неделя, 14 септември 2014 г.

АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ

©2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан Най-Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
 
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене. Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на ниво – ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?! Разбира се, Властта е висш продукт за вкусова консумация. Но, не и за подигравка със задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.

ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.  Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау, Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море, все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.

ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ, 
предназначена да хвърли ръждив морски прахоляк в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.  Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар