понеделник, 15 септември 2014 г.

ЗА СИМЕОН ИЛИЕВ

04.01.2012 04:52 - SIMEON ILIEV - ONE DOBRUDJA BORN POET AT 70TY - research by Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF-HEMY
автор: godlieb категория: Други   
прочетен: 610 коментари: 2 гласове:
1

последна промяна: 21.07.2012 15:42


 
(C) 2012 - Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ
ЗА СИМЕОН ИЛИЕВ - 

ЗА ПРЕШЛЕНЪТ НА БОГА*
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
ВСЕ ПО-ТРУДНО ЧЕТА ПОЕЗИЯ. ДОТОЛКОВА СЪМ ПРЕТЪПКАН С ПУШКИН, ЛЕРМОНТОВ, ВИСОЦКИ, И ИМИТАТОРИ НА ОКУДЖАВА, ЧЕ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ЗАБРАВЯМ КАК СЪЩЕСТВУВА – И ЩЕ СЪЩЕСТВУВА - БОТЕВ, ВАЗОВ, ЯВОРОВ И ПЕЙЧЕВ, ЧЕ И ХРИСТО ФОТЕВ. ВСИЧКИ ТЕ - ПОД ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УДУШЛИВИЯТ ПОХЛУПАК НА АБСОЛЮТНО НЕЗАКОННАТА ПРОФЕСИОНАЛНО-ЗАВИСТЧИЙСКА ЦЕНЗУРА. МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА ПРОДЪЛЖАВА ДА РАЖДА ТАЛАНТЛИВИ ДОМОРАСЛИ ПОЕТИ. ИЗКОННО РАЗЛИЧНИ ОТ СЕРИЙНО ПРОИЗВЕЖДАНИТЕ - ЧРЕЗ СТУДЕТСКА СТИПЕНДИАНТСКА СКАМЕЙКА – ОТ ВСЕ ПОВЕЧЕ САМОЗВАН ЛИТЕРАТУРЕН ПРОФЕСОРАТ. ЗЕР – ОТ БЪДЕЩ РЕДАКТОР – ПО-ГОЛЕМО Е САМО ЕДНО – БЪДЕЩ СТРОИТЕЛЕН ИНВЕСТИТОР. 
СЪЩЕСТВУВА ЕДИН ОСОБЕН КЛАС ПОЕЗИЯ ОБАЧЕ, В КОЯТО НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ВГЛЕЖДАМ. РЕДОВАТА ВАРНЕНСКА ПОЕЗИЯ. ВСЪЩНОСТ ВИНОВНА Е ЖЕНА МИ, ЧЕТЕ ВСИЧКО – СЯКАШ ХАРМАН ВЪРШЕЕ. ОСВЕН СОБСТВЕНИЯТ СИ СЪПРУГ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА МИ НАПОМНЯ ДУМИТЕ НА САРТЪР, ЧЕ ЕДНО Е ДА ЧЕТЕШ – ДРУГО Е ДА ПИШЕШ - ТРЕТО Е ДА ОЦЕНЯВАШ. ИМАШ ТАКЪВ ПОЕТ ЗА ПРИЯТЕЛ – КАЗВА – СИМЕОН ИЛИЕВ – КАЗВА - А НЕ СИ ГО ЧЕЛ - КАЗВА; СТИГА С ТЕЗИ ХАМЕРИКАНЦИ. И ИЗМЪКВА ИЗПОД ДЮШЕКА ЕДНА ЗЕЛЕНИКАВА КНИЖКА.
ОПРАВДАНИЯ ВИНАГИ СЕ НАМИРАТ – НАМЕРИХ ГИ И АЗ. ВСЕ ПАК, ДУМАМ-ПРОДУМВАМ-ЧАК ДУМАТА ВЗЕМАМ, ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ СЕКРЕТАР НА СТОИПЕТДЕСЕТИНАГОДИШНОТО АМЕРИКАНСКО ПОЕТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО – МИСТЪР МИНКОФ - Е ЧИСТА ПРОБА БЪЛГАРЧЕ-КОНЮВИЧАРЧЕ. МАКАР СТАРЧЕ – УСПОКОЯВАМ Я – НЕ МОЖЕ ДА НЕ Е ОТ ГЕРБ. ТАКА ЧЕ – БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКО Е НАРЕД. ТА ИСКАМ ДА КАЖА – КОРЕНИТЕ НА ПОЕЗИЯТА СЕ ПРЕПЛИТАТ, И СТРУВА МИ СЕ ВИНАГИ ТРЪГВАТ ОТ БАЛКАНИТЕ. 
ПОЕТИЧЕСКАТА КНИГА НА ВИСОКОУВАЖАЕМИЯТ ПОЕТ-ЮБИЛЯР ГОСПОДИН СИМЕОН ИЛИЕВ, НАРЕЧЕНА „ЗЕМНИ СТРАСТИ“; ИЗДАДЕНА ОТ „СЛАВЕНА“ В ЕКОЛОГИЧЕСКО ЗЕЛЕНО ПРЕЗ НЕ ТАКА ДАЛЕЧНАТА 1998.; ПРЕДСТАВЛЯВА ПОЕТИЧЕСКИ ТРИПТИХ ОТ ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ СТИХОТВОРЕНИЯ. РАВНОМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕНИ В ТРИ ЦИКЪЛА: „ЗОВ“, „ПРЕДЧУВСТВИЕ“, И „СЪТВОРЕНИЕ“, ТЕЗИ СТИХОВЕ ОСТАВЯТ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЗА СВОЕОБРАЗНА ВЕРИЖНА ПОЕТИКА. НЕПРЕТЕНЦИОЗНО СТРУКТУРИРАНА, КНИГАТА ПЛАЧЕ ЗА ВТОРО ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ.
 
