) Разводът става мерило и предпоставка за напредък. Земеделец и занаятчия биват категоризирани за “капиталисти”, без да са виждали повече от две каймета в пояс. (Свестни бармани се извъдиха от тях!) Спешно се изпълнява пролетарско-парвенюшка-шуробаджанашка програма, щото Царство България със своите мизерни десетина памучни фабрики, един конезавод, две самолетни работилници на дребно и стотина тенекеджийници и сарачници, след като бъде орепубликанено, да бъде представено за значителна стопанска сила. (Предстои СИВ, а там се играе Ва-Банк!) Срещу обезценен квалифициран труд, устоялите на петстотингодишен агарянски икономически натиск селяци, биват калесани за консуматори на градски блага по московски. (Маза под наем, водка вместо ракия, наркотик вместо тутун!) Срещу веселото задължение, да преминат няколко пъти през годината за кеф и удоволствие на личния състав на ОК на БКП, (Почти въодушевени!), пред трибуни с тежки политически нахалници. Фалшиво ухилени. Размахващи партийни знамена вместо трикольор, червени пластмасови каски вместо рунтави калпаци, на черно купени дънки вместо потури. Празнувайки измишльотски празници, исторически чужди на духовните и социални традиции на българина, за които се счита, че са изпята религиозна песен. За да видят и разберат, световните информационни агенции и дипломати, (Подхилващи се учтиво - а злорадо!), от трибуните за гости, що е “зряла народна демокрациийка”. Поредна игра на Глобалния Капитал, за сега развъртян регионално. Когато червените каски отпаднат, а калпаците станат храна на молци, новоголемците, (Бели яки, вратовръзки, маникюр!), осигурили задгранично образование на внуци и правнуци на държавна сметка, (Какъв конкурс! Всеки потомък с привилегии, предварително знае къде ще попадне да учи. Състезатели на общо основание – да почакат!), ще духнат по малти, майорки и костаделсоли, (Търговията с вторични суровини върви!). В името на пролетарски интернационализъм, пребоядисан в съвременен глобализъм. Захвърляйки материално и духовно опустошени, (От политико-икономически превземки!), народ и държавност на онзи, гдето клати върховете на дърветата. Пък да става, що ще. Да се започва отначало, отначало, и отново отначало, е вековна орисия захлюпила сбора от минибалкански нации, наричан България.
ТОВА ВРЕМЕ Е НАДАЛЕЧ, но ученият с велосипед го предусеща. Самотният изследовател на свободна адвокатска практика се опитва и прозира бъдещето на своя си народ. Бъдеще трудно предвидимо, без знания за миналото, без диагностика на настоящето. Иван Минков ХАДЖИЙСКИ изследва народностния бит и духовност, хал и мизерия, овреме. Задават се дългопреходни времена. Алъш-вериша на дребно ще бъде строго забранен, (Да не разбогатее някой от търговия с боза, скариди и семки!), че държавните външнотърговски спекули да процъфтят. В индустриално отношение ще бъде изградено толкова много, че комшиите на нацията потръпват. (В Космоса - българска реч!) Когато вярността към идеала окончателно ерозира, подменена с тесен личен интерес, а култът към поп-цивилизация бъде дистанционно активиран ще се окаже, че приносите към Партията-Попечителка, Съветска Русия и Света, които този народ е отдавал в продължение на петдесетина години историческо време, с изключителната жертвоготовност на древните бугри, са обезсмислени. По централно разпореждане, (Свиване на рамене!), материалните ценности биват преразпределени (Чети разграбени!). Времето и усилията на тружениците по институти и заводи - прахосани и пропиляни. Задължително изповядваната комунистическа доктрина, (Каква религиозна ревност!), сторена за подигравки и присмех. Разпадът става неизбежен и фатален, до болка продължителен. Векът на цифровизацията е по-безпощаден от болшевишка химера. Генетичните експерименти на мистика Хитлер изглеждат смешни, в сравнение с постигнатото. Централизираните идеолози на комунизма са пропуснали, (Възпретено!), да опазят и развият деловия параметър “лична заинтересованост и духовна свобода”. За които ще се разсипят да дрънкат, паднат ли по заповед от власт, че дано докопат още нещо.
