неделя, 14 септември 2014 г.

КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ . . .


©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ
ВЪВ
ВАРНЕНСКАТА ПОЩЕНСКА ПАЛАТА

от
Богомил К. Аврамов-Хеми

В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.

ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.

"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова

ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност. Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.

ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална. За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.  За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба.  За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената.  За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което дълбоко ненавиждан. (Пишел двойки на дъщерите на властимеющи!) Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен.  Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста.  Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали. В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това. Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.

В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес.  Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани.  Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.

МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона. С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.

НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!.  През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.

СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Искаме си Царят!
The End-nonactualized

Няма коментари:

Публикуване на коментар