„КАК БИХ УСЕТИЛ РАДОСТ ИЛИ ЖАЛ
И БОЛКА ОТ ЗАПЛЕТЕНА ИНТРИГА?
АХ, ХОРА, ХОРА, ВАЯНИ ОТ КАЛ,
КАКВО ОСВЕН СЪРЦЕ НЕ ВИ ДОСТИГА?“ 
ТОВА, ЧЕ ВСИ ДО ЕДИН СМЕ СЪТВОРЕНИ ОТ БОЖЕСТВЕНА КАЛ, ВСРЕД КОЯТО ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ НЕ ПРЕСТАВАМЕ ДА ДЖАПАМЕ, Е ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВАДНО. СРАВНИТЕЛНО ПО-ТРУДНО Е ДА СЕ КАЖЕ – КАКВО НАИСТИНА НЕ НИ ДОСТИГА. АВТОРЪТ ОСТАВЯ ОТГОВОРЪТ ОТВОРЕН, ЗА ДА СЕ ОПИТА ДА ГАДАЕ ЧРЕЗ СОБСТВЕН ПОЕТИЧЕСКИ ХОРОСКОП. 
„ПО-ДОБРЕ НА КРЪСТА ПРИКОВАН,
ВМЕСТО ДА МЕ ПОРАЗЯТ ОБИДИ.
АКО ТРЯБВА, ЩЕ ГОРЯ В КАТРАН -
ДРУГ СВЕТЪТ НЕ ИСКАМ ДА МЕ ВИДИ.“
В ТАЗИ ВСЪЩНОСТ ДОКРАЙ АВТОБИОГРАФСКА ПОЕЗИЯ – НО КОЯ ПОЕЗИЯ НЕ Е ТАКАВА, СИМЕОН ИЛИЕВ ЗДРАВАТА ИЗВАЙВА СЕБЕ СИ. КАК БИХ ИСКАЛ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ЦЕЛОКУПНОТО НЕГОВО ТВОРЧЕСТВО. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ – ТО НЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ. ПОДИР ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПРОПИЛЯНО ОРГАНИЗАЦИОННО ВРЕМЕ, СДРУЖЕНИЕТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА СИСТЕМА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КНИГИТЕ НА СВОИТЕ ЧЛЕНОВЕ. В ЗАМЯНА НА ТОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛИ И РЪКОВОДСТВА - КОЛКО ЩЕШ.
 
„И ВМЕСТО ОБИЧ ВМЪКВА СЕ ОМРАЗА.
ПРИМИРИЕ ЩЕ ИМА ЛИ? НЕ ЗНАМ. 
О, ГОСПОДИ, ЗАЩО СИ МЕ НАКАЗАЛ
ОТ СВОЯТА ТВОРБА ДА ЧУВСТВАМ СРАМ ...“
ПОДОБНИ МИСЛИ – ДОСТА ПО-СЛАБО ПОЕТИЧНИ, СПОХОЖДАТ И НАЗЕКА. НЯКОЙ – НО КОЙ ЛИ ЩЕ ДА Е ТОЙ - СЯКАШ ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИНТЕРЕС ПОЕТИТЕ НА ВАРНА ВОВЕКИ ДА ОСТАНАТ ПРЕНЕБРЕГНАТИ И УНИЗЕНИ. ЗНАЕ СЕ ЗАЩО – В ТЕХНИТЕ ПОЕТИЧЕСКИ ТВОРБИ СЕ ОГЛЕЖДА НЕГАТИВИЗЪМА НА ЕДНО БАЯ-БАЯ СРАМНО НАСТОЯЩЕ.
 
В ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ НА ОБЩЕСТВОТО, ТО СИ СЕ ЗНАЕ – КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ, НАЙ-ЛЕСНО ОПЛИТАТ КÒНЦИ ПОЕТИТЕ. НЕ ВСЕКИ ГО УСЕЩА, НО СИМЕОН ИЛИЕВ ГО Е СТОРИЛ.
„ВЪЗМОЖНО Е СЛЕД ЛУТАНЕ, НАКРАЯ,
ДА РАЗБЕРА ГОРЧИВИЯ ПРИВКУС.
ПРИЧИНАТА, КОЯТО ВСЪЩНОСТ ЗНАЯ
ОТ ТОЛКОВА ГОДИНИ НАИЗУСТ.“
ДАЛИ ТОВА Е ГОРЧИВИЯТ ПРИВКУС НА ПРОВИНЦИАЛИЗИРАНА ПОЕТИЧЕСКА НЕИЗВЕСТНОСТ? НА ИСКРЕНА АВТОРОВА ДОБРОНАМЕРЕНОСТ? ПРЕСРЕЩНАТИ ОТ ПОТАЙНА ГРАДСКА СТУДЕНИНА НА СТРОЕНИ В ДВЕ РЕДИЦИ ПИШМАН-АБСОЛВЕНТИ? ПРЕДПОЛАГАМЕ – БЕЗ ДА СМЕ СЪВСЕМ СИГУРНИ, АВТОРЪТ ИМА ПРЕД ВИД ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПОСТУНИВЕРСИТЕТСКИ МАФИИ. КОИТО НА МЛАДИНИ ПОЕТЪТ УСПЯ И ИГНОРИРА. ВАРНА-ГРАД Е БОГАТ НА ПРЕДУБЕДЕНИ НАСМЕШКИ НА САМОПРОВЪЗГЛАСИЛИ СЕ МЕНТОРИ. 
 
ОТХВЪРЛИЛ СЪДБАТА НА САНЧО ПАНСА, СИМЕОН ИЛИЕВ КОНСТАТИРА.
„ОНЕМЕЛИ, ПРЕСИПНАЛИ, ГЛАДНИ,
НИЕ ГЛЕДАМЕ С ПОГЛЕД СВИРЕП
КАК ДРУГАР КАТО КРУША ЩЕ ПАДНЕ
В ПОСИВЯЛАТА ЛЕДЕНА СТЕП.“  
С ДРАСТИЧНО ПЕРО, АВТОРЪТ НАПОМНЯ ЗА ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ НА ВСЕКИ КОЙ СЕ ИМА ЗА ПОЕТ. ПОЕТИЧЕСКИ ДА ПРЕСЪЗДАДЕ – ЗА ПОКОЛЕНИЯТА - ЖИВЕЦА НА СВОЕТО СИ ВРЕМЕ. 
 