НАУКАТА, изследвайки фактите на материалния свят в дълбочина и перспектива, представяйки Нещата на Живота формализирано в синтез, бива ефективна едва, ако се прилага системно. Науката, нейното правене и сглобяване, е мистерия докрай интутивна, дори да е апаратно обезпечена. На Балканите наука за самата наука, дори във Векът на Тоталния Глобализъм, е лукс - вместо ежедневна употреба. В средата на шестдесетте години на миналия век, на ЦК на БКП става ясно, че българската тайна наука за управление на обществото, (Частично изучавана в АОНСУ!), пренесена точ’ в точ’ от Братския Съветски Съюз, е крайно неефективна. Налице е отсъствие на развита приложна социология, съобразена с местните исторически условия. В резултат на текущата технологическа революция непредсказуемо променливи. Партийните методи са изчерпани, неефективни и досадни. От прекалено много лицемерни лицеприятни брътвежи, Партията-Попечителка се е откъснала от Времевото Движение на Нацията в Пространството. (Не и, от КОРЕКОМ!) А тази нация, й е жизнено необходима. (Да има, какво да се авантосва!) Болезнено корумпирани, партийните механизми предизвикват ненаказуеми засечки. Самоунищожаване чрез перманентно доносничество. Безкрайни реорганизационни кампании. Безскрупулно раздаване на имуществени бенефиции срещу Червена Книжка, на всеки умело представил се за “активен” участник в съпротивата, е шлагер на деня. Крортният туризъм прави женската ласка от “без пари”, да стане “чорапогащник и пакетче “Уригли””. Партията осъзнава, как всичко създадено от съвременната българска наука подир 1947., тежко вони на пропартийно сребролюбие, долен политически фалш, очевадно лицемерие, държавна измяна, и наложителни политически подмени. Чрез безброй пленуми, съвещания и конференции се търси подкрепа, обнова и опора във всичко полезно, създадено от българския гений, далеч преди сакралната дата (09.09.1944.!).
ПОД НАТИСК НА КАНДИДАТИ ЗА ДОКТОРАНТУРИ, съпругата на великолепния учен, Петрана Иванова Хаджийска, си позволява да предостави за печат писанията на своят неясно как умъртвен съпруг. (Не го знаех за творец. – “Ламар”, М.Тошков, 1977.!) Много от тези съществени за развитието на националната философско-социографска мисъл писания, по време на бомбардировките над столицата, (05.03.1941.!), са погубени завинаги. Начева драматично издирване на трета част на “Бит и душевност на нашия народ”. Депозиран при Цвети Иванов в издателство “Хемус”, ръкописът изчезва безследно. Под арест и военен затвор в Крумовград, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ е изпратил своят труд по куриер. Поради навлизане на окупационните войски в страната, ХАДЖИЙСКИ насочва с писмо Ефрем Каранфилов, (08.09.1944.!), да вземе обратно ръкописа. Дали това се случва? Години по-късно, Стоян Бахчеванов, библиотекар-хранител в Рилския Манастир, ще сподели с Йордан Василев (22.04.1982.!), как като представител на Министерство на войната, (1945.!), инспектира книгоиздателство “Хемус”, подготвяйки неговата национализация. Докладвано му е, че “Том трети на Иван М. Хаджийски се намира при рецензента.” Кой е рецензент - не му съобщават. Напълно възможно ръкописът да е погинал, при някоя от жестоките бомбардировки над столицата. (10.12.1943.!) Нищо чудно, да е превърнал някой духовен въшлю в проспериращ академик. Когато промените притропват на вратата, специализираният партиен глашатай, вестник “Народна Култура”, обнародва новоткрития, (Подходящо отредактиран!), ръкопис на “Личности и характери” (Бр. 26, 27, 28/1986.!). Обществеността зашумява. Делото на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ се оказва живо, необходимо, актуално! Дадена е думата на най-безстрастният съдник – Времето. (1934-1986.!) И, То казва своята дума. Интересът на обществеността, е огромен. Появяват се частни изследвания, (“Иван Хаджийски. Време, творчество, съдба”, Цветозар Томов – 1990!), и допълнени издания (“Гражданска смърт или безсмъртие” – 1986.!). Потръгват анкети. Предшестват ги възпоменания. Изявяват се близки, познати, и пишман-познати. Пишат се спомени. Започват конференции и чествания. Открива се къща-музей (Троян-26.10.1982.!) Завърта се пар? и дявол. (Полезно нещо е управляемата свобода!) Въпреки големия шум и неимоверните усилия, третият том на “Бит и душевност на нашия народ”, не се открива. Дали ще бъде открит някога? Науката винаги е била, и ще бъде, хипотетично-прогностична сила, различна от ежедневната житейска практика. Би могло да се каже, че витае в етернала. За да излъчи в неизвестна точка-време поредна Апостолическа Личност.
АПОСТОЛИЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ слабо се интересува от това, как самата тя и семейството й оцеляват. (Горко им!) Но не престава да разглежда, анализира, диагностицира и предписва, като как да стори, щото другите да преуспеят. (Блазя им!) В Обединено Царство България, една от най-преходните държави в Европа; потъпквана, поругана и владяна от кого ли не, един от най-апостоличните мъже на двадесети век се оказва, евтин столичен адвокат без кантора, с незначителна клиентела, но с нарастващ брой публикации. Този апостоличен мъж, всепознатия шегобиец-велосипедист, правист и философ Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, като как успява? Едва тридесетина годишен (Роден Троян -13.10.1907.!), ХАДЖИЙСКИ е успял да измине тежък път на самообразование, и кариера. Възпиран професионално. Преследван политически. (На 16.12.1934. е между 450 арестувани за заговор против Царя!) Далеч преди да вземе приравнителни изпити за “класическата” гимназия в Свищов, (Латински и Църковнославянски!), че да запише философия в Софийския университет, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ свободно ползва руски, немски, френски и английски. Освен традиционните турски и гръцки. Принуден да прекъсне учение, синът на Бай Минко, (Ламар: “Баща му бе дюкенджия, а ядяха качамак, като мене!”), се завръща да чиновничества в Троян, (1931-1932.!). Където ще бъде малтретиран заради сказки срещу войната. И прогонен. Бъдещият фундаментален български социограф се установява в столицата, където завършва право. Адвокатската практика му допада, но как да взема безумни пари от хора, за които е убеден, че не биха могли да ги припечелят. Това прави да се насочи към науката и публицистиката. Неговите изследвания са така авангардно-марксистки, а той така световно неизвестен, че няма как да не бъдат публикувани върху страниците на партийния (БРП(к)!) печат. Мъчително финансирани вестници-еднодневки, съществуващи от цензура до цензура, (“Контрол върху печата!”). Лесно променящи име, никога насока. Избягващи да плащат хонорари, (“Ведрина”, “Вик”, “Жар”, “Кормило”, “РЛФ”, “Slavishe Rundshau”-Praha, “Философски Преглед” и др.). Тайно финансиращи нелегални. Неговото сподвижничество с Никола Йонков Вапцаров е естествен процес, докато с Орлин Василев са комшии. (Наоколо се върти и Светослав Обретенов!) Времената стават все повече хаотични. Изхранването все по-тежко, Бунтарите все повече. Проклетата Втора Световна Война избухва. Въвежда се данък върху луксозните стоки, държавен контрол над продуктите от първа необходимост. Купонната система е наред. Изявяват се отдавна забравени проблеми, които аналитикът не би могъл да не отрази. Иван Минков ХАДЖИЙСКИ предлага за печат “Култура, нация и патриотизъм”. Книгоиздателствата не проявяват интерес.Покупателната способност на интелигенцията драстично намалява. По столичните булевардни ъгли се явяват просещи художници, изпаднали музиканти и мумифицирани артисти. Национал-социалистическият пропаганден тъпан заплашва, да постави всеки на своето генетично предопределено място. (Стане ли работата докрай с Русия!) Царят, като потомствен аристократ, не е убеден в тези прегракнали великонемски фантасмагории, но дипломатично отклонява договаряне с посетилия го, полковник Донован, (Пратеник на Рузвелт!). И, подписва фатални силови споразумения (01.03.1941.!), довели до опустошаване на бароково-сецесионна София. В началото на 1932., “РЛФ” под редакцията на Христо Радевски е представила брошурата-приложение “Авторитет, достойнство и маска”, пряко повлияно от Фройд, Ницше, Кречмер, и Маркс. Д-р Кирил Чолаков саркастично отбелязва във “Философски преглед”, че публикацията не е нищо повече от “духовито … гледище на марксизма”, ознаменува го, като “пролетарски кариеризъм … ” и го дефинира, като “… най-чиста политическа пропаганда”. БРП(к) шумно е напуснала Народното Събрание. Конституцията е суспендирана. Предстоят дълги години авторитарна власт, които подир преждевременната фатална за Нацията смърт на Цар Борис Трети Обединител, ще прерастнат в кървави разпри с ятаци, партизани и население, че руснакът да не ги окупира първом. Както много талантливи книги, и този труд е изпреварил своето време. Днес, в години на пореден вносен социално-икономически преход, който се види скоро няма да свърши, тази творба се оказва изключително стойностна, и актуална. За Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, Големанов на Ст. Л. Костов е:
“Политическо парвеню. Бивш даскал … Сега депутат … Големанов намира за свое достойно сравнение само царете, и него може да го съди само Бог и историята.”
Социографът е наясно, що за социо анализира. Социото все още не е достатъчно наясно със себе си, пък и от анализ - рядко се интересува – по добре такъв да няма. А, шом някой си позволява да анализира, по-добре аналитикът да го няма. (Марш в армията!)
“Отивам в едно село. Питам за кмета. Посочват ми го.
- Как, ами ти не ме познаваш? Вестници не четеш ли? Държавен вестник не си ли чел? В брой 137 от 1902. г. има писано за мене вътре … че съм си загубил тескерето на магарето.”
Колко е тя Българията – какво заслужава. Нищо повече от – селски кмет начело. Не защото са убедени, че “… маската е прикритие на липса на качества.” Не и поради това, че “… маската е … допълнително достойнство на личността.” А защото, са пропуснали да осъзнаят, че “…всяка илюзия е смърт.” Далечен на Двореца, Иван Минков Хаджийски не пропуска да цитира Цар Фердинанд Кобургготски, подхвърлил на гостуващ дипломат: “ПАЗЕТЕ СИ ЧАСОВНИКА. ТУК ИМА МИНИСТЪР!” Колко опитни министри. Какъв търпелив Цар. Какви балкански времена - досущ настоящи. Битът на народа може отдавна да е различен. Духът би могъл да бъде нивелиран. И, пак да остане същ. Времена, когато Пенчо Рачов Славейков самонадеяно се надява да му бъде присъдена Нобелова Премия единствено, защото е доказан национален поет. Докато Петко Ю. Тодоров не престава да го умолява “да му я отстъпи, че е семеен човек и храни деца.” Блестящо щудирен на границата между есеистика (Вербално представяне на проблема!) и фундаменталистика. (Дефинитивно-формализирано представяне!). Тезисна работа, даваща възможност на мнозина учени да започнат и проведат блестящи собствени изследвания, поради невъзвратимото отсъствие на автора. Сякаш писана вчера. Актуална понастоящем. Предназначена за веко-вете. Поради слаба Българщина, дребна завист и липса на технологическо нахалство, книгата остава достъпна единствено на българската четящо-пишеща медия. Фактът, че от това книжле има запазени случайни екземпляри, говори, че е иззета от цензурата своевременно. Професор Димитър Михалчев, (Царски пълномощен министър в СССР!), ще каже: “Този човек беше като някакъв сеизмограф, който долавя и най-слабите трептения на човешката природа … ” Други злокобно ще предупредят: “… в този човек витае духът на Левски и на Ботев”. Което прави ХАДЖИЙСКИ, марксистът който не е с никой, да се усмихва тъжно, и обяснява неговата нелепа смърт наподобяваща разстрел.
НАРОДОВЕДЪТ заминава за Пирот, където се представя в щаба на Втора Българска Армия под командването на Генерал Кирил Станчев. (26.09.1944.!) На 03.10.1944. година, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, се придвижва в посока бойната линия. Идва време, Щабът да бъде преместен, следвайки отстъпващите дивизии на противника. Оказва се, че военният кореспондент от няколко дни отсъства. (Кашаварът не го е виждал цяла седмица!) Проверката по телефоните не дава резултат. Войната иска своето. (Втора Българска Армия воюва срещу прочутата СС дивизия “Принц Ойген”!) Отново го забравят. Когато от столицата позвъняват за поредна кореспонденция, генералът се разтичва. Трупът на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, полуразложен, с куршум в челото, паднал по очи, бива открит, (26.10.1944.!), около сръбското Село Власотинци - КОТА 850., под връх Висока Чука. Опознат е по пъстрите вълнени троянски чорапи и журналистическата му карта, от случаен минувач негов съгражданин. (Иван Пеновски!) Тленните останки биват върнати в България. Устроено е патриотично погребение-митинг, (Пропаганден керван от 30 столични леки коли, плюс седмичната кинохроника!), в родния Троян.
Толкоз.
РАЗРАБОТКИТЕ НА ХАДЖИЙСКИ са структурирани тезисно. Върху тях е изграден, и потокът поръчкови статии възпоменаващи неговото научно и епистолярно наследство. Между изследователите се нареждат знаменити столични имена: Ефрем Каранфилов, Иван Щипски, Йордан Василев, Минчо Драганов, Нешо Давидов, Цветозар Томов, безброй други – подходящо оцеляли. Дали подозират, че само подир четвърт век ще се завърнат времената, когато "в салоните на БИАД с панталони райе не се допуска”, под гръмко думкане на тъпан за свобода на избор, безгранична демократизация, модерно благоденствие, фиктивни задгранични помощи, и влизане на Нацията в Европа преоблечена в дрехи втора употреба, при откровено заробващи военно-икономически договорености. (Отново, и отново, и отново!) Докарали Майка Жална България до настоящия плачевен и срамен, просешки деинструализиран хал. Да води чужди завоевателни войни на хиляди километри от дома, докато децата й припадат в училище от глад, а родителите им получават писмени уверения от съответната регионална дирекция “Социални грижи”, че не може да им се помогне, т.к. законът за социални помощи следва да се спазва по царски стриктно.
“Петко уж не харчи, а всичко опитал … Пил боза …”
О, Времена!
О, Нрави!
О, Безнравие Балканско! (Пардон – европейско!)

Няма коментари:

Публикуване на коментар