НА СТАРИНИ ЧОВЕК ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ СЕ ОБРЪЩА КЪМ ГОСПОД-БОГ.БЕЗ ДА Е КЛЕРИКАЛ, СИМЕОН ИЛИЕВ СИ ПОЗВОЛЯВА ЕВРИСТИЧНО ДА
ИЗСЛЕДВА ДРЕВНАТА СИСТЕМНА ВРЪЗКА БОГ-ОТЕЦ – ИСУС-ХРИСТОС - ЧОВЕК-ЮДЕЙСКИ. ПРИ ПОДОБНИ ПОЕТИЧЕСКИ ОРГАНОФИЛОСОФСКИ ОПИТИ, ПОД ОБШИВКАТА „ЧОВЕК“ ПРЕКАЛЕНО ЧЕСТО СЕ РАЗКРИВА СПОТАЕНО НАЛИЧИЕ НА „ЮДА“. ИСПОКОН ВЕКОВ ПОЕТИТЕ – ЕДИН-ДРУГИМУ - СА В НЕВЕДОМАТА РЕЛАЦИЯ „ХРИСТОС – ЮДА – ХРИСТОС“.ДОТОЛКОВА САМОВЛЮБЕНО-УЯЗВИМИ СА ДУШИТЕ ПОЕТИЧЕСКИ. ДА НАПОМНЯМЕ ЛИ ЛОРКА-ПАБЛО НЕРУДА; МАЯКОВСКИЙ-
БЛОК, ЯВОРОВ-КРЕМЕН? ОТВСЯКЪДЕ ВЕЕ КОСМИЧНА ПОЕТИЧЕСКА САМОТА, И БЛЯН ЗА НЕЗАБАВНА ОБИЧ.  
„АЗ ТРЯБВАШЕ В УРЕЧЕНИЯ ДЕН
ДА ГО ПРЕДАМ И С НЕГО ДА ЖИВЕЯ.“
ДОКАТО КАМБАНАТА НА ГЛАСНОСТТА, НЕ ПРЕСТАВА ДА ОТЕКВА:
„АЗ НЕ СТИСКАМ ЕЗИК ... А ГОВОРЯ
С ЯСЕН ГЛАС НА ГОЛЕМИЯ СВЯТ.
ВДИГАМ БУНТОВЕ, С ВРЕМЕТО СПОРЯ
ЗА ПРОБЛЕМА С ХРОНИЧНИЯ ГЛАД.“
ДОКАТО ПРЕДАТЕЛИТЕ ВСЕ УСПЯВАТ - ПА ОЦЕЛЯВАТ. 
„ПРЕДАДОХА МЕ ВСИЧКИ ДО ЕДИН:
ПРИЯТЕЛИ, ПОЗНАТИ И РОДНИНИ.
В ДУШАТА МИ СА ЗЕЙНАЛИ РУИНИ
И ВЪРХУ ТЯХ СЕГА РАСТЕ ПЕЛИН.
 
КОЛКО ВЪШЕБНО КАЗАНО. КАК НЕНАДМИНАТО БИВА НАПОМНЕНО ЗА ЕЖЕДНЕВНАТА ПРОТОВИЗАНТИЙСКА ВАРНАЛИЙСКА ГОРЧИВИНА. ПОЕТЪТ-ВАРНЕНЕЦ СИМЕОН ИЛИЕВ, СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ОСТАНЕ ДО БОЛКА ИСКРЕН :
ДА БЪДЕ ДЕН,
ДА БЪДЕ ШЕСТИ:
НЕПОВТОРИМ, НЕОТРАЗИМ.
НАВСЯКЪДЕ И В МЕН ДА ШЕСТВА
НА ДНИТЕ ПРАЗНИЧНИЯТ ХИМН.
ДА СЛУШАМ ПТИЦИТЕ РАЗПЕТИ,
НА ПЛУГА ПРИЗИВНИЯ ВИК ...
И САМО СТИХОВЕТЕ НА ПОЕТИТЕ
ДА БЪДАТ МЕЧ И БОЕН ЩИК.
НЕКА ОТДАДЕМ ЗАСЛУЖЕНОТО И НА РЕДАКТОРА ,НА ТАЗИ ЧУДНО СКОПОСАНА КНИЖКА - ПОКОЙНИЯТ В БОГА ПОЕТ ХРИСТО ГЕРМАНОВ. 
И – ОЩЕ ПО-НАКРАЯДА ДАДЕМ ДУМАТА И НА ЩАТНАТА КРИТИКА ОТ АПАРАТА НА ВЕСТНИК „КИЛ“. ТЕ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ МНОГО ПО-АНАЛИТИЧНО ДОСТОВЕРНИ И ОБСТОЙНИ.the end
November 17, 2011
Hemy VARNALIS

ЗЕМНИ СТРАСТИ“, ПОЕЗИЯ, СИМЕОН ИЛИЕВ, СЛАВЕНА-1988, ВАРНА.

Няма коментари:

Публикуване на коментар